Решение по дело №1868/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по р. на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на А. Х. А., изтърпяващ наказание лишаване от с. в Затвора [населено място] против резолюция на Началника на Затвора Бургас, поставена на молба № М-4296 от 13.09.2023г., с която е постановен отказ за закупуване на лекарство „Тебокан“ със средства от бюджета на Затвора-Бургас.

Жалбоподателят оспорва административния акт като иска да бъде отменен. Посочва, че отказът е нищожен и незаконосъобразен. Ангажира доказателства.

Ответникът - началник на Затвора Бургас, не се явява в съдебно заседание. В писмено становище посочва, че рецептата е издадена по желание на жалбоподателя, като изписаният „Тебокан “ не е лекарство, а хранителна добавка, която не изисква назначение от лекар, а е на с. прием, поради което А. следва да си я закупи със собствени средства, а не от бюджета на затвора.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят А. Х. А. изтърпява наказание „лишаване от с.“ в Затвора [населено място].

С молба вх. № М-4296 от 13.09.2023г. до Началника на Затвора-Бургас жалбоподателят е поискал да му бъде закупено посоченото в рецептата лекарство „Тебокан“ със средства от Затвора –Бургас, тъй като няма финансови средства.

На така депозираната молба е поставена резолюция „Не. Да се закупи с лични средства“ и е поставена дата 27.09.2023г. и подпис. От допълнително изисканите уточнения се установява, че резолюцията е изготвена от Началника на Затвора-Бургас .

На гърба на молбата е вписано становище от м.ф. П., в което е посочила, че изписаните лекарства са гледани от реклами и ако трябва да се закупят трябва да е с лични средства. Допълнителлно е посочила, че през месец 07.2023г. А. е получил 90лв. превод и може да си закупи медикамента.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е насочена срещу акт, който има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Съобразно разпоредбата на §4б, ал.1 от ДР на ЗИНЗС, разпоредбите на глава Х от АПК се прилагат и в случаите, когато не е предвидено изрично в този закон обжалване на индивидуални административни актове на органите по изпълнение на наказанията. Производствата се разглеждат от административния съд по местоизпълнение на наказанието, като решението на съда е окончателно.

Оспореният акт е постановен на 27.09.2023г., а жалбата срещу акта е подадена на 06.10.2023г., следователно в срок. Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от оспорване – адресат на обжалвания отказ, против индивидуален административен акт и в определения от закона срок, поради което е допустима за разглеждане.

В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл.9 от АПК. Разпоредбата на чл.146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.

При така вменената от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт, съдът приема следното:

Молбата адресирана до Началника на Затвора –Бургас и на 27.09.2023г. е издаден оспореният акт, който е с автор Началника на Затвора –Бургас. Поради изложеното, съдът приема за доказана компетентността на издателя на оспорения акт. Същият е издаден в установената писмена форма, но не съдържа правни и фактически основания за издаването му, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресатът да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си, както и съдът да осъществи контрол за законосъобразност. Становището на инспетор Л. не може да се приравни на мотиви, тъй като не изхожда от органа - издател на акта (така ТР № 16 / 31.03.1975г. на ВС, ОСГК), отделно от изложеното, то е в противоречие както с издадения акт, така и становището на медицинския фелдшер. В този смисъл липсата на мотиви представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт и представлява основание за оспорване по чл.146, т.2 от АПК.

На следващо място съдът намира, че административният орган в нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от значение на случая. Не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички относими доказателства, в резултат на което е нарушил основен принцип в административното производство, залегнал в чл. 9, ал. 2 от АПК. Становището на административния орган, че предписаният медикамент е по желание на пациента, в резултат на гледане на реклами също не почива на правилата, при които би трябвало да се изписват медикаментите. Административният орган не е изпълнил задължението си да изясни в пълен обем релевантните за спора факти и обстоятелства- необходимо ли е лечение с този медикамент, изписано ли е друго лечение със същият ефект при проведения му преглуд, има ли жалбоподателят лични средства за закупуване, при липса на такива дължи ли му се предоставянето от бюджета на Затвора и при какви условия. При изясняване на посочените обстоятелства следва да се има предвид разпоредбата на чл.84, ал.2, т.4 от ЗИНЗС, коята дава право на лишените от с. за здравно осигуряване от момента на тяхното задържане, като здравните вноски са за сметка на държавния бюджет, а с чл.128, ал.2, изр.1 от ЗИНЗС е въведена законова фикция за наличен статус на лицата като здравноосигурени с непрекъснати здравноосигурителни права. Назначаването на лечение и разходите по неговото провеждане следва да бъде съобразено с изискванията на Националния рамков договор, когато се заплаща от НЗОК. Ако попада в друга хипотеза, различна от заплащането на медикаментите по горепосочения ред, също следва да бъде обсъдена и да се посочат причините за отказ. Представените по делото указания за осигуряване на лекарства на лишените от с. с „Рецептурна книжка за хронично болния“ на НЗОК явно не касаят настоящия случай или не са предоставени доказателства за установяване на тези обстоятелства.

Неизясняването на гореизложените обстоятелства формира извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Посоченото нарушение не би могло да се санира в настоящото производство, поради което съдът намира, че оспореният отказ следва да бъде отменен, а преписката следва да бъде изпратена на компетентния орган за ново произнасяне, като бъде съобразено и изложеното в настоящото решение.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на А. Х. А., изтърпяващ наказание лишаване от с. в Затвора [населено място] резолюция на Началника на Затвора Бургас, поставена на молба № М-4296 от 13.09.2023г., с която е постановен отказ за закупуване на лекарство „Тебокан“ със средства от бюджета на Затвора-Бургас.

ИЗПРАЩА преписката на началника на Затвора Бургас за разглеждане и произнасяне по молба № М-4296 от 13.09.2023г., съобразно мотивите на настоящия съдебен акт.

Решението е окончателно.