РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. М., 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на седми април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елизабета Кралева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Търговско дело №
20221600900007 по описа за 2022 година
Производството е по чл.625 и следващите от ТЗ.
Постъпила е молба от"М." ЕООД, -гр. П. ЕИК-
***,представлявано от управителя К.Х. чрез адв.Х.Х. с правно осн. чл. 625,
ал. 1 от ТЗ за откриване производство по несъстоятелност на ЕТ „Й.“ с ЕИК
*** с.Л., обл.М. управлявано от търговеца И.Ц..
В молбата се сочи, че ответникът има парични задължения,
произтичащи от договор за аренда на земеделски земи, който представлява
търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 във вр. с ал. 3 от ТЗ, като
общият размер на дължимите и непогасени арендни плащания за стопанските
2013-2021 г. подробно са описани в табличен вид в исковата молба са в
размер на 5592,62лева а върху тях се дължат и мораторни лихви. Конкретните
вземания и основанията за възникването им са описани в таблица,
инкорпорирана в молбата. Твърди се, че ответникът е неплатежоспособен, тъй
като не е в състояние да изпълни описаните в молбата изискуеми парични
задължения , породени и отнасящи се до търговски сделки.В молбата се
твърди начална дата на неплатежоспособността 31.12.2020година.
Моли съда да постанови решение, с което да обяви
неплатежоспособността на ЕТ“Й.“ с ЕИК *** с.Л., като се определи
1
началната й дата , да открие производство по несъстоятелност, да се прекрати
дейността му , да допусне обезпечение чрез налагане запор върху цялото
имущество и сметките на длъжника и възбрана върху недвижимите имоти,
собственост на длъжника, да назначи временен синдик и да определи датата
на първото събрание на кредиторите.
С допълнително молба от 10.03.2022година „М.“ ЕООД е посочил, че за
стопанската 2022/2021година ЕТ“Й.“ е останал задълежен и по
споразумение от №80 от 10.07.2020година за сумата от 16165,24лева
главница и 780,46лева лихви.
Длъжникът ЕТ“Й.“ е оспорил изцяло така подадената молба.Твърди, че
за процесните стопански години, „М.“ ЕООД е издало фактури, както
следва:Фактура № 443/09.03.2016г. с основание наем на земеделска земя,
количество 232,193 дка на стойност 6915,79 лв., като във фактурата е
посочено как е формирано количеството: 2013/2014 - 32,373 дка и 2014/2015 -
199.820 дка, сумата по която фактура е платена на 09.03.2016г. с основание
„рентно плащане за 2013/2014, 2014/2015 година“;Фактура № 895/22.02.2017г.
с основание наем на земеделска земя, количество 22.702 и 35.989 дка на обща
стойност 2054,19 лв., като във фактурата е посочено, че сумата е за наем земя
2015/2016 стопанска година, с. Г. - 22.702 дка и с. Л. - 35.989 дка и Фактура №
896/22.02.2017г. с основание наем на земеделска земя, количество 58.133 и
187.348 дка на обща стойност 8593.09 лв., като във фактурата е посочено, че
сумата е за наем земя 2015/2016 стопанска година, с. Г. - 58.133 дка и с. Л. -
187.384 дка. Сумите по двете фактури са били платени на 21.02.2017г. с
основание „рентно плащане за 2015/2016г. землище Л. и Г.“;
Във връзка с изложеното твърди, че рентните плащания, по посочените в
молбата за откриване на производство по несъстоятелност договори за
стопанските 2013/2014г., 2014/2015г. и 2015/2016г. са изцяло платени, поради
което прави възражение за липса на изискуемо задължение за тези стопански
години, поради плащане.
На самостоятелно основание прави изрично възражение за погасяване
по давност на задълженията за стопанските 2013/2014г., 2014/2015г. и
2015/2016г.. Арендните плащания представляват периодични плащания и
като такива на основание чл. 111,6. „в)“ от ЗЗД се погасяват с изтичане на
тригодишна давност.
2
По отношение на арендното плащане за стопанската 2017/2018г. по
договор №9-3061 от 11.05.2012г., твърди, че на 21.12.2018г., е извършено
плащане в размер на 18404,35 лв. с основание „рентно плащане за
2017/2018г., 368,087 дка“, поради което рентата за тази стопанска година е
изцяло платена и за липсва на изискуемо задължение в посочения в молбата
размер за стопанската 2017/2018г., поради погасяването на това задължение,
чрез плащане.
На самостоятелно основание прави и възражение за погасяване на
задължението по давност на основание чл. 111, б. ,,в)" от ЗЗД. С оглед
разпоредбата на чл. 4 от договора, падежът на задължението е настъпил един
месец след приключване на стопанската година. На основание параграф 2, т. 3
от ДР на ЗАЗ "стопанска година" е времето от 1 октомври на текущата година
до 1 октомври на следващата година. От това следва, че падежът на
задължението за стопанската 2017/2018г. е 01.11.2018г., а давността по чл.
111, б. ,,в)“ от ЗЗД е изтекла на 01.11.2021 г., т.е. преди депозиране на
молбата в съда.
По отношение на арендното плащане за стопанската 2020/2021 г., същото
е заплатено, за което представя платежно нареждане и извлечение от банкова
сметка.В тази връзка прави възражение за липса на изискуемо вземане в
претендирания размер за тази стопанска година, поради плащане.
Като цяло оспорва молбата с правно основание чл. 625 от ТЗ
неоснователна по следните съображения:
На основание чл. 607а от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива
за търговец, който е неплатежоспособен. Понятието неплатежоспособност е
легално уредено в чл. 608, ал. 1 и 3 от ТЗ. На основание чл. 608, ал. 1, т. 1 от
ТЗ неплатежоспособността се предполага в случай, че търговец не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка. Признаците на неплатежоспособността са
налице, когато длъжникът е в трайна и обективна невъзможност да изпълни
изискуемо парично задължение, чрез наличните краткотрайни и реално
ликвидни активи, поради което следва да се съблюдава обстоятелството дали
длъжникът е в невъзможност да изпълни конкретното задължение,
релевирано от кредитора по чл. 625 от ТЗ.
Въпросът за съществуването на паричното задължение, сочено от
3
кредитора, е в основата на преценката, относно това - налице ли са
признаците на неплатежоспособността, като обективно състояние на
търговеца. На първо място съществуването на задължението е предпоставка
за обосноваване на активната легитимация на кредитора в производството по
несъстоятелност. На следващо място, съществуването на вземането по чл.
608, ал. 1 от ТЗ е условие за основателност на молбата по чл. 625 от ТЗ и
представлява елемент от потестативното право на кредитора да иска
откриване на производството по несъстоятелност. Не на последно място, дори
и да съществува изискуемо вземане към кредитора, каквато хипотеза в случая
не е налице, длъжникът следва да е в обективна невъзможност да изпълни
това задължение.
ЕТ "Й." няма изискуемо задължение към кредитора „М.“ ЕООД, породено и
отнасящо се до посочените в молбата договори, тъй като задълженията,
произтичащи от тях, сочени от кредитора в молбата за несъстоятелност, за
стопанските 2013/2014г., 2014/2015г., 2015/2016г., 2017/2018г. и 2020/2021 г.
са платени, а на самостоятелно основание, арендните плащания за
стопанските 2013/2014г., 2014/2015г., 2015/2016г. и 2017/2018г. са били
погасени по давност преди депозиране на молбата по чл. 625 от ТЗ в съда.
Извън това, във връзка с подаденото уведомление по чл. 78 от ДОПК,
на ЕТ е възложена проверка за установяване на факти и обстоятелства,
относно данъчните задължения, която е приключила с Протокол №
П-040001222004640/27.01.2022 г. на ТД на НАП - Велико Търново, като
проверката е установила, че търговецът няма задължения и не са налице
факти и обстоятелства за деклариране на допълнителни задължения за данъци
и задължителни осигурителни вноски.Моли съда да остави молбата за
откриване на производство по несъстоятелност без уважение като
неоснователна.
По делото са събрани писмени доказателства Съдът като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно,
приема за установено следното.
Молбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Същата е подадена от кредитор във връзка с разпоредбата на чл.625 и
сл. от ТЗ.
4
Съгласно чл.607а от ТЗ производство по несъстоятелност се открива
за търговец, който е неплатежоспособен-не е в състояние да изпълни
изискуемо и установено по основание парично задължение във фазата по
разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност,
свързано с търговската му дейност-чл.608,ал.1 от ТЗ.
Следователно в случая ищецът следва да установи, че има качеството на
кредитор на ответника, като разполага с вземане по отношение на него и
ответникът не е в състояние да изпълни задължението си.
В разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ е предвидена оборима презумпция
за неплатежоспособност в случаите, когато длъжникът е спрял плащанията, в
която хипотеза попадат и случаите, когато длъжникът е платил изцяло или
частично вземания на определени кредитори. Според чл. 608, ал. 4 ТЗ
неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство,
образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по
чл. 625 ТЗ, вземането е останало неудовлетворено /изцяло или частично/ в
рамките на 6 месеца след получаване на поканата или съобщението за
доброволно изпълнение.
Предвидените в чл. 608, ал. 3 и ал. 4 ТЗ оборими презумпции за
неплатежоспособност, не освобождават съда от задължението да изследва
какво е обективното финансово-икономическо състояние на длъжника към
момента на приключване на устните състезания по делото. Както е прието и в
практиката на ВКС – така например, решение по т. д. № 653/19 г. на ВКС, II т.
о., презумпцията за неплатежоспособност /в посоченото дело се отнася само
за презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ/, размества доказателствената тежест
относно състоянието на неплатежоспособност и възлага на длъжника да
докаже, че е способен да изпълнява задълженията си към кредиторите;
спирането на плащанията обаче е правнорелевантно за несъстоятелността
само ако е последица от трайната, обективна невъзможност на търговеца да
изпълнява задълженията си. Даденото разрешение следва да се счете за
относимо към всички предвидени от законодателя презумпции по чл. 608, ал.
2 – 4 ТЗ. Предвид обаче оборимостта на презумпциите, и с оглед особените
процесуални правила в производството по несъстоятелност досежно
служебното начало, те ще имат практическо значение при липса на достъп до
документация, или липса на такава, въз основа на която да се установи
5
действителното икономическо състояние и имуществото на предприятието на
длъжника.
За да се открие производство по несъстоятелност е необходимо да се
установи, че търговецът е неплатежоспособен- да не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение по търговска сделка.
Изискванията, които законът поставя по отношение на вземането са: да
произтича от търговска сделка; задължението да е парично; да е и изискуемо
и да е установено по основание.
Окръжен съд М., като съобрази изложената в молбата фактическа
обстановка, изложението в писмения отговор на ответника и събраните по
делото писмени доказателства приема следното по значимия за изхода на
делото въпрос налице ли са изискуеми парични задължения на ответника към
молителя, произтичащи или отнасящи се до търговска сделка, които
ответникът да не е в състояние да изпълни:
Безспорно установено по делото е, че между страните има сключени
договори за аренда на земеделски земи от 2013 г. До 2021година така както
са описани в исковата молба и приложените писмени доказателствма към нея.
Тъй като решението на съда по несъстоятелността не се ползва със сила
на присъдено нещо относно вида на задължението и размера му, а
съществуването на задължението е само преюдициален въпрос по отношение
на неплатежоспособността, която е предмет на спора във фазата на откриване
на производство по несъстоятелност и става предмет на решението за
откриване на производството и на неговата сила на присъдено нещо, съдът по
несъстоятелността не следва да провежда процедура като при исков процес и
да прави изводи по посочените по-горе спорни въпроси.
От представените по делото Фактура № 443/09.03.2016г. на стойност
6915,79 лв., като в платежното пофактурата е посочено как е формирано
количеството: 2013/2014 - 32,373 дка и 2014/2015 - 199.820 дка, рентно
плащане за 2013/2014, 2014/2015 година“;Фактура № 895/22.02.2017г. с
основание наем на земеделска земя, количество 22.702 и 35.989 дка на обща
стойност 2054,19 лв., като във фактурата е посочено, че сумата е за наем земя
2015/2016 стопанска година, с. Г. - 22.702 дка и с. Л. - 35.989 дка и Фактура №
896/22.02.2017г. с основание наем на земеделска земя, количество 58.133 и
187.348 дка на обща стойност 8593.09 лв., като във фактурата е посочено, че
6
сумата е за наем земя 2015/2016 стопанска година, с. Г. - 58.133 дка и с. Л. -
187.384 дка. Сумите по двете фактури са били платени на 21.02.2017г. с
основание „рентно плащане за 2015/2016г. землище Л. и Г.“; е видно, че
задълженията посочени във молбата са заплатени
По отношение на арендното плащане за стопанската 2017/2018г. по
договор №9-3061 от 11.05.2012г., е видно, че на 21.12.2018г., е извършено
плащане в размер на 18404,35 лв. с основание „рентно плащане за
2017/2018г., 368,087 дка“,/л.74 от делото/ поради което рентата за тази
стопанска година е изцяло платена и липсва изискуемо задължение в
посочения в молбата размер за стопанската 2017/2018г., поради погасяването
на това задължение, чрез плащане.
Освен това МОС намира за напълно основателно и инаправеното
възражение за погасяване на задължението по давност на основание чл. 111,
б. ,,в)" от ЗЗД,тъй като в чл. 4 от договора е предвидено, че падежът на
задължението е настъпил един месец след приключване на стопанската
година. На основание параграф 2, т. 3 от ДР на ЗАЗ "стопанска година" е
времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата
година. От това следва, че падежът на задължението за стопанската
2017/2018г. е 01.11.2018г., а давността по чл. 111, б. ,,в)“ от ЗЗД е изтекла на
01.11.2021 г., т.е. преди депозиране на молбата в съда.
По отношение на арендното плащане за стопанската 2020/2021 г., в хода
на процеса се установи, че същото е заплатено, за което е представено
платежно е и извлечение от банкова сметка
Към датата на подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност е било налице единствено неизпълнено изискуемо парично
задължение на ответната кооперация към приобретателя на арендованите
обекти -"М. " ЕООД за стопанската 2017/2018 г., което с нареждане датирано
от 20.01.2022 г. арендната вноска за 2017/2018 г. също така е изплатена на
арендодателя –приобретател на имотите, като освен това с платежно
нареждане от 25.01.2022 г е заплатена и законна лихва заради забавеното
плащане на тази арендна вноска в размер на 106 лв., а с платежно нареждане
от 08.02.2022 г. е доплатена сумата 249 лв., която представлява останалата
част от дължимата законна лихва върху забавеното арендно плащане за
стопанската 2017/2018 г.
7
Установено е и че по допълнителната молба и по спорамумението
№80/10.07.2020година ответникът е внесъл сумата от 16165,24лева, и
начислената лихва за забава в размер на 780,46лева.
По този начин към приключване на съдебното дирене по делото
ответникът е изплатил всички свои изискуеми парични задължения,
произтичащи от арендния договор, т. е. не се установяват изискуеми парични
задължения, произтичащи от арендния договор/ търговска сделка /, които
ответникът да не е в състояние да изпълни. Вярно е, че е налице значителна
забава от страна на ответника да изпълни задължението за плащане на
арендната вноска за стопанската 2017/2018 г. Това задължение е следвало да
бъде изпълнено съгласно чл. ІV. 2 от арендния договор след приключване на
календарната година и в т. см. забавата е продължила от края на стопанската
2018 г. до 20.01.2022 г., когато е изплатена главницата от 1040 лв. Съдът
обаче приема, че тази забава за плащане на арендната вноска не се дължи на
невъзможност на ответника да погаси това свое задължение, като се има
предвид иначе доброто финансово-икономическо състояние на кооперацията
Видно от приложения счетоводен баланс на ответника към
31.12.2022година същия разполага със суровини и материали в размер на
464хил.л.,продукция за 1652хил.л.,предоставени аванси в размер на 38хил.лв,
вземания в размер на 225хил.лв с касова наличност 19840,77лева и банкова
наличност в размер на 153801,07лева.
Разпоредбата на чл. 608, ал. 2 от ТЗ въвежда презумпция, според която
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял
плащанията. Ако затрудненията на търговеца са временни или той разполага
с имущество, достатъчно да покрие задълженията му, без опасност за
интересите на кредиторите, следва да отхвърли молбата за откриване на
производство по несъстоятелността.
В конкретния случай е видно, че ответният търговец развива търговска
дейност, не е спрял плащанията, притежава недвижимо и движимо
имущество, няма непогасени публични задължения, през последните три
години е реализирал приходи в значителен размер, всички показатели на
финансовия анализ за ликвидност са добри стойности спрямо
препоръчителните
Всичко това дава основание да се направи извод, че ответната кооперация
8
не е изпадала и не се намира в състояние на неплатежоспособност, тъй като
на първо място не са налице сочените в молбата на -"М. " ЕООД изискуеми
парични задължения на ответника към молителя, произтичащи или отнасящи
се до търговска сделка, които ответникът да не е в състояние да изпълни, а на
второ място ответникът разполага и с достатъчно имущество за покриване на
задълженията си без опасност за интересите на кредиторите си .
Поради тези съображения молбата от "М. " ЕООД, -гр. П. , с правно осн.
чл. 625, ал. 1 от ТЗ за откриване производство по несъстоятелност на
ЕТ“Й.“с.Л. поради неплатежоспособност, следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед този изход на делото, следва молителят да бъде осъден да
заплати на ответника направените от последния деловодни разноски в размер
на 1200лева.
Поради тези съображения, МОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на М. ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. П. , ул.С. № 1 представлявано от управителя К.Х. чрез
адв.Х.Х. с правно осн. чл. 625, ал. 1 от ТЗ за откриване производство по
несъстоятелност на ЕТ „Й.“ с ЕИК *** с.Л., обл.М. управлявано от търговеца
И.Ц. поради неплатежоспособност, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА "М. " ЕООД, -гр. П., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. П. , ул.С. № 1 представлявано от управителя К.Х. да заплати
на ЕТ „Й.“ с ЕИК *** с.Л., обл.М. управлявано от търговеца
И.Ц. направените от кооперацията деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лв.,.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в
7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – М.: _______________________
9