Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 17.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на единадесети юни, две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 4099 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 9452/11.01.2019г. по гр.д. № 52937 по описа за 2016г. на
Софийски районен съд, 82-ри състав „К.”АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** е осъдено да заплати на В.А.К.-Р., ЕГН **********, с адрес: *** на основание на чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. и чл. 86 от ЗЗД сумата от 4500лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
19.09.2016г., до изплащането й, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
клеветнически твърдения в публикация от 06.09.2016г. във вестник „Галерия”, бр.
36/360, година VІІІ, отпечатан за периода
06.09.2016г.-13.09.2016г., със заглавие „И любовницата на Н.Н.воюва
срещу Р.Р.” и подзаглавие „Министърът и близката до сърцето му второразредна актриса
В.К. съчинява компромати против авиатора”, а именно: „Аграрникът от село
Кукорево и музата му потрошили стотици хиляди за пътувания в екзотични
дестинации” участва в „завера за очернянето на кандидат-президента”, „
любовната двойка Н.-К. ... потрошили стотици хиляди лева от бюджета на
министерството за безсмислени командировки по съблазнителни дестинации в целия
свят” или по „тузарски хотели в България, като сметката отново се заплащала от
джоба на данъкоплатците”, както и на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски в размер на 810лв., като е отхвърлен иска за горница над 4500лв. до предявения размер от
5000лв. и В.Р. е осъдена да заплати на К.”АД на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от
70лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 1155062/21.10.2016г. от ответника по исковете „К.”АД,
ЕИК ******* в частта, в която исковете са
уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано.
Посочило е, че по делото не било установено, че
в статията има клеветнически и/или обидни твърдения за ищеца, че ищецът бил претърпял вреди,
които да са пряка и непосредствена
последица от публикацията. Статията била подготвена след задълбочено
журналистическо разследване, изнесеното в нея било в рамките на правото на
разпространение на информация, за фактите било получено потвърждение от няколко
независими източника. Ответникът не носел отговорност за съждения, мнения и
оценки. Не следвало да се кредитират показанията на доведените от ищеца
свидетели, същите били неясни и вътрешно противоречиви, не установявали
претърпяването на конкретни вреди. Доказателства за влошаване на здравословно
състояние на ищеца, включително и психическо такова, не били ангажирани.
Медиите следвало да изпълняват дълга си за разпространение на информация от
обществен интерес, журналист не можело да бъде осъден за улесняване и
разпространяване на изявления на друго лице , защото това би препятствало
възможния принос на пресата в разискването на въпроси от обществен интерес,
освен ако съществуват особено силни причини за това, критичните мнения и факти,
които биха могли да имат негативно влияние за авторитета на дадена личност не
била да бъдат изключвани.. те може да имат различен характер от гледище на
своята насоченост и предназначение, така че да бъдат третирани различно. В
статията били изказани само мнения и то
без да са директни или с негативна оценка. Размер на присъдено обезщетение бил
прекомерен. Оспорил е претенцията на въззиваемия за разноски, като е посочил, че представения договор не е по
образец на адвот.катския съвет, а и е прекомерно.
Въззиваемият- ищец В.А.К.-Р., ЕГН ********** е
оспорила жалбата. Изложила е съображения, че решението на районния съд в
обжалваната част е правилно. Събраните доказателства установявали деликт, за
обезщетяване на вреди от който отговорност носел ответник. Изявленията в
публикацията внушавали , че ищцата се е облагодетелствала от публичната си
длъжност, че поведението й е нравствено укоримо, неморално и противоправно, по
съществото си представлявали клеветнически твърдения, засягащи правната й
сфера. В публикацията се съдържали и редица обидни оценки за личността й. Районният
съд постановил обосновано решение. Статията била изписана със злост, вулгарност
и груб цинизъм с внушения за фриволно поведение, нравствена безпринципност и
нечестност на ищеца., целта не била да се информира обществото, а да се унижи
ищеца.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 8019904/19.09.2016г. на В.А.К.-Р., ЕГН **********
срещу К.”АД, ЕИК *******, с която е поискала
от съда на основание на чл. 49 вр. с чл.
45 и сл. от ЗЗД да осъди ответника
да му заплати сумата от 5000лв., ведно
със законната лихва от подаването на исковата молба – 19.09.2016г., до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди причинени от публикация от 06.09.2016г. във вестник
„Галерия”, бр. 36/360, година VІІІ, отпечатан за периода 06.09.2016г.-13.09.2016г., със заглавие „И
любовницата на Н.Н.воюва срещу Р.Р.” и подзаглавие „Министърът и близката до
сърцето му второразредна актриса В.К. съчинява компромати против авиатора”, Навела
е твърдения, че от ноември 2014г. до
средата на месец юни 2015г. била медиен съветник на Министъра на
отбраната – Н.Н., а след това и до момента заемала длъжността „ началник на
политическия кабинет” в Министерство на отбраната, била омъжена, имала две
деца, член била на Граждански съвет на Коалиция „Реформаторски блок”, кандидат
била за член на Европейския парламент от РБ в проведените на 25.05.2014г.
избори от листата на тази коалиция, водач на листата на ПП „Български
земеделски народен съюз” за участие в избори за народни представители, проведени
на 12.05.2013г., доктор по специалност „Театрознание и театрално изкуство” ,
гл.асистент и дългогодишен преподавател по дисциплина „Сценична реч” в НАТФИЗ
„Кръстьо Сарафов” , и член на Факултетен съвет на Факултет по сценични изкуства”,
старши преподавател в курсове по актьорско майсторство в Театрален колеж „Любен
Гройс”, автор и съавтор на книги, на редица научни публикации в областта на
придобитата й квалификация, професионалната й актьорска кариера била свързана с
редица театри в страната. Посочила е, че
процесната статия била с автор С.А., публикувана от ответника, в нея отстрани били изнесени акценти , в
които и в текста на статията се
съдържали процесните изявления, те не
били верни. Не било вярно че е любовница на министър Н., че е негова „... муза, с която са потрошили пари
.... стотици хиляди левове... по екзотични екскурзии.......безсмислени
командировки по съблазнителни дестинации в целия свят или пък по тузарски хотели
в България , средства за които излизали от джоба на данъкоплатеца, макар да се
касае за пътувания по партийни, а не по държавни дела...”, Не били верни
твърденията, че „Аграрникът от село Кукорево и музата му потрошили стотици
хиляди за пътувания в екзотични дестинации” участва в „завера за очернянето на
кандидат-президента”, „ любовната двойка Н.-К. ... потрошили стотици хиляди
лева от бюджета на министерството за безсмислени командировки по съблазнителни
дестинации в целия свят” или по „тузарски хотели в България, като сметката
отново се заплащала от джоба на данъкоплатците”. че е „...изключително
некомпетентна.... блокирала жизненоважни процеси в армията... докарвайки
документацията в министерството до пълен колапс”, че участва в „... завера за очерняне на
кандидат-президента....”. Снимката към публикацията била нейна стара семейна
снимка от семейна ваканция. Публикацията
съдържала клевети, хули, обиди, оскърбителни квалификации, накърняващи доброто
й име.. Наложило се да обяснява на порасналите си деца, родители е невярно,
въпреки подкрепата на съпруга си се чувствала неудобно, имала усещане за
разколебан авторитет в очите на синовете й, била тревожна, ,
роднини, хора с които работи в министерството, театъра, академичната общност,
студентите, на които преподава. Посочил е, че публикацията я притеснила,
изпитвала страх, че това е краят на личния и на социалния й живот, обществени
изяви и творческа кариера, не можела да заспи нощем, получила хронично
главоболие, станала нервна, напрегната, тревожна, неудобството й от контакти
довело до ограничаване само до изпълнение на необходими и неотложни служебни
задължения, спряла да се усмихва, неузнаваема била за близките си, преживяла
срам на първия учебен ден на сина си и на последвалата родителска срещу, ужас
да гледа хората в очите, тревожела се за майка си, свекърва си, на съпруга й,
които след публикацията станали обект на подигравки, обаждали им се по телефона
да ги питат дали е вярно написаното, била принудена да изтърпи неуместни
подмятания и многозначителни погледи на околните, чувствала се опозорена и
непълноценна , отхвърлена, самотна. Претендирала е разноски.
Ответникът К.”АД, ЕИК *******, в предоставения срок е оспорил исковете. Навел
е твърдения, че информацията в статията била вече изложена и общодостъпна в
други публикации, не тази статия ги разпространявала. В останалата част
статията съдържала мнения и оценки, статията била резултат от задълбочено
журналистическо разследване. Претендирал е разноски.
С определение от 05.05.2017г. районният съд е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, в бр. 36 от 06.09.2016г. до 13.09.2016г. е
публикувана процесната статия във
вестник „Галерия” с автор С.А., че
ответникът е издател на вестника.
По делото не се спори, а и от
приетите по делото неоспорен от страните
страници от вестник „Галерия, бр. 36(360) период 06.09.2016г.-13.09.2016г. от
се установява, че в този брой от вестника на стр. 3, 18,19 е публикуван
материал със заглавие „И любовницата на Н.Н.воюва
срещу Р.Р.” , подзаглавие „Министърът и близката до сърцето му второразредна
актриса В.К. съчинява компромати против авиатора”, с изведени акценти отстрани
„Аграрникът от село Кукорево и музата му потрошили стотици хиляди за пътувания
в екзотични дестинации”, в текста на която се съдържа: „... земеделецът
реформатор направи любовницата си В.К. началник на кабинета си ..”; „... поради
изключителната некомпетентност актрисата е докарала цялата документация в
министерството до пълен колапс, което блокира жизненоважни процеси в
армията...”; „...подчинени на министъра издават, че влюбените са потрошили
стотици хиляди левове от ... бюджета на министерството за безсмислени
командировки по съблазнителни дестинации по целия свят. А когато са пътували в
страната, най-често за партийни сбирки на БЗНС, двамата отсядали в тузарски
хотели, като сметката отново се плащала от джоба на данъкоплатците...
командировъчни”; „...в администрацията било пълно с „калинки”, повечето
приятелчета на земеделеца...”; .. за всички тези действия сайтът ПИК информира
само преди няколко месеца...”.На стр. 2
е изведен акцент в материал с
автор С.А. „земеделецът назначи
„калинки” на ключови постове”, „... за очернянето на кандидат-президента
работел целият пресцентър и началничката на кабинета на министъра – актрисата В.К., за която от
години се твърди, че му е любовница”.
Прието е писмо № 14-00-334/21.07.2013г.
на Министерство на отбраната, съгласно
което за периода от 01.11.2014г.
до 06.09.2016г. ищцата В.К. е била командирована в чужбина 8 пъти, като при
всички посещения е била заедно с министъра на отбраната : в Брюксел за участие на среща на министри на отбраната на страните-членки на НАТО; в Унгария за
честване на Дравска епопея; в Монголия за участие в делегация на Президента; в
Алжир на официално посещение; в Полша за
участие в подписването на Споразумение между правителствата; в Румъния за участие
в делегация; в Хърватия за участие в церемония за откриване на паметник; в
Белгия за участие на среща на министри
на отбраната на страните-членки на НАТО
Прието е извлечение от интернет
сайт „bradva.bg” от 25.02.2016г. , в който е публикуван материал със заглавие
„Шок: Н. замесен в чудовищен с”кс
скандал”, с текст на който се съдържат изреченията : „... Неотдавна се
заговори, че Н.Н.назначил две свои любовници на ръководни постове в министерството
... Р…Р…. и началника на политическия му кабинет – актрисата В.К....”.
Прието е извлечение от интернет
сайт „bultimes.com” от 14.03.2016г. в който е публикуван материал със заглавие
„Разврат в МО: Н. върти три любовници....” : с текст, в който се съдържа „... Н.Н.отделя
време и за най-знатната дама от бардака си – актрисата В.К., която е началник
на политическия му кабинет...”.
Прието е извлечение от интернет
сайт „blitz.bg” от 17.03.2016г. в който е публикуван материал със заглавие
„Военният министър вози любовница в Бентли”, с текст, в който се съдържа „...земеделския
министър .. любовницата му В.К....”.
Прието е извлечение от интернет
сайт „bez-cenzura.com” от 26.02.2016г. в който е публикуван материал със заглавие
„Луд разврат в армията. ... Н.Н.в интимен скандал с ... и актриса” с текст, в
който се съдържа „..Неотдавна се заговори, че Н.Н.назначил две свои любовници
на ръководни постове в министерството ... Р…Р… и началника на политическия му
кабинет – актрисата В.К....”.
Прието е извлечение от интернет
сайт „sputnik.bg” от 12.02.2016г. в който е публикуван материал със заглавие
„Скандал с военния министър Н.Н.” , в който се съдържа „..В.К. ... за да устрои
изгората си на работа ... Н. изгони
специалиста Налбантов... любовницата на министъра....”.
Прието е извлечение от интернет
сайт „mignews.info” от 02.12.2016г. в който е публикуван материал със заглавие „
Къде дават така Н. и любовницата му с
личен сервитьор” с текст, в който се съдържа „.. Н. и спряганата за негова
любовница медийна съветничка В.К......”.
Прието е извлечение от интернет
сайт „skandalno.net” от 12.02.2016г. в който е публикуван материал със заглавие „Бардак
във Военното министерство ....“ с текст, в който се съдържа „.. Н. не забравял
да отделя внимание и на старата си любовница-актрисата В.К......”
По делото са приети неоспорени от
страните удостоверения за сключен граждански брак, удостоверение за раждане, ,
удостоверение за семейно положение, съгласно които В.А.К.-Р. е сключила граждански брак с Н.Т.Р.и има двама сина, които към момента
са непълнолетни.
Приети са неоспорени от страните
служебни бележки, издадени от Министерство на отбраната на РБ, съгласно които
ищцата е изпълнявала задълженията на „медиен съветник на министъра на
отбраната” т 21.11.2014г. до 31.05.2015г., а от 17.06.2015г. заема длъжността
„Началник на политическия кабинет” в Министерство на отбраната.
Приети са неоспорени от страните,
диплома, удостоверения, служебни
бележки, извлечения от Решения на РИК,
от интернет-сайт, заглавни страници на публикации и книги, съгласно които ищцата от е придобила образователна и научна
степен „доктор” по научна специалност „Театрознание и театрално изкуство”, през
2016г. е преподавател е в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, гостуваща актриса е в ОКИ
Театър „Възраждане”, била е регистрирана през 2014г. като кандидат на член на
Европейския парламент от РБ, издигната от Коалиция „Реформаторски блок”, на
06.04.2013г. е била водач на листа на ПП”БЗНС” в 24-многомандатен избирателен
район – София град за избори за народни представители, член е на Гражданския
съвет на Реформаторския блок, автор е на
книга „М.Д.- обречена да служи на театъра”, съавтор е на „Пътища към сцената и
екрана (как се става актьор) : При гледни точки”.
Разпитан по делото св. Н.Г.В.е заявил, че е приятел на
ищеца от 10 години, през годините били и колеги в Министерство на отбраната в
периода 2014г.-2017г., както и в БЗНС, били семейни приятели. Посочил е, че
ищцата била приятен, усмихнат, лъчезарен човек, имала голям авторитет сред колегите
и приятелите си, студентите си, присъствал на завършване на нейни студенти и знаел
за отношението им към нея. Посочил е, че
ищцата е човек на изкуството с много таланти, прекрасна актриса, автор на
книги, историк, преподавател в НАТФИЗ. Заявил е, че през септември 2016г. като
се върнал на работа след празниците за Съединението в министерството се „…
размотавала ...“ между служители статия във в. Галерия”, обсъждала се от
колегите, пишело грозни и абсурдни неща,
което накърнило авторитета на ищцата.
Ищцата била изнервена, свидетелят не можел да я познае, чувствала се зле, че ще
се говори в училището на двамата й сина, след колегите, а следвало да има
авторитет пред тях с оглед на длъжността й на началник на политически кабинет,
притеснявала се от отражението на развитието й като преподавател, като актриса,
на начина, по който ще я възприема обществото. Посочил е, че непосредствено
след публикуване на статията имало няколко дни, в които ищцата била много зле,
но след това успяла да преодолее всичко. Не била ходила по екзотични
командировки, винаги била с официални делегации, когато имало нужда от нея,
нормално било началник на политически кабинет да пътува с министъра, не
придружавала министъра на всички негови пътувания. Посочил е, че преди това имало
и други статии, които също имали негативен ефект, били от първата половина на 2016г., но не помнел
къде са публикувани. Посочил е, че през септември 2016г. ищцата му казала , че
се притеснява, че родителите на съучениците
на синовете й също са прочели статията и ще започнат да шушукат, било малко преди началото на новата учебна година статията във в. Галерия.
Разпитан по делото св. М.С.Н.е
заявила, че от 1998г. са много близки приятели с ищеца , виждали се и си
говорели често, приятелски семейства, ищцата била много грижовна и всеотдайна,
грижела се за семейството си, тя била преди всичко актриса, това било нейното
призвание, имала висок авторитет в театралните среди. Посочила е, че ищцата й
казала за статията във в. Галерия, била много разстроена и притеснена, още
повече че предстоял първия учебен ден и
децата й тръгвали на училище. Ищцата й
казала, че родителите на съучениците на синовете й я познавали, гледат я с
недобро око, това се отразява. Тогава ищцата отслабнала много, не празнували
рождения ден на съпруга й, защото не й било до празнуване, а обикновено празнували.
Посочила е, че статията се отразила на кариерата на ищцата, защото
първото нещо което излизало за нея в „Гугъл” било изписаното клюки по неин
адрес и затова ищцата се притеснявала. Притеснявала се, че написаното може да
достигне до ушите на синовете й – на 9г. и на 15г.. Посочила е, че преди тази
статия също имало подобни неща публикувани за ищцата, свидетелят случайно
попадала на тях.
Разпитан по делото св. В.Н.Н.е
заявил, че работел във Военното издателство към МО, за първи път се запознал с
ищцата на конгрес на земеделската партия в края на 2015г.-началото на 2016г.,
тя водела Конгреса, в последствие я
видял в МО и работел заедно с нея. Посочил е, че останал с впечатление, че
ищцата и министъра са в близки отношения - повече от „здравей-здрасти”, всички
въпроси преди да стигнат до министъра минавали през нея, но не можел да твърди
със сигурност, че са били повече от близки отношенията им. Впечатленията му
били още от Конгреса, не бил свидетел на отношенията им в кабинета на министъра
или в кабинета на ищеца, още на Конгреса двамата се държали като по-близки, там
имало и други хора и дами. Практиката била, че за да те назначат за началник на
политическия кабинет, трябва да си близък с Министъра, защото целият поток от
информация преминава през началник-кабинет. Посочил е, че почти всеки ден бил в
Министерство на отбраната по работа. Веднъж помолил секретарят на ищеца да му
осигури достъп до министерството , за да се срещне с директора на дирекция
Правна Г.С. и случайно ищцата минала , чула че юриста записвала, че отива при
нейната секретарка и тогава ищцата
направила остра забележка , че тя не я викала. В последствие разбрал от Г.С.,
че тя я в конфликт с ищеца.
Разпитан по делото св. И.А.Д.е
заявил, че е журналист, отговорен редактор на в. „Галерия”, не познава ищеца,
чувал бил за нея във връзка с работата си, той бил поръчал разследването за
случващото се в Министерство на отбраната и били издадени поредица от статии. Посочил е, че имало поредица от статии в
сайтове и електронни медии , твърдящи, че ищцата е любовница на министъра Н.. Екипът от журналисти на
вестника направил достатъчно срещи с информатори от Министерство на отбраната ,
те посочили, че ищцата и министърът се държали за ръце в кръчми, съседни на
министерството, публикуваното било най-малкото, което можело да се каже за тази
„…пернишка трагедия или по-скоро бразилска телевизионна сага…“, уволнени били
двама служители, защото не били симпатични на ищцата, защото може би можело да
станат симпатични на министъра.
Разпитан по делото св. Т.И.Д.е заявил, че познава ищцата,
работели заедно от 7 години, били колеги
в театралната академия, бил неин асистент и работели заедно в едни
педагогически екип, отделно я познавал и от сцената на театрите, в които ищцата
играела, отношенията им били не само колегиални, но и приятелски. Посочил е, че ищцата е всеотдайна
и взискателна, студентите я възприемали за много добре подготвен педагог,
какъвто действително била, старателна, дисциплинирана, свидетелят се учил от
нея. Посочил е, че знае за статията във
в.Галерия от септември 2016г., тя била за ищцата. В академията имало място,
където се държи пресата, свързан с някой от колегите или със събития ,свързани
с академията и студентите. На това място
за известен период се подхвърляли вестници свидетелят бил виждал статията, било
малко преди да открият учебната година на 15.09.2016г. На откриването се
събрала цялата академична общност, както и родители на студентите, веднага
след откриването се провеждали първите
занятия. Посочил е, че на откриването на учебната година през 2016г. ищцата не
присъствала, но дошла за първия учебен час на студентите. Тогава ищцата
била видимо потисната, казала, че не се
чувства добре, разстроена била и
споделила причината. Тогава ищцата казала, че това се отразява на взаимоотношението
й с колегите, семейството, студентите била потисната от изнесената информация,
която според свидетеля била лъжовна и която оказвало негативно влияние върху самочувствието, професионалния ценз,
желанието за развитие и за бъдеща евентуална доцентура. Посочил е , че ищцата
продължила да води лекции. Посочил е, че преди тази статия имало и други
публикации в други медии в началото на 2016г., но не бил сигурен дали
съдържанието им е еднотипно. Вероятно
били в няколко аспекта, в които ищцата се проявявала професионално като педагог
и политик. Тези публикации също й се били отразили, но тогава не говорили с
ищцата конкретно за тях.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са
с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. и с чл. 86 от ЗЗД .
При този иск в тежест на
ищеца е да установи отговорност на ответника спрямо ищеца по смисъла на чл. 49 и чл. 45 и сл. от ЗЗД, а
именно противоправно поведение на трето лице, на което ответникът е възложил
работа, в следствие на което, са настъпили вреди за ищеца, обстоятелства, които
да обосноват извод, че справедливо обезщетение да вреди е в размер на процесна
сума, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.
Ответникът при така
депозиран отговор следва да докаже по делото, че публикувана информация е била
вярна, че е била проверена в съответствие с изисквания, че проведено поведение е добросъвестно.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е безвиновна отговорност. Това е специално уредена от законодателя
гаранционно-обезпечителна отговорност за чужди действия, която се носи от
възложителя на работата за вреди, настъпили при или по повод на извършване на
определена възложена работа. Отговорност за вреди от изнесена от журналист информация, е
основание за ангажиране отговорността на издателя по реда на чл. 49 от ЗЗД.
Отговорността се носи от издателя на печатното издание, както
при известен автор на изнесената информация, така и при неизвестен
такъв. Издателят на печатното издание носи отговорност за верността на
написаното, както и за това, че то е резултат от добросъвестно журналистическо
разследване. Свободата на словото се разпростира до пределите, след които вече
засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на други
граждани. (В този смисъл Решение № 147/18.03.2011г. по гр.д.№ 1640/2010г. на
ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 404/13.07.2010г. по гр.д.№ 907/2009г. на ВКС, ІІІ-то
Г.О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК). На проверка на истинност подлежат
фактическите твърдения, те могат да доведат до ангажиране на отговорността на
автора им, съответно на издателя по реда
на чл. 49 от ЗЗД. Мненията и оценките не подлежат на проверка за вярност – те
могат да доведат до отговорност по чл. 45 съответно по чл. 49 от ЗЗД, само ако
представляват обида.(В този смисъл Решение № 85/23.03.2012г. по гр.д.№
1486/2011г. на ВКС, ІV-то Г.О.).
В хипотезата на чл. 45 от ЗЗД само вината се презумира от закона.
Ищецът следва да установи по делото при условия на пълно и главни
доказване както конкретно поведение на ІІІ-то лице, на което ответник е
възложил работа, противоправността на същото, претърпените вреди, но и
обстоятелството, че поведението на това
ІІІ-то лице е решаващо за настъпване на вредите, тоест че то е вътрешно необходимо свързано с резултата.
Такава връзка между поведението и резултата ще е налице тогава, когато вредата
закономерно произтича от деянието, а не е случайно свързана с него. Всяко действие
или бездействие, което е в нарушение на обществения порядък е противоправно,
като деецът може да носи за същото административна, наказателна или
дисциплинарна отговорност, които се носят наред с гражданската такава.
Деликтната отговорност по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД се ангажира за увреждащо
спрямо ищеца поведение. Тя е защита на субективно право на ищеца и
правнозначими негови интереси.
Правото да се
изразява и разпространява свободно мнение, да се търси и да се разпространява
информация е прогласено в разпоредбите на чл. 39-41 от Конституцията на
Република България, както и в чл. 10 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Това право е
сред основните права на човека , което
обаче не е абсолютно. Ограниченията на това право се съдържат в нормите на чл.
10, т.2 от Конвенцията, нормите на чл. 39-41 от Конституцията на РБ, както и в
общото правило на чл. 57, ал.2 от Конституцията на РБ. Това право не може да
бъде използвано за накърняване на честта, личното достойнство, доброто име.
Тези ценности са обект на посегателство при обида и клевета. Ангажирането на
гражданската отговорност за унижаване достойнството на определено лице
посредством неприлично отнасяне с него и/или за съзнателното разгласяване на
неистински позорни обстоятелства за него или приписване на престъпление е ограничение на правото на свобода на
изразяване на мнения, което ограничение е допустимо от Конституцията на
РБ. В хипотези, в които свободата на
изразяване на мнение , на търсене и
разпространение на информация не представлява превратно упражняване на правото
по чл. 39 от Конституцията и не е използвано за увреждане на добро име, то не
са нарушени ограниченията на това право. Изказването на мнение с негативна
оценка за коментирано конкретно лице с оглед на обществен интерес не е
противоправно. (В този смисъл Решение № 253/29.01.2014г. по гр.д. № 1251/2012г.
на ВКС, ІІІ-то Г.О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
В хипотеза на
множество публикации едновременно или през интервал от време в издания на различни
издатели/ доставчици на медийна услуга
всеки от тях носи отговорност за обидни и клеветнически материали. Само
в хипотеза, в която не се касае за обидни изрази, а се касае за клеветнически
твърдения, при които вторият издател изрично
се е позовал на вече публикуван от друг издател материал, отговорността на
втория издател би могло да не се
ангажира – той се е предоверил на
проверката за достоверност на първия издател. Ако такова позоваване
няма, то тогава издателят поднася информацията от свое име и поради това носи
отговорност, защото е следвало сам да провери достоверността й. В хипотеза, в
която съдържание съдържа обиди може да се ангажира отговорността на всички
издатели, публикували материала независимо от поредността на публикациите във
времето. Наличието на обиди е очевидно, не се налага проверка за установяването
им и разпространението е противоправно.
Когато е невъзможно да се разграничат вредите, причинени от отделните
публикации, то следва да се определи обезщетение в общ размер при съобразяване
на правилото на чл. 53 от ЗЗД (В този смисъл Решение № 253/29.01.2014г. по
гр.д. № 1251/2012г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.; Решение по гр.д. № 1740/2012г. на ВКС,
ІV-то Г.О., Определение № 324/08.04.2019г. по гр.д. № 396/2019г. на ВКС, І-во
Г.О. постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
По делото не се спори, че ответникът към 06.09.2016г. , а и към
момента е издател на вестник ” Галерия”, поради което и за вреди от изнесена в този
вестник информация, резултат от деликтно поведение на лица, на които ответникът
е възложил работа, отговорността на
ответника може да се ангажира.
В конкретния случай съдът приема, че от събраните по
делото и неоспорени страните доказателства, по делото е установено, в брой бр. 36(360) период
06.09.2016г.-13.09.2016г. на вестника на стр. 3, 18,19 е публикуван
материал със заглавие „И любовницата на Н.Н.воюва
срещу Р.Р.” , подзаглавие „Министърът и близката до сърцето му второразредна
актриса В.К. съчинява компромати против авиатора”, с изведен акцент отстрани
„Аграрникът от село Кукорево и музата му потрошили стотици хиляди за пътувания
в екзотични дестинации”, в текста на която се съдържа: „Аграрникът от село
Кукорево и музата му потрошили стотици хиляди за пътувания в екзотични
дестинации” участва в „завера за очернянето на кандидат-президента”, „
любовната двойка Н.-К. ... потрошили стотици хиляди лева от бюджета на
министерството за безсмислени командировки по съблазнителни дестинации в целия
свят” или по „тузарски хотели в България, като сметката отново се заплащала от
джоба на данъкоплатците”.. за всички тези действия сайтът ПИК информира само
преди няколко месеца...”, на стр. 2 е
изведен акцент в материал с автор С.А. „земеделецът назначи „калинки” на
ключови постове”, „... за очернянето на кандидат-президента работел целият
пресцентър и началничката на кабинета на
министъра – актрисата В.К., за която от години се твърди, че му е любовница”.
Съдът приема, че по делото е
установено, че ищецът е лицето, за което е изнесена информация в тази статия. Това
обстоятелство не е спорно по делото, а и в статията са посочени две имена на
ищеца, професията й на актриса, заеманата длъжност „началник на политическия
кабинет на Министъра на отбраната”,
поради което съдът приема, че по делото е установено, че статията сочи ищеца.
Съдът приема, че
публикацията съдържа твърдения за факти от действителността - че ищецът е
„любовница” на Министъра на отбраната, че заедно с него са „…изразходвали стотици хиляди за пътувания в
екзотични дестинации - безсмислени командировки по съблазнителни дестинации по
целия свят, когато са пътували в страната
…отсядали в скъпи хотели отново за
сметка на бюджета, че „…съчинявали компромати” за кандидат президента Р.Р.. За
тези има изрични изявления в статията, а
и те могат да се изведат от цялостното съдържание на статията. Тези твърдения
за факти съдът приема, че са от естество да злепоставят ищеца. Това е така,
защото провеждане на такова поведение е морално укоримо и изводи на районния
съд в този смисъл са правилни.
Съдът приема, че по делото
не са ангажирани доказателства за верността на изнесените факти, нито че оповестяването им е резултат от добросъвестна проверка, като съобрази и че такъв
извод не може да се направи и от самата публикация, поради което по делото не е установено, че изнесената
информация е вярна. Действително св. В.е посочил, че впечатленията му от
отношенията на ищеца и на Министъра са близки, но не е посочил да е свидетел на отношения,
които да позволят извод, че са в интимни отношения. Напротив, свидетелят В.е
посочил, че обичайно било министърът и началника на политическия му
кабинет да са в близки отношения, защото цялата информация преминава през началника
на кабинета. Показанията на св. Димитров не установяват нито поведението на ищеца, за което е
изнесена информация в публикацията, нито че е проведена добросъвестна проверка
на същата. Последният е заявил, че
журналисти от вестника провели срещи с информатори
от министерството и те дали информацията, че министърът и ищеца се държали за
ръце в околни на министерството кръчми. Следва да се посочи, че такава
информация в процесната публикация не е изнесена. Отделно, показанията на този
свидетел са преразказ за посоченото му от други лица, тоест те не са резултат
от личните му впечатления и не са пряко доказателство за осъщественото на факта.
Доказателства , които да подкрепят тези показания по делото не са ангажирани.
Не са ангажирани и
доказателства, че ищцата и Министъра на отбраната са били на командировки в екзотични страни,
които са безсмислени. Приетото писмо от Министерство на отбраната установява,
че от 01.11.2014г. до 06.09.2016г.
ищцата е била на 8 командировки в чужбина, но 6
от тях са в Европа , една е в Алжир и една е в Монголия, винаги е била
заедно с министъра на отбраната и е била част от официални делегации. Така
установеното съдът приема, че не може да обоснове извод за верността на
изнесената информация, че са харчени стотици хиляди левове за екзотични и безсмислени командировки.
Не са ангажирани каквито и
да е било доказателства, за установяване
на обстоятелството, че ищцата е участвала в създаването на компромати срещу
кандидат-президента Радев.
Приетите по делото извлечения
от интернет-сайтове не установяват поведение на ищеца, посочено в процесния
материал, нито може да се ценят като добросъвестна проверка на изнесена
информация. Действително, в процесния материал има позоваване на
интернет-сайт ПИК, но по делото не са
приети доказателства, че точно в този сайт е била публикувана такава
информация. При така установеното и по съображения изложени по горе съдът
приема, че по делото не е установена верността на изнесените факти, нито
обстоятелства, които да освобождават ответника от отговорност пред ищеца.
При така установеното съдът
приема, че публикация в случая обективира твърдения за злепоставящи ищеца
факти, поради което и съдът приема, че по делото е установено, че с разпространяването й е проведено противоправно поведение по смисъла
на чл. 45 от ЗЗД, за което отговорност носи и ответника-юридическо лице като издател
на вестника. Действително, от ответника не може да се очаква при условия на
пълно и главно доказване да установи по делото това поведение на ищеца. Същото
не е в рамките на възможностите му включително и поради обстоятелството, че се
касае за поведение, за установяване на което са нужни време, достъп до
информация, до документи и т.н. В тежест на ответника, обаче, съдът приема, че
е било да ангажира доказателства по делото, от които да може да се изведе
извод, че изявленията в публикацията не са голословни, а са подкрепени с
информация, предоставена от компетентни органи или с други доказателства в тази
насока. Такива доказателства съдът приема, че не са ангажирани по делото.
При така възприето и като
съобрази и че твърденията в публикацията са от естество да уронят доброто
име, честа и достойнството на ищеца, то съдът приема, че по делото е установено
виновно противоправно поведение на журналиста, поради което и отговорността на
издателя на печатното издание може да се
ангажира реда на чл. 49 от ЗЗД.
Съдът приема, че по делото е
установено от събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира
като неопровергани и резултат от личните впечатления на свидетелите, логични и
последователни, че ищец е претърпял
вреди от така проведеното поведение от ответника. Действително, свидетелите са
близки на ищеца, но показанията им не са опровергани по делото, поради което и
няма основание да не се кредитират.
По размера на обезщетението:
Съгласно разпоредбата на чл.
49 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението следва да
репарира претърпените болки, страдания, накърнените личните права и интереси,
към момента на възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили
обстоятелства - следва да се прецени икономическата конюнктура, за да
съответства това обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът
на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги
компенсира (В този смисъл Решение 0917/1999г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение
0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на ВКС). Обезщетението за неимуществени
вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и
психически болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането (В този смисъл Решение
№764/10.12.1999г. по н.д.№695/1999г. ІІ НО).
Съдът приема, че от събраните по делото гласни
доказателства, които съдът кредитира като логични, последователни, резултат от
личните впечатления на свидетеля, а и
неопровергани от останалите събрани по
делото доказателства, се установява, че в резултат на публикацията ищецът е преживял негативни емоции, изразяващи
се притеснение за
отношението към нея в професионалните среди-театрални, в НАТФИЗ, в Министерство
на отбраната, на синовете й, на родителите на съучениците на синовете й,
студентите, изпитвала е срам, изнервена била, не й било до празнуване и не
организирали празненство за рождения ден на съпруга й. При така установеното съдът приема, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, справедливото обезщетение на които е в размер на
4500лв. При определянето на този размер съдът съобрази сравнително
продължителния период на търпене на вредите, социално-икономическите условия в страната към
процесния период, общественото положение на ищеца, както и обстоятелството, че в
случая се касае за вреди, настъпили от накърняване на блага, чиято значимост е
преценена от законодателя като висше
благо, закрепено като такова в
Конституцията на Република България. Съдът съобрази и спецификата на оценките и изнесените факти, както и реализация на ищеца в професионалната му дейност- преподавател в НАТФИЗ, актьор,
автор на книги, обществената й ангажираност – медиен съветник на министър,
началник на политически кабинет на министър , участие в избори на народни
представители, член на граждански съвт към коалиция от партии. При определянето
на размера на обезщетението съдът съобрази и разпространението на публикацията до широк кръг лица, установеното по делото
разпространение на работно място на ищеца в Министерство на отбраната, както и
в НАТФИЗ. При определянето на
размерите на обезщетението, съдът съобрази, че
житейски оправдано е да се приеме, че негативните преживявания от неверни твърдения за злепоставящи факти, които уронват честта и достойнството,
отправени към лице, което е ангажирано с
политическа дейност, с преподавателска дейност, с изкуство се отразяват с по-висока от обичайната степен на
личните блага на тези лица. Това е така, защото за
такива лица от изключителна важност е представата на обществото за тях. В
случая ищецът попада именно в категорията на лицата, които се занимават с
обществена, политическа дейност, с
изкуство, с преподавателска дейност, поради което и като съобрази показанията на
свидетелите по делото, то съдът приема, че няма основание да се приеме, че
справедливото обезщетение на претърпени от ищеца неимуществени вреди, следва да е в размер по-нисък от посочения по-горе. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за
погасяване на тези вземания, то иск е основателен до размера от 4500лв.
и решението на районния съд в тази част следва да се потвърди.
Основателен е и иска за лихва
върху тази сума от подаването на исковата молба до изплащането й.
По
отговорността за разноски по исково дело пред районния съд:
С оглед изхода на делото съдът приема, че
отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия разноски за производство пред СГС в размер на
500лв. Приетия договор за правна помощ установява плащането на уговореното
възнаграждение от 500лв. за възнаграждение за адвокат на въззиваемия за производство
пред СГС. За същото законодателят не е предвидил форма, поради което и приетия
договор съдът приема, че установява уговарянето и плащането на сумата. Така
уговореното възнаграждение не е прекомерно с оглед на правната и фактическа
сложност на делото, цената на интереса.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9452/11.01.2019г. по гр.д. № 52937 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 82-ри
състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „К.”АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на В.А.К.-Р.,
ЕГН **********, с адрес: *** на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 500лв. (петстотин лева),
представляващи съдебни разноски за производството пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.