Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе,21.01.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Русенският Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на  четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                              Председател: Венцислав Василев

                                              Съдебни заседатели :

 

 

при участието на секретаря Юлия Острева ……………………………………………

и в присъствието на  прокурора……………………………………………………………

         Като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело № 2159/2019г. по описа на съда ,за да се произнесе съобрази следното :

         Производството е    по чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Постъпила е жалба от  В.Р.Р. против наказателно постановление № 19-1085-002154/21.08.2019 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе. Същият моли съда да го отмени ,като незаконосъобразно.

         Жалбоподателят, редовно призована не  се явява и не взема становище по жалбата; постъпило е писмено становище от упълномощен представител с което се поддържа жалбата.

         Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

          Жалбоподателят е собственик на мотоциклет „Ямаха ФЗР 600“ с ДК № ***, закупен от него на 29.05.2013 г. с договор с  нотариална заверка на подписите. На 09.07.2019 г. около 17,30 часа по ул.“Русофили“ в гр.Русе този мотоциклет при неправилно изпреварване се блъснал в лек автомобил. Водачът на леката кола сигнализирал в полицията за настъпилото ПТП, докато водачът на мотоциклета го изоставил и веднага побягнал от местопроизшествието. На място бил изпратен полицейският служител Ц.П., който по номера на мотоциклета чрез базата данни на с-р „Пътна полиция“ установил собственика. Същият му заявил, че още на 29.05.2013 г. го е продал на жалбоподателя с договор с нотариална заверка на подписите, копие от който изпратил към преписката, приложен на л.16 от нея. Св.П. не можал да се свърже с жалбоподателя, но вместо това успял да се свърже с майка му, като я помолил да му предаде да се свърже с него, като евентуално представи и данни евентуално на купувач в случай, че го е продал на трето лице. След около седмица отново се чули по телефона и майката на жалбоподателя обяснила на св.П., че  синът ѝ не е продавал мотоциклета на никого и не може да посочи на кого го е дал. При това положение св.П. съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което му наложил две административни наказания за нарушения по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП и по чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП, всяко в размер на 300 лв.

 

         Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото  доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.1 от ЗАНН и от лице, което има право на това и в този смисъл съдът намира ,че същата е допустима.

 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

        

         В хода на съдебното следствие, с оглед проверка твърденията в жалбата, съдът е изискал справка относно задграничните пътувания на жалбоподателя. От същата се установява, че за периода от 16.06.2019 г. до 27.07.2019 г. същият е отсъствал от страната, което означава, че е отсъствал и към момента на настъпване на ПТП. При това положение очевидно няма как същият да е осъществил изпълнителното деяние управление и при двете нарушения за които е наказан. В случая отговорността на дееца следва да отпадне, дори и при положение, че същият не посочва на кого е предоставил за управление мотоциклета,  съответно не оборва законовата презумпция по чл.188 ал.1 изр.2 от ЗДвП. Това е така доколкото двете нарушения, за които е наказан жалбоподателя, имат строго личен характер – както управление, въпреки  лишаването му от право за това по административен ред, а така също и управление при относителната му неправоспособност (второто нарушение). Това е така, защото дори и в хипотезата на чл.188 ал.1 изр.2 от ЗДвП не може да бъде игнориран принципът, че административнонаказателната отговорност има строго личен характер, т.е. в случая се касае за нарушения, които могат да бъдат извършени само от дееца, независимо дали е посочил или не, лицето на което е предоставил управлението на автомобила.   

         В този смисъл съдът намира ,че наказателното постановление следва да бъде отменено, защото жалбоподателят не е извършил нарушенията за които са му наложени административни наказания, тъй като и на двете елемент от обективна страна е управление, но при особени качества на дееца. Следва изрично да бъде посочено, че  в настоящият случай няма никаква пречка да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл.188 ал.1 изр.2 от ЗДвП, дори и към датата на нарушението да е бил извън страната за други административни нарушения, като напр. настъпилото ПТП, управление на мотоциклета без сключена задължителната застраховка „гражданска отговорност“, напускане на ПТП, по чл.175а ал.1 от ЗДвП и пр., доколкото същите не изискват особени качества на дееца, като правоспособност, респ. лишаване от такава по съдебен или административен ред. 

         За пълнота на изложеното и във връзка с възраженията в жалбата, че жалбоподателят не може да носи отговорност и за управление при лишаване от това право по административен ред, и поради относителната си неправоспособност за това превозно средство съдът намира, че това възражение е основателно  (в случай, че бе установено безспорно, че именно жалбоподателят е бил водач на мотоциклета). Това е така , защото няма как той да е лишен от право да управлява МПС, което се приравнява на, макар и временна, но цялостна неправоспособност, по см. на чл.150а ал.1 от ЗДвП и едновременно с това да е относително неправоспособен пак по см. на същата разпоредба, т.е. той може или да е правоспособен, вкл. относително, или да не е такъв, а не едновременно и двете. В случая на жалбоподателя са наложени наказания за две отделни нарушения по чл.150а ал.1 от ЗДвП, макар и посредством две различни санкционни норми, които обаче в случая се намират в съотношение на алтернативност. В случая на жалбоподателя са наложени две наказания за две нарушения в условията на идеална съвкупност, т.е. налице е едно единствено изпълнително деяние – управление, но се касае за привидна идеална съвкупност и то именно във вида на алтернативност, защото може да бъде осъществен само един от двата състава.  Обобщено казано в случая, че действително жалбоподателят бе управлявал мотоциклета, той следваше да носи отговорност само по чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП, поради лишаването му от право да управлява МПС, но не и за нарушение по чл.177 ал.1 т.2 от с.з., тъй като е изгубил правоспособността си.

        

         При това положение съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.

                 

         С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът:

 

                                                   

                                                Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-1085-002154 / 21.08.2019 г., издадено от Началника сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, с  което  на В.Р.Р. с ЕГН ********** са му наложени две наказания  „глоба” в размер на  300 лв. всяко от тях за  нарушения по чл.177 ал.1 т.1 и чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП.

        

         Решението  подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенски административен съд.

        

         Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

 

 

 

                                                                     Районен съдия :