Разпореждане по дело №1084/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение N 4/20.01.2012г., постановено по гр.д.N 339/2011г., Ардинският районен съд е изменил размера на присъдената на малолетното дете С.С. С. издръжка, платима от бащата С. С. С. от С., О., чрез майката и законен представител А. Б. С., като я е увеличил от 90лв. на 110лв., считано от 23.11.2011г. до навършване на пълнолетие, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи същата, и е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 150лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят С. С. С., който го атакува като неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални противоречия в частта му, с която е допуснато увеличение на издръжката. Не излага съображения във връзка с последния наведен довод за незаконосъобразност на атакуваното решение. Моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен, и съдът да постанови друг, с който да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира деловодни разноски.

Отговор на въззивната жалба не е депозиран.

В съдебно заседание жалбодателят не се явява, представлява се от адвокат пълномощник.

Въззиваемата се явява лично и се представлява от процесуален представител. Моли да се отхвърли жалбата, а решението на първоинстанционния съд да се потвърди. Претендира деловодни разноски.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице, имащо интерес от обжалване, а по същество същата се явява неоснователна.

Производството пред РС-Ардино е образувано по искане с правно основание чл.150 от СК, с което ищцата А. Б. С., като майка и законна представителка на малолетното си дете С.С. С., иска да бъде изменен размера на присъдената му издръжка от 90 на 150лв., считано от датата на завеждане на иска до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на други правопроменящи или правопогасяващи причини.

С атакуваното решение Ардинският районен съд е изменил размера на присъдената на малолетното дете С.С. С. издръжка, платима от бащата С. С. С. от С., О., чрез майката и законен представител А. Б. С., като я е увеличил от 90лв. на 110лв., считано от 23.11.2011г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи същата, и е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 150лв.

По делото безспорно се установява, че ответникът е бил осъден с Решение №40/16.07.2010г. по гр.д.№65/2010г. на АРС да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете С.С. С., чрез неговата майка и законна представителка А. Б. С., в размер на 90лв., считано от датата на завеждане на иска – 10.05.2010г. до навършване на пълнолетие или до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи същата.

След присъждането на този размер на издръжка и към датата на предявяване на процесния иск е изминал период от година и четири месеца, през който малолетното дете е станало ученик.

Като съобрази изложеното, а също и новите доказателства, които въззивникът представя, тази инстанция намира, че атакуваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка, и от възможностите на лицето, което я дължи.

Нуждата на детето С.от по-висока по размер издръжка се обуславя от необходимостта да му бъдат осигурени нормални условия за живот с цел правилното му отглеждане, възпитание и хармонично развитие, като се имат предвид изменилите се икономически условия в страната; обстоятелството, че е изминал повече от едногодишен период от определяне на първоначалния размер на издръжката; фактът, че детето е вече ученик, което от своя страна води до увеличени разходи по обучението му; както и че родителят, на когото е възложено да упражнява родителските права над С.няма големи материални възможности.

От своя страна ответникът по иска не е депозирал отговор по реда на ГПК, съответно – не е възразил нито по обстоятелствата, на които се основава иска, нито по основателността му, а също така не е посочил доказателства в подкрепа на твърденията си, които прави на по-късен етап, а именно, че като регистриран безработен не реализира други доходи. От данните по делото се установява, че се касае за родител, който е в работоспособна възраст и няма данни за налични заболявания, поради което съдът намира, че той може да полага труд и да реализира доходи, съответно – да заплаща издръжка в по-голям размер.

Съдът намира, че за отглеждането на малолетното дете С.е необходима издръжка от 200лв. месечно, от които въззивникът следва да плаща 110лв., като майката на детето поеме останалите 90лв., и освен това полага и неоценимите грижи по отглеждането и възпитанието му.

С оглед изложеното по-горе, атакуваното решение на АРС следва да се потвърди изцяло.

При този изход на делото, и с оглед претенциите за разноски, следва въззивникът С. С.С. да бъде осъден да заплати на въззиваемата А. С. деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 150лв.

Ето защо, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение N 4/20.01.2012г., постановено по гр.д.N 339/2011г. по описа на Ардинския районен съд в атакуваната му част.

ОСЪЖДА С. С.С., с ЕГН *, да заплати на А. Б. С., с ЕГН *, деловодни разноски в размер на 150лв .

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.