№ 74
гр. Варна, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502891 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. №
298432/20.09.2021 г. на Д.И. М., ЕГН **********, с местожителство в **** срещу Решение
№ 262405/02.08.2021 г., постановено по гр.д. № 16473/2020 г., на ВРС, L с., с което е
отхвърлен иска му за приемане за установено, че не дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Прилеп“ № 33, сумата 2723.42 лв., дължима главница за ползвани ВиК услуги,
по партида с аб. № 1149713, за периода 16.04.2019 г. – 20.05.2019 г., обективирана във
фактура № **********/22.05.2019 г., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК. В с.з. чрез процесуален
представител поддържа жалбата.
В жалбата се излага, че ответното дружество е съставило фактура за процесната сума,
получател по която е М. М.а – наследодател на въззивника, поради което и последния би
дължал сумата само ако неговата наследодателка я е дължала на въззиваемия. Сочи, че
процесната сума не е била фактурирана по партида и като задължение на въззивника,
поради което и неправилно било възприетото от ВРС, че е потребил претендираното
количество вода, а произнасянето на съда в този смисъл било недопустимо. На следващо
място излага, че неправилно са кредитирани показанията на разпитаните на страната на
въззиваемия, свидетели, тъй като същите били негови работници. По делото не било
доказано, че ответникът е доставил претендираните количества вода за посочения период, а
дори и да е доставял вода до имота, то тя не е била доставяна на М. М.а. Игнорирано било
обстоятелството, че претендираните задължения не били възникнали в патримониума на
наследодателката, за да преминат в наследствената маса и да са дължими от въззивника.
Несъобразена останала и невъзможността за процесния период да е било потребено
количество вода, в размер на 880 куб.м., а в случай, че това количество е доставено за
период различен от претендирания, той е следвало да бъде посочен, тъй като потребителят
се поставя в невъзможност да упражни възражението си за погасяване по давност. По
същество отправя искане за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявеният
иск.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА“ ООД, ЕИК *********, депозира отговор на въззивната жалба,
в който оспорва оплакванията изложени във въззивната жалба и излага собствени доводи
във връзка със законосъобразността и правилността на атакувания съдебен акт. По същество
моли решението на ВРС да бъде потвърдено.
ВОС по предмета на спора съобрази следното:
Пред ВРС е бил предявен иск с правно основание и чл. 124, ал. 1 ГПК от Д.М. за
приемане за установено, че не дължи в качеството на наследник на М. М.а, на „В и К –
Варна“ ООД, сумата 2723.42 лв., представляваща цена за ползвани и неплатени ВиК услуги
по партида с аб. № 11497143, за обект, находящ се в ***, за периода 16.04.2019 г. -
20.05.2019 г., обективирана във фактура № **********/22.05.2019 г.
Ищецът обосновава правния си интерес от воденето на иска със следните факти:
Твърди, че е наследник на М. В. М.а, починала на 31.07.2015 г. и последната не е била
клиент на ответното дружество за обект с аб. № 1149713, а процесната фактура е издадена
след нейната смърт. Сочи, че претендираната сума се отнася за период след смъртта на М.а и
няма как да е потребена от нея и да се дължи от нея. Сочи, че ищецът не е бил потребител на
услугите на ответника в периода след смъртта на неговата майка до датата 13.11.2020 г.,
когато е депозирал молба за прехвърляне на партидата на негово име. Оспорва се реалното
доставяне и потребяване на остойностеното количество вода. Твърди, че счетоводството на
ответника не се води редовно. Сочи, че липсват уведомления или съобщения до
наследодателката му или до него за забавяне или неплащане на суми, съгласно ОУ, не е била
връчвана и процесната фактура. Счита, че наличието на фактура бил юридическия факт,
който предпоставяле размера и падежа на задължнеието. Още твърди, че остойностените
показания на демонтирания водомер № 10434 е бил технически неизправен, което се
установявало от КП № **********/21.05.2019 г. В този случай била предвидена специална
процедура разписана в чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г., според която ВиК
оператора следвало да уведоми абоната и да направи предписание за отстраняване на
повредата. Твърди, че посочената процедура не е била спазена, а ищецът не е знаел за
наличието на повреда в измервателния уред. Още твърди неспазване на процедурата за
отчитане на водомера. Релевира възражение за изтекла погасителна давност, без да
конкретизира периода му.
В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който
оспорва иска като неоснователен. Оспорва фактическите твърдения на ищеца въведени с
исковата молба. Сочи, че обекта на потребление е воден по партида на наследодателката до
подаване на заявление от ищеца, през м. ноември 2020 г. за промяна на партидата. Излага,
че задълженията начислени по партидата, както преди, така и след смъртта на М.а са
заплатени с изключение на процесното. Твърди, че ищецът, в качеството на наследник, не е
изпълнил задължнеието си основано на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ОУ, в срок до
30.09.2015 г. да подаде заявление за промяна на партидата и да представи удостоверение за
наследници. Твърди, че след 31.07.2015 г. (смъртта на наследодателката) в имота са
ползвани ВиК услуги, които били заплащани. Твърди, че ищецът ползва имота, в който се
ползват ВиК услугите и след смъртта на М.а, поради което и между него и ответника е
възникнало валидно облигационно отношение по повод доставка и ползване на ВиК услуги.
Намира, че като единствен наследник, ищецът дължи плащане на процесната сума, която
била за осъществена реална доставка на 880 куб.м. вода, формирана от разликата между
новото показание от 1402 куб.м., отчетено на 20.05.2019 г., съгласно подписания от лицето
осигурило достъп до водомера, Протокол за демонтаж, и старото показание от 522 куб.м., а
не се касае за служебно начисляване. Излага, че количеството ползвани услуги, до показание
522 куб.м. са били платени. Сочи, че задължението заплащане на потребената услуга
възниква от извършване на отчет на водомера, а не от издаване на фактура като оспорва
твърдението, че последната трябва да бъде връчвана на абоната. Оспорва се твърдението, че
водомерът е бил технически неизправен. Ответникът още сочи, че е изпълнил задължението
си за отчитане на водомера на ищеца, изискващ зазимяване, два пъти годишно. Намира за
неоснователно възражението за погасяване на вземането по давност, поради това че падежът
на задължението е настъпил на 22.06.2019 г. към която дата давността не е изтекла.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
2
на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Не е било предмет на спор между страните обстоятелството, че М. В. М.а, ЕГН
**********, поч. На 31.07.2015 г. е оставила за наследник ищеца – Д. М. М., с постоянен
адрес ***.
По делото е представена Справка за облога и плащанията на частен абонат,
клиентски № 1149713, с титуляр към момента на справката ищецът – Д.М., за обект,
находящ се в ***, от която се установява, че за периода 16.04.2019 г. – 20.05.2019 г. е
отчетено количество консумирана вода 880 куб.м., на стойност 3214.14 лв., която сума не е
заплатена. Представена по делото е сметка към фактура № ********** от 22.05.2019 г., в
която посоченото количество 880 куб. м. е остойностено на сумата 2723.42 лв.
От събраните в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства
се установява, че до отчитането на количество от 880 куб.м. се е стигнало след като на
20.05.2019 г. на посочения адрес е било връчено уведомително писмо № **********, в което
е отразено показание на водомер № 10434 – 1402 куб.м., отразено е правилното му
монтиране, отразена липсата или нарушаване целостта на фабричната пломба на водомера и,
че не е прехвърлена партидата. В писмото като абонат е изписано името М. М.а, а писмото е
подписано от М.Д. М.. Автентичността на подписа не е била предмет на спор между
страните.
Не се спори, че М. М. е син на ищеца Д.М. и, че на посочената дата това лице е
осигурило достъп до водомера с оглед отчитането му.
Не се спори между страните, а и се установява от приетия заверен препис от
Констативен-двустранен протокол № **********, че на 21.05.2019 г. е извършена подмяна
на водомер № 10434, отчитащ потребените В и К услуги в обект на адрес: с.. Тополи, ул. „Р.
Панчелиев“, № 16. В посоченият протокол като абонат отново е отразена М. М.а, вписани са
данните на двата водомера – демонтиран и новомонтиран. Отразени са и показанията на
демонтирания водомер – 1402 куб.м.
По делото са представени жалби от ищеца до ответника, по повод на извършения
отчет и подмяна на измервателното устройство.
По делото са представени заявления от 09.09.2020 г., 29.09.2020 г. и от 17.11.2020 г.,
в които ищецът е отправил искане за промяна на съществуващата партида за аб. № 1149713,
за обект на ***, с. Тополи като е представено удостоверение за наследници на М. М.а.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства, чрез разпит на двама
свидетели, на страната на ответника. Показанията се кредитират и от въззивната инстанция
в частите, в които са резултат на непосредствени възприятия и не противоречат на
останалите приети за установи факти. От показанията на свидетелят Д.Д.Д., (служител на
ответника), се установява, че от 28.01.2019 г. е инкасатор в района, където се намира имота
на ***, който представлява къща и месарски магазин. Сочи, направил неуспешен опит да
отчете реално водомера в имота през м. март, но в имота нямало никой. При последващ опит
направил през м. април, когато човек намиращ се в имота му заявил, че водомера се намира
в шахта след гаражната врата, вътре в имота и имало паркирана кола. Сочи, че реален
достъп до водомера му бил осигурен през м. май 2019 г., когато извършил отчет и написал
уведомително писмо за неговата смяна. Водомера бил подменен с такъв с дистанционен
отчет. Излага, че отчитането било извършено в присъствие на представител от живущите,
който се подписал на уведомителното писмо и на протокола за подмяната на водомера.
Сочи, че в района през зимния период водомерите се зазимяват и отчитането се извършва по
прогнозни количества или самоотчети извършени от абоната.
В показанията си свидетелят В.С.М. (служител на ответника) сочи, че той е извършил
смяната на водомера, написал протокола, който бил подписан от него и от представител на
абоната, който осигурил и достъпа. По съдържанието на протокола нямало възражения.
Заявява, че при демонтажа водомерът бил без метрологична пломба, а трябвало да има
такава.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на
правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява
валидно. Произнасянето на ВРС съответства на заявената за разглеждане искова претенция
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, поради което решението се явява и допустимо.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявен
отрицателен установителен иск в тежест на ответника, е да установи съществуване на
основание за получаване на спорната сума, т. е. че е налице валидно облигационно
правоотношение, както и че са настъпили юридическите факти, от които произтича
задължението за заплащане процесното вземане. От своя страна ищеца, следва да установи,
че липсва основание за плащане на спорната сума, или че е заплатил задълженията си към
ответника.
По оплакванията във въззивната жалба. Първото от тях се състои в
„неасимилиране“ от страна на ВРС на обстоятелството, че ответникът бил съставил фактура
на името на М. М.а. Въззивният съд намира, че съставянето на фактура на името на М.а е
съвсем закономерно при положение, че в продължение на период от четири години след
смъртта й, ищецът, той и нейн единствен наследник, не е изпълнил задължението си
вменено с разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ОУ на ответника, в 60-дн. срок да подаде заявление
за промяна на партидата. Без такова заявление, фактът на настъпилото универсално
правоприемство по силата на наследяването, няма как да достигне до знанието на ответника.
От друга страна следва да бъде посочено, че няма как да бъде извършено разграничение
между фигурата на наследника М. и физическото лице М., доколкото и в двата случая се
касае за един и същ патримониум и е ирелевантно дали задължението е попаднало в
патримониума на лицето като наследник или на собствено основание.
В случая, безспорно е, че процесното задължение не е било формирано от
наследодателката - лично, това обаче не означава, че сумата не се дължи. Това е така, защото
от събраните в хода на производството доказателства безспорно се установява, че
задължението е формирано от нейния единствен наследник – ищецът М., който обитавал
процесния имот, след нейната смърт и е заплащал начислените прогнозни количества за
целия период до извършването на реалния отчет на измервателното устройство на
20.05.2019 г., без да е виждал пречка в това, че партидата продължава да се води на името на
починалата.
От страна на въззивника не се твърди да е извършван регулярен месечен отчет на
измерващото устройство в имота, а напротив не е съществувал спор между страните, че се
касае за водомер, чието реално отчитане се извършва два пъти годишно, при начислявани
прогнозни месечни количества, в хипотезата на чл. 23, ал. 1, т. 3 от ОУ. Посочените
обстоятелства ищецът е изложил в депозираните жалби до ответника, което кореспондира с
показанията на св. Д. и св. М.. Първият, извършил годишното отчитане през 2019 г., а
вторият – подмяната на водомера.
В тази посока е и второто оплакване на въззивника. Съставът на въззивният съд
намира, че показанията на разпитаните свидетели не следва да бъдат отхвърлени априори
само възоснова на обстоятелството, че свидетелите са служители на ответника – въззиваем.
Показанията на такива свидетели се преценяват в съвкупност с останалите събрани
доказателства и при условията на чл. 172 ГПК. Само в случай, че показанията противоречат
на останалите доказателства или са вътрешно противоречиви, би могло да е налице
основание същите да не бъдат кредитирани. Подобна хипотеза не е налице.
Установява се от събраните доказателства, че констатирането на показания на
водомера – 1402 м3 е в резултат на извършено реално отчитане на 20.05.2019 г.
(коментираното по-горе уведомително писмо). Същите показания са отразени и на
следващия ден - 21.05.2019 г., при извършената смяна на устройството, в съставения за
целта констативен протокол от същата дата. Протоколът и уведомителното писмо са били
4
подписан на мястото за абонат от М. М., син на въззивника, осигурил достъп до водомера,
без възражения. При това положение, констативния протокол макар и частен свидетелстващ
документ е противопоставим на ищеца, тъй като отразява неизгодни за него факти, а именно
показания на измерващото устройство, в резултат от които е установена разлика в
количеството заплатена вода, в размер на 880 м3.
Ищецът е оспорил консумирането на цялото количество вода да е извършено през
периода, за който е извършено начисляването. От събраните доказателства се установява, че
действително макар и начислено за периода 16.04.2019 г. – 20.05.2019 г., количеството от
880 м3 вероятно е изразходено за по-дълъг период, предвид начина на отчитане на
измерващите устройства в този район. Както бе посочено не се твърди, а и въззивникът сам
е посочил, че друго изравнително отчитане на водомера не е извършвано.
Неизвършването на ежемесечно отчитане на водомера, не опорочава като цяло
процедурата по отчет на потреблението, тъй като в случая е налице реален отчет, при който
както вече се посочи, е отчетено цялото количество потребена до този момент вода и
нейната цена се дължи при всяко положение. Самият ищец с бездействието си е допуснал
натрупване на значително количество вода като въпреки изтеклия продължителен период не
е проявил активност да предостави данни за реалната консумацията на инкасатора на
района, по телефон или чрез формата за самоотчет на сайта на ответника, или да инициира
отчитането на водомера, а безкритично е заплащал начислените в занижени размери
прогнозни количества. А, че количествата са в занижени размери се установява от
количествата отчетени чрез дистанционното отчитане на новото измервателното устройство.
Извършването на реален отчет на водомера на 20.05.2019 г. води до извода, че
изравнителното количеството вода следва да бъде отнесено за периода на това отчитане,
доколкото както бе посочено по-горе не се установи извършване на предходно изравнително
отчитане. Основанието за плащане на консумираната вода е извършването на реален отчет
на водомера и след като то е извършено на посочената по-горе дата се налага извода, че това
вземане не е погасено по давност предвид датата на предявяване на иска 22.12.2020 г.
В заключение съдът намира, че отразената в процесната фактура сума, съставлява
цена на количества реално потребени В и К услуги от ищеца, в процесният имот, поради
което същия дължи тяхната стойност.
Ищецът не твърди и не ангажира доказателства да е извършил плащане на
задължението, поради което и претенцията му се явява неоснователна и като такава подлежи
на отхвърляне.
По изложените съображения, въззивният състав на съда приема, че като е достигнал
до идентични правни изводи, първоинстанционния съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на въззиваемия се дължат разноските за въззивното
разглеждане на спора, на осн. Чл. 78, ал. 3, вр. Ал. 8 ГПК. Направените пред въззивната
инстанция разноски са за юрисконсултско възнаграждение, което въззивният съд служебно
определя в размер на 100.00 лв., на осн. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262405/02.08.2021 г., постановено по гр.д. №
16473/2020 г., на ВРС, L с.
ОСЪЖДА Д.И. М., ЕГН **********, с местожителство в **** да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ„ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Прилеп”, № 3, представлявано от В.В. сумата 100.00 лв. (сто
лева), представляваща разноски за въззивна инстанция, на осн. Чл. 78, ал. 3, вр. Ал. 8 ГПК.
Решението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6