Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кърджали, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Кърджали в открито заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Павлина Петрова, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело № 42/2023 г. по описа на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 27 от Закона
за общинската собственост /ЗОС/. Образувано е по жалба от С.А.Х. от ***, подадена
чрез пълномощник, срещу Заповед № РД-19-479/30.12.2022 г., издадена от кмета на община Момчилград, в
частта й, в която на жалбоподателя е определено обезщетение
в размер на *** лв.
за отчуждената част от 300 кв.м. от поземлен имот с пл.сн.№***, в кв.* от ПУП на ***, собствен
на С.А.Х. Жалбоподателят
не е доволен от определения размер на обезщетението. Счита, че така определеното
обезщетение не съответства на действителната пазарна цена на засегнатата част от
имота. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата,
по изложените в нея съображения и иска от съда да измени заповедта в оспорената
й част и постанови решение, с което да увеличи обезщетението за засегнатата част
от имота, съобразно пазарната му стойност, в размер на *** лв., отразена
в заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза. Претендира
направените по делото разноски. В писмено становище излага доводи, че имотът има
статут на УПИ и следва размерът на равностойното парично обезщетение да се определи
съобразно този статут. Сочи и нищожност на заповедта, тъй като остатъкът извън отчуждаваната
част, не отговарял на изискванията на закона.
Ответникът - кмет на
община Момчилград, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Счита, че обжалваната заповед е издадена
от компетентен орган и е съобразена с изискванията на чл.21 от ЗОС, както и при спазване на предвидената
процедура. Твърди, че е налице влязъл
в сила ПУП, с предвижданията на който административният
орган се е съобразил. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, приема за
установено следното:
От приложения
по делото НА № **/*** г. за покупко-продажба
на недвижим имот се установява, че жалбоподателят е собственик на поземлен имот с пл.сн.№*** /пл.сн. №**, според писмо с изх.№ 13/18.01.2023 г. на гл.архитект на община Момчилград
и Заповед №243/13.07.2010 г. на кмета на община
Момчилград/, в кв.* от ПУП на ***, целият с площ 1 518 кв.м.
Видно
от представената административна преписка, 300 кв.м. от горния поземлен имот попада
в обхвата на улица от о.т. * до о.т.*, по действащия ПУП на ***, одобрен със Заповед
№645/16.11.1981 г.
Според
приложения доклад от лицензиран експерт - оценител на недвижими имоти, за определяне
на парично обезщетение за отчуждаваната част от ПИ с пл.сн.
№***, кв.* по плана на ***, пазарната стойност
на отчуждената част от 300 кв.м. е *** лв. Пазарната оценка на имота е определена
по метода на посредственото сравнение този на извеждане на остатъчната стойност.
С
обявление, публикувано на 25.11.2022 г. в два централни и един местен ежедневник,
кметът на община Момчилград е уведомил заинтересованите лица че на основание чл.21,
ал.1 от ЗОС и влязъл в сила ПУП, открива процедура по отчуждаване на имоти в
***, във връзка с реализирането на улица от о.т. * до о.т.*. На 22.11.2022 г. обявлението
е било публикувано на интернет-страницата на Община Момчилград, а на 25.11.2022
г. е поставено на сградата на кметство ***.
Със Заповед № РД-19-479/30.12.2022 г., издадена от кмета на община Момчилград, на основание чл.25, ал.2 ЗОС,
са отчуждени части от 4 поземлени имота, находящи се в
кв.* от действащия ПУП
на ***,
в т.ч. и 300 кв.м. от поземлен имот с пл.сн.№***, собствен на С.А.Х. Видно от мотивите към заповедта, отчуждаването е обосновано с наличието
на общинска нужда, която не може да бъде
задоволена по друг начин, а именно: за изграждане на обект - публична общинска собственост
- улица от о.т. * до о.т.* по действащия ПУП на населеното място. Заповедта е съобщена
на жалбоподателя на 05.01.2023 г.
За
изясняване на делото от фактическа страна
е допусната съдебно - оценителна експертиза.
Според заключението на вещото лице, прието от съда в о.с.з. от
09.03.2023 г., което съдът кредитира като компетентно, обективно и съответно на
разпоредбите на чл.22, ал.5 от ЗОС вр. с §1 от ДР на ЗОС,
равностойното
парично обезщетение за отчуждената част от 300 кв.м. от ПИ пл.сн.№***, /пл.сн.№** според
писмо с изх.№
13/18.01.2023 г. на гл.архитект на община Момчилград/,
към момента на издаване на оспорената заповед, възлиза на *** лв.
В констативната част вещото лице е изяснило статута на имота, като неурегулиран
поземлен имот. Със Заповед №243/2010г. на кмета на община Момчилград, имотът е нанесен
в кадастрално-регулационния план на ***, одобрен със Заповед №645/16.11.1981г. В с.з. вещото пояснява, че въпросния имот не отговаря
на дефиницията на §5, т.11 от ДР на ЗУТ за
урегулиран поземлен имот, тъй като за него не е определяно конкретно предназначение
и режим на устройство.
С
оглед установеното от фактическа страна, при преценка на допустимостта на жалбата
и след като извърши проверка на обжалвания акт, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима.
Подадена е срещу акт, за който
е предвидена възможност за съдебен контрол
и от лице, чиито права
и законни интереси са пряко и непосредствено засегнати от него. Спазен е и законоустановения 14 дневен срок
за подаване на жалбата,
считано от датата на съобщаване на заповедта.
Във връзка с доводите
за нищожност на заповедта,
в т.ч. и по отношение
на отчуждаването на части от имота, следва да се отбележи,
че тези съображения са изложени едва в писмената защита на пълномощника,
след приключване на устните състезания
и са неотносими към правния спор,
заявен с жалбата. С подадената жалба, Заповед № РД-19-479/30.12.2022 г. на кмета на община
Момчилград е оспорена в частта й, с която на жалбоподателя
е определено обезщетение в размер на *** лв. за отчуждената част от 300 кв.м. от собствения му поземлен имот. Това съдържание
на жалбата очертава и обхвата на дължимата от съда проверка
за законосъобразност по чл.168
от АПК, в т.ч.
и за нищожност. В тази
връзка, съдът дължи произнасяне по
законосъобразността на Заповед № РД-19-479/30.12.2022 г. на кмета на община Момчилград, само в частта, касаеща размера на определеното обезщетение за отчуждената част от имота.
Според
чл.25, ал.2 от ЗОС, заповедта за отчуждаване се издава от кмета на общината и в
нея се посочват основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението,
размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението, а при имотно обезщетение
- вида, местонахождението, размера, начина на трайно ползване и стойността на имота,
предоставян в обезщетение, както и размерът на паричното обезщетение за доплащане
при разлика в стойностите на имотите, търговската банка, в която ще бъде внесено
обезщетението по сметка на правоимащите лица и за началната
дата, от която ще започне изплащането му. Предвидено е заповедта да се издаде не
по-рано от един месец след публикуване на обявлението по ал. 1.
Оспорената заповед
е издадена от компетентен орган
- кмета на община Момчилград, който съгласно
чл.25, ал.2 ЗОС, разполага с правомощието да издава
заповеди за отчуждаване на имоти. Постановена е в писмена
форма и има необходимите реквизити,
указани в чл.59, ал.2 АПК и в чл.25, ал.2 ЗОС.
Заповедта съдържа фактическо основание /задоволяване на общински нужди, които не могат
да бъдат задоволени по друг начин - отчуждаваният имот попада
в обхвата на улица, съгласно действащия ПУП на населеното
място/, както и правното основание за отчуждаването;
предназначението и площта на отчуждавания имот; местонахождението и собствениците на имота; размера
на обезщетението; търговската банка, в която ще се внесе обезщетението и изискванията за изплащане на обезщетението на правоимащите.
Спазена е и
предвидената в закона процедура при издаването на заповедта. Производството пред
административния орган е започнало при наличието на влязъл в сила и подлежащ на
изпълнение ПУП, предвиждащ отреждането на имота за обект-публична общинска собственост.
Възложена е пазарна оценка на независим оценител, отговарящ на изискванията на Закона
за независимите оценители. Спазени са изискванията на чл.25, ал.1 ЗОС, за уведомяване
на собствениците на засегнатите имоти за предстоящото отчуждаване, като е публикувано
обявление, с нормативно определеното съдържание, в два централни и един местен ежедневник.
Копие от обявлението е поставено и на сградата на кметство *** и е публикувано на
интернет страницата на общината, като заповедта е издадена след изтичане на предвидения
едномесечен срок от публикуване на обявлението.
Съгласно чл.22, ал.3
от ЗОС, кметът на общината възлага определянето
на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени
за отчуждаване. Размерът на равностойното парично обезщетение
се определя съобразно конкретното предназначение, което
имотите са имали преди влизането в сила на плана, предвиждащ
отреждането на имота за обект публична общинска собственост /чл.22, ал.7 ЗОС/,
въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики,
намиращи се в близост до отчуждавания имот.
От заключението на вещото
лице по съдебно-оценителната експертиза, която съдът кредитира,
се установи, че имот с пл.сн.№*** /пл.сн. №**, според писмо с изх.№ 13/18.01.2023 г. на гл.архитект на община
Момчилград/, в кв.* от ПУП на *** е неурегулиран поземлен имот, като равностойното парично обезщетение за отчуждаваната
част от имота е *** лв. При
изготвянето на оценката, вещото лице се е съобразило с изискванията
на чл.22, ал.5-12 ЗОС и §1,
т.1-3 от ДР на ЗОС, като оценката е извършена въз основа на сделки с имоти със сходни характеристики
и с предназначение, каквото е имал оценяваният имот,
преди отреждането му за улица.
Предвид изложеното съдът
намира, че оспорената заповед, в
частта й, с която е определен размерът на дължимото парично
обезщетение за отчуждаваната част от имота е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на изискванията на чл.21, ал.1, във връзка с чл.22, ал.7 от ЗОС, и следва
да бъде изменена, като се увеличи размерът на дължимото
парично обезщетение от *** лв. на
*** лв.
При този изход на спора и предвид направеното искане съдът намира, че ответната
страна следва да бъде осъдена
да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски
общо в размер на 1 410 лв,
от които: 10 лв за
внесената държавна такса,
400 лв.
за възнаграждение на вещото лице, както и 1000 лв.
за адвокатско възнаграждение,
договорено и заплатено, видно от представения
договор за правна защита и съдействие от 09.01.2023 г.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Заповед № РД-19-479/30.12.2022 г., издадена от
кмета на община Момчилград, в частта й, в която на жалбоподателя
е определено обезщетение в размер на 3 600 лв. за отчуждената част от 300 кв.м. от поземлен имот с пл.сн.№*** /пл.сн. №** според писмо с изх.№ 13/18.01.2023 г. на гл.архитект на община
Момчилград и Заповед №243/13.07.2010 г. на кмета на община
Момчилград/, в кв.** от ПУП на ***,
като УВЕЛИЧАВА размера
на обезщетението за отчуждената част от имота, от
3 600 лева на 4 292 лева.
ОСЪЖДА Община Момчилград да заплати на С.А.Х.
от *** с ЕГН
**********, направените по делото
разноски в размер на 1 410 лв.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: