Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на петнадесети ноември, през две
хиляди и деветнадесета година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 6630 по описа на състава за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците
И.Ж.И. и П.Б.А. поддържат твърдение, че всеки от тях претърпял значителни
неимуществени вреди, в резултат от телесни увреждания, които били резултат от
настъпилото ПТП на 17.09.2016г. пътно-
транспортно произшествие на път І-9 от РПИ при км 42+766 в община Каварна.
Самото произшествие настъпило при сблъсък между товарен автомобил „Мадара Лиаз“
с рег. № ******и лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № ******, който бил
управляван от ищеца И.Ж.И. и в който пътувала П.Б.А. разположена на предната
дясна седалка. Всеки от двамата ищци получил множество травматични увреждания,
които имали медико- биологичната характеристика на средни телесни повреди и
понесъл неимуществени вреди, в резултат от значителните болки и страдания по
време на лечението им. При това - ищецът И.Ж.И. направил необходими за лечение
и медицински транспорт разноски на обща стойност от 2680 лева. Противоправното
поведение на водача на товарен автомобил „Мадара Лиаз“ с рег. № ******било
установено според ищците в хода на ДП № 158/2016г. по описа на РУ на МВР Каварна. Тъй като гражданската отговорност на
водача на товарен автомобил „Мадара Лиаз“ с рег. № ******била застрахована от
ответното дружество, а ищците поддържат твърдение, че именно неправомерното
поведение на този водач създало предпоставките за настъпване на пътния инцидент
- те отправили извънсъдебна писмена претенция за изплащане на обезщетение с вх.
№ 1778/17.02.2017г. Ответникът неоснователно не я удовлетворил, но вместо това,
на 27.02.2018г. отправил писмено искане към ищците - за представяне на допълнителни
документи и така изпаднал в забава. При изложените фактически твърдения, ищците
претендират съответно: И.Ж.И.
претендира за осъждане на ответника, да изплати сумата от 100 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди болки и
страдания, заедно със законната лихва, считано от деня на настъпването на ПТП
на 17.09.2016г. до деня на окончателното
плащане; да заплати сумата от 2680 лева,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, заедно със
законната лихва, считано от подаването на исковата молба до деня на окончателното плащане; да заплати сумата от 202 лева, представляваща
мораторна лихва върху главница от 2680 лева, начислена за периода от деня на
заплащането на разходите на 01.09.2016г. до датата на предявяването на иска на
29.05.2017г.; П.Б.А. претендира за
осъждане на ответника, да изплати сумата от 70 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, заедно със законната
лихва, считано от деня на настъпването на ПТП на 17.09.2016г. до деня на
окончателното плащане; С оглед очаквания благоприятен изход на процеса, ищците
претендират да получат от ответника и направените съдебни разноски за настоящия
исков процес.
Исковата
претенция е оспорена от ответника З. „Л.и.“
АД. Чрез процесуалния си представител, ответникът заявява становище, с което не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и товарен
автомобил „Мадара Лиаз“ с рег. № ******, но поддържа становище, че настъпването
на процесното ПТП било резултат от противоправното поведение на всеки от
водачите, участващи в него, включително и на ищеца И.Ж.И., чиято гражданска
отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ от „ДЗИ- О.З.“
В тази връзка, ответникът прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца И.Ж.И. и привлича споменатото дружество
като трето лице- подпомагаща страна. Възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на И.И., се основава на твърдението, че в
условията на аварийно спиране – този водач променил траекторията на движение на
управлявания от него лек автомобил по такъв начин, че излязъл от своята пътна
лента и навлязъл в лентата за насрещно движение, където било осъществено
настъпването на удара с товарния автомобил. Твърди, че ответницата П.А. също
допринесла за причиняване на вредоносния резултат, понеже освободила предпазния
колан на ищеца И. и така му съдействала да напусне автомобила, още преди да му
бъде оказана квалифицирана медицинска помощ. Ответникът оспорва предявените
искове за изплащане на застрахователно обезщетение и по размер, като навежда
доводи за прекомерност на търсеното обезщетение, поради значително по- малък
действителен обем от релевирания с исковата молба обем на вредоносните
последици за всеки от двамата ищци. Оспорва претенциите за заплащане на
мораторна лихва, като отрича да е изпадал в забава, но поддържа становище, че в
хипотезата на чл. 380, ал.3 от КЗ е налице хипотезата на забава на кредитора.
Поддържа твърдение, че отправената от страна на двамата ищци и адресирана до
него писмена претенция по чл. 380 от КЗ, не съдържала банкова сметка ***ни
доказателства, създаващи предпоставки за обосновано решение по дължимост на
застрахователно обезщетение. По изложените съображения, ответникът моли за
отхвърляне на предявените искове, респ. за определяне на значително по - нисък
от претендирания размер на обезщетението и на свой ред претендира да му бъдат
присъдени направените съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Конституираното
като трето лице – помагач „ДЗИ- О.З.“
ЕАД
оспорва надлежната си процесуална легитимация, като поддържа становище, че
участието му в процеса между главните страни на практика било лишено от правен
интерес - доколкото към момента на настъпване на процесното ПТП, гражданската
отговорност на водача на товарния автомобил вече не била покрита от него, а от
трето (неучастващо в процеса) лице.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетият като доказателство препис от Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 6/26.09.2016г. на РУ на МВР Каварна установява
твърдението на ищците за настъпването на процесното ПТП на 17.09.2016г. на участък
от път І-9 от РПИ при км. 42+766 в района на кръстовището с ул. „Строител“ и DOB
3152 в община Каварна. Според
съдържанието на протокола, произшествието е настъпило между пресичащия път с
предимство товарен автомобил „Мадара Лиаз“ с рег. № ******и движещия се по път
с предимство лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № ******, който бил управляван
от ищеца И.Ж.И. и в който пътувала П.Б.А..
За целите на настоящото производство, към делото е
приобщена преписката по ДП № 158/2016г. по описа на РУ на МВР Каварна, включваща
споменатия по- горе протокол за ПТП, Протокол за оглед на местопроизшествие,
скица, фотоалбум.
За установяване за механизма на настъпване на
процесното ПТП е разпитан свидетелят И. Н.И.. В дадените пред съда показания, той
заявява, че по време на настъпване на пътния инцидент е бил водач на товарен
автомобил „Мадара Лиаз“ с рег. № ******. Пътно- транспортното произшествие е
настъпило на прав пътен участък, върху суха пътна настилка, и отлична видимост,
както и при отсъствието на други участници в движението. Автомобилът, който
свидетеля управлявал предприел пресичане на платното на главния път, като се движил
на втора предавка със скорост от около 4-5 км/ч. Първоначално, при предприемане
на пресичането и двете платна били свободни, а свидетелят се убедил в това,
след като се огледал в двете посоки. Но след началото на маневрата, водачът на
товарния автомобил възприел приближаващия се в далечината и се движил с висока
скорост. В това време, свидетелят подал пълна газ и се опитал максимално бързо
да завърши пресичането и да освободи пътното платно по пътя на лекия автомобил,
без да сменя траекторията и посоката си на движение. Ударът между лекия и
товарния автомобил настъпил извън платното за движение
Заключението на приетата съдебна- авто- техническа
експертиза, изготвена от вещо лице Х.И. (със специалност технология и
безопасност на автомобилния транспорт), мотивира следните изводи:
На
17.08.2016г. около
14,40ч. лек автомобил „Форд Ескорт" с per. № ******,
с водач И.Ж.И. се е движил по главен път 1-9 с
посока от гр. Каварна към гр.Шабла. Пътната
настилка е била суха,
видимостта е била добра, не се установяват други участници в
движението. На предна дясна седалка на лекиа
автомобил е пътувала П.Б.А.. Скоростта на движение на лекия автомобил, изчислена въз основа на
наличните обективни данни е приблизително 83 км/ч. В същото време товарен
автомобил „Шкода Лиаз" с per. № ******, управляван от И. Н.И. *** в посока
към кръстовището с главен път 1-9. В района на
кръстовището, водачът на товарния автомобил е предприел пресичане на платното
за движение на главния път.
Най- високата възможна скорост
на движение на товарния автомобил, изчислена с оглед косвените данни и
съобразяване с типа автомобил (тежък, товарен) е била 34 км/ч. Възприемайки
движението и навлизането на пътното платно на товарния автомобил - водачът на движещия се по
главен път 1-9 към гр. Шабла лек автомобил „Форд Ескорт", предприема
маневра, изразяваща се в завиване наляво и навлизане в насрещното платно за
движение -(вероятно), с цел да
избегне удара между двата автомобила и веднага след тази маневра задейства спирачната система с цел аварийно спиране. При
спирането си, лекият автомобил отлага спирачна диря, чиито материални следи
следи започват от местоположение в насрещната лента за движение, което дава
основание на вещото лице да приеме тезата, че водачът на лекия автомобил първо
се е отклонил в ляво, в посока пътната лента за насрещно движение и едва след като е навлязъл в
нея е задействал спирачната система. В резултат от споменатите действия, лекият
автомобил е пресякъл напречно платното за движение и е напуснал очертанията на
главен път 1-9, излизайки в ляво от него (по първоначалната си посока на
движение). Така траекториите на движение на двата
автомобила – лекия и товарния се пресичат и настъпва удар между тях. Ударът е с предната част на лек автомобил „Форд Ескорт" в
предна лява странична част на товарния автомобил. След удара помежду им
и в следствие на възникналите моментни физически сили, в резултат на посоките, масите и скоростите им на
движение, лекият
автомобил се завърта по посока, обратна на посоката на движение на
часовниковата стрелка и се установява в покой, а товарният автомобил се завърта около
вертикалната си ос,
по посока на часовниковата стрелка, придвижва се на разстояние от около 10
метра и се установява в покой. В резултат на удара настъпват
деформации по двата автомобила. Според становището на вещото лице, непосредствените причини,
довели до настъпването на процесното ПТП, могат да бъдат формулирани по следния
начин: Причина
за настъпването на произшествието е предприетото от водача на товарния
автомобил пресичане на платното за движение на главен път 1-9 в района на
кръстовището с ул. „Строител", без съобразяване с
поведението на останалите участници в движението, конкретните пътни условия и
без съобразяване с изискванията за предимство на преминаване през кръстовище.
Втора, независима причина за настъпването на произшествието е
предприетата от водача на лекия автомобил маневра „отклонение вляво" в
опита му да избегне удара с товарния автомобил. Според
становището на вещото лице, ударът би бил предотвратен, ако водачът на лекия
автомобил бе задействал спирачната система незабавно, щом е възприел товарния
автомобил, без да предприема отклонение в ляво т.е. запазвайки първоначалната
си посока на движение.
Като доказателство по
делото са приети следните медицински документи: История на заболяване № 11419
на Ортопедичното отделение на МБАЛ гр. Добрич; История на заболяване № 14786 на
Клиника по ортопедия и травматология на МБАЛ „ Св.Анна“ Варна, История на заб.
№ 16511 на Рехабилитационно отделение на МБАЛ гр.Шумен;
История на заб. № 279/169 на Клиника по рехабилитация при
ВМА- кл. гр.Хисар и Експертно решение на ТЕЛК № 1699/131 от
17.08.2017г., заедно с шест броя болнични листове за разрешен отпуск за
временна неработоспособност в период от 6 месеца (които документи са относими
към ищеца И.И.), както и История на заболяване № 11418 на Ортопедичното
отделение на МБАЛ гр.Добрич; История на заболяване № 16509 на Рехабилитационно
отделение при МБАЛ гр.Шумен; История на заб. № 280 /168 на
Клиника по рехабилитация при ВМА- гр.Хисар, болнични листове за общо 187 дни
отпуск поради временна неработоспособност (които документи са относими към
ищцата И.И.). Документите установяват факти и данни
за здравословното състояние на ищците
след настъпването на процесното ПТП и поради това
са обект
на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.
Заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска
експертиза със специалност ортопедия – травматология (д-р Б.) мотивира следните изводи относно подлежащите
на установяване факти за ищеца И.:
·
Вследствие
на претърпяното ПТП, ищецът И.И. е получил контузия на гърдите, фрактура на 4-то ребро, фрактура на гръдната кост,
фрактура на дясната ацетабуларна (главулечна) ямка на таза и изкълчване на главата на дясната бедрена кост.
·
Всяко
едно от споменатите увреждания има травматичен характер, получено е след удара
вътре в автомобилното купе и се намира в пряка причинно- следствена връзка с
механизма на настъпване на произшествието;
·
След
постъпване здравно заведение в гр. Добрич, на ищеца е оказана спешна медицинска
помощ, а в последствие е транспортиран до лечебно заведение в гр. Варна, където
е подложен на оперативно лечение. След лечението, пострадалият е бил изписан и
е провел курсове по рехабилитация и физиотерапия първоначално в гр. Шумен, а в
последствие и в гр. Хисар
·
Счупеното
ребро е зараснало за срок от 25дни. Счупената гръдна кост е зараснала за срок
от 35-40 дни. Счупената главулечна ямка на таза е зараснала за срок от 4 месеца
и натоварването е започнало в началото на 5-ия месец. Лечебният период на увреждането
на таза при ищеца е приключило в края на 6-ия месец, но именно това увреждане е дало
основание на ТЕЛК да освидетелства пострадалия и със свое Експертно решение №
1699/131 от 17.08.2017г. за 50% трайна загуба на
работоспособност, първоначално
за срок от 1 година.
·
Получените
телесни увреждания и най вече тежката тазова увреда са довели на пострадалия - болки и
страдания за срок около 1 година ,като най интензивни те са били
през първите 3-4 месеца непосредствено след злополуката и около 2 месеца в
началото на проведената рехабилитация. Извън тези периоди ищецът е подължавал
да търпи периодични болки в зоната на дясната тазобедрена става най вече при
обща преумора както и при рязка промяна на времето ( при студено и влажно
време), когато ищецът е бил принуден да ползва седативни и обезболяващи
средства. От деня на настъпване на ПТП вече са изминали повече от 2 години. Към
настоящия момент ищецът търпи спорадични болки особено при студено и влажно
време, които налага често да приема обезболяващи средства. Наред с претърпените
болки, през първите 5-6 месеца, ищецът не е трябвало да стъпва на десния си
крак, което му е причинило значителни затруднения при предвижване и обслужване
в ежедневието.
·
Моментното състояние на
пострадалия вече може да се счита за стабилизирано Продължават спорадичните
болки в дясната тазобедрена става , а в задната част на дясната тазобедрена
област се намира остатъчен груб оперативен белег с дължина 22 см. на 0,5 см. На
рентгеновото изследване се установява малка остатъчна деформация на зарасналата
тазобедрена става. Ищецът се придвижва самостоятелно, без помощни средства с
накуцваща походка на дясно. Металната остеоснитеза на този етап няма да бъде
извадена. Тазовата увреда на ищеца задължава често наблюдение на тазобедрената
става, поради опасност от развитие на тежка
коксартроза, за която обаче към момента няма никакви данни. Вероятно, в бъдеще, ищецът ще бъде задължен да
се подложи на подмяна на тазобедрената става.
Заключението на приетата без оспорване съдебно-
медицинска експертиза със специалност ортопедия – травматология (д-р Б.)
мотивира следните изводи, относно подлежащите на установяване факти за
здравословното състояние на ищцата А.:
·
Вследствие
на претърпяното ПТП, ищцата А. е получила закрито счупване на костите на
дясната предмишница в долната им част, изкълчване на дясната радио-улнарна
става; фрактура на 5-та метатарзална (предходилна) кост на лявото стъпало. След извършените изследвания и консултации с
различни специалисти не са установени други травматични увреди, освен
описаните.
·
Всяко
едно от споменатите увреждания има травматичен характер и се намира в пряка
причинно- следствена връзка с механизма на настъпване на произшествието;
·
След
постъпване здравно заведение в гр. Добрич, на ищцата е оказана спешна
медицинска помощ, а пострадалата е изписана от болницата на 21.08.2015г. и
лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи и
обезболяващи.
·
Получените
телесни увреждания и най вече тежката костна увреда на дясната киткова става е причинила на ищцата болки и
страдания за срок от около
5 месеца, като най -интензивни
те са били през първите 30 дни непосредствено след злополуката и около 2 месеца
по верме на началната рехабилитация. Извън тези периоди ищцата е търпяла
периодични болки в зоната на дясната киткова става при обща преумора както и
при рязка промяна на времето, когато тя
е била принудена да ползва седативни и обезболяващи средства.От злаполуката
вече са изминали повече от почти 2 години. Към настоящият момент ищцата рядко
търпи спорадични (единични) болки в дясната китка когато рязко се промени
климата- особено есен-зима. Тези болки ързо отзвучават селд употреба на
аналгетици. Наред
с претърпените болки, през първите 3 месеца ,ищцата не
е можела да си служи с дзясната ръка, което е причинило на пострадалата
затруднения при обслужването.
·
Състояние
на пострадалата вече е стабилизирано. Счупената 5-та предходилна кост на лявото
стъпало е зараснала окончателно. Движенията на метатарзо-фалангиалата става,
както и лявата глезенна става вече са в пълен обем и сила. Ищцата се предвижва
самостоянелно без помощни средства. Счупените кости на дясната предмишница са
зараснали с остатъчна деформация. Дясната гривенна става е оточна, палпаторно
болезнена и в радиална девиация. Движенията на тази става са ограничени - при екстензия в намален
обем с 10 градуса, а улнарното движение е почти
блокирано. Установените ограничения обективно
могат да бъдат променени със средствата на съвременната медицина, чрез оперативно лечение и
нов курс по рехабилитация
В показанията пред делегирания съд, свидетелката Г.С.Б.
поддържа твърдение, че имала непосредствени впечатления за състоянието на пострадалата
П.А. тъй като била нейна майка и я подпомагала чрез грижи по време на лечебния
и възстановителен период. Свидетелката заявява, че живее преимуществено в с.
Костена река и след като ищцата А. била
изписана от болницата – тя била докарана с автомобил при майка си, тъй като се
нуждаела от грижи в бита и обслужването. Според свидетелката, емоционалното и
физическо състояние на пострадалата било лошо, тъй като тя не могла да се грижи
и самообслужва, поради ограничението в движенията на дясната ръка и левия крак.
Оплаквала се от силни болки, не можела да спи нощем и приемала болкоуспокоителни
препарати. Емоционално, ищцата била притеснена видимо. В продължение на два
месеца, пострадалата се нуждаела от грижите на майка си (свидетелката).
Свидетелката не знае ищцата да е имала проблеми в личния си живот, които да са свързани
с процесния инцидент. Според нея, животът на дъщеря й продължава нормално, но
физическите травми са обременили физическото и емоционалното й състояние.
В показанията пред делегирания съд, свидетелката Б.И.И.заявява,
че е майка на ищеца И.И. и че имала непосредствени впечатления за състоянието
му след настъпването на пътния инцидент, понеже полагала грижи за него.
Свидетелката живеела в с. Кладенец, а след операцията, синът й също бил докаран
„на село“, въпреки че преди това живеел в гр. Шумен – тъй като обективното му
здравословно състояние било лошо и налагало непрекъснати грижи. При
свидетелката, пострадалия пристигнал с помощта на специализиран автомобил. Той
бил блед отслабнал и уплашен, не можел да се движи в долната част на тялото и поради
травмите изцяло разчитал на грижите на други хора. Според свидетелката,
травмите уплашили сина й, който се опасявал, че „ще умре“. В психологически
аспект, ищецът бил обременен от факта, че била прекъсната комуникацията с
приятелката му, която също била контузена при ПТП но се лекувала на друго
място. Към момента на снемането на свидетелките показания, ищецът все още не
бил възстановен, понеже според свидетелката той се оплаквал от болки и дори не
могъл да лежи на дясната си страна. Физически бил слаб, изглеждал отчаян и
споделял гласно притесненията си, че няма да може да си намери работа, както
преди инцидента.
Съдържанието на приложените на стр. 165, 166 и 168 от
делото документи посочват, че в датата на издаването на съответния документ – вносителят
И.Ж.И. е заплатил в брой на съответния издател на фактурите сумата от 230 лева
за специализиран медицински транспорт, сумата от 2300 лева за медицинско
изделие съгласно талон и сумата от 150 лева за транспорт с линейка.
Аритметичните изчисления установяват, че общия размер на споменаните разходи
възлиза на 2480 лева.
Съдържанието на приложени на стр. 172-186 от делото и
приети като доказателства документи мотивира извода, че на 17.02.2017г., чрез
адвокат Н.Д., ищците са отправили извънсъдебна претенция, по реда на чл. 380 от КЗ - адресирана до застрахователя - ответник по иска, за изплащане на
застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи
от процесното ПТП. Необходимо е да се отбележи изрично, че претенцията не указва номер на банкова сметка, ***етението. На стр.11
от тази молба ищците заявяват конкретен размер на обезщетението, което
претендират и за чиито размер изрично декларират, че са съгласни да получат за
репариране на вредите. Посочените суми са съответно 90 000 лева за
понесени от ищеца неимуществени вреди и 60 000 лева за понесените от
ищцата неимуществени вреди.
Съдържанието на приложен на стр. 187 от делото и приет
като доказателство документ мотивира извода, че в качеството на адресат на
претенцията по реда на чл. 380 от КЗ – ответникът З. „Л.и.“ АД е адресирал
насрещно волеизявление, с което изисква да му бъдат представени допълнително
документи и банкова сметка, ***о. Изявленията на ищците в исковата молба
съдържат признание, че писмото е достигнало до тях.
Въз основа на направеното от процесуалния представител
на ответника признание на факт, съдът прие, че към датата на настъпване на
процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика и на водача на
процесния товарен автомобил е била застрахована от ответното дружество.
Съдържанието на приложените на стр. 289-290 от делото и
приети като доказателство документи мотивира извода, че съществуващото застрахователното
покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за водача на участвалия в процесното ПТП лек автомобил с рег.
№ ******, което е било предоставено от третото лице- помагач „ДЗИ-О.З.“ АД е било
прекратено, считано от 01.02.2016г. Споменатото обстоятелство се установява и
от служебно изготвената справка в електронния регистър на ИЦ при Гаранционен
фонд.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
По претенците с правно
основание чл. 432, ал.1 от КЗ;
Предявените претенции на всеки от двмата ищци, за изплащане на застрахователно
обезщетение за вреди /имуществени и неимуществени от ищеца И. и само за
неимуществени от ищцата А. се основават на твърдението, че при наличие на
предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ – ответникът дължи да заплати
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ за причинените от застрахования при него водач неимуществени
и имуществени вреди.
Съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за възникване
на задължението на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния товарен
автомобил „ШКОДА- ЛИАЗ“ с рег. № ******–
да обезщети ищците за причинените им вреди.
Ищецът твърди, а ответникът не оспорва наличието на валидно към датата на
ПТП застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за водача на споменатия товарен автомобил,
което е предоставено от ответното застрахователно дружество. Събраните в хода
на съдебното дирене доказателства установиха без съмнение, че е било реализирано
виновно неправомерно поведение на водача на същия този товарен автомобил, чиято
гражданска отговорност ответникът не оспорва, че е била застрахована именно от
него.
Посредством заключението на приетата без оспорване съдебна- автотехническа
експертиза съдът достигна до категоричен извод за механизма на настъпването на
ПТП, а съдът кредитира напълно експертното заключение, което не бе оспорено от
страните и дава подробно, изчерпателно и логично обяснение за осъществилите се
по времето и на мястото на пътния инцидент юридически факти, включително и
свързани с поведението на двамата водачи.
Неправомерния характер на поведението на водача на товарния автомобил „ШКОДА-
ЛИАЗ“ с рег. № ******се изразява в
нарушение на задължението му да пропусне преминаването на МПС, движещи се по
пътя с предимство, който той самият пресича – това задължение е уредено изрично
в разпоредбата на чл. 50, ал.1 от ЗДвП. Пряката причинно- следствена връзка
между нарошението и настъпването на вредоносния резултат се изясни именно
посредством приетото в хода на делото експертно заключение.
Същото експертно заключение мотивира обоснован извод, подкрепящ
възражението на ответното дружество, че настъпването
на пътния инцидент е било способствано и от поведението на водача на участвалия
в ПТП лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № ****** т.е. от ищеца И.Ж.И..
Анализът на изводите, възприети от експертизата мотивира обоснован извод, че
този водач е управлявал автомобила в нарушение на правилата за движение по
пътищата - чл. 20, ал.2, от ЗДвП, с разрешена, но несъобразена с пътните
условия скорост на движение. Важно е да се
отбележи, че последното от споменатите задължения никак не е обусловено от
правомерността на поведението на другите участници в движението - като източник
на потенциалната опасност т.е. щом е
могъл, водачът е бил длъжен да действа адекватно, за да избегне настъпването на
ПТП.
В конкретния случай, нарушението на водача на товарния автомобил е било
определящо за създаване на сериозен риск от настъпване на пътен инцидент, който
риск водача на лекия автомобил или самонадеяно е пренебрегнал, при условие, че
се е движил със сравнително невисока скорост, на пътен участък с ясна видимост.
От обективна техническа страна, при добро боравене с уредите за управление на
автомобила, водачът на лекия автомобил е имал възможността да осъществи
ефективна спасителна маневра, независимо от допуснатото от другия участник
нарушение на правилата за движение, ако бе предприел само аварийно спиране, посредством задействане на спирачната система на
автомобила, но без промяна в посоката на движение на лекия автомобил т.е. без
да напуска своята лента за движение и да се отклонява в ляво (излизайки дори
извън тази лента). Следователно, ищецът И., в качеството на водач на лекия
автомобил също е реализирал виновно
противоправно поведение, допринесло за настъпването на инцидента. Този принос в
причинно следствената връзка съдът оценява приблизително на ¼ спрямо
¾ за водача на товарния автомобил.
Установеното от настоящия съд съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия И.И. - проявява предвидените в чл. 51, ал.2 от ЗЗД следва
да намери отражение по отношение на размера на дължимото на него застрахователно
обезщетение. То никак не би
могло да рефлектира върху размера на обезщетението, дължимо на ищцата П.А..
Съпричиняването на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил
„Форд Ескорт“ с рег. № ******, не се отразява и върху правното положение на
привлеченото в качеството на трето лице- помагач дружество „ДЗИ- О.З.“ ЕАД, спрямо
главните страни в процеса, доколкото в хода на настоящия процес се установи
категорично, че действието на застрахователното правоотношение между
споменатото дружество и водача на лекия автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № ******
е било прекратено към датата на настъпване на пътния инцидент.
Съдът намира за неоснователни и доказани наведените от ответника доводи за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата П.А.,
посредством действията й след настъпване на пътния инцидент.
Заключенията на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза в
медицинската област травматология (д-р Б.) установи, че травматичните
увреждания на пострадалите са получени вътре в купето на автомобила и са с
травматичен характер, следователно са пряко свързани с настъпване на пътния
инцидент
Посредством заключението на вече споменатата съдебно- медицинска
експертиза, което бе обсъдено подробно в мотивите на решението (по- горе) съдът
установи естеството и характера на телесните увреждания, които са получили
ищците, както и наличието на пряка причинно - следствена връзка между
конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП и понесените от И.И. и П.Б.
травми. А доколкото причиняването на
травми осъществяват деликт, то съдът приема, че са налице всички предвидени в
закона предпоставки за реализиране на деликтна отговорност на причинителя на
вредата, респ. за възникване на задължение за изплащане на обезщетение от неговия
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”.
На следващо място, за определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, съдът
съобрази няколко групи от фактори, които ще бъдат споменати, доколкото в
практиката си, ВКС на РБ приема, че понятието за справедливост по смисъла на
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с конкретна преценка на конкретни
обективни и субективни фактори. Размерът на дължимото застрахователно
обезщетение, следва да бъде определен, като се отчита характера, обема и
интензивността на неимуществените вреди, естеството на травмата (само една
травма, затрудняваща придвижването) и продължителността на лечебно-
възстановителния период (относително продължителен период на обездвижване, но
само малка част от него е прекарана в интензивни болки).
И двамата пострадали са лица са в средна възраст, която се характеризира
със социална и трудова активност.
Уврежданията, които са получили двамата пострадали не са застрашили живота
им, но са засегнали в различна степен и по различен начин елементи от опорно
двигателния апарат на всеки от тях. И за двамата пострадали засягането е било
сравнително тежко, доколкото всеки от тях е бил лишен от възможността да се
придвижва самостоятелно, да се обслужва в бита, а отделно от това е бил
принуден да търпи множество социални и битови неудобства за един сравнително
продължителен период от време.
При ищцата А. е била засегната най- съществено двигателната функция на
дясната ръка, поради увреждане на т.нар. гривнена става и предмишница. Тази
травма не е напълно възстановена, а съществуването й затруднява в значителна
степен на възможността за полагане на трудова дейност, както и за всякакви други
битови и социални активности. Останалите
травми като цяло са възстановени.
При ищеца И. увреждането е сравнително по- тежко, за което свидетелства
постановеното ЕР на ТЕЛК. Травмата с най- сериозни за пострадалия последици
засяга дясната тазобедрена става.
Останалите травми като цяло са възстановени.
Прави впечатления, че в резултат от инцидента, за всеки от пострадалите,
възстановяването не е пълно. Не са
настъпили усложнения, но са останали
известни дефицити на функцията на опорно- двигателния апарат. Макар според заключението
на съдебно- медицинската експертиза - пълното възстановяване на тези дефицити
да е възможно, то по мнението на вещото лице – това може да се осъществи едва след
провеждането на допълнителна, медицинска намеса (евентуално съответна
допълнителна бъдеща оперативна интервенция и рехабилитация).
В общи линии, в резултат от комплексната оценка на събраните доказателства,
получената травма от всеки от двамата ищци може да се характеризира като средна
по степен на тежест.
В контекста на дефинирания от закона принцип на справедливостта при
определяне на размера на обезщетението, освен обема на понесените неимуществени вреди и лимитите
на застрахователните обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за 2016г., според настоящия съд ще трябва да се отчитат и социално- икономическите условия към момента на
настъпването на вредите.
Според настоящия
състав на съда - именно социално-
икономическите критерии за справедливост
са онзи условен фактор, който очертава правно значимата условна граница за адекватност
на присъдения размер на обезщетението и при това - изключва обществено
неприемливата негова прекомерност, в каквато насока са доводите на ответника. Нито
една травма и свързаната с нея болка не е обективно съизмерима с парична сума,
но тъй като обезщетението има компенсаторна функция, то размерите на
обезщетенията трябва да бъдат разумни и съответни
и на обществените разбирания за справедливост, а не само формалистично да
бъдат съобразявани с лимитите по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и то - към максимума на тези лимити!
По претенциите на И.Ж.И.
за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди;
В заключение на изложените изводи, относно размера на дължимото
застрахователно обезщетение, съдът намира, че справедливия размер на конкретното
застрахователното обезщетение, което е легитимиран да получи ищеца И.И. за
претърпените вреди е справедливо оценимо на сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лева. Претенцията за сумата от
100 000 лева съдът приема за прекомерна. Уместно е също да се отбележи, че
размерът на претендираното от този ищец обезщетение пред съда е увеличено в
сравнение с онова, което е било претендирано в рамките на процедурата по чл.
380 от КЗ пред застрахователя, а споменатото фактическо увеличение няма
обяснение. Определеният справедлив размер на обезщетението, дължимо
на ищеца И.И. обаче, трябва да бъде редуциран
с една четвърт - на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД и съобразно установения вече
принос на този пострадал за настъпване на вредоносния резултат, понеже именно
той е бил водач на лекия автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № ****** т.е.
допринесъл е за настъпване на пътния инцидент.
Ето защо, в хипотезата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 51, ал.2 от ЗЗД - ответникът
следва да бъде осъден да заплати на И. А.И.
общо сумата от 45 000 лева, като
застрахователно обезщетение за понесените от него неимуществени вреди,
породени от установените в процеса травматични увреждания, а за разликата – над
посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за 100 000
лева – претенцията на този ищец следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
По претенцията на И. А.И. за присъждане
на обезщетение за имуществените вреди /медицински разходи/, съдът допусна и прие три отделни платежни документа, които установиха, че
доказаните разходи, които са направени от ищеца след настъпването на процесния
пътен инцидент
(по фактури на стр. 165, 166 и 168), възлизат общо на
сумата от 2480 лева т.е.
сборът на доказаните с фактури разходи е по- малък от онзи, който се претендира. Разходи за още 200 лева, представляващи
разлика между документално установения и пълния претендиран размер от 2680 лева не бяха установени. Заключението на изготвената съдебно- медицинска експертиза, която съдът кредитира,
както и записаното в платежните документи основание на извършване на разходите доказа тезата на ищеца, че
споменатите разходи за сумата от 2480
лева са били
необходими и са направени в пряка връзка с лечението на получените при
ПТП травматични
увреждания. При присъждане на обезщетението обаче, споменатата сума
също следва да бъде редуцирана с една
четвърт - на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, съобразно установения принос на
този пострадал за настъпване на вредоносния резултат, в качеството му на водач
на лекия автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № ******. Ето защо, в хипотезата на чл. 52
от ЗЗД, във вр. с чл. 51, ал.2 от ЗЗД - ответникът следва да бъде осъден да
заплати на И. А.И. общо сумата от 1860 лева, като застрахователно
обезщетение за понесените от него
имуществени вреди, а за разликата – над посочената сума и до пълния размер
на претендираното обезщетение за 2680 лева –следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
По претенциите на П.Б.А.
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди;
В заключение на изложените изводи, относно размера на дължимото
застрахователно обезщетение, съдът намира, че справедливия размер на конкретното застрахователното обезщетение,
което е легитимирана да получи ищцата П.А. за претърпените от нея неимуществени
вреди е справедливо оценимо на сумата от
40 000 (четиридесет хиляди) лева. Претенцията за сумата от 70 000 лева
съдът приема за прекомерна. Уместно е да се отбележи, че размерът на застрахователно
обезщетение, което тя е претендирала от застрахователя в процедурата по чл. 380
от КЗ е било увеличено с предявяването на съдебната претенция, а за споменатото
увеличение няма обяснение.
По исковете на П.Б.А. и И.Ж.И. с правно основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на лихва за забава върху сумите на застрахователните
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди;
Тъй като ищците са пострадали едновременно, в резултат от един и същи пътен
инцидент и доколкото имат един и същи общ процесуален представител, който е
предявил едновременно правата им – тези по реда на чл. 380 от КЗ и тези по реда
на чл. 432, ал.1 от КЗ по едно и също време и чрез едни и същи изявления –
съдът приема, че правното положение на ответника – застраховател спрямо всеки
от двамата ищци по отношение на забава е на практика идентично. Претенциите на двамата
ищци се основават на разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ, предвиждаща, че лихвите за забава се плащат от застрахователя, считано от по-
ранната от двете възможни дати - датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т.2 КЗ или датата на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.
При това обаче, императивната разпоредба на чл. 380, ал.1 от КЗ предвижда
изрично задължение за предявилите претенция за доброволно изплащане на
обезщетение пред застрахователя - да посочат на застрахователя номер на банкова
сметка, ***ието. Според ал.3 на
цитираната вече разпоредба на чл. 380 от КЗ - непредставянето на данни за банковата сметка от страна на ищеца, има правните
последици, предвидени в института на забава на кредитора. В такава хипотеза застрахователят не дължи лихвата, която би следвало да плати по чл.
409 КЗ.
Текстовото
съдържание на приетата като доказателство писмена претенция на двамата ищци по
реда на чл. 380 от КЗ, не оставя никакво съмнение, че в нея ищците са пропуснали да посочат номер на
банкова сметка.
***ори и след
като застрахователя ги е поканил да изпълнят това свое задължение, със свое
насрещно писмено изявление. Независимо какви доказателства за настъпване на
пътния инцидент са представили, непредставяйки своя банкова сметка, ***а на привлечения
като ответник застраховател - да изпълни задължението си за изплащане на
застрахователно обезщетение. При това положение, застрахователят не би могъл да
изпадне в забава до момента на посочване на банкова сметка. ***чена едва след началото на настоящия съдебен
процес т.е. преди да бъде проведено първото открито съдебно заседание пред
съдебния състав на Софийски градски съд,
чрез молба вх. № 166403/08.12.2017г. Но при това, трябва да се държи
сметка, че е била посочена пред съда, а не е била предоставена пряко на
ответника (посочването й е по изрично указание на съдебния състав). С други
думи, неизпълнението на задължението на ищците за посочване на банкова сметка, ***-
застраховател от последиците на собствената му забава и така лишава ищците от
надлежната материална легитимация, да получат претендираната лихва, преди деня,
в който ответникът е могъл да възприеме за
пръв път номера на банковата сметка. С оглед поредността на
извършените процесуални действия, дата на представяне на банковата сметка - съдът
намира, че деня на изпадане в забава на ответника е денят на провеждане на първото открито съдебно заседание -12.04.2018г.
На това
самостоятелно основание, свързано със забава на кредитора в хипотезата на чл.
380, ал.3 от КЗ - претенциите за присъждане на лихва върху присъдените
застрахователни обезщетения, следва да бъдат изцяло отхвърлени, като
неоснователни, за периода преди 12.04.2018г. и законната лихва следва да бъде
присъдена именно от тази дата.
По предявените
претенции за присъждане на съдебни разноски:
В настоящия процес, по нейна молба, двамата ищци са
били освободени от задължението за заплащане на държавни такси и съдебни разноски,
поради което, понесените от съдебния бюджет суми - в общ размер на 420 лева, следва
да бъдат възложени в тежест на ответника. Общият размер на дължимата държавна
такса според уважената част от иска възлиза на 3 474, 40 лева. Следователно, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметката на настоящия съд общо сумата от
3 894, 40 лева.
При условията на чл. 38 от ЗАдв., в полза на
процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено възнаграждение за
процесуално представителство, съразмерно
с уважената част иска. Това възнаграждение се дължи за всеки отделен иск и възлиза
общо на сумата от 3910 лева (без включен
ДДС).
Настоящият състав на съда споделя принципното становище,
че върху адвокатския хонорар по чл. 38 от ЗА не може да бъде „авансово“ присъждан ДДС – ако към момента на произнасянето не са били представени предвидените в
ЗДДС писмени доказателства, че този косвен данък вече е бил вече начислен
т.е. ако това обстоятелство не е отразено в нарочна данъчна фактура, издадена
по реда на ЗДДС. Данъкът върху добавената стойност не може да бъде
предварително присъждан преди да е извършен, тоест „служебно начисляван“ със
съдебно решение, независимо от всякакви доводи за целесъобразност,
справедливост и т. н. т. защото „авансовото“ осъждане на ответника, да заплати очевидно все още
неизвършен разход пряко противоречи на установения от закона механизъм на
данъчното облагане с косвени данъци. Отделно от това, указанията в ТР №6/2012г.
на ОСГТК на ВКС по някои въпроси за присъждането на разноските в гражданския
процес задължават съдилищата да присъждат само действително направени разходи, а не бъдещи (уговорени и принципно
дължими). Принципът на законност в съдебните актове не би следвало да бъда
нарушаван.
Ответното дружество също има право да получи от ищеца на
основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК съответна част от направените съдебни
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска и в рамките на представения
списък на разноските по чл. 80
от ГПК. Изрично посочените разноски в
съдържанието на списъка са 680 лева за събиране на доказателства, вкл. и сумата
от 400 лева, дължими за юрисконсултско възнаграждение. Този размер на
възнаграждението по чл. 78, ал.8 от ГПК не би следвало да бъде по- малък от
посочената сума, особено като се отчита факта на множеството съединени искове,
които са предмет на делото. При това конкретно искане, общата сума на
разноските, които ответното дружество е легитимирано да претендира е 1080 лева,
а доколкото разноските са направени общо, съдът приема условно, че споменатата
обща сума на разноските следва да бъде разделена условно на две (за всеки от
двамата ответници) и после да бъде съобразена с размера на предявената част от
предявените искове. Така, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, съдът достигна до
извода, че ответното дружество е легитимирано да получи съразмерно с
отхвърлената част от исковете, както следва: от ищеца И.И. - сумата от 354 лева,
а от ищцата П.А. - сумата от 243 лева.
На основание чл. 78, ал.10 от ГПК – на третото лице-
помагач „Д.О.з.“ АД не се дължат разноски и то самото не е материално
легитимирано да получи такива от главните страни.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД с ЕИК ******и адрес-
гр. София, бел. ******, да заплати на И.Ж.И. с ЕГН ********** и съдебен адресат
- адвокат Н.Д.,***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, вр. с чл. 51, ал.2 от ЗЗД –
сумата от 45 000 лева (четиридесет и пет хиляди лева), представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, както и сумата от 1680 лева (хиляда шестстотин и
осемдесет лева), представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, настъпили в
следствие телесни увреждания при ПТП от 17.08.2016г., което е причинено от
водача на товарен автомобил „Мадара Лиаз“ с рег. № ******, заедно със законната
лихва върху посочената по- горе сума, считано от 12.04.2018г. до деня на окончателното
плащане на присъдената сума, като отхвърля иска за
присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в частта
за разликата, над размера на присъдената сума на обезщетението и до пълния
размер на претенцията от 100 000 лева,
иска за присъждане на
застрахователно обезщетение за имуществени вреди над размера на присъдената
сума на обезщетението и до пълния размер на претенцията от 2680 лева и претенцията с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на лихва за забава върху присъдените застрахователни
обезщетения, за периода преди 12.04.2018г.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД с ЕИК ******и адрес-
гр. София, бел. ******, да заплати на П.Б.А. с ЕГН ********** и съдебен адресат
- адвокат Н. Н.Д.,***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ – сумата от 40 000 лева (четиридесет хиляди лева), представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в следствие телесни увреждания при ПТП от 17.08.2016г.,
което е причинено от водача на товарен автомобил „Мадара Лиаз“ с рег. № ******,
заедно със законната лихва върху посочената по- горе сума, считано от
12.04.2018г. до деня на окончателното плащане на присъдената сума, като отхвърля иска за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в
частта за разликата - над размера на присъдената сума на обезщетението и до
пълния размер на претенцията от 70 000 лева и претенцията с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на
лихва за забава върху присъдените застрахователни обезщетения, за периода преди
12.04.2018г.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД с ЕИК ********, да
заплати на адвокат Н. Н.Д., с адрес ***, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 38 от ЗА - сумата от 3910 лева (три
хиляди деветстотин и десет лева) без включен ДДС, представляваща разноски за процесуално
представителство на П.Б.А. и И.Ж.И. в производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА И.Ж.И., да заплати на „З.К.Л.И.“ АД,
на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал.8 от ГПК - сумата от 354 лева (триста петдесет и четири лева) за съдебни разноски пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА П.Б.А., да заплати на „З.К.Л.И.“ АД,
на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК - сумата от 243 лева (двеста четиридесет и три лева) за съдебни разноски пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД с ЕИК ******и адрес-
гр. София, бел. ******, да заплати по
сметка на Софийски градски съд - на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК - сумата от 3894, 40 лева (три хиляди
осемстотин деветдесет и четири лева и четиридесет ст.), представляваща държавна
такса и съдебни разноски съобразно уважената част от иска, от заплащането на които
ищците са били освободени.
Плащането на присъдените суми към И.Ж.И. може да бъде
извършено чрез банков превод по посочена от ищеца банкова сметка ***:
IABGBGSF и
IBAN: ***, а
плащането на присъдените суми към П.Б.А. може да бъде извършено чрез банков
превод по посочена от ищцата банкова сметка ***: UNCRBGSF
и
IBAN: ***.
Решението е постановено при участието на „ДЗИ- О.З.“
ЕАД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***, като трето лице -
подпомагаща страна за ответника в процеса, привлечено от „З.К.Л.И.“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка
от страните.
СЪДИЯ: