№ 44
гр. Пловдив , 26.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Васил С. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600234 по описа за 2021 година
С обжалваното определение състав на Старозагорския окръжен съд е
осъдил Б. Д. Ю. да заплати по сметка на НБПП гр. * разноски в размер на 750
лева за служебния защитник адв. Г.Г., който му е предоставил правна помощ
в хода на съдебното производство.
Недоволен е останал жалбоподателят. Той формулира претенция
жалбата му да бъде уважена с мотива, че не е в състояние да работи поради
трудоустрояване, поради което не може да набави доходи, с които да погаси
задължението си за заплащане на възнаграждение за служебен защитник.
Апелативният съд, като съобрази възражението на жалбоподателя и
провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалвания акт,
прие, че жалбата не е основателна:
За да постанови обжалваното определение, окръжният съд е приел, че
оспорваното възнаграждение е определено за осъществяване на правна
помощ от страна на адв. Г.Г. при съдебното разглеждане на делото (адв. Г. е
назначен още на досъдебното производство, тъй като осъденият не е
разполагал със средства за упълномощаване на адвокат, а защитата му е била
1
задължителна).
С присъда № 260006 от 22.10.2020 г. по н.о.х.д. № 464/19г. по описа на
СтОС Б. Д. Ю. е осъден по повдигнатото му обвинение по чл. 124,ал.1,пр.1 вр.
чл. 20, ал. 2 НК на три години лишаване от свобода при „общ“ първоначален
режим. При осъществяване на предхождащите съдопроизводствени действия
осъденият е бил защитаван от назначения му служебен защитник адв. Г.Г..
С Решение № СВ-2878-571/2021 от 18.01.2021 г. на НБПП гр. * на адв.
Г. е присъдено възнаграждение в размер на 750 лв. за предоставената по
н.о.х.д. № 464/19г. правна помощ. Фиксирано е коректното правно основание
– чл. 18, т. 2 вр. чл. 9, ал. 4 от Наредбата за заплащане на правна помощ.
С атакуваното определение посочената сума е възложена за заплащане
на осъдения. Подходът на окръжния съд е обоснован и отговаря на
изискването по чл.189, ал. 3 НПК. След като получилият правна помощ е бил
признат за виновен по обвинението, първата инстанция не е разполагала с
друга възможност, освен да постанови разноските, направени от НБПП гр. *
за служебен защитник, да бъдат заплатени от него.
Оспорването на приложения подход от страна на жалбоподателя с
довода, че не разполага с доходи, не намира опора в закона. Именно защото г-
н Ю. не е имал възможност да заплати възнаграждение на договорен
защитник, е била осъществена служебна защита, която също подлежи на
заплащане макар и по-късно, и в доста по-нисък размер. Този размер следва
да бъде поставен в тежест на признатия за виновен Ю., в какъвто смисъл е
приложената норма на чл. 189, ал. 3 НПК.
Ето защо първоинстанционното определение е законосъобразно и
подлежи на потвърждаване.
С оглед гореизложеното Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260177/04.03.2021 г. по н.о.х.д. 464/19 г. по описа на
Окръжен съд гр. *.
Определението е окончателно.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3