Решение по дело №1457/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 225
Дата: 23 октомври 2019 г.
Съдия: Михаела Атанасова Добрева
Дело: 20195300601457
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 29 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 225

Гр. Пловдив, 23. 10. 2019 г.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в открито заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Бонев

ЧЛЕНОВЕ: Михаела Добрева

 Станислава Бозева

при секретар Златка Чобанова,

като разгледа докладваното от съдия Добрева в.н.ч.х.д. № 1457 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

С присъда № 124 от 22.04.2019 г. по ч.х.н.д. № 7447/ 2018 г., РС Пловдив е признал подсъдимата А.И.Т.-А., родена на ***г. в гр.П., живуща ***, българка, български гражданин, омъжена, с висше образовование, работеща, ЕГН **********  за НЕВИННА в това, на 22.01.2018г. в гр.Пловдив, чрез депозирана в Районен съд – Пловдив искова молба с вх.№ 4480/22.01.2018г., въз основа на която е образувано гр.д.№ 1193/2018г. по описа на РС – Пловдив, V гр.с., публично да е разгласила позорни обстоятелства за К.А. ***, ЕГН **********, и за Р.С.Ч. ***, ЕГН: **********, поради което и на основание чл.304 от НПК я е ОПРАВДАЛ за повдигнатите й в този смисъл обвинения за  престъпления по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.1 вр. чл.147, ал.1 от НК и е ОТХВЪРЛИЛ предявените от тъжителите  граждански искове за причинени неимуществени вреди от престъпленията по  чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.1 вр. чл.147, ал.1 от НК,  ведно със законната лихва от момента на узнаването 18.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Срещу присъдата е постъпила жалба и допълнение към нея от тъжителите К.А.  А. и Р.С.Ч., чрез поверениците им. Иска се отмяната й и признаването на подсъдимата за виновна, а също и уважаване в гражданската част. Твърди се, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че първоинстанционният съд не е разгледар и не се е произнесъл по всички повдигнати обвиненияТвърди се, че изложеното в исковата молба, която освен това подлежи и на вписване, е проява на потъпкване на изконните права и интереси на тъжителите, чрез твърдения за неверни, позорни и унизителни за тъжителите факти, чрез засягане на честта и достойнството им, целящи да злепоставят тъжителите пред съда – съдията, страните, деловодителя и пред Агенцията по вписванията. А от събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установявало, че написаното в исковата молба от името на подсъдимата, представлява публично разгласяване на позорни обстоятелства спрямо тъжителите.

 

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата и допълнението към нея и в становищата на страните, изразени в пледоариите пред въззивната инстанция в с.з., и при направената служебна проверка установи следното:

 

Жалбата е подадена в законния срок и е процесуално допустима.

 

По същество:

За да постанови атакувания съдебен акт, РС Пловдив е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата А.Т.-А. и тъжителят К.А. били съпрузи, но през 2016г. тъжителят А. подал молба за развод. Това довело до влошаване на отношенията им и завеждане помежду им на множество съдебни спорове. Така за подсъдимата А.Т.-А. възникнал правен интерес от оспорване на сделка, сключена между тъжителя К.А. и трето лице – М.Х., като подсъдимата А.Т.-А. се свързала със свидетеля Х.М.. Подсъдимата се консултирала с последния и той поел ангажимент да я представлява и да изготви необходимите документи. Като резултат – на 22.01.2018г. свидетелят Х.М.подал в Районен съд – Пловдив искова молба с вх.N 4480/22.01.2018г., въз основа на която било образувано гражданско дело №1193/2018г. с ищец А.Т.-А. и ответници К.А. и М.Х., с правна квалификация по чл. 26 ал.2 от ЗЗД и по чл. 26 от СК вр. с чл. 26 ал.2 от ЗЗД. Исковата молба била подадена от името на А.Т.-А., чрез пълномощникът й Х.М., който я бил изготвил и подписал в качеството му на пълномощник.

След като било образувано това гражданско дело, копие от исковата молба с приложенията били изпратени и връчени на настоящия тъжител К.А. на 18.05.2018г. Тъжителят К.А. приел съдебните книжа, но тъй като му предстояло да пътува същия ден с приятели до гр.Ямбол, оставил документите в автомобила си, след което потеглили за гр.Я. Целта на пътуването им била да присъстват на рожден ден на тъжителя Р.Ч., който бил основател на сдружение с нестопанска цел „****“, с адрес на управление в гр.Я. Сдружението имало за предмет на дейност изследване, преподаване, разпространение на различни методики на себепознание и личностно развитие, работа по проекти със социални и психологически теми, свързани с развитието на личността и др.

Вечерта на 18.05.2018г. тъжителят К.А., който пътувал заедно със свидетелката Д. Х., пристигнали в гр.Я. и посетили рождения ден на тъжителя Р.Ч., където присъствала и годеницата на тъжителя Ч. свидетелката А.Г.. Настроението им било позитивно, забавлявали се. Тогава тъжителят К.А. решил да прочете съдебните книжа от подсъдимата А.Т.-А., за да разбере за какво било поредното дело. Когато започнал да чете исковата молба тъжителят А. променил изражението си, след което запознал присъстващите с написаното в исковата молба. Особено внимание му направило написаното по отношение на него и на тъжителя Р.Ч., който бил председател на сдружението „***“, а именно: „ ….ответникът – К.А. се е разболял и му е проведено лечение във **** – София, където работела доверителката ми. Междувременно съпругът й чрез интернет попада в групата за духовни практики на Р.С.Ч. ***. … След осъществен контакт А. започна да посещава сбирки и семинари на тази така наречена „група“, като се опитал да привлече в „групата“ и доверителката ми. През 2015г. К.А. е посетил семинар на „групата“, от където се е върнал променен и с агресивно отношение към ищцата, като е спрял да се интересува от нея и детето. Спрял да упражнява адвокатската си професия и е напуснал семейното си жилище. Междувременно К.А. е подал молба за развод, по която доверителката ми заведе насрещен брачен иск. ….Ответникът А. е изцяло под влиянието на групата за духовни практики, която изисква големи материални и финансови „жертви“ от членовете си.“

Този текст на исковата молба бил прочетен от тъжителя К.А. на присъстващите, което ги възмутило, а А. и тъжителя Р.Ч. се засегнали, почувствали се обидени и наклеветени, поради което депозирали частна тъжба вх.№19204/09.11.2018г. пред Районен съд – Я., довела до образуване на настоящото наказателно производство.

 

РС Пловдив е приел за установена тази фактическа обстановка от показанията на свидетелите А.Г. Г., Д. Г.Х., В.Г.Б. и Х.В.М., дадени в хода на съдебното следствие; от събраните по делото писмени доказателства - копие на искова молба с вх.N 4480/22.01.2018г. от А.И.Т.-А. по гр.д. 1193/2018г. на ПРС, V гр.с., приложенията към нея, копие на съобщение до К.А. за връчване на копие на исковата молба по цитираното дело, заедно с приложения към исковата молба, Устав на сдружение с нестопанска цел „****“ и копие на протокол 2/25.10.2014г., удостоверение от Окръжен съд – Я. за актуално състояние на сдружението „***“ гр. Я. към 31.12.2017г. Събраните доказателства първоинстанционният съд е кредитирал изцяло, като е изложил мотиви, че кореспондират помежду си.

При така възприетата фактическа обстановка и доказателствен анализ, ПРС е приел за установено, че подсъдимата А.И.Т.-А. не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпленията, за които е обвинена от двамата тъжители, тъй като не е автор на исковата молба и последната не е подписана от нея, а също и поради това, че според първоинстанционния съд, изложеното в исковата молба не може да се квалифицира като позорно обстоятелство спрямо за двамата тъжители. Тези мотиви са дали основание на първоинстанционния съд да оправдае подсъдимата А.И.Т.-А. по насочените спрямо нея обвинения.

 

Пред въззивния съд делото е по инициатива на тъжителите. Възраженията са развити в жалба и допълнение към нея и поддържани в пледоариите на поверениците пред въззивната инстанция, а въззивният съд намира за неоснователни.

Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по част от посочените в тъжбата фактически обстоятелства, което представлявало съществено процесуално нарушение. Районният съд е обсъдил всички посочени тъжбата, като засегнали тъжителите изрази.

Константната съдебна практика в това число и практиката на Европейския съд по правата на човека по чл.10 ал.2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, са категорични, че твърдения, направени пред властите не могат да се разглеждат като разгласяване на клеветнически твърдения, тъй като техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, до които се отнасят, а целят да упражнят правата си в едно демократично общество, управлявано от върховенството на закона, като търсят помощ от орган на власт.

По делото е безспорно, че твърдените от тъжителите изрази са материализирани и деянието осъществено чрез депозирана в Районен съд – Пловдив искова молба с вх.№ 4480/22.01.2018г., въз основа на която е образувано гр.д.№ 1193/2018г. по описа на РС – Пловдив, V гр.с.

Както депозирането на исковата молба пред съда, така и нейното вписване в Агенцията по вписванията не могат да се квалифицират като осъществяване на изпълнително деяние „разгласяване“, тъй като са направени пред органи на власт, задължени да не разгласяват фактите и данните, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата, съгласно чл.211 от Закона за съдебната власт и чл.149 от Правилника за администрацията в съдилищата. Поради това и липсва съставомерност, която да обоснове наказателна отговорност за подсъдимата. А постановявайки оправдателна присъда първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.

 

Въз основа на горните мотиви, обсъждащи законосъобразността на присъдата, и като не установи по реда на чл.314 от НПК наличието на други, които да обосновават отмяната й, Пловдивският Окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 124 от 22.04.2019 г. по ч.х.н.д. № 7447/ 2018 г. на Районен съд Пловдив.

РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.