Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …….
гр. Велико Търново, 25.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, втори
наказателен състав, в публично съдебно заседание на 25.02.2020
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ,
при секретаря В. Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 26/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взема предвид:
Производство по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.И.П. *** против Наказателно постановление № 19-1275-002380 от 25.11.2019 г. на Началника на Сектор ПП при ОДМВР гр. Велико Търново, с което за нарушение на чл. 50, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от с.з. му е наложено административно наказание глоба в размер на 150.00 лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, поддържа жалбата си, навеждайки и доводи за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не взема становище.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение № 2200 от 09.11.2019 г., инициирал настоящото административнонаказателно производство, служители на Сектор ПП при ОДМВР гр. Велико Търново констатирали нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, извършено от жалбоподателя П. и изразяващо се в това, че на посочената в акта дата – 09.11.2019 г., в 10:00 часа, в гр. Велико Търново, на кръстовището на ул. "Васил Левски” и ул. „Бачо Киро”, в посока ул. „Независимост”, управлявал лек автомобил „Ауди Ку 2”, с рег. № СВ 67 68 ММ, собственост на дружество, като на регулирано кръстовище, на което единият от двата пътя е сигнализиран като път с предимство, не пропуснал движещия по ул. „Бачо Киро” в посока Районен съд лек автомобил.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен на място, в присъствието на жалбоподателя, връчен му надлежно и е подписан от него с отбелязване, че има възражения. Последвали са писмени такива в законоустановения тридневен срок, разгледани са, но не са взети при решаване на преписката.
Въз основа на съставения АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта
фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл.
179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, налагайки
на жалбоподателя административно
наказание глоба в размер на 150.00 лева.
Към преписката са приложени
доказателства за компетентността на контролния и административно наказващ
органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП.
От представената по делото
справка за нарушител/водач, издадена от ОДМВР гр. Плевен, е видно, че жалбоподателят
многократно е наказван за нарушения по ЗДвП, включително и от вида на
процесното, при което е настъпило и ПТП.
Разпитаните по делото свидетели
потвърждават по един категоричен начин направените с АУАН констатации,
оборвайки защитната версия на жалбоподателя. От тях става ясно, че
управляваният от него автомобил не е бил със специален режим на движение и
никой не му е подавал сигнали, които да му дадат основание да отнеме
предимството на другия водач.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.
В хода на административнонаказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което съдът не споделя оплакванията на жалбоподателя в тази насока. Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото нарушение, ангажирани са и доказателства, подкрепящи административното обвинение.
По същество: С деянието си жалбоподателят е нарушил задължението си по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който, на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.
По делото е безспорно установено, че жалбоподателят се е движил по път без предимство и е следвало да пропусне движещият се по пътя с предимство водач на ППС, което обаче той не е сторил. За това нарушение последният е санкциониран на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, който текст от закона предвижда санкция в твърд размер от 150.00 лева за водач, който не спазва правилата за предимство.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост, при нейната разновидност – небрежност, тъй като жалбоподателят е бил длъжен да знае задължението си по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и в случая е могъл да съобрази поведението си с посочената разпоредба. Следва да се има предвид, че за съставомерността на деянието от субективна страна е достатъчно да е налице непредпазливост като форма на вината - чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, който признак според съда е надлежно установен в настоящото производство.
Както се спомена по-горе, определеното наказание е индивидуализирано в предвидения от закона твърд размер, поради което липсват основния за намаляването му.
От друга страна е очевадно, че множеството предходни наказания на жалбоподателя за нарушения по ЗДвП, включително и от вида на процесното, не са оказали своето превъзпитателно и възпиращо въздействие и наред с настоящото, го характеризират като личност отнасяща се с висока степен на пренебрежителност към установените от закона правила за поведение. В този смисъл допуснатото нарушение не може да бъде преценено като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, още повече, че в случая липсват каквито и да било смекчаващи отговорността обстоятелства, които да определят конкретното деяние като отличаващо се с маловажност.
Като окончателен се налага изводът, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-1275-002380 от 25.11.2019 г. на Началника на Сектор ПП при ОДМВР
гр. Велико Търново, с което на жалбоподателя В.И.П., с ЕГН **********,***, на
основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150.00 лева, като
правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд – гр. Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: