Р Е
Ш Е Н
И Е
N129
гр.Русе, 11.04.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА БЛЪСКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ВЕЛКОВА
ГАЛИНА
МАГАРДИЧИЯН
при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА
В. гр. дело N135 по описа
за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от ППК „Д.“ – с.Т., ЕИК *** против решение № 1010/13.06.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 8321/2017 г. по описа на РРС, допълнено и поправено с
решение №1844/21.11.2018 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от
кооперацията против С.Д.Т. искове над сумата от 3566.04 лв. до
размер на 6 084.68 лв.- обезщетение за вреди от липси, както и над
сумата от 356.92 лв. до размер на 389.52 лв.- обезщетение за забава. Твърди се,
че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения
и неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в
жалбата. Претендира отмяна на решение в обжалваните част и постановяване на
ново, с което исковете бъдат уважени в претендираните размери. Претендират и
направените разноски за производството.
Ответницата по жалбата С.Д.Т.
счита жалбата за неоснователна по съображенията, изложени в отговора.
С.Д.Т. е обжалвала
същото решение в частта, с което предявените против нея искове са уважени.
Излага оплаквания за неправилност на решението поради неправилно приложение на
закона и иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете се
отхвърлят като неоснователни.
Ответникът по жалбата
ППК Д.- с.Т. счита жалбата за неоснователна по изложените в отговора
съображения.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбите са подадени от процесуално
легитимирани лица в законоустановения срок и срещу подлежащи на съдебен контрол
актове, поради което са допустими и подлежат на разглеждане.
Производството по делото
е образувано по предявените от ППК „ Д.“ - с.Т. против С.Д.Т. иск за заплащане
на обезщетение за вреди, причинени от липси с правно основание чл.207 , ал.1,
т.1 от КТ, съединен с иск за заплащане на обезщетение за забава с правно
основание чл.86 от ЗЗД.
От фактическа страна е
установено, че страните били в трудовото правоотношение, породено от сключен трудов
договор №5/30.09.2015 г. като С.Д.Т. заемала длъжността „продавач- консултант“,
с място на работа- магазин за хранителни стоки с.Т., основно месечно
възнаграждение от 190 лв. и непълно работно време- 4 часа. С допълнителни
споразумения бил изменян размера на възнаграждението, а от 01.10.2016 г. и
продължителността на работното време- от 4 ч. на 8 ч. Трудовото
правоотношение между страните било прекратено на основание чл.325 ал.1 т.4 от КТ със Заповед № 1/ 10.04.2017 г. на Председателя на кооперацията.
Установено е също на
30.09.2015 г. на С.Т. били предадени стоки по опис на стойност 531.84 лв. На 07.04.2017 г., при извършена инвентаризация на обекта,
били констатирани „версии“ за 1 319,32 лв. (л.12) и липси на касова
наличност от 1 335,06 лв. (л.13), както и липси на стоки.
С приетата по делото икономическа експертиза е установено, че при
инвентаризацията на обекта по каса следвало да има 1 587,43 лв., налични
към 07.04.2017 г. били 41,27 лв., приспаднати били 327,90 лв. за получени от
кооперацията стоки, без реално заплащане, поради което дължими останали
1 218,26 лв. На тази дата Т. внесла в касата на кооперацията сумата
от 210 лв. за стоки, дадени на трети лица без реално плащане, както и 140 лв.-
за допълване на касовата наличност, а на 12.04.2017 г. внесла допълнително и
сумата от 300 лв.
Стоковата наличност в магазина към датата на инвентаризация е определена, въз
основа на водения от Т. регистър, на стойност 8 100,53 лв., а действително
намерените вещи били оценени на 3 213,74 лв. Според експерта липсата на
стоки, в това число и посочените като „версии“ ( на стойност 1 319,32
лева), е в размер на 6 206,11 лв., след приспаднат брак от 607,75 лв. и от
9,47 лв. Общият размер на установената липса на стоково-
парични ценности възлиза на 7 244. 37 лв.
С ПКО № 29/28.06.2017 г. Т. внесла в кооперацията и сумата от
1 232,45 лв.
Установено е
също, че до 2016 г. официално работното време на магазина било от 8,00 часа до
12,00 часа., но обектът работел и следобедите. Св..З. Д. установява, че същият
в качеството си на председател на кооперацията се уговорил с Т. тя да работи по
8 часа. Фактът, че от сключването на договора до неговото прекратяване С.Т. е
работила на пълно работно време от 8 часа се установява и с показанията на св.
Ф. и св.С.
С приетата
по делото експертиза е установено, че положен извънреден труд - още 4 часа в работни дни през периода 01.10.2015
г.-01.10.2016 г. на Т. се следват 2 019,63 лв., след приспаднати данъци и
удръжки.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявеният иск за
заплащане на обезщетение за вреди от липси до размер на 3 566.04 лв. по
съображения, че е налице основание за ангажиране на пълната имуществена
отговорност на С.Т., съобразил е извършените от нея плащания за погасяване на
установените липси на пари и стоки и след извършване на прихващане на с дължимото й се допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 2019.63 лв. Въз основа на уваженият
размер на главния иск е уважил и акцесорната претенция за заплащане на
мораторна лихва в размер на 356.92 лв.
Обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно.
При разглеждането на
спора не са допуснати процесуални нарушения, правилно са установени
релевантните за спора факти въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, които са анализирани от съда и правилно и приложен
материалния закон.
Изложените от
първоинстанционният съд мотиви се споделят изцяло, поради което и на основание
члр.272 от ГПК въззивният съд препраща
към тях.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че С.Т. има качеството на работник, осъществяващ отчетнически функции (функции по събиране,
съхранение, разходване и отчитане на парични и материални ценности), поради което спрямо нея работодателят може да
реализира пълна имуществена отговорност по реда на чл.211 от КТ във вр.чл.207
от ГПК.
Правилно е прието, че в доказателствена тежест на
работодателя е да установи наличието на липси на стоково- парични ценности като
установяването им е допустимо с всички доказателствени средства.
Липсите на стоки и пари при извършената
инвентаризация в стопанисвания от С.Т. обект са установени както с писмените
доказателства, представени от работодателя, така и със заключението на приетата
по делото експертиза. Индиции за наличието на основание да ангажиране на
имуществената отговорност на Т. е и фактът, че същата доброволно е погасявала
част от констатираните липси- в деня на инвентаризация, а и в последствие
същата е внесла допълнително суми с ПКО.
Неоснователно е наведеното от С.Т. оплакване, че
констатираните липси от т.нар. версии не следва да бъде включено в
общият размер на дължимото от нея
обезщетение за вреди от липси.
Посочените от нея като стоки, дадени на трети лица без заплащането им и
съответно стойността на тези стоки не я освобождава от отговорността, вменена й
от трудовите й функции, нито поражда право на работодателя да претендира същите
от посочените от нея трети лица. Описаните от Т. липсващи стоки, тяхната
стойност и лицата, на които ги е предала имат характер на съставен от нея
частен удостоверителен документ, който носи само неин подпис, но не и на
третите лица, поради което същият няма доказателствена сила. Посочените от нея
стойности на липсващите стоки, устаневини при инвентаризацията сочи, че същата
не е изпълнила вменените й задължения по правилно съхранение разходване и отчитане на парични и материални ценности- на повереното й имущество.
Този факт нито оборва презумираната
причинна връзка между липсата и действията и
бездействията й в качеството на МОЛ, комуто са възложени функции да полага грижа по-голяма от
обикновената (чл.
126, т. 8 КТ) за опазване имуществото на работодателя, нито презумцията за вина.
Причината за установената липса на
стоки не е от обективен характер, а се дължи изцяло на нейното поведение, както
правилно е приел районният съд.
Правилно първоинстанционният съд на база на всички
доказателства е установил размера на дължимото от ответницата по иска
обезщетение за вреди от липси. При определянето му правилно са съобразени както
писмените доказателства, приети по делото, така и заключението на вещото лице.
Правилно съдът е съобразил извършените плащания, с което е редуцирал размера на
дължимото обезщетение.
Правилно е уважено и направеното от ответницата
възражение за прихващане с дължимото й се възнаграждение за положен от нея
извънреден труд.
С показанията на св.Ф., св.С., както и с св.З. Д.
категорично е установено, че още към момента на сключване на трудовия договор
работодателят е възложил на Т. да полага извънреден труд. Св.Д. категорично
установява, че в качеството си на председател на кооперацията е постигнал
уговорка със С.Т. същата да работи по 8 часа, а не както и е посочено в
трудовия й договор. Установено е, че същата по разпореждане на работодателя е работила
по 8 часа дневно от сключването на договора до неговото изменение, респ. прекратяване.
С оглед на това за положения от нея извънреден труд същата има право на
допълнително възнаграждение, чийто размер е установен с приетата по делото експертиза
и правилно е извършено прихващане, поради което законосъобразно съдът е
определил размерът на обезщетението за вреди от липси.
С оглед на това наведените от работодателя доводи
за неправилност на решението са изцяло неоснователни.
С оглед установения размер на главният иск
правилно е определен и размера на акцесорната претенция- за заплащане на
обезщетение за забава.
Обжалваните решения са правилни, същите не страдат
от наведените в жалбите пороци, поради което следва да бъдат потвърдени.
С оглед неоснователността и на двете жалби
разноските за въззивното производство са за всяка от страните така, както са
направени.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1010/13.06.2018 г., постановено по
гр.д.№ 8321/2017 г. по описа на РРС, допълнено и поправено с решение
№1844/21.11.2018 г.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: