№ 94
гр. Шумен , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В. П. И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630200731 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К, № 3412281, издаден от ОД МВР – Шумен, с
който на П. Г. В., с ЕГН **********, с адрес: ***** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 100 лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени електронния фиш, тъй
като са налице: особено съществено нарушени на материалния закон, нарушение на
процесуалния закон и установяването на нарушението не е подкрепено с доказателства.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява лично и не изпраща
упълномощен представител. В деловодството на ШРС е постъпила писмена молба от
упълномощен от жалбоподателя, адвокат, в която изцяло поддържа жалбата и представя
пълномощно.
Въззиваемата страна, редовно призована изпраща упълномощен представител, който
оспорва жалбата, като моли съда да потвърди електронния фиш.
Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.02.2020г. свидетелят С. Ст. Кр. – служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР
1
Шумен работил с мобилна радарна система за контрол на скоростта на главен път I-4, км.
253+346 / след пътен възел Белокопитово към гр. Търговище/. На този участък от път I-4,
със Заповед № РД-11-39/16.01.2020г. на председателя на УС на Агенция „Пътна
инфраструктура“ била въведена временна организация и безопасност на движението и с
пътен знак В-26 било въведено ограничение на максимално разрешената скорост за
движение от 60 км/час. Свидетелят К. първоначално проверил дали пътен знак В-26 е на
местото си. Позиционирал техническото средство –АТСС „ARH CAM S1“ в зоната на
действие на знака, на около 200 метра от знака, като заснемало автомобилите, движещи се в
двете посоки, които превишават разрешената скорост. Свидетелят направил снимка на
поставеното АТСС. Като показатели в техническото средство свид. К. въвел какво е
ограничението на скоростта и стартирал средството за период от работа от 11,10 до 15,32
часа. В 15,14 часа, автоматичното техническо средство засякло лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег. № В79 86ВС, който се движел със скорост от 91 км/ч. Поради движението си с
превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизираното техническо средство. От
справка в централна база – КАТ била установена собствеността на автомобила – същия бил
собственост на П. Г. В., ЕГН ********** и Ц.И.П., с ЕГН **********. На първия от
собствениците бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
мобилно автоматизирано техническо средство серия К, № 3412281 от ОД на МВР – Шумен,
с който на П. Г. В., ЕГН **********, с адрес: ***** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 100 лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Същият бил връчен на жалбоподателя на 24.03.2021г. В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП
жалбоподателят не е представил писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за правоуправление. Видно от справката,
приложена на л.9 по делото, на същия ден – 24.03.2021г. глобата е заплатена.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в извън
населени места е 90 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата –
15.02.2020г. в 15.14 часа, лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № В79 86ВС, се е
движел по главен път І-4, км. 253+436, в зоната на действие на пътен знак В-26, въвеждащ
ограничение за скоростта на движение до 60 км/ч, се е движил със скорост 91 километра в
час. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се
установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От
материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с
автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС
2
с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“. Системата е заснела
и записала скорост на движение на автомобила на жалбоподателя 91 км/ч., от която е
приспаднато допустимото отклонение поради грешка в измерването, поради което в ЕФ е
вписана скорост от 88 км./час. По делото като писмено доказателство е представено
ксерокопие на снимка, Снимка № 11743С3/0145859 - изготвена чрез системата за
видеоконтрол, от която става ясно, че посочената скорост е била засечена на 15.02.2020 г. в
15.14 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се
с посочената скорост е В79 86ВС. Засечената скорост е именно на този автомобил, въпреки,
че на снимката се виждат два леки автомобила, тъй като техническото средство има четири
маркера /триъгълничета//, които като се пресекат, в центъра им – това е автомобила, който е
засечен. Доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, то същите се явяват веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от
ЗДвП. Видно от представеното като писмено доказателство по делото Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване и Протокол № 76-С-ИСИ/29.10.2019г., системата за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации е одобрена
и проверена на 29.10.2019г., като периодичността на проверката на лазерните скоростомери
е една година..
От представената като писмено доказателство по делото Справка за собственост на МПС се
установява, че с посочения регистрационен номер в системата на Сектор КАТ е
регистриран лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № В79 86ВС, с първи
собственик П. Г. В., ЕГН ********** от гр. Варна.
При това положение и с оглед възприетата и изложена по – горе фактическа обстановка,
съдът счита, че административното нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДв.П, може да се вмени във
вина на жалбоподателят П. Г. В., след като е установено, че лицето би могло да бъде субект
на административната отговорност. Обосновано в електронния фиш името на
жалбоподателят е посочено като нарушител именно в качеството му на собственик. Т.е.
жалбоподателят попада в кръга на лицата по чл.188, ал.2 от ЗДвП, които могат да бъдат
субекти на административна отговорност по наложени с електронен фиш административни
наказания „глоба”. Според разпоредбата на чл.189, ал.5, електронният фиш се изпраща на
лицето по чл.188, ал.1 и ал.2, а именно- на собственика. Собственикът от своя страна има
право в 14- дневен срок да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението,
каквато в случая не е подадена.
В § 6, т.65 (нова - ДВ бр.19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП се определя, че "Автоматизирани
технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.
3
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.ДВ,
бр.36 от 19.05.2015 г. (Наредбата), с която се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за
движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и
мобилни АТСС, като чл.3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на
правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на
автоматизирана информационна система. В следствие анализа на посочените нормативни
разпоредби се налага извода, че към настоящия момент нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен
фиш не само при използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и
оповестени по законово определения начин, а и посредством мобилни автоматизирани
технически средства и системи за контрол. Нормативно регламентираните изисквания
относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната
за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от
контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от
Наредбата), отговарят на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в
регламентацията на работата на "техническите средства" преди изменението на чл.189, ал.4
от ЗДвП с ДВ бр.19 от 2015 г. Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящият
съдебен състав приема, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на
Закона за движението по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде
установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при
условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Установено е, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата -
контролът да се осъществява с АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията,
притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица,
оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор, удостоверено с представени по административната преписка Протокол № 76-С-
ИСИ/29.10.2019г. от проверката от 29.10.2019г. и Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126, валидно до 07.09.2027 г.
В преписката се съдържа и Протокол за използване на Автоматизирано Техническо средство
или Система, за дата на използване 15.02.2020г. (задължително изискване на чл.10 от
Наредбата) ведно с фотоснимка, удостоверяваща мястото на поставяне АТСС.
Видно от Протокола по чл.10 от наредбата, в него изрично се отбелязва обстоятелството, че
общото ограничение на скоростта е 60 км/ч., важимо за мястото на нарушението. При така
попълнени данни в протокола, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа
правна квалификация на нарушението, като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Видно от
събраните доказателства, използваното АТСС е било технически изправно и
4
законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място и време. Ето защо съдът
намира, че при установяване на нарушението и провеждане на особената административно-
наказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати
съществени нарушения.
Изискана бе и схема на пътния участък от път I-4, от км. 253+285 до км. 253+955, актуална
към 15.02.2020г., от която е видно, че пътен знак В26 ограничаващ скоростта на движение
до 60 км/час е бил наличен и км.253+346 където е заснето движението на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № В79 86ВС е в зоната на действието му.
С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът, собственост на жалбоподателя се е
движел с посочената скорост от 91 км/ч. и то в рамките на ограничението, въведено с пътен
знак В-26, при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и
посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 от
ЗДвП. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.2,
т.3 от ЗДвП предвижда за превишаване от 21 до 30 км/ч - глоба 100 лева. Административно -
наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба,
действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е
наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе
разпоредба.
Водим от горното, съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява правилен и
законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло, а жалбата - да бъде оставена без
уважение.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административнонаказващият
орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от
03.12.2019 год./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление
страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/ във връзка с чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
5
автоматизирано техническо средство серия К, № 3412281, издаден от ОД МВР – Шумен, с
който на П. Г. В., с ЕГН **********, с адрес: ***** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 100 лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА П. Г. В., с ЕГН **********, с адрес: ***** да заплати на ОД МВР Шумен
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6