РЕШЕНИЕ
№ 1192
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000500776 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260081 от 05.01.2021 год., постановено по гр.д.№ 5737/2018 год. по описа на
СГС, ГО, 4-ти състав, ЗД „Бул Инс” АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да
заплати на А. С. И. сумата от 20 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на
15.02.2017 год., ведно със законната лихва, считано от 24.02.2017 год. до окончателното
изплащане, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен до пълният размер от 60 000
лева. Със същото решение са разпределени и разноските в производството.
Решението е обжалвано от ищеца А. С. И., чрез процесуален представител в
отхвърлителната част за сумата от над 20 000 лева до пълния размер от 60 000 лева, като се
излагат доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер е
силно занижен и несъответства на действително претърпените от ищеца болки и страдания.
Правят се оплаквания още, че съдът неправилно е приел висок процент на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и постанови ново, с което искът да бъде уважен до пълния предявен
размер. Претендира се разноските по делото.
Въззиваемият ЗД „Бул Инс” АД оспорва наведените по жалбата доводи и моли за
потвърждаване на решението, като претендира и разноски.
1
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при
пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по
риска „гражданска отговорност“.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за
сумата от 20 000/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени
елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ - наличие на валидна застраховка по
риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на
която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на неимуществени вреди на
ищеца, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината
на прекия извършител. Не е спорен и установения от първоинстанционният съд механизъм
на произшествието.
С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди и наличието или
не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно
изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.
Изслушана е пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза изготвена от
вещо лице травматолог и от която се установява, че ищеца, вслествие на произшествието е
получил множествена травма изразяваща се в открито счупване на дясното коленно
капаче; разкъсно-контузна рана /15 см/; разкъсване на собственото сухожилие-разгъвач на
дясната колянна става; разкъсно контузна рана /17 см/ в областта зад лявата колянна става,
както и счупване на лявата малкопищялна кост в горната и част. Уврежданията са
причинили на ищеца „трайно затруднение на движенията на десния, долен крайник за срок
по дълъг от 30 дни“ – в случая до 4 месеца, „трайно затруднение на движенията на левия,
долен крайник за срок по дълъг от 30 дни“ – в случая до 2 месеца. Получил е и
„разстройство на здравето неопасно за живота“. Приет е по спешност в болница и след
извършени изследвания и предоперативна подготовка, под локална анестезия са извършени:
„ревизия на раните, отстраняване на мъртви тъкани, шев на разгъвното сухожилие на дясно
коляно и ретинакулумите, поставена гипсова имобилизация на дясно коляно и шев на рани
на ляво коляно“. Изписан е на 22.02.17г. с назначени контролни прегледи и обезболяващи
средства. Установява че, раните са зараснали за срок до 2 седмици. Счупената
лява малкопищялна кост в горната част е зараснала за срок от 30 дни, след което
пострадалият е започнал раздвижване на левия крак. Дясното колянно капаче
е зарастнало за срок 2 месеца, след което е проведено раздвижване. Възстановителният
период за ищеца е приключил в рамките на обичайните 4 месеца. През този период ищецът е
търпял болки и страдания, като по-интензивни са били първите 30 дни непосредствено след
злополуката и около 2-3 седмици по време на проведената рехабилитация. През останалото
време е търпял спорадични болки при промяна на времето и преумора, които са се
2
повлиявали от обезболяващи. През първите два месеца се е придвижвал с помощта на две
патерици, което е затруднявало придвижването му и обслужването в ежедневието. Дава
заключение, че към момента ищеца е напълно възстановен. Възстановителният период е
протекъл без негативни последици и усложнения. Големите разкъсно контузни рани
са зарастнали с линейни кожни белези. Дясното колянно капаче е зарастнало с малка,
остатъчна деформация, която е причина за спорадични болки в тази става.
От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел А., колега на ищеца се установява,
че го посетил в болницата няколко дена след произшествието и тогава ищеца изглеждал зле.
Имал счупена капачка на коляното и други такива, силни болки, не можел да се обслужва
сам. Имал нужда от помощ, но свидетеля не знае кой му е помагал. Психически зле му се
отразило произществието, като станал по мълчалив, а преди това бил по весел. Също така
спрял да се среща с приятелите си така често за година след катастрофата.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането,
начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички
обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените
неимуществени вреди. Установи се по делото от медицинската експертиза, че пострадалия е
търпял болки и страдания за период от около 4 месеца, като през първите 30 дни
непосредствено след произшествието и около 2-3 седмици по време на проведената
рехабилитация болките са били с по-интензивен характер. Следва да бъде отчетено, че
ищеца се е предвижвал с помощта на патерици за период от 2 месеца, което е затруднило
самостоятелното му обслужване в ежедневието, но не е бил в невъзможност да се обслужва
сам. Установи се, че към момента пострадалия е напълно възстановен, като
възстановителния период е протекъл без негативни последици и усложнения.
Големите разкъсно контузни рани са зарастнали с линейни кожни белези. Дясното колянно
капаче е зарастнало с малка, остатъчна деформация, която е причина за спорадични болки в
тази става. Движенията при ищеца са възстановени напълно и се придвижва самостоятелно,
без помощни средства и вече с нормална походка.
Съдът след като съобрази събраните и обсъдени доказателства, продължителността на
периода през който е търпял болки и страдания, възрастта на пострадалия, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП - февруари 2017 г., лимитите на
3
отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, води до извод, сумата от 40 000
лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбата относно наличието на принос за настъпване на вредите на посоченото
основание.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
В настоящия случай по делото от приетата автотехническа експертиза, изготвена от вещото
лице А., която съдът кредитира, като по-обективно и всеобхватно дадена и от която се
установи, че причина за настъпване на произшествието са действията на водача на каруцата
и настоящ ищец, който е навлязъл в платното за движение в опасна близост на застигащ го
отзад автомобил. Не се изключва конят сам да е навлязъл, ако не е бил контролиран от
водача, при беспорно установеното наличие на алкохол 1.41 промила. Втора причина е в
субективните действията на водача на лекия автомобил „Сузуки“, който не е внимавал
достатъчно и не е следил движението на движещата се пред него каруца на десния банкет и
е закъснял с реакцията си за да предприеме мерки за предотвратяване на удара. Изложеното
дава основание да се приеме, че пострадалия ищец, управлявайки каруцата по установения
механизъм в тъмната част на денонощието, без поставени светлоотразителни светлини или
фенер и с алкохол в кръвта, сам се е поставил в риск и е допринесъл съществено за
настъпване на вредоносния резултат, като и настоящия състав определя 50 % принос на
съпричиняване.
С оглед на така възприетия принос за настъпване на вредите в размер на 50 % ще следва да
се редуцира определеното обезщетение от 40 000 лева на 20500 лева, за която сума исковата
претенция на ищеца е основателна.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция ищеца следва да бъде осъден
да заплати на ответника разноски за адвокатски хонорар в размер на 1 730 лева, като съдът
намира релевираното от ищеца възражение за прекомерност на заплатения адвотакски
4
хонорар за основателно с оглед правната и фактическа сложност на делото пред въззивни
съд и го редуцира до определения по Наредба № 1/2004г размер.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260081 от 05.01.2021 год., постановено по гр.д.№ 5737/2018
год. по описа на СГС, ГО, 4-ти състав.
ОСЪЖДА А. С. И. да заплати на ЗД „Бул Инс” АД разноски за производството пред САС в
размер на 1 730 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5