Р Е Ш Е Н И Е
№ 1024 / 16.12.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав,
в открито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Г. Видев
при секретаря Я. В., като разгледа
административно дело № 419 по описа на съда за 2020 г., докладвано от съдия
Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят първоначално претендира
пълната отмяна на ревизионния акт в обжалваната му част. Впоследствие прави
частичен отказ по отношение на сумата от 3 507,63 лв. ДДС и 538,46 лв. –
лихви и за сумата от 127,62 лв. корпоративен данък и 16,65 лихви. Излага съображения за постановяването му в
противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Поддържа жалбата си чрез
процесуалния си представител в проведените съдебни заседания. Претендира
разноски.
Ответникът – директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП – оспорва
жалбата също чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания
в представена писмена защита. Сочи доводи за правилност и законосъобразност на
ревизионния акт в обжалваната му част. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
На жалбоподателя е извършена ревизия за
установяване на задълженията му за ДДС за периода от 29.01.2017 г. до
31.05.2019 г. и за корпоративен данък за периода от 07.05.2014 г. до 31.12.2018
г. Ревизията е възложена със Заповед за
възлагане на ревизия № Р-16001319003810-020-001 / 20.06.2019 г., издадена от
началник сектор при ТД на НАП Пловдив, изменена с последващи заповеди за
изменение на ЗВР на същия орган по приходите. От ревизиращите органи е бил
съставен Ревизионен доклад № Р-16001319003810-092-001 / 06.12.2019 г., срещу
който жалбоподателят не е подал възражение. Ревизията е завършила с издаването
на обжалвания ревизионен акт.
Определените задължения ревизираното лице
е обжалвало по административен ред. С Решение № 120/11.03.2020 г. директорът на
Дирекция "ОДОП" – Пловдив, е изменил ревизионния акт в частта му,
оспорена с настоящата жалба и го е отменил в другата му обжалвана по
административен ред част.
В хода на съдебното дирене от ответника е
представена и приета административната преписка по съставяне и оспорване на
ревизионния акт. Представени и приети като доказателства са и 1 бр. CD-R диск,
съдържащ справки от публичния регистър на електронни подписи.
Съдът като взе предвид констатациите в
обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото
доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна
легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките
на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата
отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално
допустима за разглеждане по същество.
В настоящото производство и съгласно чл.
160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на
ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му. След служебно извършена проверка съдът установи, че
обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощен орган, в
съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила в
срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и
съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.
В съдържанието на всички заповеди за
възлагането и изменението на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт, е
отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като
електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е
допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно
чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП, в
съответната редакция на закона към момента на издаване на документите)
електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически
свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство, но
според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП само квалифицираният електронен подпис има
значението на саморъчен подпис. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕП квалифициран
електронен подпис е този усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от
издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран
електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и
удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа и
е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. Според чл.
28, ал. 1 от ЗЕДЕП доставчикът на удостоверителни услуги води електронен
регистър, в който публикува удостоверенията за електронен подпис, които
използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на
прекратените удостоверения. Последната разпоредба е доразвита в чл. 37, ал. 2
от Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за
нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни
услуги, според която регистърът съдържа: 1. удостоверенията за квалифициран
електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик на
удостоверителни услуги; 2. списък на издадените удостоверения за квалифициран
електронен подпис; 3. списък на прекратените удостоверения; 4. удостоверения за
време за представяне на електронен подпис, създаден за определен електронен
документ, в случаите, когато такива се издават от доставчика на удостоверителни
услуги; 5. информация по чл. 28, ал. 3 от ЗЕДЕП. Следователно публичния
електронен регистър на доставчика съдържа информация относно действащите и
прекратените удостоверения за квалифицираните електронни подписи, издадени от
същия.
В случая
от направената служебна справка на представения от ответната
администрация CD-R и в публичния регистър на електронните подписи е видно, че
лицата са имали валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване
на съответния документ и изброените ЗВР, РД и РА са подписани с квалифициран
електронен подпис от лицата, които са посочени. Следователно, не се установяват
пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и
компетентността на издателите му. Съдът намира, че процедурата по издаване на
оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми
на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата
законосъобразност в цялост.
Във връзка с проверката за правилното
приложение на материалноправните норми съдът намира следното:
Жалбоподателят е дружество, регистрирано
по ЗДДС, считано от 22.05.2019 г. Ревизията
на жалбоподателя е извършeна по реда на чл. 122 от ДОПК, като органите по приходите са
приели за установени наличие на обстоятелства по ал. 1, т. 2 от същия (посочени
в уведомлението по чл. 124 от ДОПК). Според ревизиращите дружествата „Експрес
логистика и дистрибуция“ ООД и „Деливъри“ ООД (по отношение на останалите
дружества, издали неотчетени от жалбоподателя фактури с решението на ответника
е прието, че не са извършили облагаеми доставки) са редовни доставчици на
жалбоподателя, като видовете стоки – цигари, млечни и захарни изделия по
множество неотчетени фактури съвпадат с предмета на дейност на дружеството.
Приели са, че жалбоподателя е действителен получател на стоките, кото не са
отразени от него в счетоводството му. По данни от извършените насрещни
проверки, както и предоставените обяснения, справки и документи проверяващите са
констатирали, че дружеството отговаря на изискванията за задължителна
регистрация по ЗДДС с достигнат облагаем оборот към 31.12.2016 г. в размер на 53
530,85 лева. Предвид това е определен допълнително дължим ДДС от 29.01.2017 г.
до 21.05.2019 г. Освен това данъчният финансов резултат за годините от 2014 до
2018 е определен като разлика между установените от ревизията приходи и
разходи, като е формирана данъчна печалба за ревизираните години и са
доначислени съответен коорпоративен данък и прилежащи лихви.
Изводите на ревизиращия екип се
опровергаха от събраните по делото доказателства. Преди всичко, от заключението
на вещото лице графолог, неоспорено от страните, безспорно се установи, че
върху голяма част от процесните фактури не липсва подпис на представляващия
жалбоподателя, както и подпис на друго лице, което да е в трудово
правоотношение с жалбоподателя. Следователно не е доказано участието на дружеството жалбоподател в
описаните продажби, като страна – купувач. Освен това липсват писмени договори и други съпътстващи документи, поради което не
би могло да се приеме, че жалбоподателят е сключвал договори за продажба, както
и че впоследствие е реализирал доставените му стоки.
Следователно, по делото безспорно се
установи, че жалбоподателят не е извършвал процесните търговски сделки,
удостоверени с фактури, по които липсват подписи на представляващия или на
служители на дружеството.
Съобразно установената съдебна практика при
липса на подпис на получател в първичните документи, насрещните проверки не
могат сами по себе си да установят укрити доставки при съответния жалбоподател.
В тежест на органите по приходите е доказването на факта на извършване на
доставки, в резултат на което са реализирани укрити приходи от продажби, тъй
като дори и при извършване на ревизията по особения ред, с презумпция за истинност
се ползват само обоснованите констатации на органите по приходите. Доказателствената
тежест се носеше от органа по приходите, като указания в тази насока са дадени
още с определението за насрочване на делото. В случая, ответникът не се справи
с тази тежест, а напротив по делото се опровергаха направените с ревизионния
акт констатации.
Съдът кредитира и заключението на вещото
лице счетоводител, като компетентно изготвено и неоспорено от страните.
Изводите в това заключение са, че като се изключат неподписаните фактури от
представляващия на служители на дружеството, то следва да се приеме, че
жалбоподателят е достигнал облагаем оборот в размер на 51 789.70 лв. към
31.01.2018 г. Съответно същият е следвало да подаде заявление за регистрация по
ЗДДС до 14.02.2018 г., като от 28.02.2018 г. е следвало да бъде издаден акт за
регистрация по ЗДДС. За периода от март 2018 г. до август 2018 г.
жалбоподателят е поддържал облагаем оборот на 50 000 лв., съответно дължи
ДДС в размер на 3 507.63 лв. с прилежащи лихви до 06.01.2020 г. в размер
на 538.46 лв. Дължимият корпоративен данък във връзка с неосчетоводените
фактури, извън посочените по-горе за годините от 2015 до 2018 е в размер на
127.62 лв. и лихви в размер на 16.65 лв.
Следователно, обжалваният ревизионен акт в
изменените му с решението на ответника части е незаконосъобразен, в частите му,
с които на жалбоподателя са определени задължения за ДДС и лихви и корпоративен
данък и лихви над посочените по-горе размери. Съответно жалбата следва да се
остави без разглеждане в частта ѝ, с която се оспорват определените
задължения за ДДС, а делото – да се прекрати по отношение на частите от
ревизионния акт, с които са определени задължения за ДДС в размер на
3 507.63 лв. с прилежащи лихви до 06.01.2020 г. в размер на 538.46 лв. и корпоративен
данък в размер на 127.62 лв. и лихви в размер на 16.65 лв., като делото се
прекрати в тази му част.
С оглед изхода на делото е частично
основателна претенцията за разноски на жалбоподателя. От направените от него
разноски в общ размер на 2962.40 лв. следва да му се присъдят по съразмерност
2658,08 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
Отменя Ревизионен акт №
Р-16001319003810-091-001/06.01.2020 г., издаден от възложилия ревизията
началник сектор в ТД на НАП Пловдив,
както и от главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията в частта
му, изменена с Решение № 120/11.03.2020 г. на директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при Централно управление на
Националната агенция за приходите, а именно, в частта, с която на „5-С Т.“ ЕООД
допълнително са установени задължения над следните: за ДДС за периода от март
2018 г. до август 2018 г. в размер на
3 507.63 лв. с прилежащи лихви до 06.01.2020 г. в размер на 538.46 лв. и
за корпоративен данък за годините от 2015 до 2018 в размер на 127.62 лв. и
лихви в размер на 16.65 лв.
Оставя без разглеждане жалбата
на „5-С Т.“ ЕООД в частта ѝ, с която на дружеството допълнително са
установени задължения за ДДС за периода от март 2018 г. до август 2018 г. в размер на 3 507.63 лв. с прилежащи
лихви до 06.01.2020 г. в размер на 538.46 лв. и за корпоративен данък за
годините от 2015 до 2018 в размер на 127.62 лв. и лихви в размер на 16.65 лв. и
прекратява делото в тази му част.
Осъжда Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при Централно управление на
Националната агенция за приходите да заплати на „5-С Т.“ ЕООД разноски по
делото в размер на 2658,08 лв. /две хиляди шестотин петдесет и осем лева и осем
стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване
чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /П/