Р Е Ш Е Н И Е№ 1120
11.06.2019 г.,
гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1306/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.Н.Г., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 18-1030-005137/26.06.2018 г., издадено от М.В.М.– Началник група
към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ в частта, с която на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В останалата си част, в която на жалбоподателя на
основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста)
лева за нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за
нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, наказателното постановление не се обжалва
и е влязло в сила.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди след
настъпилото пътнотранспортно произшествие (ПТП) да е предал на пристигналите на
място полицейски служители изисканите му документи, включително контролния си
талон към свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС), но
същите да са го загубили, поради което по-късно талонът не бил представен пред
актосъставителя и служителите на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив.
Моли наказателното постановление да бъде отменено в частта си по т. 2, в която
е наказан за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. №
13796/26.02.2019 г., с което препраща жалбата и административната преписка,
изразява становище производството по налагане на наказанията да е протекло
законосъобразно и моли обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание,
редовно призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от В.Н.Г., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 08.01.2019
г., установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 15.01.2019 г., поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради което
наказателното постановление следва да бъде потвърдено в атакуваната си част по
т. 2 от НП по следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 12.06.2018 г. около 22:10 часа в гр. Пловдив, на бул.
„Пещерско шосе“ № ** жалбоподателят В.Н.Г. управлявал лек автомобил „Шевролет
Авео“ с рег. № ****, собственост на Н.Г.. Жалбоподателят престоявал на стоянка
за таксиметрови автомобили, като предприел маневра за включване в движението,
при осъществяването на която настъпил удар с движещия се по пътя с предимство
лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № *****. В резултат настъпило пътнотранспортно
произшествие, от което били причинени материални щети по превозните средства.
По подадения за настъпилото ПТП сигнал на място пристигнали свидетелите Ж.П.Ж.
и Х.А.П. –** ** в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив. Ж. и П.
извършили проверка на документите на двамата водачи, при което установили, че
свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя Г. било с изтекъл срок на
валидност. Същото било валидно до 27.10.2014 г., но Г. не го бил върнал на
органа, който го е издал. Жалбоподателят не представил на свидетелите Ж. и П.
контролния си талон към СУМПС. На място той не възразил, че вече е предал
талона на други полицейски служители.
На същата дата - 12.06.2018 г., св. П. съставил в
присъствието на св. П. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
с бл. № 0631201 против жалбоподателя Г., на когото връчил препис от акта срещу
разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Ж.П.Ж. и Х.А.П.,
като намира същите за подробни, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно дадени
от непредубедени свидетели. Двамата са възприели обстоятелствата, за които
дават показания, при изпълнение на служебните си задължения като служители в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив. Показанията на свидетелите са и
взаимно кореспондиращи и така служат за взаимната си проверка. Установява се,
че и двамата свидетели са присъствали по време на процесната проверка, както и
че непосредствено са възприели факта на непредставяне на контролния талон към
СУМПС от жалбоподателя. Свидетелите изясняват още жалбоподателят да не е
направил възражения срещу твърдението в акта за непредставяне на контролния
талон, нито да е обяснил причината за непредставянето му, включително да е
твърдял, че вече го е представил на други служители на ОД на МВР – Пловдив. По
тези съображения съдът даде вяра изцяло на показанията на двамата свидетели.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето
на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При
съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно
задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е
за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу
разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното
НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид
актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално
компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените
факти и правни изводи между АУАН и НП.
По правилността на наказателното постановление
настоящият съдебен състав намира, че от събраните и проверени по делото
доказателства се установява от обективна
страна на посочените в НП време и място - 12.06.2018 г. около 22:10 ч. в
гр. Пловдив, на бул. „Пещерско шосе“ №**, жалбоподателят Г. да е управлявал лек
автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № ****. Следователно същият е бил водач на МПС
по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и годен субект на
административното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Това обстоятелство
е категорично доказано по делото, като същевременно то не е и спорно между
страните. Датата и мястото на извършване на деянието също са несъмнено доказани
по делото, нито е налице спор относно правилността на фактическите изводи на
наказващия орган досежно тези съставомерни обстоятелства. Изпълнителното деяние
на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се осъществява чрез бездействие
и се изразява в неносене на контролния талон към СУМПС от водача на превозното
средство. От показанията на свидетелите Ж. и П. – **. ** към Сектор „ПП“ при
ОДМВР - Пловдив, които са извършили проверката на документите на двамата участвали
в ПТП водачи, се установи по категоричен начин, че жалбоподателят не е
представил контролния талон към свидетелството си за управление на МПС. Именно
с това си поведение Г. е осъществил изпълнителното деяние на нарушението по т.
2 от НП. Разглежданото административно нарушение е формално, поради което
същото е довършено от обективна страна с факта на осъществяване на
изпълнителното деяние, без необходимост от настъпване на някакъв допълнителен
резултат.
От субективна
страна съдът намира, че деянието е извършено виновно и при форма на вината
пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че управлява моторно превозно средство и
е имал качеството на водач по смисъла на ЗДвП, съзнавал е и че не носи в себе
си контролния си талон към СУМПС, но въпреки това е пристъпил към управление на
моторно превозно средство. Следователно в съзнанието си той е формирал
представа относно всички елементи от състава на нарушението. По тези
съображения съдът намира деянието на жалбоподателя Г. по т. 2 от НП за
съставомерно по нарушението, за което е бил наказан.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя да е предал контролния си талон на пристигнали
по-рано на местопроизшествието полицейски служители, които да са го загубили.
Подобна хипотеза не беше доказана по делото. В тази връзка АНО носи
доказателствената тежест в процеса, но извършването на нарушението беше
несъмнено доказано в настоящото производство. Наказващият орган обаче няма
тежестта да доказва насрещните възражения на жалбоподателя, а последният от
своя страна не направи никакви искания и не посочи никакви доказателства в
подкрепа на възражението си, поради което същото се цени от съда единствено
като твърдение, а не като доказан по делото факт. В тази връзка следва да се
посочи, че свидетелите Ж. и П. посочиха да са изискали документите при
процесната проверка именно от двамата водачи, а не от пристигналите по-рано на
местопроизшествието служители на 02 РУ при ОД на МВР – Пловдив. Това означава,
че документите на жалбоподателя като водач на МПС са били във собствената му
фактическа власт. Освен това свидетелите изясниха, че жалбоподателят не е
обяснил непредставянето на контролния си талон при проверката поради това, че
вече го е предал на друг полицейски служител или че е бил загубен и не му е
върнат, което би било логичното поведение при настъпване на твърдяната от
жалбоподателя фактическа ситуация. В показанията си св. П. посочи, че мисли, че
жалбоподателят е обяснил непредставянето на талона, тъй като не го носил със
себе си, но даването на такова обяснение от страна на Г. не може да се приеме
за категорично доказано, тъй като свидетелят посочи, че не е сигурен в това си
твърдение. По гореизложените съображения съдът намери възражението на
жалбоподателя за недоказано, поради което и за неоснователно.
Процесното деяние на представлява хипотеза на
маловажен случай на административно нарушение. По делото не се доказаха никакви
обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя
Г. разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи
на нарушения от този вид. Не се установи никаква извинителна причина за
неносенето на контролния талон от водача. Същевременно жалбоподателят е
осъществил две административни нарушения, за които е наказан по т. 1 и т. 3 от
НП, което е влязло в сила в тези си части. При тези факти съдът намира, че нито
степента на обществена опасност на дееца, нито тази на конкретното деяние
обуславят извод за маловажност на случая. Напротив, касае се за деяние, разкриващо
типичната степен на обществена опасност на този вид административни нарушения.
Съдът намира, че правилно е определена и приложимата в
случая санкционна разпоредба, като на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП наказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание „глоба“
в размер на 10 лева. Видът и размерът на приложимото в случая наказание са
определени от законодателя във фиксиран размер, като съдът не констатира
допуснато нарушение при определянето и индивидуализацията на наказанието. По
тези съображения съдът намира наказателното постановление в обжалваната му част
за законосъобразно и правилно и като такова трябва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №
18-1030-005137/26.06.2018 г., издадено от М.В.М.– Началник група към ОДМВР -
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ В ЧАСТТА,
с която на В.Н.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. 2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.