Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
Ихтиман, 06.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито
съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА
ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Адрияна Х., като разгледа докладваното от съдия Георгиева гр. д. № 258/16 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по ...а молба, подадена от „Т....” ЕАД
срещу М.С.С., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр.
чл.415 от ГПК.
Ищецът твърди, че ответникът дължи процесните
суми на основание потребена и консумирана, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот: апартамент № .., находящ се в гр. С.., ж.к. „Д..“ , бл. ..,
вх. …., ет..., за периода м.12.2012г. – м.07.2013г. Посочва се, че през този
период ответникът е използвал топлинна енергия за битови нужди на стойност
638,48 лева, от които 601,76 лв. за потребена, но незаплатена топлинна енергия,
и 36,72 лева за дялово разпределение, която не е заплатена в сроковете,
предвидени в Общите условия. Излага се в ...ата молба, че ответникът е в забава
в периода от 31.01.2013г. до 07.08.2015г. и дължи мораторна лихва на стойност
129,51 лева. Отделно от това претендира
и законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за парично задължение до окончателно изплащане на вземането. За така
възникналото вземане за главница и мораторна лихва е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която от страна на ответника е подадено
възражение. Претендира да се установи дължимостта на сумата за главница,
представляваща стойността на потребената топлинна енергия и на мораторната
лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на ...ата
молба, с който искът се оспорва, като погасен по давност, както и поради
обстоятелството, че ответникът не е потребител на топлинна енергия. По
изложеното ответникът, чрез процесуалния
си представител моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован
не се явява, не изпраща представител. С молба с вх. № 2445/04.08.2016г.
поддържа ...ата молба.
В съдебно заседание ответникът, редовно
призован, се явява лично, която поддържа отговора на ...ата молба и моли за
отхвърляне на ...ите претенции. Претендира разноски.
Третото лице помагач, редовно призовано, не
се явява в съдебна зала, не изпраща представител. С молба с вх. №
2266/18.07.2016г. застъпва становище, с което не оспорва предявения от ищеца
иск и счита същия за основателен по основание и размер.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и като ги обсъди в
тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за
установено от фактическа страна следното:
На ...2015г. ищецът е подал пред СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Делото по подсъдност е изпратено на ИРС, като е образувано ч.гр.д.
74/2016г. Въз основа на заявлението с разпореждане на съда от 08.02.2016г.,
постановено по ч.гр.д. № 74/2016г. по описа на ИРС, 5-ти състав, срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В законоустановения двуседмичен срок е постъпило
възражение от ответника, че не дължи процесните суми.
Със съобщение, връчено на ищеца на ….2016г.
последният е уведомен, че следва да предяви иск за установяване на своето
вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Настоящият иск е предявен на …..2016г., тоест
в законоустановения едномесечен срок. В този смисъл предявеният иск е
процесуално допустим.
По делото не е спорно, а и от представения
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № …., том …. рег. № ….,
дело № …./2009г. се установява, че ответникът е придобила в собственост
топлоснабдения имот. Със заявление от ….2010г., ответникът е заявил, че желае
да му бъде открита партида, съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „Т....” ЕАД. От представеният и приет по делото Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № …., том …., рег. № …., дело № …/15.07.2013г.
се установява, че ответникът е прехвърлил имота на С... И... И....
С решение на ОС на етажните собственици от
ж.к. „Д..”, бл. .., вх.Б, обективирано в протокол от .. е …решено да се сключи
договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с „Б...” ООД, като са
упълномощени лицата П... С... П..., Г... Р... Н..., Б... А... С... и Ч... А...
П... да подпишат договор от името на ЕС. Към протокола е приложен и списък на
етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение,
между които фигурира и подпис на представител на ап. № 64. С декларация,
нотариално заверена Г.Р... Н... е декларирал, че подписите са положени пред
него.
Решението на ОС не е оспорено по съответния
ред, относно неговата незаконосъобразност, влязло е в сила и обвързва всички
етажни собственици, включително и тези които не са го подписали, както и
правоприемниците в задълженията на подписалите го етажни собственици.
Ответникът не е оспорил подписа, положен срещу номера на апартамента.
От името на етажните собственици посочените
упълномощени лица са сключили договор № …./23.09.2002г. с третото лице помагач,
по силата на който са постигнали съгласие, че изготвянето на общата и
индивидуалните сметки на потребителите се извършва на база реално постъпило
количество топлинна енергия, отчетено и фактурирано от ищеца.
От заключението на изслушаната СТЕ се
установява, че разпределението на ТЕ е извършвано в съответствие на
нормативните разпоредби и закони.Установява се, че топлинната енергия за
абонатен номер ... по изходни данни по фактури, издадени от ищеца е в размер на
204,85 лева /Приложение № 2,л.9 от експертизата, където дължимите суми са
посочени и по пера./, както и че дължимите суми след изравняване от фирми за
топлинно счетоводство са в размер на 397,64 лева за периода от м.12.2012г. до м.07.2013г. /процесният
период/.
От заключението на изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че няма извършени плащания от страна на ответника по ...ите суми.
Установява се, че претендираната главница по
издадени фактури за процесния период е в размер на 210,15 лева, от които 89,49
лева ТЕ за отопление; 115,36 лева, ТЕ, отдадена от сградната инсталация, в
размер на 00,00 лева – ТЕ за БГВ, и в размер на 00,00 лева за мощност.
Установява се, че дължимите суми по дебитни известия, като корекция на издадените
фактури за процесния период са в размер на 397,64 лева главница, от които по
пера – сумата в размер на 397,64 лева за отопление, 00,00 лева, ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, 00,00 лева – сума за ТЕ за БГВ и в размер на 00,00 лева
за мощност. Установява се, че мораторното обезщетение за процесния период - 31.01.2013г. до 07.08.2015г. е в размер на
50,09 лева, а по дебитни известия, считано от датата на изпадане на ответника в
забава от 31.01.2013г. до 07.08.2015г. в размер на 78,25 лева.
Съдът констатира, че съгласно
съдебно-счетоводната експертиза претендираните от ищеца суми не съответстват по
размер на установеното от вещото лице. Ищецът не е сезирал съда с искане за
изменение размера на иска по реда на чл. 2.., ал.1 от ГПК.
Горната фактология се доказа от събраните по
делото доказателства. Между представените писмени доказателства няма
противоречия, кореспондират по между си, поради което съдът ги кредитира.
Съдът кредитира и заключенията на вещите лица
като компетентно изготвени, в съответствие на така поставените задачи,
кореспондиращи на останалия доказателствен материал по делото, както и на
приетите по делото писмени доказателства, представени от третото лице помагач с
молба от …..2016г. с вх. № …… поради което им дава вяра.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира, че е сезиран с иск по чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже главно и пълно
факта от който произтича неговото вземане, следва да установи че вземането
съществува и да изчерпи всички основания за претендираното от него право.
От своя страна в тежест на ответника е да
докаже всички възражения срещу вземането, включително и че го е заплатил.
Приложимата нормативна уредба в случая е ЗЕ
/Обн ДВ, бр. № 107/09.12.2003г./; Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването и ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т....” АД на
потребители за битови нужди, действали към процесния период.
С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се
предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребителите за битови нужди ,
включително за общите части в сгради – етажна собственост се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното дружество и
одобрени от ДКЕВР.Съдържанието на ОУ е типизирано, без индивидуално разискване
на договорните клаузи между страните, което е обусловено от характера на
обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на
електрическа и топлинна енергия., за вода и др., където индивидуалното разискване
на договорните клаузи е трудно осъществимо на практика.
Съдът намира, че от така представените
писмени доказателства се установи, че между страните е сключен договор за
продажба на топлинна енергия, като в тази връзка намира възражението на
ответника, че няма качеството на „потребител” на топлинна енергия, за
неоснователно. Условие на това е наличие на решение на ОС на ЕС, а това от своя
страна е израз на волята на мнозинството в ЕС, което се установи по делото.
Установи се, че ответникът към процесния период е собственик на имота, по
силата на горецитирания акт за собственост. Ответникът е прехвърлили имота на
15.07.2013г., тоест след изтичане на процесния период. По изложеното на горното
основание ответникът е легитимиран да отговаря по предявените ...е. ОУ са
посочени изчерпателно в ...ата молба.
Съгласно чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия/ОУ/,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна
енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и
редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;
5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за
търговско измерване или други контролни приспособления; 6.редът и сроковете за
предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за
разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което
тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват
в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства
за постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че
Общите условия са приложими в отношенията между същите. Посочените Общи условия уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови
нужди между ищцовото дружество-продавач и всички потребители на топлинна
енергия, в качеството им на купувачи, присъединени към топлоснабдителната
мрежа на територията на гр.С.. и са издадени на основание чл.150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда
договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта
на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и
ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това
договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от
момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната
мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата.
Установи се по делото, че сумите за отопление
правилно са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта
на енергетиката е не са заплатени от ответника.
Водомерите за гореща вода, както и
разпределителите са средства за дялово разпределение на топлина енергия.
Фактурирането на сумите за топла вода се извършва от ищеца по прогнозно месечно
потребление на топла вода в имота, определена от фирмата за дялово
разпределение, въз основа на средно месечен разход между две отчитания. Реална
оценка на дължимите суми се прави от топлинния счетоводител в края на
отоплителния сезон, след отчет на уредите за дялово разпределение., като
осигуряването на достъп е задължително от етажните собственици. Въз основа на
изравнителните отчети се изготвят изравнителни сметки на потребителите в
сградата, като се преразпределя потребената от сградата – етажна собственост
топлинна енергия през отчетния период по реда на Наредба № 16-334.
Изравнителните сметки, представляват разликата между прогнозно начислените по
фактура суми и реално потребените. Предвиден е срок за възражения срещу
изравнителните сметки, като при липса на такива данните от тях се изпращат на
ищеца и се включват към месечните съобщения за фактуриране на суми за топлинна
енергия.
В настоящия случай няма данни ответникът да е
възразил срещу изравнителните сметки.
Според заключението на СТЕ, която съдът кредитира
като компетентно изготвена, дяловото разпределение, извършено от фирмата дялов
разпределител за процесния период е правилно.
При това положение съдът намира, че ...ите
претенции на ищеца са установени по основание и в размера, съобразно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Размерът на иска се установява, съобразно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза и възлиза на сумата в размер на
397, 64 лева. Следователно предявеният иск за разликата над сумата от 397,64 лева
до пълно предявения от 638,48 лева ще следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Предвид основателността и доказаността на
главния иск основателен и доказан е и акцесирния такъв за обезщетение за
забавено плащане. Съобразно ОУ към договора между страните, падежът на всяко от
задълженията за плащане на потребена топлинна енергия е последното число на
месеца, следващ отчетния период /месецът на доставката/, а от първо число на
втория месец, следващ отчетния период, длъжникът изпада в забава и върху
задължението започват да се начисляват лихви. Задължението е срочно, така че за
да изпадне в забава длъжникът, не е необходима покана от кредитора.
Задълженията за лихви са започнали да се натрупват от първо число на втория
месец, следващ отчетния период и се дължат за всеки изминал ден след изпадане в
забава от длъжника.
Съгласно заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза мораторното обезщетение за процесния
период - 31.01.2013г. до 07.08.2015г. е
в размер на 50,09 лева по издадени фактури първоначално от ищеца, а по дебитни
известия, считано от датата на изпадане на ответника в забава от 31.01.2013г.
до 07.08.2015г. в размер на 78,25 лева. Следователно предявеният акцесорен иск
за разликата над сумата от 78,25 лева до пълно предявения от 120,30 лева ще
следва да бъде отхвърлен.
По възражението на ответника за погасяване на
вземането по давност.
Възражението е своевременно направено /с
отговора на ...ата молба/, поради което следва да бъде разгледано. Същото е
неоснователно. Съгласно ТР № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични” плащания по смисъла на чл. 11, б. „в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се плащания за предаване на пари и други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви, тоест давността за вземания на „Т...” ЕАД е
тригодишна.
В случая най-старото задължение на ответника
е станало изискуемо на 31.01.2013г., поради което към момента на предявяване на
иска /...2015г. – чл. 422, ал.1 от ГПК/ не е изтекъл тригодишния срок за
вземането и то за целия период от м.12.2012г. до м.07.2013г.
По изложеното съдът намира исковете за
основателни до размерете, посочени по-горе, поради което следва да бъдат
уважени.
Искане за присъждане на разноски са заявили и
двете страни. При този изход на делото, направеното искане от ищеца и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 650, 64лева, изчислени съобразно уважената част от ...ете.
На ответника също му следват разноски, съобразно отхвърлената част от ...ете.
Същият е представил доказателства за реално сторени такива, за адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лева. Размерът на възнаграждението, съобразно
цената на иска и разпоредбата на чл. 7, ал.2,т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения не е прекомерен, каквото
възражение е направено от ищеца с молба от …..2016г. с № ….. По изложеното и
съобразно отхвърлена част от исковете, на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на ….. лева.
По компенсация между двете вземания за
разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер
на 536,53 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по иска с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415 от ГПК, предявен
от „Т....” ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С.., ул. „Я...”
№ …, представлявано от Г. Б... – Изпълнителен директор срещу М.С.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, че М.С.С. *** ” ЕАД, следните суми: сумата в размер на 397,64 лева /триста деветдесет и седем
лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.12.2012г. до м.07.2013г., относно топлоснабден имот,
находящ се в гр. С.., ж.к. „Д..”, бл..., вх.., ап...,ап..., аб. № ..., сумата 78, 25 лева /седемдесет и осем лева и
двадесет и пет стотинки/, законна лихва за забава върху горната главница от
31.01.2013г. до 07.08.2015г., ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното и изплащане, считано от ...2015г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т....” ЕАД срещу М.С.С.
...е с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, с които се иска да бъде
признато по отношение на ответника М.С.С., че дължи сумата в размер на 240,84
лева, разликата над сумата от 397,64 лева до пълно предявения размер от 638,48
лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, относно описания по-горе топлоснабден имот, както и
искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 51,26 лева, представляваща
разликата над признатия размер от 78,25 лева до пълно предявения от 129,51 лева
за периода от 31.01.2013г. до 07.08.2015г., като недоказан по размер.
ОСЪЖДА
М.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т....” ЕАД, ЕИК .....,
със седалище и адрес на управление: гр. С.., ул. „Я...” № 23Б, представлявано
от Георги Б... – Изпълнителен директор, сумата
от 536,53,лв. / петстотин тридесет и шест лева и петдесет и три стотинки/,
разноски по компенсация, направени от ищеца в настоящото производство за
държавна такса, експертиза и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената
част от ...ете.
Решението е постановено при участието на „Б...” ООД в качеството му на
трето лице помагач, конституирано на страната на ищеца „Т....” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на препис от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Г.
Георгиева/