О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
/06.03.2020 год., гр. Варна
Районен съд - Варна, 10-и състав, в закрито заседание, в
състав:
Районен
съдия: Пламен Танев
като разгледа докладваното от
съдия Танев гражданско дело № 16817/2019г. по описа на ВРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявена искова молба от М.В.П., ЕГН **********, и В.Г.В., ЕГН **********,
срещу „Фронтлайн Мениджмънт“ ЕОО, ЕИК *********, с искане да бъде постановено
решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че Договор за поддръжка и управление на общите части на сгради в
режим на ЕС от 01.08.2013г., сключен с „Ф.м.“ ЕООД, е прекратен поради изтичане срока на действието му, тъй като клаузата в т. 20 от Договора е нищожна, поради противоречие със
закона.
Твърди
се в исковата молба следното: Ищците са собственици на самостоятелни обекти в
режим на ЕС в жилищен комплекс „Евксиноград Резиденс“ в Евксиноград, гр. Варна,
с административен адрес в гр. Варна, ул. „Христо Динев“ 3, съответно Ателие 1
във вх. 3 и ап. 7 във вх. 4. През м.06.2013г. се провело ОС на ЕС, на което
било взето решение за прекратяване правоотношенията с „Ийст Мениджмънт“ ЕООД,
която фирма се грижела за поддръжката и управлението на комплекса в периода от
2009г. до 2013г. На 11.07.2013г. се провело ново ОС на ЕС, на което било взето
решение УС да избере между офертите на три фирми, които да поемат поддръжката и
управлението на комплекса. Взето било решение
поддръжката и управлението да се осъществява от ответното дружество. На
01.08.2013г. бил сключен и договорът между ЕС и ответното дружество. В т. 20 от
Договора било записано, че същият се подписва за първоначален срок от 1 година,
считано от датата на подписването му от страните по него, като ако в срок от 3
месеца преди изтичането му никоя от страните не уведоми писмено другата, че
желае прекратяване на този договор, същият автоматично става
безсрочен. Тази норма се сочи, че противоречи на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС.
Задълженията на изпълнителя попадали в описаните в закона правомощия на УС. Излага се, че срокът на такъв договор може да
бъде само 2 години. Твърди се, че Договорът е изтекъл на 01.08.2015г., поради
което след тази дата ответното дружество не може да изпълнява правомощията си
по договора, включително да иска от собствениците изплащане на суми, свързани с
управлението и поддръжката на комплекса.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор
на исковата молба от ответника. Сочи се, че исковете са недопустими и
неоснователни. Излага се, че ищците нямат активна процесуална легитимация.
Излага се, че страна по такъв иск може да бъде само ЕС, доколкото договорът е
сключен с нея, а не с отделни нейни членове. Твърди се, че Договорът за
управление и поддръжка е станал безсрочен и е валиден. Към датата на сключване
на договора е действала разпоредба на ЗУЕС, която е позволявала именно подобна
уговорка.
Съдът,
като взе предвид твърденията на страните, намира че производството е
недопустимо, поради следното:
От
изложените твърдения в исковата молба става ясно, че се предявява иск по реда
на чл. 124, ал. 3 ГПК, а именно иск за установяване прекратяването на граждански правоотношения.
Това е така, доколкото не се твърди изначална липса на правоотношение между
страните, а настъпило впоследствие обстоятелство, довело до прекратяване на
тези отношения. Тази законова разпоредба урежда изрично, че такъв иск може да се предяви само в предвидените в закон
случаи.
В ЗУЕС липсва уредена възможност за
предявяване на такъв иск, поради което и само на това основание претенцията на
ищците е недопустима. Освен изложеното за пълнота следва да се отбележи, че
дори и производството да беше допустимо, в своето произнасяне съдът следваше да
обсъди нищожност на клауза в сключения от ЕС Договор за поддръжка и управление
с изпълнителя. Следователно едно такова обсъждане следваше да обхваща правоотношенията
на всички собственици на имоти в ЕС, а не само на отделни нейни членове.
Отделно от горното следва да се
отбележи, че при евентуална претенция от страна на ответното дружество към
ищците за изпълнение на задължения по Договора за поддръжка и управление, последните
разполагат с възможността да отрекат със СПН задължението си по реда на чл.
124, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА образуваното производство по
гражданско дело № 16817/2019г. по описа на Районен съд - Варна, поради недопустимост.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на
ищцовата страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………….