Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1106
гр. Бургас, 08. 06. 2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, ХIІ състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Председател: Любомир Луканов
при секретар Й.Б., като разгледа докладваното от съдия
Луканов административно дело № 967/2015 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. с чл. 53, ал. 1 от Закона за
кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Образувано
е по жалба на В.И.М., с
адрес: ***, против заповед № РД-08-333/07.05.2015 г. на кмета на община Айтос,
с която се попълва кадастралния план на гр. Айтос, одобрен със заповед № РД-14-02-123/10.02.1986
г. с поземлен имот (ПИ) № 4556 в кв. 255 и се променят границите на ПИ № 3095 в
кв. 255, като част от него се обособява в отделен ПИ с кадастрален номер № 4555
при посочени граници.
Жалбоподателят оспорва
заповедта като незаконосъобразна, поради нарушение на административнопроизводствените
правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Твърди,
че е налице разминаване между посоченото правно основание за извършване на
процедурата – чл. 53, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР, която урежда
изменението на кадастралния регистър, а от изложеното в заповедта се извършва
намеса в кадастралния план, като е съставен и одобрен проект за попълване на
кадастрален план на гр. Айтос, с който са създадени два нови имота и са
изменени границите на имот пл. 3095, от който жалбоподателят притежава идеални
части. Твърди, че за извършване на тези конкретни действия е било необходимо
съгласието му, като такова не е било поискано и съответно не е било давано.
Сочи, че необосновано западната граница на имот пл. № 3095 е изместена на запад
с няколко метра и тази част е включена в новосъздадения имот с пл. № 4556.
Поддържа, че при издаване на заповедта са допуснати нарушения в изискванията за
нейната форма визирани в чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 от АПК. От съда иска да отмени
оспорената заповед.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Д.К. С. от АК - гр. Бургас (пълномощно по лист 40 от
делото), поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Представя подробни писмени
бележки по съществото на спора, в които развива доводите си за
незаконосъобразност на заповедта. Претендира присъждане на разноски, в това
число и адвокатско възнаграждение, за които представя списък.
Ответната страна – кмет
на община Айтос, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не
изразява становище по жалбата.
В съдебното производство,
в качеството на заинтересовани страни, са конституирани Р.Г.К., И.Г.Д. и А.Д.К.-Д.,
които се представляват от адвокат Д. С. К. *** (пълномощно по лист 49 от
делото). Чрез пълномощника си изразяват становище за неоснователност на
жалбата, а в представени писмени бележки поддържат и становище за нейната
недопустимост. Ангажират доказателства. Не претендират разноски.
Административен съд
Бургас, ХІІ състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От нотариален акт № 159,
том ІІІ, дело № 634, вх. рег. № 905/18.04.2007 г. по описа на Служба по
вписванията – гр.Айтос (лист 7-8 от делото) се установява, че В.И.М. е придобил
право на собственост върху 1100/2635 ид. части от
дворно място, цялото с площ от 2635 кв.м., находящо
се в гр. Айтос и съставляващо поземлен името № 3095 в кв. 255, ведно с
построения в имота стопански обект – хамбар с 3 отделения, със застроена площ
от 388 кв.м. и капацитет от 450 тона, при граници на имота: изток – двор и
хамбар на Г. и Р. Б., запад и юг - района на гара „Айтос“, и север – улица
„Антон Страшимиров“. Въз основа на нотариален акт за собственост № 24, том VІІ,
дело № 2219/1997 г. (лист 53 от делото) и нотариален акт № 193, том V, дело №
2231/1997 г. (лист 52 от делото), и двата на И.В. - съдия в Айтоския
районен съд, заинтересованите лица Р.Г.К., И.Г.Д. и А.Д.К. са придобили право
на собственост (всяка по 1/3 ид. част) от дворно
място с площ от 1100/2635 ид. част от имот с планоснимачен № 3095, целият с площ от 2635 кв.м., находящ се в гр. Айтос, кв. 255 по плана на гр. Айтос,
ведно с хамбар, състоящ се от две отделения, със застроена площ от 375 кв.м.,
при граници на имота (и по двата нотариални акта): от три страни улици и имот с
пл. № 3096.
С решение № VІ-27 от
26.03.2013 г., постановено по гр. дело № 887/2012 г. по описа на Бургаския
окръжен съд, влязло в сила на 08.05.2013 г. (лист 13-15 от делото), е прието за
установено по отношение на община Айтос, че лицата Р.Г.К., И.Г.Д. и Я.Х.Б. (последната
дарител на А.Д.К.-Д.), в качеството им на наследници на Р.Г.Б., са собственици
на 1 570 кв.м. от бивш имот, представляващ ½ ид.
част от дворно място, находящо се в землището на гр.
Айтос, м. „До гарата“, цялото с площ от 7 459 кв.м., при граници: улица,
Айтоска гара, ж.п. линии, синдик на Н.А.В. и д-р Ст. В., понастоящем
представляващ парцел ІІ в кв. 255 по регулационния план на гр. Айтос, целият
състоящ се от 8557 кв.м., както и 435 кв.м. от бивш имот, представляващ
½ ид. част от дворно място, находящо се в землището на гр. Айтос, м. „До гарата“,
цялото от 7459 кв.м., при граници: улица, Айтоска гара, ж.п. линии, синдик на
Н.А.В. и д-р Ст. В., понастоящем представляващ имот № 3095, обособен в парцел
ІІ, кв. 255 по плана на гр. Айтос. Неразделна част от решението е и комбинирана
скица за разделението на имотите (лист 101 от делото). Видно от същата, собствените на
заинтересованите страни 1 570 кв.м. се намират северно от имот пл. № 3095,
както и част от тях минават по западната му граница (защриховани в зелено), а
собствените им 435 кв.м. са отбелязани в червен цвят и се намират на източната
граница на имот пл. № 3095 и представляват част от него. Видно от удостоверение
за наследници с изх. № 552/13.02.2014 г. (лист 21 от делото) Я.Б. е починала на
02.01.2014 г., като е оставила наследници по закон двете си дъщери Р.Г.К. и И.Г.Д..
С оглед на влязлото в
сила съдебно решение Р.Г.К., Я.Х.Б. и И.Г.Д. ***-00-1560/27.06.2013 г. (лист 18
от делото), да бъдат нанесени в кадастралната карта на гр. Айтос и имената им
да бъдат вписани в разписния лист. Молбата е разгледана на събрание на Общински
експертен съвет за устройство на територията (ОЕСУТ). С протокол № 7 от
23.07.2013 г. от проведеното заседание (лист 20 от делото) се установява, че е
взето решение да се представи проект за попълване и делба на кадастралния план
за поземлен имот № 3095 и част от УПИ ІІ, кв. 255, като е указано и проектът да
бъде съгласуван с всички съсобственици. Във връзка с това е изготвен „Проект за
попълване кадастралния план на гр. Айтос с нови имоти пл. № № 4555 и 4556 и
промяна границите на ПИ № 3095 от кв. 255“ (лист 29-35 от делото). С цитирания
проект площта от 435 кв.м. се обособява в нов имот с № 4555 в рамките на имот
пл. № 3095, като за целта се изменят границите на имот пл. № 3095, а площта от
1570 кв.м. се обособява в нов имот с № 4556 в кв. 255, находящ
се на запад и север от имот с пл. № 3095. След внасянето на проекта в община
Айтос на 13.12.2014 г., със заявление с вх. № 94-00-543/09.03.2015 г. (лист 10
от делото) процесуалният представител на молителите е изразил становище, че за
попълване на кадастралната карта с новообразуваните имоти не е необходимо
съгласието на всички съсобственици, тъй като това действие следва да се извърши
въз основа на влязлото в сила съдебно решение. Заявлението и проектът са
разгледани на събрание на ОЕСУТ на 30.03.2015 г., като с протокол № 5 (лист 12
от делото) е допуснато за процедиране на проекта за попълване на кадастралния
план на гр. Айтос в кв. 255 с нови поземлени имоти. Въз основа на така
извършените действия – влязлото в сила съдебно решение, протокол на ОЕСУТ,
изготвеният проект за попълване на кадастралната карта и заявлението от страна
на Р.Г.К., И.Г.Д. и Я.Х.Б., кметът на община Айтос на основание чл. 53, ал. 1,
т. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР, §4, ал. 2 от ПЗР на ЗКИР, §5, ал. 6, т. 1 и 2 и ал.
7 от ПЗР на Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри, е издал
оспорената в настоящото производство заповед № РД-08-333/07.05.2015 г. (лист 22-23
от делото). Със същата е одобрено попълване на кадастралния план на гр. Айтос,
одобрен със заповед № РД-14-02-123/10.02.1986 г., с описаните имоти и е
изменена границата на имот с пл. № 3095 в кв. 255, като са посочени и границите
на новообразуваните имоти. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 07.05.2015
г., видно от представените разписка и служебна бележка (лист 25 и 26 от
делото), както и на представителя на другите съсобственици в имот № 3095 – на
12.05.2015 г. (лист 24 от делото).
За изясняване на
релевантни за изхода на делото факти и обстоятелства е прието заключение по съдебно-техническа
експертиза и допълнение към него, изготвени от вещото лице М.Р.Г. (лист 90-94 и
лист 116-119 от делото). От заключенията на експерта се установява, че за гр.
Айтос няма одобрена кадастрална карта, а единствено има одобрен със заповед №
РД-14-02-123/10.02.1986 г. кадастрален план. Именно този план се попълва с
новите имоти, съобразно решението на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 887/2012
г., като им се придават самостоятелни планоснимачни
номера 4555 и 4556, които следва да се запишат в имотния регистър на името на
собствениците им. От допълнителното заключение на вещото лице се установява, че
процедурата по попълване на кадастралния план е проведена по §4 от ПЗР на ЗКИР,
която се прилага и по отношение на реституирани имоти. Установява се също, че
за имот с пл.№ 3095 не е отреден самостоятелен урегулиран парцел, а същият
представлява част от УПИ ІІ в кв. 255, и е заснет и отразен в действащия от
1986 г. кадастрален план. Вещото лице е посочило, че вещните права на
собственост върху части от този имот и извън него, но в рамките на УПИ ІІ са
възстановени поетапно на техните собственици, като положението, конфигурацията
и квадратурата им е съобразена със съдебните решения. Границите на новите имоти
с пл. № 3095, 4555 и 4556 са отразени в изготвения геодезичен проект, съобразно
скицата на вещото лице към решението на Бургаския окръжен съд по гр.д. №
887/2012 г., но не съществуват на място, за да бъдат заснети. Установява се, че
според експерта новообразуваният имот № 4556 попада частично в границите на УПИ
ІІ в кв. 255, по действащия ПУП-ПРЗ от 1986 г. и върху част от предвидена, но
нереализирана към настоящия момент улица и УПИ І по действащия ПУП, отреден за
озеленяване. Новообразуваният имот с № 4555 попада изцяло в имот № 3095, заснет
и отразен в плана от 1986 г., като границите му съгласно проекта не преминават
през съществуваща на място сграда. В открито съдебно заседание, вещото лице конкретизира
заключението си, че в малка част през имот 4555 преминава и предвидена по план,
но нереализирана улица. Посочено е, че с попълването на имот с № 4555 се намалява
площта на заснетия имот № 3095, и същата става в размер на 2187 кв.м. от 2635
кв.м., като вещото лице заявява, че разликата между 2187 кв.м. по измерване и
2200 кв.м. по документи е допустима спрямо различните методи на измерване.
Вещото лице е посочило, че номерацията на новообразуваните имоти се отразяват в
кадастралните планове с планоснимачни номера,
последователно, а новите имоти не са урегулирани. Установява се, че в съсобствения имот № 3095 (стар) е поставена на място ограда,
която поделя реалното ползване както на дворното място, така и на хангара, в който
е изградена тухлена стена. Такава ограда (видно от поставения в комбинираната
скица червен контур) е поставена на място и на границата между имот 3095 и
новообразувания имот № 4556, като същата навлиза в последния. Вещото лице не е
установило в община Айтос данни за извършено отчуждаване на части от имота на
жалбоподателя. Към експертизата е представена комбинирана скица, отразяваща
променените граници и новите имоти съгласно оспорения акт.
Съдът
кредитира основното и допълнително заключения на вещото лице, като обективно и
безпристрастно дадени и неоспорени от страните.
При
така изяснената фактическа обстановка, Бургаският административен съд, след
като обсъди събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка
относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.
168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира от правна страна следното:
Жалбата е депозирана пред
надлежен съд, в предвидения от закона 14-дневен срок. Оспореният акт е връчен
на представител на жалбоподателя на 07.05.2015г., а жалбата е депозирана чрез
административния орган на 21.05.2015г. Жалбата изхожда от лице имащо правен
интерес от оспорване на административния акт по смисъла на §5, ал. 10 от
Наредба № 3/28.04.2005 г., тъй като със заповедта се засяга имот, в който
лицето има вещни права, а именно право на собственост върху 1100/2635 ид. части от цялото дворно място и част от изградените в
него обекти. По делото няма данни имотът да е бил предмет на делба (такава е
инициирана в хода на настоящото производство по образуваното гр.д. № 818/2015
г. по описа на Районен съд Айтос), с която притежаваните от жалбоподателя и
заинтересованите страни части да са реално поделени, поради което имотът към
момента на приключване на устните състезания е в режим на съсобственост между
тях. По изложените съображения съдът приема жалбата за допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е
валидна, като издадена в предвидената от закона форма и от компетентен
административен орган. Заповедта съдържа необходимите реквизити - наименование
на органа, наименование на акта, правни и фактически основания за издаването
му, разпоредителна част, дата на издаване и подпис. Съгласно нормата на §4, ал.
1, т.2 от ПЗР на ЗКИР до одобряване на кадастрална карта и кадастрални
регистри, одобрените кадастрални планове и регистрите (разписните списъци) към
тях (одобрени по реда на ЗЕКНРБ, ЗТСУ и §40 от ПЗР на ЗИД на ЗКИР), се
поддържат от общинската администрация, като измененията по тях се одобряват със
заповед на кмета на общината. В настоящия случай се установи, че за гр. Айтос
няма одобрена кадастрална карта, но е налице одобрен по реда на ЗТСУ
кадастрален план от 1986 г., породи което компетентен да се произнася по
неговото изменение е именно кметът на община Айтос. Съгласно цитираната норма в
кадастралните планове и регистрите към тях се отразяват всички настъпили изменения в недвижимите имоти, по ред, определен с
наредбата по чл. 31, която в случая е Наредба № 3/28.04.2005 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и кадастралните
регистри (обн., ДВ, бр. 41
от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г., изм. и доп., бр. 16
от 21.02.2006 г., бр. 82 от 21.10.2011 г.). Цитираната в заповедта разпоредба на
§5, ал. 7 от Наредбата постановява, че измененията на кадастралните планове се
одобряват със заповед на кмета на съответната община, както е и при оспорената
заповед.
Съдът съобрази, че към
момента на издаване на оспорваната заповедта, нормата на чл. 53а, т. 1
от ЗКИР (ДВ, бр. 49 от 2014 г.)
дава възможност за
изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри и без издаване на
нарочен административен акт, в случаите по чл. 52 и чл. 53, тогава когато
измененията се налагат за изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Въпреки
тази разпоредба, кметът на община Айтос правилно се е произнесъл с нарочен акт,
тъй като нормата на §4, ал. 1, т.
2 от ПЗР на ЗКИР не прави изключение при отделните хипотези, при
наличието на които се изменят кадастралните планове и регистрите за населени
места, одобрени по реда на отменените ЗЕКНРБ, ЗТСУ и по реда на §40 от ПЗР на
ЗИД на ЗКИР, които нямат одобрени кадастрална карта и кадастрален
регистър. В обстоятелствената част на оспорения акт изрично са посочени
релевантните за издаването му факти, както и правното основание, при което е
одобрено изменението (попълването) на кадастралния план с обособените имоти.
Производството, което е
започнало и се е развило пред административния орган, във връзка с направеното
искане на заинтересованите страни, а именно такова по реда на § 4, ал. 1, т. 2
от ПЗР на ЗКИР, който ред изисква спазване на процедурата по чл. 53 и чл. 54 от ЗКИР. Съдът не установи да са допуснати нарушения на
административно–производствените правила, тъй като с измененията и допълненията
в ЗКИР, обн. в ДВ бр. 49 от 13.06.2014 г.,
законодателят дава приоритет на актуалността на данните в кадастралната карта
(съответно в кадастралния план при липса на одобрена кадастрална карта,
доколкото производството по поддържане на плановете е приравнено на това по
поддържане и изменение на вече одобрени карти), като е предвидил, че органът
първо отстранява грешката, а след това съобщава за извършеното изменение на
засегнатите лица.
Разпоредбите на ЗКИР са
специални спрямо нормите на АПК и изключват приложението на последните. Целта е
да се гарантира бързина и точност при поддържане на актуалността на
кадастралната карта. Предвид разпоредбите на ЗКИР уведомление за започване на
административното производство до заинтересуваните страни не е необходимо, тъй
като законът не задължава административния орган да уведомява заинтересуваните
граждани за започване на производството, а дължи уведомление само за
извършеното изменение. Касае се за опростена административна процедура, при която
се извършва само формална проверка за редовността от външна страна на
представените документи. Именно за постигане на тази цел, законодателят е
отменил изискването за съставяне на акт за непълноти и грешки, като
предпоставка за изменение на кадастралната карта. Доколкото в § 5, ал. 6 от Наредба
№ 3/2005 г. се препраща към разпоредбите на чл. 58-62 от Наредбата, то следва
да се приеме, че за изменение на кадастралния план се прилага именно реда по
чл. 59 от Наредбата. Съгласно чл.59, ал. 1, т. 5 от Наредбата за измененията в
кадастралните планове се издава заповед по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР. Последната
разпоредба в действащата редакция - в сила от 2014 г., предвижда издаване на
акт за непълноти и грешки, което е действаща след изменението на чл. 59, ал. 1,
т. 5 от Наредбата (изм. с ДВ, бр. 82 от 2011г.). Следва, че преди изменението,
разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР е препращала към нормата на чл. 53 от ЗКИР за изменение на кадастралните карти. Доколкото изменението на чл. 59 от
Наредбата е от 2011 г., т.е. преди промяната на чл. 54 от ЗКИР, съдът приема,
че законовата норма следва да бъде приложен в редакцията преди изменението от
2014 г. По изложените съображения съдът счита за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че при провеждане на процедурата по изменение на кадастралния
план е допуснато съществено нарушение на правилата по повод липсата на съгласие
от негова страна за това изменение.
Оспорената заповед е
издадена и при правилно приложение на относимите материалноправни норми. Съдът приема, че издаването на
оспорената заповед цели произнасяне по искане основаващо се на чл. 53, ал. 1,
т. 1 от ЗКИР, а именно „възникване на нови или при промяна на данните,
подлежащи на записване“. Установи се, че с влязло в сила решение на Бургаския
окръжен съд по гр.д. № 887/2012 г. на заинтересованите страни Р.Г.К., И.Г.Д. и Я.Х.Б.
е признато право на възстановена собственост върху 435 кв.м., представляващи
част от имот с планоснимачен № 3095 в УПИ ІІ, кв. 255
на гр. Айтос. По този начин собствеността върху имот с планоснимачен
№ 3095 е в патримониума на жалбоподателя с 1100/2635 ид. части, а на Р.Г.К., И.Г.Д. и Я.Х.Б. – по 1/3 ид. част от 1100/2635 ид. части
(съгласно констативния нот. акт – лист 53 от делото)
и признатите им с цитираното съдебно решение 435 кв.м. от имота. Действително
жалбоподателят не е участвал в производството пред Бургаския окръжен съд,
поради което и не е обвързан от субективните предели на силата на пресъдено нещо. Това съдебно решение не засяга правото му
на собственост върху 1100/2635 ид. части от имота, а установява
реалните 435 кв.м. от имота, които са съсобствени на
заинтересованите страни (обективирани на скицата,
неразделна част от цитираното съдебно решение). По делото не се спори, че жалбоподателят
М. не оспорва правото на собственост на Р.Г.К., И.Г.Д. и Я.Х.Б. (респ. на
правоприемника й А.Д.К.-Д.) върху признатите им 435 кв.м., а оспорва тяхното
обособяване върху кадастралния план – тяхното местоположение. Доколкото
последното е определено въз основа на изготвена комбинирана скица, неразделна
част от съдебното решение, то административният орган е бил обвързан с
обозначенията в тази скица. От друга страна, с оглед вече изложените от съда
съображения, съгласието на жалбоподателя като лице притежаващо част от имота не
е било необходимо към момента на постановяване на оспорваната заповед. Последното
следва и по аргумент от разпоредбата на чл. 62, ал.5
от Наредба № 3/28.04.2005 г., с която се постановява, че актът за
непълноти и грешки не се подписва от пряко заинтересованите лица, в случаите,
когато е съставен в изпълнение на влязло в сила съдебно решение.
Влязлото в сила съдебно
решение на Бургаския окръжен съд, на основание чл. 297 от ГПК е задължително за
всички съдилища, учреждения и общини в Република
България и следва да бъде съобразено при проверка законосъобразността на
оспорения административен акт. От заключенията по СТЕ се установи, че при
изготвяне на заповедта за попълване на кадастралния план, административният
орган е съобразил влязлото в сила съдебно решение на гражданския съд и
описаните граници на новообразуваните имоти съвпадат с границите по решението и
скицата към него. В същия смисъл е и практиката на ВАС приета с решение № 14834
от 26.11.2012 г. по адм. дело № 3525/2012 г.; решение
№ 1334 от 29.01.2013 г. по адм. дело № 6764/2012 г.
За пълнота на изложението
следва да се отбележи, че действително описаните в заповедта имоти обхващат
части от предвидена регулация, а имот № 4556 навлиза в УПИ І. Доколкото липсват
данни за извършено отчуждаване на тези части, а още по-малко и за осъществена
регулация, то това не може да обоснове извод за незаконосъобразност на
оспорения акт, респ. да е основание за отмяна на издадената заповед.
По изложените съображения
следва, че заповедта е законосъобразна, а жалбата срещу нея следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По
разноските:
С оглед изхода на спора,
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът и заинтересованите страни имат
право на разноски в съдебното производство. Доколкото липсва искане за разноски
от тези страни, то съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2,
пр. последно от АПК, Административен съд Бургас, дванадесети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, против
заповед № РД-08-333/07.05.2015 г. на кмета на община Айтос, с която се попълва
кадастралния план на гр. Айтос, одобрен със заповед № РД-14-02-123/10.02.1986
г., като неоснователна.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: