Решение по дело №1438/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2126
Дата: 11 ноември 2021 г. (в сила от 15 юни 2022 г.)
Съдия: Анелия Илиева Харитева
Дело: 20217180701438
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№2126/11.11.2021г.

 

Град Пловдив, 11.11.2021 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Анелия Харитева

при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1438 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.215 ЗУТ, във връзка с чл.145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на С.А.К. *** против заповед № РД-21-68 от 22.01.2021 г. на кмета на район „Централен“, община Пловдив, с която е забранено ползването на обект: „Преустройство на самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор *******“ с административен адрес: *******, преустроен без проектна документация и издадено разрешение за строеж и без да е въведен в експлоатация съгласно изискванията на ЗУТ.

Според жалбоподателя заповедта е незаконосъобразна, тъй като забраненият за ползване обект попада в хипотезата на § 127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Твърди, че от построяването си до настоящия момент обектът никога не е променял предназначението си и винаги е бил пекарна/хлебопекарна, а магазинът винаги е бил магазин, за което всеки един от наемателите преди започване на дейност е представял съответните документи в контролните институции, съответно всяка една институция е давала положително становище, че обектът отговаря на законовите изисквания. Иска се отмяна на обжалвана заповед.

Ответникът чрез процесуалния си представител моли да се остави без разглеждане жалбата, като подадена след изтичане на срока по чл.149, ал.1 АПК, алтернативно да се отхвърли като неоснователна. Съображения по съществото на спора са изложени в депозираната на 10.10.2021 г. писмена защита.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси неблагоприятно и пряко се засягат от нея, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено лично на 05.05.2021 г. и срещу заповед, която подлежи на съдебен контрол съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ, поради което жалбата е допустима.

Възражението на ответника за недопустимост на жалбата е неоснователно, тъй като в приложените по делото съобщения по реда на § 4, ал.2 ДР ЗУТ липсва надлежно удостоверяване на датата на премахване на обявленията, което е от значение за редовността на самото съобщаване и удостоверява периода от време, в който заинтересованите лица са могли да се запознаят с акта, съответно доказва безспорно предоставената от административния орган възможност на тези лица действително да се уведомят за издадената заповед. Това обстоятелство следва и от самата разпоредба на § 4, ал.2, изр.2 ДР ЗУТ.

Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения:

Административното производство е започнало въз основа на констативен акт № 24 от 26.11.2020 г., с който работна група от общинската администрация е установила, че проверяваният обект е разположен на приземния етаж на сграда с идентификатор 56784.521.621.1 и съгласно приложените по преписката нотариални актове се състои от: магазин с площ 35 кв.м; фурна на две нива с площ 80 кв.м, състояща се от месалня, тезгях, склад за брашно и стая за работници; склад за дърва с площ 6 кв.м. Съгласно нотариален акт № 27, том 34, дело № 6004 от 1912 г., рег. № 12365 от 07.06.2012 г., вписан в Служба по вписванията Пловдив, обект с идентификатор ******* е с предназначение „за търговска дейност“.

След служебна проверка в кадастрално-административна информационна система е установено, че обект с идентификатор ******* е с площ 121 кв.м, с предназначение „за търговска дейност“. При извършена на място проверка на 03.09.2020 г. е установено, че обектът представлява „търговски обект с топла точка“ – място за транжиране, приготвяне (изпичане) на място и продажба на готова храна и месни продукти. При извършена служебна справка в „Гугъл карти“ към м.07.2018 г. е установено, че обектът е функционирал като „кафе-сладкарница и хлебарница“, а към м.10.2019 г. е започнал да функционира като „търговски обект с топла точка“ – място за транжиране, приготвяне (изпичане) на място и продажба на готова храна и месни продукти.

Констатирано е, че за обект с идентификатор ******* в архива на район „Централен“ съществува непълна проектна документация – чертеж от м.05.1939 г., и според проектната документация в северната и североизточната част на обекта са предвидени две помещения (разположени по посока изток-запад), разделени от преградна стена. При огледа на място е установено, че вътрешната стена (успоредна на ул. „Виктор Юго“) е премахната, а на нейно място има изградена метална рамкова конструкция. В източния край на южната стена (успоредна на ул. „Йосиф Шнитер“), която е носеща според конструктивното си предназначение, на двете помещения е изпълнен портален отвор. Същият е обрамчен с метална рамка и в последствие е повторно зазидан, като е оставен прозорец за комуникация между кухнята и търговската част на обекта. Тази повторна зидария поради дебелината си е прието, че не е конструктивен елемент. В западния край на същата стена е изпълнена еднокрила врата и през нея се осъществява комуникация между кухнята и търговската част на обекта.

От огледа на място е установено, че за тавана на мазето е окачена канализационна тръба, като през пода тя влиза в помещение, разположено на първия етаж, което е част от СОС с идентификатор *******. При оглед на втория етаж е установено, че тръбата не обслужва втория етаж (във вертикална проекция над тръбата на втория етаж няма мокро помещение). На място е установено също така, че върху зидан комин (въздуховод) е поставен покривен вентилатор, като според присъстващите на проверката, въздуховодът, върху който е поставен покривният вентилатор, обслужва единствено СОС с идентификатор *******.

Прието е, че така описаните строителни намеси са продиктувани от променената технология на производствения процес, свързана с преустройството на обекта от „хлебопекарна“ в „търговски обект с топла точка“ – място за транжиране, приготвяне (изпичане) на място и продажба на готова храна и месни продукти. Преустройството е свързано с промени във вентилационната система на обекта, електрическата му мрежа, водопреносната и канализационната мрежа, както и намеса на конструкцията на сградата. Строежът е приет като такъв от пета категория, който не попада нито в приложното поле на § 16, ал.1 ДР ЗУТ, нито в това на § 127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ и се ползва в отклонение от чл.178, ал.1 ЗУТ – без да е въведен в експлоатация.

Въз основа на констативния акт кметът на района е издал оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство. Административният орган е приел, че имотът и строежът са собственост на С.К., който е и възложител на извършеното строителство. Налице е ползване на обект, преустроен без проектна документация и издадено разрешение за строеж и без да е въведен в експлоатация съгласно изискванията на ЗУТ – в нарушение на чл.178, ал.1 ЗУТ. Предвид установените факти и на основание чл.178, ал.6 ЗУТ, във връзка с чл.178, ал.1, във връзка с чл.223, ал.1, т.6 ЗУТ, кметът на район „Централен“, община Пловдив е забранил ползването на обект: „Преустройство на самостоятелен обект в сграда „СОС) с идентификатор *******, с административен адрес: *******“.

В хода на съдебното производство не са събрани нови доказателства, доколкото представените в съдебното заседание от пълномощника на жалбоподателя съдебни решения, санитарни разрешителни, удостоверения и др. са неотносими към предмета на делото.

В хода на съдебното производство е разпитан свидетеля С.Х.Р., чиито показания съдът кредитира като обективни, но те са твърди общи, касаят извършени преди 30 години СМР, изразяващи се в направа на метална конструкция от изтеглени П-образни профили за подсилване на греди, направа на вентилация и остъкляване. Свидетелят не може да каже кога хлебопекарната е станала пекарна за месо и в този смисъл неговите показания са неотносими към преустройството – предмет на спора.

От друга страна, доколкото свидетелят изрично посочва, че е участвал в изграждането на метална подсилваща конструкция и вентилация през 1990 г., за каквато се говори в констативния акт и оспорената заповед, възниква основателно съмнение относно годината на извършване на тези ремонтни работи, които са констатирани от общинската администрация на 03.09.2020 г., но за които липсват категорични данни идентични ли са с осъществените през 1990 г. или са различни, съответно следвало ли е за тях да се издава разрешение за строеж и да се въвеждат в експлоатация по съответен ред предвид значителните и изключително динамични законодателни промени в правната уредба на инвестиционния процес.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна.

Заповедта е издадена от компетентен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушения на материалния закон и неспазване на установената форма.

В оспорената заповед като правно основание са посочени разпоредбите на чл.178, ал.1, във връзка с ал.6 и чл.223, ал.1, т.6 ЗУТ, съгласно които не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл.177, като при констатирано такова нарушение на строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, вода, газ, телефон и други. Съответно за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице забранява ползването на строежи или на части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред или се ползват не по предназначението си съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация.

Във фактическите основания на оспорената заповед е отбелязано, че се касае за преустройство, изразяващо се в промени във вентилационната система на обекта, електрическата мрежа, водопреносната и канализационната система на обекта, както и намеса в конструкцията на сградата, вследствие на променената технология на производствения процес, свързана с преустройството на обекта от „хлебопекарна“ в „търговски обект с топла точка“ – място за транжиране, приготвяне (изпичане) на място и продажба на готова храна и месни продукти.

В съставения констативен акт № 24 от 26.11.2020 г. и в заповедта е посочено, че за процесния обект са налице данни, че е с предназначение „за търговска дейност“, че е функционирал и като „хлебопекарна“, за което в архива на район „Централен“ съществува непълна проектна документация, но не се твърди, че за съществуването си като „хлебопекарна“ обектът няма издадено строително разрешително и не е въведен в експлоатация или пък че не попада в приложното поле на § 16, ал.1 ДР ЗУТ или на § 127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Впрочем, въпросът, дали процесният обект в неговата цялост е законен, е извън предмета на делото, в каквато насока и от страна на ответника е налице изрично становище.

При тези данни следва да се приеме, че в конкретния случай е налице промяна в начина на ползване, промяна на предназначението (по смисъла на легалното определение, дадено в § 5, т.41 ДР ЗУТ) на процесния обект – от „търговски обект“, съответно „хлебопекарна“ в „търговски обект с топла точка“ – място за транжиране, приготвяне (изпичане) на място и продажба на готова храна и месни продукти, а не преустройство, както е приел ответният административен орган. Следователно неправилно административният орган е приел, че е приложима хипотезата на чл.178, ал.1, във връзка с чл.178, ал.6 ЗУТ, на която се е позовал, защото забраната за ползване на строежи или части от тях не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация, е регламентирана в разпоредбата на чл.178, ал.4 ЗУТ. Следователно, налице е противоречие между посоченото в заповедта правно основание и фактическото такова за издаването й. В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че с процесната заповед кметът на район „Централен“ е забранил ползването не на извършен строеж, а на обект, преустроен без проектна документация и издадено разрешение за строеж и без да е въведен в експлоатация съгласно изискванията на ЗУТ.

Фактическото състояние на ползване на строежите не по предназначение сочи към правното основание на чл.178, ал.4, във връзка с ал.6 и чл.223, ал.1, т.6 ЗУТ, а не към посоченото в заповедта – чл.178, ал.1 ЗУТ. Ако административният орган счита, че е налице основанието в акта, то е следвало да прецени в какво конкретно се изразява извършеното преустройство, изразяващо се в промени във вентилационната система на обекта, електрическата мрежа, водопреносната и канализационната система, както и намеса в конструкцията на сградата, представлява строеж, за който е налице задължение за издаване на разрешение и дали подлежи на въвеждане в експлоатация.

Така констатираното нарушение на формата на административния акт е съществено, тъй като препятства правото на защита на жалбоподателя, което обосновава и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Допуснатите нарушения при издаване на оспорената заповед засягат самото съдържание на волеизявлението на административния орган и налагат отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.

Предвид всичко изложено съдът намира, че заповедта като незаконосъобразна следва да бъде отменена. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

            ОТМЕНЯ по жалба на С.А.К., ЕГН **********,***, заповед № РД-21-68 от 22.01.2021 г. на кмета на район „Централен“, община Пловдив, с която е забранено ползването на обект: „Преустройство на самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор *******“, с административен адрес: *******, преустроен без проектна документация и издадено разрешение за строеж и без да е въведен в експлоатация съгласно изискванията на ЗУТ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

 

 

                                         Административен съдия: