О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е № 153
гр. Шумен, 18.03.2019 г.
Шуменски
окръжен съд, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди деветнадесета година, в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове:1.Йордан Димов
2.Ненка Цветанкова
като разгледа докладваното от окръжния
съдия Й. Димов, в. ч. т. д. №88 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба депозирана от „Ти би ай банк”
ЕАД, ЕИК-..., гр. С., ул. „...против Определение №131/04.02.2019 г. по ч.гр.д.
№169/2019 г. НпРС. В жалбата се сочи, че с обжалваното определение е отхвърлено
искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение против И.Д.И., ЕГН-**********,
като основен мотив за това е, че липсват доказателства, които да установят, че
волеизявлението на кредитора за обявяване на сумата по договора за кредит за
предсрочно изискуема е достигнала до длъжника. Т.е. първоинстанционният съд е
приел, че не е установено, съобразно указанията по т.18 от ТР №4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС кредитът да е обявяван за предсрочно изискуем. В жалбата е
застъпено обратното виждане. Твърди се, че в т.25.11 от договора за кредит е
залегнало задължението на всяка от страните да приеме кореспонденция свързана с
договора на посоченият от нея в договора адрес, както и че писмата изпратени с
препоръчана пощенска пратка доставяна от пощенски оператор лицензиран за
извършване на универсална пощенска услуга, които не са получени лично от
потребителя, а са върнати на подателя като недоставени поради отсъствие на
получателя. Сочи, че това е договорна фикция за редовно връчване на книжата.
Намира, че подобна фикция за редовно връчване установява същото, ако се
установи, че това са действителните обстоятелства. Сочи, че това не е
съобразено от първоинстанционният съд. Твърди, че по делото е приложена обратна
разписка за доставяне на препоръчано писмо до длъжника в производството. На нея
е отбелязано, че получателят отсъства. Намира, че ако не е получена пратката то
налице е недобросъвество отношение на длъжника, тъй като пратката е изпратена
до посочения от него по договора адрес. Намира, че в подкрепа на твърдението му
за редовно връчване е и установената в страната практика за връчване в подобна
хипотеза. Позовава се на множество
съдебни решения – изчерпателно изброени в жалбата. Акцентира, че в Р №148/02.12.2016
г. на ВКС по т. д. №2072/2015 г. на І ТО на ВКС и в Р №180/23.11.2016 г. на ВКС
по т.д. №2400/2015 г. на І ТО на ВКС е прието, че начинът на удостоверяване на
връчването на документа е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ
за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните.
Допустимо е в договора страните да са предвидили, че изявлението на едната
страна ще се счита за достигнало до другата без фактически същото да е
получено. Такава клауза, която фингира недоставено или само изпратено
съобщение, като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно
упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки
и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена
дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението
се приравнява фактическото му получаване. Предвид изложеното моли да бъде
отменено обжалваното определение, с което е отхвърлено заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение, както и да бъде разпоредено издаването на
заповед за незабавна изпълнение.
По отношение на посочената жалба не е извършвана
размяна в съответствие с нормата на чл.413, ал.2 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежно
легитимирано лице, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Въззивният съд, след като се запозна с оплакванията наведени
в жалбата и предвид доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното: Производството по ч. гр. д. №169/2019 г. по описа
на НпРС е инициирано „Ти би ай банк” ЕАД, ЕИК-..., гр. С. в качеството им на заявител
и е насочено против длъжникът И.Д.И., ЕГН-********** за сумата от 1 282.31
лв. – главница, 273.90 лв. лихва от 05.07.2018 г. до 06.09.2018 г., 76.40 лв.
лихва от 05.07.2018 г. до 17.01.2019 г., както и законната лихва от момента на
завеждане на заповедното производство до окончателното плащане на дължимите
като главница суми. претендира се и заплащане на сумите 32.65 лв. – държавна
такса в заповедното производство и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Претенцията почива на извлечение от
сметки по счетоводните книги на ищеца, както и на Договор за потребителски
кредит №**********/27.03.2018 г. по делото е представена и квитанция за
подаване на препоръчана пощенска пратка, в което е записано изрично, че
пратката съдържа уведомление за предсрочна изискуемост на договор№**********.
С определение №131
от 04.02.2018 г. заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Като причини за това в мотивите на
определението е записано, че от представените доказателства не е ясно, че
длъжникът е надлежно търсен, за да бъде уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост на цялото задължение.
С оглед приетото от фактическа страна съдът намери от
правна страна следното: По отношение на настъпването на предсрочната
изискуемост и уведомяването на длъжника за това са напълно резонни доводите, че
следва да се приеме за установено наличието на редовно уведомяване за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем. Волята на банката е била обективирана в
посоченото писмо, то е било адресирано до длъжника на адреса посочен в договора
за кредит. Уведомяването е било на уговореният адрес, но длъжника не е проявил
инициатива да отиде до съответният пощенски клон и да се запознае със
съдържанието на писмата. В подкрепа на това са и следните обстоятелства: на
първо място според ГПК призоваването по пощата е напълно редовен способ за
извършване на призоваване – чл.42, ал.1, изр.1, предл.2 от ГПК. На второ място
в българската правна теория, както и в закона място е намерила постановката за
приемането на волята с достигане на съобщението до получателят. Теорията на
получаването от една страна намира израз при сключването на договорите – чл.14,
ал.1 от ЗЗД, а също е и подробно разяснена в повечето теоретични разработки по
облигационно право – стр. 49 от „Облигационно право”, книга първа, проф. Ал. К.,
издателство „Софи – Р”, 1992 г. Действително разглежданата материя касае
сключването на договорите, но тя има отношение и към всички други моменти от
тяхното развитие, прекратяване, изменяне и т.н. Теорията на получаването се
заключава в това, че независимо дали
лично е възприел това, което е изпратил контрахента, получателят се счита
уведомен, когато е получил съобщението, тъй като той може да няма желание да се
запознае със съдържанието на писмото, но кредиторът всъщност е направил всичко,
което може да направи един добросъвестен контрахент. Извън изложените
теоретични съждения самото ТР по ТД №4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, на което се
позовават ответниците, съдържа в себе си изискването ответника да е получил
волеизявлението на кредитора, а не фактически да е узнал за неговото
съдържание: „Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й.” Споделят се напълно доводите залегнали в
мотивите на посочените от жалбоподателя решения - , макар те да следват друга
логика - Р №148/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. №2072/2015 г. на І ТО на ВКС и в
Р №180/23.11.2016 г. на ВКС по т. д. №2400/2015 г. на І ТО на ВКС, а именно, че
длъжника по принцип следва да бъде уведомяван с личното достигане на
съобщението за обявяване на договора за предсрочна изискуемост до него, но при
наличието на нарочна клауза в договора за фингирано връчване се приема, че
същия може да не е получил лично пратката. Т.е. ВКС приема, че наличието на
ясно формулирани в договора правила за фингирано връчване следва да се приеме
за редовно такова, дори ако отсъства лично връчване. В тази насока са резонни
възраженията, че е налице редовно връчване, тъй като с оглед нормата на т.25.11
от Договора за кредит сключен между страните следва да се приеме, че дори като
не е получил лично пратката от страна на длъжника, след като същата е
достигнала до неговия адрес и той е имал задължение да получава съобщения на
този адрес по силата на договора, то следва да се приеме, че е налице редовно
връчване.
Предвид изложеното следва да бъде отменено
първоинстанционното определение като бъде постановено да се издаде заповед за
незабавно изпълнение за претендираните суми.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № Определение №131/04.02.2019 г. по
ч.гр.д. №169/2019 г. по описа на НпРС, с което е отхвърлена молбата на „Ти би
ай банк” ЕАД, ЕИК-..., гр. С., ул. „...да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 от ГПК
против И.Д.И., ЕГН-**********,*** за сумата от 1 282.31 лв. главница
дължима по Договор за потребителски кредит №**********/27.03.2018 г., 273.90
лв. лихва от 05.07.2018 г. до 06.09.2018 г., 76.40 лв. лихва от 05.07.2018 г.
до 17.01.2019 г., ведно със законната лихва от момента на завеждане на
заповедното производство до окончателното плащане на дължимите като главница
суми, както и сторените в заповедното производство разноски в размер на 32,65
лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 150 лв.
Да се
издаде заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 от ГПК въз основа на
извлечение от банкови сметки в полза на „Ти би ай банк” ЕАД, ЕИК-..., гр. С. против
И.Д.И., ЕГН-********** за следните суми: 1 282.31 лв. (хиляда двеста осемдесет
и два лева и тридесет и една стотинки) главница дължима по Договор за
потребителски кредит №**********/27.03.2018 г., 273.90 лв. (двеста седемдесет и
три лева и деветдесет стотинки) лихва от 05.07.2018 г. до 06.09.2018 г., 76.40
лв. (седемдесет и шест лева и четиридесет стотинки) лихва от 05.07.2018 г. до
17.01.2019 г., ведно със законната лихва от момента на завеждане на заповедното
производство до окончателното плащане на дължимите като главница суми, както и
сторените в заповедното производство разноски в размер на 32,65 лв. (тридесет и
два лева и шестдесет и пет стотинки) – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
от 150 (сто и петдесет) лева.
.Делото
да се върне на НпРС за издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителният
лист, и изпълнение на процедурата по връчването им.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК във вр. чл. 280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.