РЕШЕНИЕ
№ 420
гр. Стара Загора, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20215530103255 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди в исковата си молба, че на
10.10.2019 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между
„Агенция за събиране на вземания” ООД и „Микро Кредит“ АД, по силата на който
вземането на „Микро Кредит“ АД срещу ПЛ. АЛ. ГЬ., произтичащо от договор за паричен
заем №5342-00021491 било прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор, в собственост на
„Агенция за събиране на вземания” ООД. Договора за заем съдържал изрична клауза, която
уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция
за събиране на вземания“ АД /сега „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК
********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********.
Длъжника бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Микро Кредит“
АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-МКР/5342-00021491 от дата 17.10.2019 г.,
изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в
качеството й на пълномощник на цедента. По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответницата било
изпратено писмо, съдържащо Уведомително писмо от „Микро Кредит“ АД чрез „Агенция за
събиране на вземания“ АД с Изх.№ УПЦ-П-МКР/5342-00021491 от 15.10.2019г. за
извършената продажба на вземания, изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне
на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото се е върнало в цялост с
1
отбелязване „Непотърсена пратка“. Ищеца представя Уведомително писмо от „Микро
Кредит“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ изх. № УПЦ-С-МКР/5342-00021491 от
15.10.2019г. за извършената цесия, което да бъде връчено на ответника ведно с исковата
молба и приложенията към нея. Позовават се на постановените от ВКС Решение
№3/16.04.14г. по т.д. №1711/2013г. на I т.о. и Решение №123/24.06.2009г. по т.д. №12/09г. на
II т.о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлявало надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от
съда, като факт от значение за спорното право. Излага съображения и за уведомяването на
длъжника-ответник в хипотезата на връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК съобщение.
Ищецът твърди, че на 20.12.2018г. между „Микро Кредит“ АД и ПЛ. АЛ. ГЬ. е
сключен договор за заем CrediGo № 5342-00021491, с който договор дружеството му
предоставило кредит в размер на 3300,00 лева. Условията на „Договора за кредит” се
съдържали в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра
"Искане за кредит" и "договор за заем", като "Общите условия", при които се отпуска
кредитът, са неразделна част както от "Искане за кредит"', така и от "договор за заем". С
подписването на искането за кредит Заемополучателят декларирал, че подробно се е
запознал, както и че приема Общите условия към договора. Подписвайки Договора за
кредит, Заемополучателят се задължил да върне получената в кредит сума по начина и в
срока, описани в Договора за кредит. Заемополучателят посочил банкова сметка, по която
Кредитодателят е превел заемната сума, предмет на договора за кредит. Съгласно
разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които бил сключен договора за кредит, с
подписването му Заемополучателят удостоверява, че е надлежно уведомен за всички клаузи
на договора, предварително му е била предоставена необходимата информация относно
договора, разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде
обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен. Съгласно Общите
условията, при които бил подписан договора за кредит CrediGo №5342-00021491,
Заемополучателят се задължил да върне кредита заедно с договорната лихва, която била в
размер на 874,56 лева. Така страните договорили общ размер на плащанията по кредита
4174,56 лева, която сума Заемополучателят се задължил да върне на 18 равни месечни
погасителни вноски, в размер на 231,92 лева всяка, считано от датата на първата
погасителна вноска 20.01.2019г. С подписване на искането за заем, Заемополучателят
предоставил съгласието си да бъде сключена застраховка „Защита“ по Групова полица на
ЗК УНИКА Живот АД, като определил за неотменимо ползващо лице „Микро Кредит“ АД
за обезщетение равно на остатъчния размер на кредита към датата на настъпване на
застрахователно събитие. На основание т.3 от договора за кредит, Заемополучателят с
полагане на подписа си е удостоверил, че желае да ползва допълнителна услуга,
представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен договор
за застраховка. Така, застрахователната премия по договора била определена в размер на
2
2970,00 лева, която Заемополучателят се задължил да заплати на 18 броя равни части, всяка
в размер на 165,00 лв., като с подписването на договора и искането за заем
Заемополучателят приел условията на застраховката и потвърдил, че ще спазва
задълженията си на застраховано лице по полицата. На ответника била начислена лихва за
забава за периода от 21.06.2019 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от
длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ
размер на 300,28 лева, като за периода 13.03.2020г. - 14.07.2020г. не била начислявана лихва
за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Заемополучателят не заплатил дължимия паричен заем към Дружеството. Поради това
ищецът депозирал за дължимите от ответника суми заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. По образуваното ч.гр.дело № 2015/2021г. по описа на РС
Ст.Загора била издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът възразил срещу издадената
заповед за изпълнение, което от своя страна обуславя правния му интерес от подаването на
настоящата искова молба.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
длъжника ПЛ. АЛ. ГЬ., че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
следните суми: 2387,00 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за заем
CrediGo № 5342-00021491 / 20.12.2018 г.; 418,56 лв., представляваща договорна лихва по
договор за заем за периода от 20.06.2019 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска)
до 20.06.2020 г. (падеж на последна погасителна вноска); 2145,00 лв., представляваща
застрахователна премия за периода от 20.06.2019 г. (падеж на първа неплатена вноска по
договор за допълнителни услуги) до 20.06.2020 г. (падеж на последна вноска по договор за
допълнителни услуги); 300,28 лв., представляваща лихва за забава по договор за заем за
периода от 21.06.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда, законна лихва от
подаване заявлението до окончателното изплащане. Претендира направените по
настоящото дело и в заповедното производство разноски.
Ответникът ПЛ. АЛ. ГЬ. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който
заема становище, че предявения иск за установяване вземането на ищеца за сумата 2145лв.,
представляваща застрахователна премия е недопустим, а в останалата част счита
претенцията на ищеца за неоснователна.
Ответникът не оспорва сключването на ДПК GrediGo № 5342- 00021491, но оспорва
твърдението, че по лично негово желание е сключена застраховка „Стандарт Живот“ и че е
изявил желание да ползва предоставяната от кредитодателя допълнителна услуга -
финансиране и разсрочване на застрахователна премия. Сочи, че всички условия по
договора били предварително изготвени и попълнени, включително и застрахователната
полица и т.З „допълнителни услуги“ от ДПК, като ги подписал поради спешна
необходимост от парични средства и след разяснението, че същите са задължителна част от
заемния договор. Твърди, че не му е предоставяна възможност да избира друг
застрахователен пакет с друг размер на премията и начин на изплащането й. При
подписването, представителят на заемодателя не му предоставил екземпляр от нито един от
3
подписаните от него документи, като впоследствие поискал копия, но му било казано, че
същите се съхранявали в централата в гр.София и се предоставят само срещу заплащане,
поради което се запознал с клаузите на договора, ОУ и застрахователната полица едва при
връчването им с исковата молба. Счита, че извършената с Рамков договор за цесия между
„Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД от 16.01.2015 г. (удължен с
последващи анекси) продажба на вземането по договора за кредит и за допълнителна услуга
към него е нищожна, т.к. законът не я позволява, а от своя страна нормата, съдържаща се в
общите условия към договора за заем, овластяваща заемодателя да прехвърля по всяко
време правата си по договора на трети лица без съгласието на заемателя била
неравноправна, по смисъла на чл.143, ал.1 т.15 от Закона за защита на потребителите.
Същата представлявала уговорка във вреда на потребителя, която не отговаряла на
изискването за добросъвестност и водила до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като му давала възможност без
съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато
това можело да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя. Счита, че Договора за
потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В ДПК не са изрично посочени
и взетите допълнителни допускания, използвани при определяне на ГПР (чл.19, ал.2 от
ЗПК), не са ясно и точно определени вида, размера и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, каквото е изискването на чл.10а, ал.4 от ЗПК, а от същите се формира
ГПР, така, както те са описани в чл.19, ал.1 от ЗПК и Приложение № 1 от ЗПК. При
подписването на договора му била удържана сумата от 225 лева, посочена като
административна такса, но без да е указано за какво действие се събира същата. В резултат
на това, чистата сума, която му била предадена от кредитодателя е 3075 лева, а не 3300 лв.
Счита също, че законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 от
ЗПК. В Договора не било посочено годишното оскъпяване на заема и лихвения процент за
деня. В ДПК липсвало ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 49.80 %, който е необосновано висок и създава предпоставки
за неоснователно обогатяване. Наличието на Общи условия не било достатъчно да обоснове
изпълнение на императивните изисквания на закона, тъй като те не били част от
съдържанието на договора за кредит, адресирани били до неопределен кръг от лица и част от
тях не били относими към конкретно възникналото заемно отношение, а и нормата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК изисква тези допускания да са посочени в самия договор. Същото се
отнасяло и до императивното изискване на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.20 от ЗПК - в
съдържанието на договора за потребителски кредит да е посочено наличието или липсата на
право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право можело да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29 ал.4 и
ал.6 ЗПК. Липсата на визираното от ЗПК задължително съдържание на договора за
4
потребителски кредит обуславя основание да твърди, че същият е недействителен до степен
на нищожност поради противоречие на закона - чл. 11, ал. 1, т. 10 и 20 ЗПК (чл. 22 ЗПК).
Предвид това, че вземането се основавало на Договор за потребителски кредит ДПК (заем -
GrediGo) № 5342-00021491, сключен на 20.12.2018г., част от който е и т.З „Допълнителни
услуги“, ответникът прави възражение за недействителност/нищожност и на клаузата за
закупуване на допълнителна услуга - финансиране и разсрочване на застрахователна премия
по сключен договор за застраховка. Клаузата за заплащане на застраховка "Защита" счита за
неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя
с цена, близка по размер до предоставената в заем сума (2970 лв. при размер на заема 3300
лв.), същата не отговаря на изискването за добросъвестност, противоречи на добрите нрави
(чл.26, ал.1 ЗЗД) и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Уговорката за заплащане на такава допълнителна
услуга поставя в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитава правата му като по-
слаба страна в правоотношението и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по процесното правоотношение. Съгласно застрахователната
полица, премията се заплаща еднократно, на датата на отпускане на кредита, т.е. цената на
застраховката се дължи от потребителя дори и в случаите на предсрочно погасяване на
договора за заем, както и при отказ от услугата, т. е. възнаграждението за допълнителната
услуга се дължи и при отказ или прекратяване на договора.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №2015/2021г. по описа на СтРС се
установява, че с разпореждане №459/13.05.2021г. е отхвърлено заявлението на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД София против ПЛ. АЛ. ГЬ. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 2145,00 лв., представляваща застрахователна премия
за периода 20.06.2019г. до 20.06.2020г. по застраховка „Защита“ към договор за заем
CrediGo №5342-00021491/20.12.2018г., като неоснователно. Това разпореждане не е
обжалвано и е влязло в законна сила. На основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед
за изпълнение, съгласно която е разпоредил длъжникът ПЛ. АЛ. ГЬ. да заплати на кредитора
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД София следните суми: 2387,00 лв., главница
представляваща задължение по Договор за заем CrediGo № 5342-00021491/20.12.2018г.;
418,56 лв., договорна лихва за периода от 20.06.2019г. до 20.06.2020г. 300,28 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 21.06.2019г. до 29.04.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.04.2021г. до окончателното плащане и
разноски по делото. По делото е постъпило възражение от длъжника. С разпореждане на
заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил установителен иск
относно цялото вземане, заявено в производството по чл.410 ГПК, в т.ч. и за вземането за
2145,00 лв., представляващо застрахователна премия за периода 20.06.2019г. до 20.06.2020г.
5
по застраховка „Защита“ към договор за заем CrediGo №5342-00021491/20.12.2018г., по
отношение на което е налице влязло в сила разпореждане за отхвърлянето му.
Искът по чл.422 от ГПК е установителен по своя характер и има за предмет
установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение.
Необходима предпоставка за предявяването на такъв иск е наличието на правен интерес от
търсената по този ред правна защита. В настоящия случай предвид отхвърлянето на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в частта за претендираната сума от
2145лв., застрахователна премия, съдът намира, че за ищеца не е налице правен интерес от
предявяване на установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, а следва да предяви осъдителен
иск за претендираната сума /чл.415 ал.1 т.3 ГПК/, какъвто по настоящото дело не е
предявен.
С оглед на това съдът намира, че производството по иска за установяване
съществуването на вземането за застрахователна премия в размер на 2145 лв. следва да бъде
прекратено, поради недопустимост на иска.
От представения по делото договор за заем CrediGo № 5342-00021491/20.12.2018г. се
установява, че на 20.12.2018г. между „Микро Кредит” АД /заемодател/ и ответника ПЛ. АЛ.
ГЬ./заемополучател/ е сключен договор, по силата на който заемодателят е предоставил на
ответника сумата в размер на 3300 лв., която сума той се задължил да върне на 18 месечни
вноски от по 231,92лв. В договора е уговорена еднократна административна такса 225лв.;
лихвен процент за периода на договора в размер на 31,21 % и годишен процент на разходите
(ГПР) в размер на 49,80 %. Видно от погасителния план последната вноска е следвало да
бъде заплатена на 20.06.2020г. В договора с подписа на ответника е удостоверено, че желае
да ползва допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на
застрахователна премия по сключен договор за застраховка със срок 18 месеца и месечна
вноска 165 лв. По делото е представена и застрахователна полица №МС320145342-
00021491, за сключен между „УНИКА Живот“ АД и ответника договор за застраховка със
застрахователна премия 2968,60 лв. Макар и да не са представени доказателства, по делото
не е спорно, че ответникът е получил заемната сума. В договора и приложенията към него
фигурира подпис на ответника.
При така събраните доказателства съдът намира, че не е спорно по делото, че между
„Микро Кредит” АД и ответника Г. е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит, както и че ответникът е потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК,
поради което за валидност на договора и последици му приложение ще намерят
изискванията на ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-
12 и т.20, чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Ответникът ПЛ. АЛ. ГЬ. се позовава на нищожност на договора за кредит, поради
нарушения на императивните норми на чл.11 ал.1 т. 10 и т.20 ЗПК.
Разпоредбата на чл.11 ал.1 от ЗПК регламентираща съдържанието на договора за
6
потребителски кредит в т.10 въвежда изискване за посочване в договора на годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит. Това изискване е въведено, за да гарантира на
потребителя яснота и прозрачност как се формира задължението му, какво е оскъпяването
на кредита, както и да му даде възможност да извърши съпоставка с други кредитни
продукти и направи своя избор. По правилата на чл.19 ал.1-3 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По смисъла на ЗПК §1 т.1
"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси.
В представения по делото договор за кредит е посочен процент на ГПР 49,8%, т.е.
формално е изпълнено изискването на чл.11 ал.1 т.10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл.19 ал.4 ЗПК, но не отразява действителния такъв, тъй като не включва
част от разходите за кредита, а именно – административната такса, която е начислена
отделно, а следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на §1 т.1 от ДР на
ЗПК. Прибавянето на тази такса към ГПР несъмнено води до надвишаване на ограничението
на чл.19 ал.4 ЗПК, а от там до нищожност на основание чл.19 ал.5 ЗПК.
Предвид изложеното се налага извод, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй като в него липсва посочване на
действителният процент на ГПР. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което представлява на нарушение по чл.22 ЗПК, водещо до
недействителност на договора. В този случай по правилата на чл.23 ЗПК потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита.
С оглед установената по делото недействителност на договора за кредит на едно от
посочените от ищеца основания, съдът счита, че не следва да разглежда останалите
посочени в исковата молба основания за нищожност.
От заключение на съдебно–счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните
се установява, че между „Микро Кредит” АД и ответника е сключен договор за заем CrediGo
№ 5342-00021491/20.12.2018г. за сумата от 3300 лв., за чието получаване от заемополучателя
е посочена банкова сметка в договора. Вещото лице сочи, че в счетоводната система на
7
„Микро Кредит“ АД по процесния договор са отразени седем плащания в размер общо на
2194лв., като с платените до датата на цесията суми са погасени изцяло заедно със
застрахователните премии първите пет вноски, договорна лихва до шеста вноска и частично
главница по шеста вноска, или със заплатената от ответника сума е погасена главница в
размер на 913лв., лихва в размер на 456лв. и застрахователна премия в размер на 825лв.
Вещото лице сочи, че след сключване на договора за цесия между „Микро Кредит” АД и
ищеца няма извършени плащания от страна на ответника, като задължението по счетоводни
данни е както следва: 2387,00 лв. главница по договор за заем; 418,56лв. остатък от
договорна лихва по договор за заем; 2145,00 лв. остатък застрахователна премия; 300,28 лв.
лихва за забава.
При установеното от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че по
договора за заем CrediGo № 5342-00021491/20.12.2018г. ответникът е извършил плащания в
размер на 2194 лв. и при прилагане на правилото на чл.23 ЗПК за връщане само на чистата
стойност на кредита, неиздължената от ответника сума възлиза на 1106лв.
Ищецът е частен правоприемник на заемодателя по силата на договор за цесия от
16.01.2015г. и анекси към него. По силата на този договор „Микро Кредит” АД е
прехвърлило възмездно на цесионера „Агенция за събиране на вземания” ЕАД София свои
ликвидни и изискуеми вземания, подробно индивидуализирани в Приложение към договора,
между които и процесното вземане. Представено е и потвърждение по чл.99 ал.3 ЗЗД.
Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето на
вземанията им. На ответника е изпратено уведомление изх.№УПЦ-П-МКР/5342-00021491 от
15.09.2019г., като в приложеното известие за доставяне е отбелязано, че пратката е
непотърсена. В практиката на ВКС, намерила израз в решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС
по т.д. №1711/2013г., I т.о., ТК, решение №78 от 9.07.2014г. на ВКС по т.д. №2352/2013г., II
т.о., ТК, решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д. №12/2009г., II т.о., ТК и др. се
приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване
на цесията, съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235 ал.3 от ГПК. Няма спор
също така, че е допустимо, какъвто е и настоящия случай, цедентът да упълномощи
цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /решение №137 от 2.06.2015г. на ВКС
по гр.д. №5759/2014г., III г. о., решение №156 от 30.11.2015г. на ВКС по т.д. №2639/2014г.,
ІІ т. о. и др/. В настоящия случай уведомлението за цесията, приложено към исковата молба,
е връчено на ответника-кредитополучател лично, ведно с исковата молба и приложенията.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения иск за установяване на
вземанията на ищеца за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е
основателен и доказан за сумата от 1106лв., главница. В останалата част за претендираните
договорна лихва, лихва за забава и главница над 1106лв. искът следва да бъде отхвърлен.
8
На основание чл.78 ал.8 ГПК съдът счита, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в полза на ищеца в размер на 100,00лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по настоящото дело разноски /140,60лв. ДТ, 100,00лв. юрисконсултско
възнаграждение, 200лв. възнаграждение за вещо лице/, съразмерно с уважената част от
исковете в размер на 92,80 лв.
Съгласно т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК, съдът
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив с настоящото решение и по дължимостта на
разноските в заповедното производство. В изпълнение горното съдът намира, че
направените от ищеца в заповедното производство разноски /106,49лв. / следва да бъдат
възложени в тежест на ответника съобразно уважената част от иска в размер на 22,43 лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски съразмерно отхвърлената/прекратена част от
иска в размер на 473,62 лв.
На ответникът следва да бъде върната сумата от 50,00лв., представляваща
недължимо внесен депозит за възнаграждение за вещо лице, внесен с квитанция от
08.11.2021г.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №3255/2021г. по описа на РС Ст.Загора по
предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД София, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев 25, офис-сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев против ПЛ. АЛ. ГЬ.,
ЕГН **********, с...., общ.Ст.Загора, иск за установяване на вземането за сумата от 2145,00
лв., представляваща застрахователна премия за периода 20.06.2019г. до 20.06.2020г. по
застраховка „Защита“ към договор за заем CrediGo №5342-00021491/20.12.2018г., поради
недопустимост на иска.
Решението в тази част има характера на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба, пред Старозагорски окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ПЛ. АЛ. ГЬ., ЕГН **********, с....,
общ.Ст.Загора, че същия дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър
Дертлиев 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов
Бончев, сумата от 1106,00 лв., представляваща неизпълнено задължение за главница по
Договор за заем CrediGo № 5342-00021491/20.12.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.04.2021г. до окончателното плащане, за изпълнението на което
9
парично задължение е издадена в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД София, с
п.а. против ПЛ. АЛ. ГЬ., с п.а. заповед № 304/13.05.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №2015/2021г. по описа на СтРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър
Дертлиев 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов
Бончев против ПЛ. АЛ. ГЬ., ЕГН **********, с...., общ.Ст.Загора, искове за установяване на
следните вземания: за главница Договор за заем CrediGo № 5342-00021491/20.12.2018г. за
сумата над 1106,00 лв. до претендираните 2387,00лв.; за договорна лихва в размер на
418,56лв. и за лихва за забава в размер на 300,28лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА ПЛ. АЛ. ГЬ., ЕГН **********, с...., общ.Ст.Загора да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, направените по настоящо делото
разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 92,80 лв., както и съразмерно
сумата 22,43 лв. разноски в заповедното ч.гр.д. №2015/2021г. по описа на Районен съд
Ст.Загора.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев 25,
офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев да
заплати на ПЛ. АЛ. ГЬ., ЕГН **********, с...., общ.Ст.Загора, направените по делото
разноски съразмерно отхвърлената/прекратена част от иска в размер на 473,62 лв.
ДА СЕ ВЪРНЕ на ответника ПЛ. АЛ. ГЬ., ЕГН **********, с...., общ.Ст.Загора,
сумата от 50,00лв., представляваща недължимо внесен депозит за възнаграждение за вещо
лице, внесен с квитанция от 08.11.2021г.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10