№ 2398
гр. София , 20.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20201000503075 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Софийски апелативен съд е сезиран от ответника, чрез неговия
процесуален представител с молба вх. № 12501 от 15.07.2021 г., уточнена с
молба вх. № 13686 от 03.08.2021 г., с която иска изменение на постановеното
въззивно решение в частта за разноските.
Насрещната страна в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е изразила
становище по основателността на молбата.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на ответника,
установи следното:
Молбата е подадена в срок, поради което е процесуално недопустима, а
по същество е неоснователна.
1
Това е така, защото ответникът не е представил доказателства за
действително направени в първата инстанция разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение на упълномощения процесуален представител, а
представената декларация на чл. 14 от въззивното производство е
доказателство, което го изключва от кръга на лицата по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.
и му се полага безплатна правна помощ.
За неоснователността на молба следва да се посочи правната природа на
сключения между ответника и процесуалния представител договор за
безплатна правна защита и съдействие по чл. 38 от ЗАдв.
Страните по този договор не могат да създават задължения на трето
лице по договора, каквото се явява ищецът и последният да носи
отговорността за разноски, ако не са налице предпоставките по чл. 38, ал. 1 от
ЗАдв., за наличието на които следва да бъдат представени доказателства на
съда, тъй като тази отговорност се основава на закона и се осъществява само с
постановения от съда съдебен акт.
В заключение: всяка уговорка между клиента и неговия адвокат за
оказване на безплатна правна помощ при отсъствието на предпоставките по
чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. не поражда права на договорилите се, както и не
поражда задължение за третото лице, в случая ищеца, но задължава съда при
постановяване на дължимия се съдебен акт да изследва и само ако установи
предпоставките по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. да осъди ищеца да заплати
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, съобразно уважената/отхвърлената част на исковете.
По тези съображения и на основание чл. 248 от ГПК, Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 12501 от 15.07.2021 г., уточнена с молба вх.
№ 13686 от 03.08.2021 г., с която ответникът Г. Н. З., ЕГН ********** иска
изменение/допълнение на постановеното въззивно решение в частта за
разноските.
2
Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3