РЕШЕНИЕ
гр. София, 01.02.2024 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 19 състав, в закрито съдебно
заседание на първи февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Съдия: Невена Чеуз
като разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско дело № 2 361 по описа за 2021 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Второ по ред производството е по реда на
чл. 250 от ГПК, с оглед дадени поредни задължителни указания с определение 2618/20.10.2023
г. на САС, ГО, 10 състав по гр.д. 2015/2023 с оглед депозирана поредна молба от
ищеца в рамките на въззивното производство на 13.10.2023 г.
Ответникът не е заявил становище в срока по
чл. 250 ал.2 от ГПК.
Не са налице и процесуалните предпоставки
на чл. 250 ал.2 изр.2 от ГПК за разглеждане на искането в открито съдебно
заседание.
В рамките на първоинстанционното
производство и с оглед констатираната нередовност на исковата молба предвид
изискванията на чл. 127 от ГПК на ищеца са дадени нарочни указания с
разпореждане от 24.02.2021 г. да конкретизира претенцията си за имуществени вреди
по вид, размер и период.
С уточнителна молба от 22.03.2021 г. /стр.
108 в делото на СГС/ по повод дадените указания претенцията за имуществени
вреди е конкретизирана по вид, размер и период и включва разходи за транспорт,
лекарства, храна, дрехи и тоалетни принадлежности. При прочит на постановеното
по делото съдебно решение се установява, че настоящият съдебен състав се е
произнесъл /в мотивите и диспозитива на същото/ по всяка една от сочените
по-горе претенции за имуществена увреда.
Твърдения за наличие на претенция за сума в
размер на 9 513, 96 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи
разлика в трудовото възнаграждение са заявени едва във въззивната жалба, поради
което и с оглед процесуална икономия настоящият съдебен състав е изложил
съображения в мотивите на последващото си решение по чл. 250 от ГПК от
17.05.2023 г.
С последваща нарочна молба от 13.10.2023
г., депозирана в рамките на въззивното производство е заявено нарочно искане по
смисъла на чл. 250 от ГПК. Произнасянето по такава претенция, която не е заявена в рамките на
производството, от настоящия съдебен състав би довело до последващо недопустимо
обективно съединяване на исковете, което като краен правен резултат би довело
до недопустим съдебен акт.
Горното и при дадените указания на САС
налага заявеното искане по реда на чл. 250 от ГПК да бъде отхвърлено.
Поради което
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
на
основание чл. 250 ал.1 от ГПК заявеното с искане за допълване на постановеното
по делото съдебно решение 261827/01.06.2022 г. по повод претенция за 9 513, 96 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, представляващи разлика в трудовото
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчване на съобщението за неговото
изготвяне.
СЪДИЯ: