Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
260113 Година 16.03.2021 Град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,
На седемнадесети февруари Година две хиляди двадесет и първа,
В публично заседание в следния състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
При Секретар РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер 328 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са искове по чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.417 от ГПК във вр. с чл.432 ТЗ във
вр. с чл.60 ал.2 ЗКИ и чл.79 ЗЗД.
Ищецът
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК ********* гр.София иска да бъде признато за
установено по отношение на ответника Ц.Р.П. ЕГН ********** ***, че дължи сумата
от 37835.60 евро, частично предявен иск в пълен размер от 54 108.24 евро,
представляваща главница по обявен за предсрочно изискуем кредит по Договор за
кредит № 274 – 212/2008, продукт Нов Алфа кредит за покупка, строителство и
ремонт, сключен на 04.07.2008г. между праводателя на ищеца Алфа Банк – България
КЧТ и ответника, ведно със законна лихва върху главницата от 12.12.2018г. до изплащане на сумата, 70.17 евро за
непогасени застраховки за периода от 10.11.2016г. до 12.12.2018г. и 669.16лв.
нотариални такси за периода от 24.04.2018г. до 11.12.2018г., за които ищецът се
е снабдил със Заповед № 11207 от 19.12.2018г. за незабавно изпълнение по
ч.гр.д. № 20018/2018г. на ПРС II бр.с.
Претендира
присъждане на сторените в заповедното и в настоящото исково производство
разноски.
Твърди,
че е универсален правоприемник на Алфа Банк – България КЧТ, с когото на
04.07.2008г. ответникът сключва договор за кредит, въз основа на който му е
предоставена в заем сумата от 55 000 евро за срок от 30 години срещу
заплащане на възнаградителна лихва през първата година в размер на 3.9 %
фиксирана годишна лихва, а за останалия период се плаща променлива лихва в
размер 12 – месечния Юрибор с надбавка 2 %. Кредитът се погасява на 324 месечни
анюитетни вноски, включващи главница и лихва. За обезпечаване на дълга в полза на
банката е учредена първа по ред ипотека върху имота, закупен с предоставените
средства. Част от договора са и общите условия на банката, подписани от
страните, по силата на чл.9 от които кредитополучателят дължи заплащане на
разходите за нотариални, държавни и банкови такси и комисионни по тарифата на
банката. При забава на вноска се дължи наказателна лихва в размер договорената
лихва с надбавка 2.5 %. По силата на чл.22 ОУ кредитополучателят е поел
задължението да застрахова ипотекирания имот в полза на банката. Прието е, че
просрочване изцяло или на част от вноските представлява неизправност на
кредитополучателя, при която банката може да обяви остатъка от кредита за
предсрочно изискуем, включително всички такси и комисионни.
Твърди,
че ответникът не е заплащал дължими месечни вноски според счетоводното
извлечение, поради което банката е обяви кредита за предсрочно изискуем с
покана, връчена чрез ЧСИ Стефан Горчев с рег. № 825 КЧСИ, на 21.11.2018г. на
член от домакинството – съпругата, подала е заявление по чл.417 от ГПК пред ПРС
и по ч.гр.д. № 20018/2018г. се е снабдила със заповед за изпълнение № 11207 от
19.12.2018г., въз основа на нея - с
изпълнителен лист, с който е образувала ИД № 20198240400227 на ЧСИ Константин Павлов
с рег. № 824. В заповедното производство е претендирала част от изискуемата
главница, която в пълен размер е 54 108.24 евро, както и платени от
банката застрахователна премия нотариални разноски. Поради подадено от длъжника
възражение сезира съда с установителния иск.
Уточнява,
че ответникът е в забава от 16.07.2009г. като една година погасява дължимите
месечни вноски, поради което твърди да е знаел техния размер. Не отговаря на
фактите, че предсрочна изискуемост е настъпила на 25.09.2013г. Такава е обявена
едва на 21.11.2018г. По ч.гр.д. № 3320/2013г. на РС Пазарджик са претендирани
само просрочени към онзи момент суми, не целия кредит като предсрочно изискуем.
Неговият предмет е просрочена главница от 3 595.71 евро, т.е. падежирана.
През 2013г. банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем, а е търсила
само суми с настъпил падеж. Докато сега кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, целият остатък от главницата от 54 108.24 евро е изискуема като
предмет на съдебна защита е частичен иск от тази сума. Поради това настоящата
претенция не е погасена с изтичане на 5 годишна давност.
Възразява,
че има право да прецени дали да търси цялата сума или не. Уточнява, че предмет
на делото е само част от главницата, не и наказателни лихви.
Ангажира
доказателства, претендира разноски.
Ответникът
не признава исковете по основание и размер. Възразява, че банката не го е
уведомила за размера на анюитетните вноски и за промени в лихвения процент на
договора. Възразява, че не е подписан и връчван погасителен план, поради което
има двустранно неизпълнение на поетите от страните задължения. Това се отразява
върху изискуемостта на отделните вноски и оттук на настъпване на предсрочната
изискуемост, защото не е ясен размера на неизпълнение на поетите задължения за
месечни вноски.
Възразява,
че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем още на 25.09.2013г., но в 5
годишен срок не е претендирала вземанията си, поради което те са погасени по
давност.
Не
спори по подписване на договора за кредит, общите условия към него и даденото
обезпечение с договор за учредена ипотека върху недвижим имот, която е
подновена на 04.07.2018г. Не спори, че ищецът е универсален правоприемник на
Алфа Банк – клон България в резултат на прехвърляне на търговското предприятие.
Както и че на 21.11.2018г. му е връчена покана за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита.
Оспорва,
че е договорен размер на месечни анюитетни вноски 324 на брой; че има
погасителен план; че е уведомен за едностранната промяна в лихвения процент и
че са изготвяни погасителни планове. Не признава, че дължи 114 анюитетни вноски
от 16.07.2009г. до 11.12.2018г., както и общия размер на просрочените към
13.09.2018г. суми за главници, възнаградителна лихва, мораторна лихва, такси,
застраховки, нотариални разноски по счетоводна справка, както и общият размер
по пера на предсрочно изискуемото вземане, включително исковите претенции.
Възразява,
че претендираните суми не съответстват на сумите в счетоводните извлечения. В
нито един двустранно подписан документ не е посочен размера на първоначалните и
последващо дължими анюитетни вноски, не е изготвен погасителен план. Не
признава по основание и размер дължимост на разходи и такси като възразява, че
е застраховал имота със застрахователна полица „Моят дом/Моят офис” от
29.06.2009г. в полза на праводателя на ищеца.
Твърди,
че на 20.04.2018г. пак му е връчена покана, според която към този момент
непогасените просрочени вноски са 55 броя в размер на 15 057.63 евро, а
след това към 21.11.2018г. те стават 114 броя в размер на 31 607.17 евро.
Посочва разлика в размера на дълга по двете покани и счита, че има сериозна
неяснота как е изчислено вземането.
Твърди,
че Алфа Банк – клон България обявява кредита за предсрочно изискуем на
25.09.2013г. с връчване на покана за доброволно изпълнение, заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3320/2013г. на РС Пазарджик, което
е образувано по заявление от 28.08.2013г. Посочва, че това производство е
прекратено с влязло в сила на 05.03.2014г. определение като заповедта и
изпълнителният лист са обезсилени. Но възразява, че договорът за кредит е
прекратен на 25.09.2013г. поради предсрочна изискуемост, започнала е да тече 5
годишна погасителна давност и тя е изтекла към 14.12.2018г., когато е подадено
настоящото заявление пред ПРС са издаване на заповед за незабавно изпълнение,
поради което вземането е погасено по давност.
Възразява,
че договорът и общите условия съдържат неравноправни клаузи, нищожни като
такива, относно определяне на главницата, лихвите и анюитетните вноски, защото
търговецът, предоставил финансови услуги, не е изпълнил императивно задължение
по чл.4 и чл.5 от ЗЗП да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин
вярна, пълна, четлива и ясна и разбираема информация относно параметрите на
предоставените услуги. Възразява, че в договора са уговорени неравноправни
условия за едностранни действия на банката, които не отговарят на изискванията
за добросъвестност и като такива са нищожни.
Уточнява,
че сключеният договор е в писмена форма и измененията му следва да се извършат
в същата форма, поради което отделни клаузи не могат да се подразбират. За това
размерът на анюитетните вноски и погасителният план следва да бъдат в писмена
форма. Размерът на вноските не е определен нито в договора, нито в нотариалния
акт при учредяване на ипотека. Възразява, че плащане на вноски през първата
година не доказва да е знаел какъв размер дължи на месец, защото това не
установява как са внасяни, в какъв размер, на какво основание, кога са внасяни.
Поддържа,
че неизпълнението на задължението за подписване на погасителен план оказва
влияние върху предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост – защото
не е определен размерът на неизпълнените от кредитополучателя договорни
задължения за погасяване на месечни вноски.
Ангажира
доказателства, претендира разноски.
Съдът,
след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид
въведените доводи и възражения, приема за установено следното:
Допустимостта
на установителния иск се доказва от приложеното в оригинал ч.гр.д. № 20018/2018г.
на ПРС II бр.с., според което ищецът е подал на 14.12.2018г.
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу ответника за тук
претендираните суми, което е уважено като е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК под № 11207 от 19.12.2018г.
и по нея - изпълнителен лист № 11464 от 20.12.2018г. На 05.03.2019г. е
постъпило възражение от ответника в срок, защото призовката за доброволно
изпълнение по образуваното изп.д. № 20198240400227 е връчена на 08.03.2019г. На
банката е указано със съобщение на 25.03.2019г. постъпване на възражението и
необходимостта да предяви иск за установяване на вземането, което тя е сторила
на 19.04.2019г.
Видно
от заявлението за издаване на заповед на изпълнение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК е, че банката е претедрирала парично вземане в размер на
37 835.60 евро част от главница, застраховки от 70.17евро за периода
10.11.2016г. – 12.12.2018г., нотариални такси от 669.16 лева за периода
24.04.2018г. – 11.12.2018г., и законна лихва върху главницата от 12.12.2018г.
до плащането й. Посочила е, че дългът представлява кредит по договора от
04.07.2008г., който не е изпълняван като
не са плащани погасителни вноски на договорени дати, поради което банката е обявила
целия кредит за предсрочно изискуем на 21.11.2018г., в резултат на което цялото
вземане на банката по счетоводни книги е 54 108.24 евро главница;
22 016.53 евро договорна лихва; 2 792.14 евро наказателна лихва; 811
евро такси и 444.98 евро застраховки; 669.16 лв. нотариални такси. Уточнила е
предмета на частичната претенция по заявлението.
Представила
е извлечение от счетоводни книги, в което е записано, че краен срок за
погасяване, падеж преди предсрочната изискуемост, е 16.07.2038г.; дата на
изпадане в забава 16.07.2009г. за главница и за лихва; 114 непогасени на падеж
вноски за главница и за лихва, считано от 16.07.2009г.; просрочени и непогасени по договора за кредит
суми към 13.09.2018г. са 35 156.85 евро, от които 9 903.95 евро
главница, 21 575.53 евро възнаградителна лихва, 2 444.66 евро
мораторна лихва, 811 евро такси, 421.71 евро застраховки, 609.16лв. нотариални
такси. Посочено е, че договорът е обявен за изцяло предсрочно изискуем на
21.11.2018г., в резултат на което дългът е в размер на 80 172.89 евро и
669.16лв., от които главница 54 108.24 евро, възнаградителна лихва от
22 016.53 евро, обезщетение за забавено плащане 2 792.14 евро, такси
811 евро, застраховки 444.98 евро и нотариални разходи 669.16 лв.
Между
страните няма спор и това се доказва от представените писмени документи, че на
04.07.2008г. е сключен писмен договор за кредит № 274 – 212/2008 Продукт нов
Алфа кредит за покупка, строителство и ремонт, между Алфа Банк клон България и
ответника Ц.Р.П., с предмет предоставяне в заем на 55 000 евро за покупка
на жилище, за срок на кредита от 30 години. Според договора – чл.4, за
усвоените суми от кредита се плаща годишна лихва в следните размери: за първата
година фиксирана лихва в размер на 3.9 %, а за остатъчния период 12М EURIBOR+2%. Наказателната лихва за просрочие е
съгласно общите условия. С чл.6 е уговорено издължаване на кредита: той се
погасява на 324 месечни анюитетни вноски, от които последната изравнителна,
включващи главница и лихва, съгласно погасителен план, неразделна част от
договора, който план се изготвя от банката и се предоставя на кредитополучателя
след усвояването на кредита. Първата погасителна вноска е дължима на същото
число на месеца, един месец след датата на усвояване, а всяка следваща
погасителна вноска е дължима на същото число на всеки следващ месец, до пълното
погасяване на кредита. В случай, че размерът на погасителната вноска се
определя на база плаващ лихвен процент, погасителният план подлежи на
задължителна актуализация от страна на банката в началото на всяка следваща
календарна година и с подписване на договора кредитополучателят се е задължил
да се яви в банката в началото на всяка календарна година, за да получи
актуалния погасителен план.
Страните
не спорят, че е уговорено в чл.7 обезпечение на кредита – учредяване на първа
по ред ипотека върху апартамент № 20 на трети етаж със застроена площ от 72.10
кв.м. с адрес гр. Пловдив, жк Тракия, жк Колодрума, и че то е дадено, съгласно
представения НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 174,
том 4, рег. № 9574, дело № 735 от 08.07.2008г. на Нотариус Теодора Кашилска,
вписан в СВ вх. Рег. № 19020/08.07.2020г., Акт № 184, том 14, дело № 1474417.
Въз основа на молба вх. № 141, том 5, рег. № 5611, н.д. 941/2018г. на банката,
е вписано подновяване на ипотеката за още 10 години.
С
чл.9 страните се съгласява за приложението на общите условия на банката към
сключения договор. Договорът носи подписи на двете страни, представените общи
условия също са приподписана от страните на всяка страница.
С
чл.9 от ОУ кредитополучателят се е задължил да заплаща всички нотариални,
държавни и банкови такси и комисионни по тарифата на банката, свързани със
сключването и изпълнението на сключения договор, учредяването, подновяването и
заличаването на обезпеченията, както и разноските по принудително изпълнение
върху тях, застраховките и таксите по оценка на обезпеченията по договора.
Съгласно чл.12
от ОУ, при забавено плащане на погасителна вноска при кредит в чужда валута се
дължи наказателна лихва, равна на лихвения процент по договора с надбавка 2.5%
С
чл.14.2 от ОУ е предвидено, че погасителният план подлежи на актуализация от
страна на банката в началото на всяка следваща календарна година, както и на
допълнителна актуализация в рамките на всяка отделна календарна година – по
преценка на банката, ако са налице резки изменения в приложимите лихвени
проценти, като с подписването на ОУ кредитополучателят дава съгласие банката
едностранно да извършва промяна в погасителния план в случаите, предвидени в
тези ОУ и договора, като кредитополучателят се задължава да се яви в банката в
началото на всяка календарна година, за да получи актуалния погасителен план.
Предпоставките за промяна на лихвения процент са уредени в чл.13 ОУ.
Между Алфа Банк
А.Е. и ищеца на 29.02.2016г. е сключен Договор за прехвърляне на търговско предприятие,
представен по делото, по силата на който „Юробанк България” АД закупува
търговското предприятие, ведно с всички активи и пасиви, и встъпва на това
основание като универсален правоприемник и по настоящия договор като кредитор
на ответника.
Няма спор и
ответникът признава, че на 21.11.2018г. му е връчена, чрез съпругата му, покана
– уведомление на банката, изпратена чрез ЧСИ Стефан Горчев с рег. № 825,
материализираща изявление на банката, с което обявява кредита за предсрочно
изискуем. В писменото изявление банката е посочила, че има неплатени 109 броя
вноски и е формирано просрочие общо от 31 607.17 евро, поради което
обявява договора за изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок за
погасяване, на основание чл.29 т.2 във вр. с чл.28 т.1 от ОУ и чл.60 ал.2 от
ЗКИ. Към 14.09.2018г. задълженията по договора са 79 519.94 евро и
609.16лв., от които 54 108.24 евро главница, 21 703.22 евро договорна
лихва, 2 475.77 евро наказателна лихва, 811 такси, 421.71 евро застраховки
и 609.16лв. нотариални разноски. Дала е срок за доброволно погасяване на дълга
от 7 дена и е указа, че ще предприеми принудителни действя по събирането му при
липса на доброволно плащане.
Следователно, от
съдържанието на така направеното изявление на кредитора до длъжника се налага извода,
че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, позовавайки се на клаузи
от ОУ на договара и закона при хипотезата, когато длъжникът не плащане на падеж
месечни вноски по погасителен план.
От изслушаното
основно и допълнително заключение на вещото лице Ш., изготвено компетентно и
безспристрастно, неоспорено от страните, на което съдът дава вяра, се доказва,
че кредитът е усвоен на 16.07.2008г. в размер на 55 000 евро чрез
заверяване на сметка на отвеника. Това се потвърждава и от представеното по
делото извлечение от банковата сметка на ответника и движенията по нея – лист
107 – 113.
Извършените погашения по счетоводни регистри и
според справката от движението по банковата сметка на ответника са 891.76 евро
на главницата в периода от 18.08.2008г. до 16.06.2008г. включително, съгласно
Таблица 1 на лист 165, 2 053.82
евро погасена лихва в периода 18.08.2008г. – 16.07.2009г., общо платените суми
са 2 945.58 евро. Според таблицата, месечната вноска, с която са плащани
главница и лихви, е 261.23 евро, и тя, според справката от банковата сметка, е
внасяна всеки месец на каса в брой.
В първото
заключение вещото лице Ш. е посочила, че е изискала от банката, но не й е
предоставен погасителен план, поради което не е могла да отговори на въпроса за
размер на просрочени вноски. Констатирала е при ищеца, че начислената лихва
върху редовна главница за периода от 16.07.2008г. до 21.11.2018г. е
24 070.35 евро като към 14.12.2008г. непогасената възнаградителна лихва е
22 016.53 евро. Към същата дата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК начислената от банката като непогасена главница е 54 108.24 евро, а
начислената лихва върху просрочена главница към 14.12.2018г. е 1 833.89
евро.
Банката е
вписала в счетоводоството си начислени застрахователни премии от: 126.95 евро
на 10.12.2013г., 124.12 евро на 17.12.2014г. служебна застраховка №
111214126000358, 123.74 евро на 15.12.2015г. по служебна застраховка полица №
111315126000017; 23.45 евро плащане на имуществена застраховка на 10.11.2016г.;
23.45 евро плащане на имуществена застраховка на 20.11.2017г.; 23.27 евро
плащане на имуществена застраховка на 07.11.2018г., общо неплатени застраховки
444.98 евро.
Начислените в
счетоводството на банката нотариални такси от 669.16лв. включват: връчване на
покана – уведомление от ЧСИ по фактура № 110/05.04.2018г. и № 4081/19.04.2018г.
в размер на 48лв. на 24.04.2018г.; връчване на покана – уведомление от
25.04.2018г. в размер на 60лв. на 04.05.2018г.; нотариална такса за подновяване
вписване на ипотека 501.16лв. на 29.06.2018г.; връчване на покана на
придружител 60лв. на 07.12.2018г.
За така
осчетоводените от банката суми за застрахователни премии и такси ищецът не
представя по делото първични и вторични счетоводни документи за извършване на
разходите /фактури, договори/ и за размера на платените от нея суми /банков
превод, фискален бон, вноска на каса/, както и за задълженото и за ползващото
се от плащането лице.
Първият основен
спорен момент по делото е подписали ли са страните погасителен план и оттук
какъв е месечния размер и падеж на уговорените в договора 324 анюитетни вноски,
за да се прецени има ли забава на длъжника и за това основание кредиторът да упражни
потестативното си право да обяви целия кредит за изискуем преди датата на
уговорения падеж за плащане.
Правното значение на погасителния план се
обосновава от твърдението на ищеца, че е обявил кредита за предсрочно изискуем
поради неплащане на дължимите месечни погасителни вноски като забавата е от
16.07.2009г. до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем
21.11.2018г. Договорът за банков кредит е вид договор за заем и с него страните
уговарят срок за връщане на дадените за послужване пари /в случая договореният
падеж е 04.07.2038г./, който срок по принцип е в полза на длъжника по смисъла
на чл.70 ал.1 от ЗЗД, защото преди изтичането му банката не може да иска
връщане на сумата. Този е и срока за плащане на уговорената за ползване на
парите възнаградителна лихва.
Но с договаряне
на месечни погасителни вноски по размер и падеж – анюитетни вноски, срокът за
всяка вноска вече е уговорен в полза на кредитора, съгласно чл.70 ал.2 ЗЗД,
защото банката може да иска плащането й от длъжника преди падежа на договора
04.07.2038г. Уговарянето на тези вноски дава право на кредитора да търси
плащането им при настъпване на падежа им, както и да обяви цялото вземане за
предсрочно изискуемо, т.е. дължимо за плащане преди 04.07.2038г., ако длъжникът
забави изпълнението на месечните погасителни вноски, съгласно клаузите на
общите условия на сключения договор и чл.60 ал.2 от ЗКИ.
Към документите в заповедното производство не
се съдържа подписан между страните погасителен план. Такъв не се представя към
исковата молба, нито е част от съдържанието на изисканото от ответника и
представените по делото кредитното досие. Погасителен план, съдържащ брой
вноски, размер и техен падеж, липсва като съдържание и в представения
нотариален акт за учредяване на договорната ипотека за обезпечаване на кредита,
в който нотариален акт са изписани клаузите на договора за кредит.
Едва за нуждите
на допълнителната ССчЕ на в.л. Ш. ищецът й предоставя за работа и след
поискване - депозира по делото погасителен план
/лист 211 – 213/, представляващ разпечатка, изготвена на 18.04.2019г. в
10.18.50 часа, който носи подпис на търговски пълномощници, без техните имена,
и нечетлив печат, но не и подпис на кредитополучателя. Този погасителен план е
с изписване да се отнася до договор RL 4715 по сделка №
4502469. По делото ищецът не доказва, че това е погасителния план, връчен на
ответника при сключване на договора и/или в един по – късен момент и че този
план е изготвен за процесния договор, че е узнат по какъвто и да било начин от
длъжника и приет за изпълнение, за да може да се приеме, че съдържа уговорки
към процесния договор за брой, размер и падеж на анюитетни вноски. Основателни
са възраженията на ответника, че липсват по делото доказателства това да е
договорен между страните погасителен план за изпълнение на договора за кредит и
че този план му е връчен и узнат от него. Напротив, от изслушаните гласни
показания на свидетеля В.Г.П., съпрука на ответника, които съдът кредитира
поради кореспонденцията им с останалите писмени материали по делото и липсата
на противоречия и неточности в тях, се установява, че съпругът й е погасявал
месечни вноски по кредита като всеки месец на място в банката, на каса, му е
казвано какво дължи и той е внасял сумата. Свидетелят доказва, че поради
оставане на съпруга й без работа през лятото на 2009г. са поискали
преструктурарине на кредита с цел да могат да плащат суми, на което им е
отказано, както и че нееднократно са посещавали клон на банката с искане да
получат информация и да заплащат суми. В подкрепа на това са материалите от
кредитното досие – молба – декларация от 30.09.2009г., декларация от ответника
от 08.09.2009г., според която причината за забавяне на плащеното на месечните
вноски е оставане без работа, и искане за преструктуриране от 08.09.2009г.;
молба за преструктуриране от 09.09.2009г. Както и данните от основното
заключение, че по кредита има погасени суми до 16.07.2009г.
Фактът, че
ответникът е погасявал месечни суми по договора за кредит доброволно /в брой на
каса всеки месец/, не води до извода, че е доказано съществуването на подписан
погасителен план, защото длъжникът на основание чл.70 ал.3 от ЗЗД разполага с правото, при лихвоносни
парични задължения, да плати преди срока и да приспадне лихвите за времето до
края на срока, като плащането не доказва постигнато съгласие за вид и размер на
месечни анюитетни вноски.
За това съдът
приема, че допълнително представеният погасителен план не е част от сключения
между страните договор, защото той не е подписан от ответник,
кредитополучателят не е запознат със съдържанието му, не го е знаел и не се е
съгласил да го изпълнява, поради което не може въз основа на него да изпадне в
забава.
В двете допълнителни
заключения вещото лице Ш. анализира изпълнение, евентуално забава по договора,
въз основа на допълнително представения погасителен план, но, доколкото по
делото не е доказано, че това е част от договора, с който ответникът се е
съгласил и който е узнал, същите не следва да се коментират. За пълнота е нужно
само да се маркира, че според допълнението на вещото лице от 09.02.2021г.,
начисляваната в този погасителен план възнаградителна лихва е в отклонение на
клаузата на чл.4.2 от договора като след първата годината изчисленият размер на
възнаградителната лихва не е 12М EURIBOR+2% надбавка, а
е 12М EURIBOR+3.90% надбавка.
При тези данни
се налага извода, че между страните е налице валидно сключен писмен договор за
кредит, с който на ответника реално е предоставена сумата от 55 000 евро в
заем и е уговорено да бъде върната след 30 години на 04.07.2038г., ведно с
уговорената цена за ползването й в размер на договорната лихва от 3.90 % за
първата година и 12М EURIBOR+2% надбавка за
останалия период, но нито към 21.11.2018г., нито към 14.12.2018г. и в ход на
делото по същество падежът на вземането не е настъпило и сумата за главница и
възнаградителна лихва не е изискуема и дължима, поради което банката не може
търси по съдебен ред плащането й сега. Така уговореният в договора срок за
плащане, както се коментира, е в полза на длъжника и преди настъпването му
банката не може да иска и да търси да й се плати.
Доколкото
страните не са успели да постигнат взаимно съгласие за срок за плащане на
главницата и лихвата и в полза на кредитора чрез месечни анюитетни вноски,
защото не са подписали погасителен план в изпълнение на чл.5.2 от договора, то
не се доказва, че длъжникът е забавил плащания към банката, поради което не се
доказва неговата забава и оттук основание банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем на 21.11.2018г. Отправеното от нея изявление от тази дата
не поражда целените последици, защото в полза на банката не се е породило
потестативно право по смисъла на чл.60 ал.2 от ЗКИ да обяви кредита за
предсрочно изискуем – не се е изпълнил от обективна страна фактическия състав
на нормата длъжникът да не е платил на падеж 109 месечни вноски, защото такива
не се доказва да са уговорени.
Ето защо искът
за сумата от 37 835.60 евро следва да се отхвърли като преждевременно
предявен. Поради неоснователността му съдът не обсъжда защитните
правопогасяващи възражения на отвеника.
Съгласно
представената покана за доброволно изпълнение, връчена на 25.09.2013г., по изп.д. № 20138280401027 на ЧСИ Драгомира
Митрова, Изпълнителен лист от 05.09.2013г. по ч.гр.д. № 3320/2013г. на РС
Пазарджик, Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК от 05.09.2013г. по същото дело, Определение № 3826 от
17.12.2013г. по същото дело и Определение № 119 от 13.02.2014г. на ОС
Пазарждик, по ч.гр.д. № 3320/2013г. на РС Пазарджик банката е искала плащане по
същия договор за кредит на месечни вноски за главница и лихви с настъпил падеж
в размер на 3 595.71 евро главница и 11 686.70 евро лихви за периода
16.06.2009г. – 15.08.2013г., както и наказателна лихва от 550.47 евро за
периода 16.07.2009г. – 27.08.2013г., годишни такси от 811.82 евро и разноски, а
не поради предсрочна изискуемост. С връчена на ответинка ПДИ на 25.09.2013г.
кредитът не е обявен за предсрочно изискуем, а е искано плащане на суми с
настъпил според банката падеж към датата на сезиране на съда. Поради
непредявяване в срок на установителен иск по чл.422 от ГПК заповедта и
издадения ИЛ са обезсилени, в резултат на което са заличени с обратна сила
правните последици на така предприетите от банката действия и същите се считат
за неизвършени, а волеизявленията й за ненаправени. Доколкото по делото не се
доказа наличие на погасителен план, не е било възможно и към 25.09.2013г.
длъжникът да изпадне в забава поради неизпълнение на погасителен план. С връчване
на ПДИ банката не е поискала и кредитът не е обявен за предсрочно изискуем,
няма настъпил нов падеж и давност не е започнала да тече.
За
претендираните разходи, сторени от ищеца за застраховки и нотариални такси,
правното основание за дължимостта им от ответника е клаузата на чл.9 от общите
условия към договора, както и чл.22 от ОУ, според който, когато длъжникът не
застрахова имуществото, дадено в обезпечение, това се извършва служебно от
банката.
Ответникът
представя Застрахователна полица № 0002608 от 09.10.2009г., сключена от него с
„ХДИ“ Застрахователно АД, за ипотекирания в полза на банката имот, в полза на
праводателя на ищеца Алфа Банк АД, с период на действие 09.07.2009г. –
08.07.2010г., но не представя доказателства за плащане на застрахователни
вноски по договора, каквито данни не се съдържат в разпечатката от банковата му
сметка, нито доказва, че е застраховал ипотекирания имот за срок след
08.07.2010г. до момента и че е заплащал дължимите вноски.
От заключението
на вещото лице Ш. се констатира, че претендираните от ищеца 70.17 евро
застраховки са начислени в счетоводоството му за периода 10.11.2016г. – 12.12.2018г.
и това са две вноски от 23.45 евро и една от 23.27 евро по служебна застрахователна
полица от 15.12.2015г. Задължението за застраховане е вменено на ответника и
той не доказва, че го е изпълнил, поради което следва да възстанови на банката реално
направените разходи от нея за застраховане на имота по силата на чл.9 и чл.22
от ОУ на договора. Но банката не доказва, че е направила разход като е
заплатила претендираните суми, защото по делото няма никакви доказателства в
тази насока – не е представен сключена от банката застрахователна полица за
апартамента на ответника, срок на действие и дължими вноски, нито се представят
доказателства за реално извършени от ищеца в брой или по банков път плащане на
претендираните застрахователни вноски от 70.17 евро. Включване на сумата като
дължима от ответника и начисляването й като такава в счетоводните регистри на
банката не е доказателство за реално направен разход чрез платена от банката
вноска, свързана с процесния договор. За това искът не е доказан и ще се
отхвърли.
Претендираните
нотариални такси от ищеца, според заключението на вещото лице, включват една
такса от 48 лв. и две такси от по 60лв., общо 168лв., за отправяне на покани до
ответника през април 2018г. Не се доказва от ищеца какви са тези покани, за
какво е поканен ответникът и каква е връзката им с договора, поради което съдът
приема, че този разход не е свързан с договорните отношения между страните и
ответникът не го дължи. Няма твръдение, нито доказателства, таксата от 168лв. е
направена по повод обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 21.11.2018г.,
а дори това да е така, то се доказа, че в полза на банката не е възникнало
правото да обяви кредита за предсрочно изискуем поради липса на забава, и за
това разходите за изявленията от нейна страна в тази връзка следва да останат
за нейна сметка.
Единствено
нотариалната такса от 501.16лв. за вписано подновяване на срока на учредената
ипотеката, съгласно молбата на лист 128 от делото, се дължи от ответника и
следва да се възстанови на основание чл.9 от ОУ, защото страните са договорили
този разход да е за сметка на кредитополучателя, но ищецът отново не провежда
пълно и главно доказване като не прилага писмени доказателства за реално
стореното от него плащане на нотариална такса в размер на 501.16лв. Върху
печатът на АВ – Служба вписване гр.Пловдив не е изписан размер на събраната
държавна такса, нито ищецът прилага квитанция или друг разходен документ за
платена сума.
При този изход
на делото на отвеника се дължат разноски. Същият представя договор за правна
помощ – л.37, за получената такава безплатно по реда на чл.38 ал.1 във вр. с
ал.1 т.3 от ЗАдв, и списък по чл.80 от ГПК с искане да се присъди
възнаграждение по наредбата в полза на адвоката, предоставил безплатна помощ, в
размер на 3 378.55лв., както и 6лв. ДТ за препис. При материален интерес
74 806,40лв., на основание чл.38 ал.2 от
ЗАдв и чл.7 ал.2 т.4 от НМАВ, съдът определя възнаграждение в размер на
2 774.19лв., което следва да се присъди в полза на адвоката, а разхода от
6 лв. – на ответника.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, „Околовръстен път“ №
260, и съдебен адрес ***, АД „П. и П.“, против Ц.Р.П. ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес ****, иск за признаване за установено, че дължи сумата от
37835.60 евро, частично предявен иск в пълен размер от 54 108.24 евро,
представляваща главница по обявен за предсрочно изискуем кредит по Договор за
кредит № 274 – 212/2008, продукт Нов Алфа кредит за покупка, строителство и
ремонт, сключен на 04.07.2008г. между праводателя на ищеца Алфа Банк – България
КЧТ и ответника, ведно със законна лихва върху главницата от 12.12.2018г. до изплащане на сумата, 70.17 евро за
непогасени застраховки за периода от 10.11.2016г. до 12.12.2018г. и 669.16лв.
нотариални такси за периода от 24.04.2018г. до 11.12.2018г., за които ищецът се
е снабдил със Заповед № 11207 от 19.12.2018г. за незабавно изпълнение по
ч.гр.д. № 20018/2018г. на ПРС II бр.с.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, „Околовръстен път“ № 260, да плати на Ц.Р.П.
ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 6лв.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, „Околовръстен път“ № 260, да плати на
основание чл.38 ал.2 от ЗАдв на адвокат Р.Ц.П. с личен № ****, с адрес на
кантората ****, адвокатско възнаграждение в размер на 2 774.19лв. /две
хиляди седемстотин седемдесет и четили лева и деветнадесет стотинки/.
Решението може
да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: