№ 489
гр. Велико Търново, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Гражданско дело №
20204100100793 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането във връзка с чл. 45, ал. 1 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
Ищцовата страна – ГР. Г. ИЛ. - излага в исковата си молба, че на 27.04.2020
година, около 18:30 часа, в гр. С, на околовръстен път по посока от бул. “Сш“ към бул.
„ПТ“, управляваният от него автомобил бил блъснат отзад от лека кола, чийто водач е
застрахован в ответното дружество срещу рисковете „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. От удара ищецът получил навяхване и разтягане на свързващия апарат
на шийния отдел на гръбначния стълб, контузия на главата, кръвонасядания, охлузвания и
постравматичен стрес. Позовава се на продължителен и съпроводен със страдания
оздравителен процес. По реда на настоящото производство претендира репарация на
описаните вреди със сумата от 26 000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на
исковете и направените по делото разноски.
Ответната страна – „БИ, гр. С – признава времето, мястото на транспортното
произшествие и твърдяното по исковата молба застрахователно правоотношение. Оспорва
исковете с довод да се касае за случайно събитие – застрахованият водач ла лекия
автомобил, блъснал автомобила на ищеца, обективно не бил в състояние да предвиди
вредите от транспортния инцидент. Твърди ищецът да е шофирал без предпазен колан и това
да е причинило травмите. Оспорва вида на вредите и степента на увреждане, причинната
връзка между твърдените страдания и транспортния инцидент. Търсеното обезщетение
било прекомерно в съпоставка с търпените страдания. Претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 2 и 3
от ГПК събраните по делото доказателства приема за установено:
1
Не се спори, установява се от обясненията на страните, че на 27.04.2020
година, около 18:30 часа, в гр. С, на околовръстен път по посока от бул. “Сш“ към бул.
„ПТ“, управляваният от ищеца автомобил бил блъснат отзад от лека кола, чийто водач е
застрахован в ответното дружество срещу рисковете „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Причина за инцидента е моментно разсейване на водача, управлявал
застрахования автомобил. Имало е засилен трафик, образували се колони от автомобили.
Пред колата на ищеца е имало спрял автомобил. Ищецът е натиснал спирачки, а после
спрял. Ударът е станал след спирането - показанията на свидетеля А.Й. и изслушаната по
делото техническа експертиза. Свидетелят е очевидец – автор на транспортния инцидент, а
констатациите на експертизата не са оспорени.
Вследствие на удара на двете превозни средства ищецът е получил описаните
в исковата молба увреждания - неоспорената от страните медицинска експертиза във връзка
с приложените документи за прегледи и изследвания. Времето на съставянето им –
непосредствено след транспортния инцидент, и описанието на травмите изключват
вероятност да са получени по друг начин, в друго време и в резултат на различен от
твърдяния по исковата молба причинен процес.
Транспортният инцидент е довел до тежък и все още неотшумял
постравматичен стрес - заключението на психологическата експертиза във връзка с
показанията на свидетелката Ц. И.а. Макар да е майка на пострадалия и заради това –
хипотетично пристрастна, показанията й се явяват достоверни, защото в максимална степен
съответстват на констатациите на вещото лице при освидетелстване на ищеца.
Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност на предявените
искове.
Транспортното произшествие е резултат от неправомерно шофиране на
застрахован в ответното дружество водач по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Показанията на свидетеля А.Й. сочат на неспазване изискването на чл.
20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. При положение, според твърденията му, че
се е движел с около 20 – 25 километра в час, а по пътя е имало задръстване, длъжен е бил да
шофира с повишено внимание, още повече че пред него е имало бавно движещи се, спиращи
и спрели автомобили. Избраната скорост е позволявала своевременно, дори аварийно
спиране. Не случайно свидетелят изрично отдава инцидента своето разсейване, не на други
фактори.
Безспорно са установени травмите и страданията на ищеца. Цитираните по-
горе доказателства установяват да са обективна последица на транспортния инцидент.
Налице е фактическия състав на чл. 45, ал. 1 във връзка с чл. 52 от ЗЗД, а заради това – и
предпоставките по чл. 432, ал. 1 от КЗ за ангажиране гражданската отговорност на
ответника за репарация на причинените от застрахования водач вреди. В този смисъл искът
е доказан по основание.
Доводите на ответника са неоснователни.
2
Тезата деянието на застрахования водач да е случайно по смисъла на чл. 15 от
НК събитие е в директно противоречие с показанията му. Тези показания разкриват както
правилно възприемане на пътната обстановка, така и предвидимостта на възможни
сблъсквания с бавно движещите се автомобили при несвоевренно спиране.
Доводът, че ищецът не е ползвал предпазен колан е несъвместим със
заключението на медицинската експертиза. Тя дава вариант на далеч по-тежки увреждания,
ако ищецът е бил без колан. – по-тежки черепно-мозъчна и гръбначна травма, политане на
тялото напред и контакт на главата в бордтаблото на лекия автомобил и предното панорамно
стъкло.
Степента на увреждане, видът и продължителността на страданията
аргументират съда да приеме, че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД могат да бъдат
репарирани със сумата от 20 000 лв. За горницата искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Искът следва да бъде уважен ведно с лихвата по чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите, считано от образуването на делото насетне, според волята на
ищцовата страна. Вземането репарира вреди от забава за несвоевременно изпълнение на
паричен дълг. В казуси като процесния – непозволено увреждане и гаранционна
отговорност на застраховател, обезщетение за вреди от забава се дължи и без нарочна
покана – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 429, ал.2, т. 2 от Кодекса за застраховането.
Изходът на спора и правилото на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сочат,
че в полза на пълномощника на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение, по
размер възлизащо на сумата от 1 130 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете. При доказани разходи на обща стойност от
2 095 лв., следва да му се присъдят 483,46 лв.
Искането на ищцовата страна заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение да не му бъде възлагано за заплащане в пълен размер, заради прекомерност
но смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, е неоснователно. При минимален размер на дължимото
за предявените искове възнаграждение от 1 310 лв. според чл. 7, ал. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответната страна е договорила и
заплатила 1 680 лв. – възнаграждение и данък добавена стойност, заради данъчната
регистрация на адвоката-пълномощник. Такова възнаграждение не е прекомерно по смисъла
на закона.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество следва да заплати
държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 800 лв. и част от авансираните
от съда средства за събиране на доказателства в размер на 520 лв.
По изложените съображения съдът
3
РЕШИ:
Осъжда „БИ, гр. С, ЕИК: ***, да заплати на ГР. Г. ИЛ., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „ВЛ,
сумата от 20 000 (двадесет хиляди лева) лв., обезщетение за неимуществени вреди -
навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб,
контузия на главата, кръвонасядания, охлузвания и постравматичен стрес, пряка и
непосредствена последица от транспортно произшествие на 27.04.2020 година, около 18:30
часа, в гр. С, на околовръстен път по посока от бул. “Сш“ към бул. „ПТ“, на основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45, ал. 1 и чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането,
считано от 26.10.2020 година до окончателното му заплащане.
Отхвърля иска за разликата – от присъдената сума от 20 000 лв. до пълния претендиран
размер от 26 000 лв., като неоснователен в тази му част.
Осъжда „БИ, гр. С, ЕИК: ***, да заплати на Н.А.М. адвокат от гр. С, ул. В., сумата от 1 130
(хиляда сто и тридесет лева) лв., адвокатско възнаграждение върху уважената част от
исковете, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Осъжда „БИ, гр. С, ЕИК: ***, да заплати по сметка на Великотърновски окръжен съд сумата
от 1 320 (хиляда триста и двадесет лева) лв., държавна такса и авансирани от съда средства
за събиране на доказателства, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК.
Осъжда ГР. Г. ИЛ., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „ВЛ, да заплати на „БИ, гр. С, ЕИК: ***,
сумата от 483,46 (четиристотин осемдесет и три лева и четиридесет и шест стотинки) лв.,
разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
4