Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 29.06.2020 Град Стара Загора
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На трети юни
Година 2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 3331 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът Е. твърди в поправената
си искова молба, че на 25.03.2019 г. подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и било образувано ЧГД № 1749/2019 г., по което била
издадена заповед за изпълнение, която била връчена на ответника при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което подавал исковата си молба на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. В качеството си на краен
снабдител, съгласно чл. 98а ЗЕ, продавал ел. енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите такива през процесния период били
ОУ на договорите му за продажба на ел.енергия, които били одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35,
ал. 1 от ОУ, същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
било необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия
били публикувани на сайта на ищеца. По силата на чл. 7, т. 1 от ОУ, ищецът поел
задължение да снабдява с ел. енергия обект на ответника с ИТН 2036867 в -. За
ответника бил открит клиентски номер **********, а той съгласно чл. 11, т. 1 от
ОУ се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
ел. енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и
2. Съгласно чл. 27, ал. 1 ОУ, при неплащане в срок на дължими суми клиентът
дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден. В изпълнение на задълженията си по ОУ ищецът доставил на обекта на
ответника за периода 23.12.2016 г. - 22.02.2017 г. ел.енергия на обща стойност
141.79 лева, която до този момент не била платена, а за плащането й били
издадени следните фактури №№ **********/31.01.2017 г. на стойност 99.35 лева,
за период 23.12.2016 г. - 22.01.2017 г., с падеж 10.02.2017 г. и фактура № **********/28.02.2017 г. на
стойност 42.44 лева, за период 23.01.2017 г. - 22.02.2017 г., с падеж
10.03.2017 г. Обезщетението за забава по фактура № **********/28.02.2017 г.
възлизало на 8.77 лева за периода 23.01.2017 г. - 24.03.2019 г. Поради забава в
плащане на посочената главница, ответникът му дължал законна лихва в общ размер
от 8.77 лева за периода 11.02.2017 г. - 24.03.2019 г. Законната лихва за забава
се дължала по всяка фактура отделно за период от падежа й до образуване на
делото. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата. Искането е да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 99.35 лева за главница от
неплатена цена на доставена до обекта му ел. енергия от 23.12.2016 г. до
22.01.2017 г. по фактура № **********/31.01.2017 г., сумата от 42.44 лева за
главница от неплатена цена на доставена до обекта ел. енергия от 23.01.2017 г.
до 22.02.2017 г. по фактура № **********/28.02.2017 г., с 8.77 лева обезщетение
за забава от 11.02.2017 г. до 24.03.2019 г., и законна лихва върху посочените
главници от 25.03.2019 г. до изплащането им, за които парични задължения е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 1749 описа за 2019 г.
на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в
заповедното производство разноски.
Ответникът И.М.С., чрез
назначения му първоначално особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, заема с подадения
в срок отговор становище за допустимост и индиция за основателност на
предявените искове с оглед приложените към исковата молба документи, а в
съдебно заседание, назначеният по реда на чл. 26, ал. 5 ЗПП друг особен
представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника заема становище, че не поддържа
становището на предходния особен представител и моли съда да отхвърли
предявените искове, като неоснователни и недоказани, тъй като ищецът не бил
представил общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия и
тези за пренос, поради което не можело да се установи, че между страните имало
договорни отношения и се дължали процесните вземания.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
За процесните вземания
ищецът е подал на 25.03.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, за разглеждане на което е било образувано приложеното ч.гр.д. №
1749/2019 г. на СтРС, по което на 26.03.2019 г. е издадена исканата заповед № 1011,
която е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на
25.06.2019 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните
искове, който поради това се считат предявени на 25.03.2019 г., когато е подал
заявлението си за издаване на заповедта срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).
От съвкупната преценка
на представените от ищеца с исковата му молба и неоспорени от особените
представители на ответника препис-извлечение от сметка и фактури, се установява
несъмнено, че страните са сключили при публично известните общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на ищеца, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-13 от 10.05.2008 г. (които макар и последният
да не представи по делото, са публикувани на страницата му в интернет)
- договор
за продажба на електрическа енергия за следния обект на потребление с ИТН 2036867
в гр. Стара Загора, ул. И. Гарванов № 84 (л. 4-6). Вярно е, че тези извлечение
и фактури са частни свидетелстващи документи, които не носят подписа на
ответника. Но също така е вярно, че тяхната вярност не е оспорена от особените му
представители по делото, а от същите е видно, че в счетоводство на ищеца е
открит и се води клиентски номер ********** на името на ответника за доставка
на електрическа енергия именно до горепосочения обект на потребление, чийто
адрес съвпада с еднаквите постоянен и настоящ адрес на ответника (л.
4-6 и 25). А тези доказателства в своята съвкупност несъмнено
доказват, че страните са сключили при горепосочените, публично известни общи
условия, договор за продажба на електрическа енергия за този обект, поради
което на ответника е предоставен при ищеца и посочения клиентски номер. При
това положение, въпреки неоснователните възражения за противното на особеният му
представител в съдебно заседание, е без правно значение за изхода на делото
дали ищецът е представил общите си условия, защото те съгласно чл. 98а, ал. 1
ЗЕ са публично известни, нито дали процесният обект на потребление е собственост
на ответника, защото в задължителните и без писменото им приемане и за него, съгласно
чл. 98а, ал. 4 ЗЕ - общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на ищеца, одобрени с решението на ДКЕВР № ОУ-13 от 10.05.2008 г. и
публикувани на страницата му в интернет, е предвидено, че задължението за
плащане на цената на доставената до и консумирана от съответния присъединен към
електроразпределителната мрежа обект, е на клиента, който според дефиницията в
същите общи условия има значението не само на мрежови клиент, но и на потребител.
А такъв според същата дефиниция е всяко лице, което е не само собственик, но и
ползвател на присъединен към електроразпределителна мрежа имот (чл.
1, т. 4 и 5 от ОУ), а е възможно да бъде и наемател (чл.
13, ал. 4, т. 4 ОУ). Едно друго разрешение би означавало да
се приеме, че в случая неизплатените процесни цени за доставената от ищеца по
партидата на ответника до посочения обект ел. енергия по сключения между тях при
общи условия и непрекратен през целия исков период договор за снабдяването му с
такава, макар да имат чисто облигационен характер, следват вещта (този
обект) и поради това се дължат не от клиента-ответник, сключил
договора за доставката с ищеца, а от собственика му, а е известно, че само
вещните права следват вещта. Всички останали свързани с нея права и задължения,
включително облигационните, каквито несъмнено са и процесните, не я следват,
нито са обусловени от нея. Поради това се дължат от лицето, което е сключило
договора, от който са породени (в този смисъл ТР 37-1984-ОСГК, Р 509-1958-III г.о.
и Р 223-1997-5 чл. с-в).
По силата на договора ищецът
се задължил да снабдява и продава на ответника електрическа енергия, която да му
доставя до посочения обект, а ответникът - да му я плаща веднъж месечно, в срок
до 10 дни от фактурата (чл. 7, т. 1 и чл. 18 от общите условия). Няма данни
този договор да е бил прекратен до приключване на съдебното дирене (чл.
235, ал. 3 ГПК).
По силата му ищецът доставил
и продал, а ответникът ползвал на посочения обект електрическа енергия за исковия
период от 23.12.2016 г. до 22.02.2017 г., по фактури №№ **********/31.01.2017
г. и № **********/28.02.2017 г., на обща стойност 141.79 лева с ДДС, която
ответникът е следвало да му плати на посочения и в тези фактури падеж/срок – 10
дни от издаването им (л. 4-6). Вярно
е, че фактурата не е основание за плащане, каквото е доставката на стоката или
услугата. Но също така е вярно, че фактурата удостоверява/доказва този факт, а
процесните фактури не са оспорени от особените представители на ответника (Р
1064-2003-I). Поради това доказват доставката на посочената в тях ел.енергия от
ищеца до обекта на потребление на ответника за исковия период и нейната цена.
При това положение
тежестта да докаже по делото, че е изпълнил точно тези свои насрещни изискуеми
парични задължения към ищеца и му е платил цените на тази доставена му ел.
енергия по тези фактури, лежи по делото върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). Последният
обаче не представи и по делото няма доказателства да е платил на ищеца тези цени
до приключване на съдебното дирене. При това положение съдът намери, че ответникът
не е изпълнил тези си процесни и изискуеми парични задължения към ищеца по тези
фактури в общ размер от 141.79 лева. Поради това продължава да му дължи същите,
представляващи неплатени цени от общо 141.79 лева за доставената му от ищеца за
исковия период от 23.12.2016 г. до 22.02.2017 г. електрическа енергия до
посочения обект на потребление (чл. 154, ал. 1 ГПК). Това неизпълнение на
ответника е виновно, защото по делото няма данни да се дължи на причина, която
да не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). Поради това, съдът намери, че
претендираното от ищеца главно вземане за тези неплатени му от ответника цени
от общо 141.79 лева за доставената му за исковия период от 23.12.2016 г. до 22.02.2017
г. електрическа енергия до посочения обект на потребление, е възникнало и
съществува (чл. 422, ал. 1 ГПК). Поради това с решението
следва да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
тези цени, със законната лихва от подаване на заявлението в съда на 25.03.2019
г. до изплащането им (чл. 422, ал. 1 ГПК).
Понеже денят за плащането
на всяка от тях е определен в чл. 18, ал. 2 от общите условия и процесните
фактури, а по делото се установи, че ответникът не ги е платил до приключване
на съдебното дирене, същият е изпаднал и в забава да ги плати на следващият ден,
следващ този за плащането им (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). От тези дни на своята
забава той дължи на ищеца и обезщетения по чл. 86, ал. 1 ЗЗД/мораторни лихви,
които са в размер на законната лихва върху всяка неплатена цена по всяка
фактура до изплащането й (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Ищецът обаче претендира с исковата
си молба възникването и съществуването на негово вземане за такава лихва само
върху неплатената му цена от 42.44 лева по фактура № **********/28.02.2017 г., видно
от поправената му искова молба, за исковия период от 11.02.2017 г. до
24.03.2019 г., посочен в исковата му молба. Следва да се посочи обаче, че ответникът
е изпаднал в забава да му плати цената от 42.44 лева по тази фактура на
11.03.2017 г., тъй като падежа за плащането й, видно от тази фактура, е
настъпил на 10.03.2017 г. – л. 6 (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Съдът изчисли
сам, без помощта на вещо лице, размера на дължимата му се от този ден на
забавата на ответника на 11.03.2017 г. до посочената от ищеца в исковата му
молба дата 24.03.2019 г. мораторна лихва в размер на законната лихва и намери,
че за забавата си от 11.03.2017 г. до 24.03.2019 г. да му плати цената от 42.44
лева по фактура № **********/28.02.2017 г., ответникът дължи на ищеца 8.77 лева
мораторна лихва, в какъвто размер претендира същата и ищецът с предявения иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК. Поради това съдът намери, че и акцесорното му вземане за
същата лихва е възникнало и съществува до този размер и за този период, при
което до същите следва да се признае с настоящото решение за установено по
отношение на ответника, че му го дължи, и отхвърли като неоснователен в
останалата му част този иск, в която ищецът претендира начисляването на такава
лихва и за периода от 11.02.2017 г. до 11.03.2017 г. (чл. 422, ал. 1 ГПК).
При този изход на делото,
само ищецът има право да му се присъдят сторените от него разноски за същото в
общ размер от 225 лева (от които 25 лева
внесена за производството д.т., възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в
минималния размер от 50 лева по чл. 26 НЗПП, тъй като е юридическо лице,
защитавано в настоящото производство от юрисконсулт и 150 лева внесено
възнаграждение за особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника), както
и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер от 75 лева
(от които 25 лева внесена държавна такса за същото и възнаграждение
по чл. 78, ал. 8 ГПК в минималния размер от 50 лева по чл. 26 НЗПП, тъй като е
юридическо лице, защитавано в настоящото производство от юрисконсулт),
които следва да бъдат възложени в тежест на ответника (чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, и
т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.М.С., с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи
на Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата от 141.79 лева за главница
от неплатени цени на доставена в периода от 23.12.2016 г. до 22.02.2017 г. електрическа
енергия по партидата му с клиентски номер **********, отнасяща се за обект на
потребление: гр. Стара Загора, ул. И. Гарванов № 84, с ИТН 2036867, по фактури
№№ **********/31.01.2017 г. и № **********/28.02.2017 г., с 8.77 лева обезщетение
за забавено плащане от 11.03.2017 г. до 24.03.2019 г. на цената по фактура №
**********/28.02.2017 г., и законна лихва върху главницата от 25.03.2019 г. до
изплащането й, за изпълнение на които парични задължения е издадена заповед № 1011/26.03.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 1749 по
описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд, КАТО ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от Е., против И.М.С., иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
съществуване на вземането за обезщетение за забава В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, и за
периода от 11.02.2017 г. до 11.03.2017 г.
ОСЪЖДА
И.М.С. с п.с., да заплати на Е. с п.а., сумата от 225 лева за разноски по настоящото
дело и сумата от 75 лева за разноски по заповедното ч.гр.д. № 1749 по описа за
2019 г. на Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: