РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 21.12.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2079 по описа
за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от А1
България“ ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел“/ ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, чрез процесуалния представител адв. В.*** срещу В.Б.Л., ЕГН **********, с адрес: *** кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.
с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца обща сума в размер на 1340,10
лева, от които сума в размер на 987,35 лева за незаплатена далекосъобщителна
услуга и сума в размер на 352, 75 лева, представляващи неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга.
Твърди се в исковата молба,
че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение. Излага, че между
него и ответника са съществували и валидно е действали договор с индивидуален
потребителски номер договор -
М3833683/16.10.2013г. и М4016104/ 18.02.2014 г. за далекосъобщителни услуги,
сключен с ответника В.Б.Л. ЕГН: **********. Сочи се, че по Договор
с индивидуален потребителски номер М3833683 на ищеца са му предоставяни
далекосъобщителни услуги за мобилен номер ********** по избран тарифен план
Мтел Смарт 1 с месечна абонаментна такса 24,90 лв. /с ДДС/ за срок от 2 години.
Излага се, че на същата дата длъжникът е сключил и договор за лизинг №*********
за мобилен апарат САМ Gа1аху Соге Duаl Вlue Ргоmо 23 м.
Твърди се, че на 18.02.2014 г.
ответникът е сключил и друг договор с индивидуален потребителски номер М4016104,
с който са му предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен номер **********
по избран тарифен план Мтел Трансфер М с месечна абонаментна такса 24,90 лв. /
с ДДС/ за срок от 2 години. Излага се, че възползвайки се от промоционални
условия, на същата дата длъжникът е сключил и Договор за продажба на изплащане
№ ********* за „Пак SАМ
Ga1аху S4 16GВ В1а+Роstр128К-Мicr Промо 23 м“ за срок от 23 месеца. Сочи,
че номера М3833683 и М4016104 са
индивидуални клиентски номера, с които абонатът фигурира в системата на ищеца и
представляват уникална комбинация от цифри, като услугите, които ползват
клиентите са свързани към един или няколко такива номера, като чрез тях се
издават месечните сметки/фактури. Твърди
се, че съгласно ОУ на един клиентски номер може да се предоставят множество
услуги, като в този смисъл под един клиентски номер се завеждат всички договори
за услуги, сключени от абоната, обективирани с номера на клиента или под ГО на
клиента, който е другият индивидуализиращ признак на абоната, с който се
въвежда в системата на Оператора. Излага
се, че ГО или клиентски номер на клиента в настоящия случай е *********, като в
конкретният случай длъжникът е бил въведен в системата на Мобилтел с
индивидуален номер МЗ833683 и М4016104 и с „клиентски номер“ *********, по
които са издавани фактурите на абоната за няколко договора за услуги, от които
произтича претенцията на ищцовото дружество и въз основа, на които е издадена
Заповедта за изпълнение срещу длъжника. Сочи се, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния
оператор заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура,
която се издава на името на абоната, като при сключване на договора Мобилтел
уведомява всеки абонат за таксуващия период, за които ще му бъде издавана
фактура. Излага се, че промяната на този
период може да бъде извършвана едностранно от Мобилтел след предварително
уведомление до абоната, като неполучаването на фактурата не освобождава
абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. Твърди, че в срока
на действие на договор за далекосъобщителни услуги М3833683 и М4016104 ищецът е
издал на ответника следните фактури: 1. по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга
с номер МЗ833683: фактура № *********/18.07.2014 г., с падеж на плащане
02.08.2014 г., за отчетен период от 16 06.2014 г.до 15.07,2014 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 11 89 лв.; фактура №
*********/19.08.2014 г., с падеж на плащане 03.09.2014 г., за отчетен период от
16.07.2014 г.до 15 08.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 11.89 лв.; фактура № *********/19.09.2014 г., с падеж на плащане
04.10,2014 г., за отчетен период от 16.08.2014 г.до 15.09.2014 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 11.89 лв.; фактура № *********/20.10.2014
г., с падеж на плащане 04.11.2014 г., за отчетен период от 16.09.2014 г.до
15.10.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 11 89 лв.;
фактура № *********/20.11.2014 г., с падеж на плащане 05.12.2014 г., за отчетен
период от 16.10.2014 г.до 15.11.2014 г., за ползване на далекосъобщителни
услуги за сумата от 11.89 лв.; фактура № *********/19.12.2014 г„ с падеж на
плащане 03.01.2015 г., за отчетен период от 16.11.2014 г.до 15.12.2014 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 11.89 лв.; фактура №
*********/19.01.2015 г., с падеж на плащане 03.02.2015 г., за отчетен период от
16.12.2014 г.до 15.01.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 11.89 лв.; фактура № *********/19 02.2015 г., с падеж на плащане 06.03.2015
г., за отчетен период от 16.01.2015 г.до 15.02.2015 г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 11.89 лв.; фактура № *********/19.03.2015
г., с падеж на плащане 03.04.2015 г„ за отчетен период от 16.02.2015 г.до
15.03.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 96.13 лв.;
Излага се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по посочения договор,
като не е заплатил в срок всички дължими към ищеца суми за потребени договорни
услуги, за които мобилният оператор е издал на абоната-длъжник фактури. На
основание чл. 86 от ЗЗД се претендира и мораторна лиха за забава начислена
върху главницата в размер на 44.83 лв. за периода от 04.04.2015 г. до
24.07.2017 г.; 2. По Договор за предоставяне
на далекосъобщителна услуга с номер М4016104 са издадени следните фактури:
фактура № *********/18 07.2014 г., с падеж на плащане 02 08 2014 г., за отчетен
период от 16.06.2014 г.до 15.07.2014 г., за ползване на далекосъобщителни
услуги за сумата от 41.9 лв.; фактура № *********/19.08.2014 г„ с падеж на
плащане 03.09.2014 г., за отчетен период от 16.07.2014 г.до 15.08.2014 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 41.9 лв. ; фактура №
*********/26.08.2014 г., с падеж на плащане 26.08 2014 г., за отчетен период от
16.07.2014 г.до 15.08.2014 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 352,75 лева;
фактура № *********/19.09.2014 г., с падеж на плащане 04.10.2014 г., за отчетен
период от 16.08.2014 г.до 15.09.2014 г., за ползване на далекосъобщителни
услуги за сумата от 41.9 лв.; фактура № *********/20.10.2014 г., с падеж на
плащане 04.11.2014 г., за отчетен период от 16.09.2014 г.до 15.10.2014 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 41.9 лв.; фактура №
*********/20.11.2014 г., с падеж на плащане 05.12.2014 г., за отчетен период от
16.10.2014 г.до 15,11.2014 г,, за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 41.9 лв.; фактура № *********/19.12.2014 г., с падеж на плащане
03.01.2015 г., за отчетен период от 16.11.2014 г.до 15 12.2014 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 41.9 лв.; фактура №
*********/19.01.2015 г., с падеж на плащане 03.02.2015 г., за отчетен период от
16.12.2014 г.до 15.01.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 41.9 лв.; фактура № *********/19.02.2015 г., с падеж на плащане
06.03.2015 г., за отчетен период от 16.01.2015 г.до 15.02.2015 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 41.9 лв.; фактура №
*********/19.03.2015 г., с падеж на плащане 03.04.2015 г., за отчетен период от
16.02.2015 г.до 15.03.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 460.9 лв. Излага се, че
длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е
заплатил в срок всички дължими към Оператора суми за потребени договорни
услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно
сключените с него договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги.
Твърди се, че вземането по договора с длъжника не е погасено, поради което на
основание чл., 86 от ЗЗД се претендира и мораторна лихва за забава начислена
върху главницата в размер на 186.51 лв. за период от 04.04.2015 г. до 24.07.2017
г. Излага се, че претендираната сума в
размер на 1571.44 лв. посочена като главница представлява сбор от предоставени
на абоната от Оператора далекосъобщителни услуги по сключените между страните
договори за далекосъобщителни услуги и начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, а именно главницата е
формирана като сбор от потребените и незаплатени далекосъобщителни услуги по
договор М3833683 и М4016104 в размер на - 987.35 лв. - незаплатена далекосъобщителна
услуга и сума за начислена неустойка в размер на - 352.75 лв., представляваща
неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги. Сочи
се, че мобилтел има право да получава в срок всички дължими от абоната суми за
ползването на предоставените услуги., както и има право да получава в срок
всички суми по т. З4.а-З4.в от ОУ. Излага се, че незаплатената стойност на далекосъобщителните
услуги, предоставяни на абоната е отразена в представените фактури и доколкото
последните не са били погасени от абоната-ответник ищецът е прекратил
едностранно сключения между тях договор за мобилни услуги, поради което на Л. е
била начислена неустойка. Твърди се, че клаузата за неустойка е регламентирана
и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в ОУ на
оператора, които са неразделна част от индивидуалния договор и имат
задължителна сила за страните, освен ако не е уговорено друго. Излага се, че
настоящият случай не попада в тази хипотеза, защото такава допълнителна уговорка
няма, а клаузата за неустойка фигурира в представените с исковата молба
Приложения в Раздел Отговорност и гласи, че „в случай, че абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, в
това число, ако по негово искане или вина Договорът по отношение на Услугите в
това Приложение ще бъде прекратен в рамките па определения срок за ползване,
както и, че операторът има право да прекрати Договора по отношение на тези или
всички Услуги и/ или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане
на определения срок на ползване. Твърди
се, че основанието за прекратяване на договора следва и от 27.2 и чл. 54 от ОУ
на мобилния оператор, в които е уговорено, че Мобилтел има право да ограничи
достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът
има неизплатени дължими вземания към Мобилтел.
Сочи се, че съгласно чл. 54 от ОУ/ „Мобилтел има право едностранно да
прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата
в следните случаи: 54.1 При неплащане на дължими суми след изтичане срока за
плащане, като за самото прекратяване на договора законът не изисква форма нито
за валидност, нито за доказване, тьй като то настъпва по силата на договора,
поради неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни
услуги. Сочи се, че клаузата за неустойка е регламентирана и уредена в договора
за мобилни услуги към датата на подписването му и Общите условия на оператора.
Твърди се, че неизпълнението от страна на абоната-ответник да заплати сумите за
потребените услуги, съгласно издадените фактури е довело до прекратяването на
индивидуалните му договори и
начисляването на договорна неустойка. Излага се, че ответникът се е съгласил и
е приел ОУ на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Твърди се, че към индивидуалния договор се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към него, като по силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Излага се, че в
конкретният случай ответникът е подписал договор за мобилни услуги, ползвал е
предоставените мобилни услуги и не е
изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с
това си поведение е изпаднал в забава. Сочи, че в настоящия
случай ответникът не е изпълнил задължението си по договора, паради което моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по
делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба моли съда
да уважи предявения иск, да постанови решение по реда на чл.238 ГПК и да му
присъди разноски. Развива подробни съображения относно становището си за
основателността на иска.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е упражнил процесуалното
си право да подаде отговор на исковата молба.
В проведеното по
делото о.с.з. ответникът не се явява и не се представлява.
Процесуални
представител на ответника е направил своевременно искане за постановяване на
неприсъствено решение, тъй като ответника не подал писмен отговор, не се е явил
в първото по делото съдебно заседание и същевременно не е направил искане
делото да бъде гледано в негово отсъствие. Въпреки, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване
на неприъствено решение на основание чл.238 ГПК, съдът намира че не са налице в
комулативност по отношение всички предявени с исковата молба искове
предпоставките на чл.239 ГПК, ал.1, т.2 ГПК- искът да е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства. Поради изложеното и на основание чл.239, ал.3 ГПК, следва да
бъде отхвърлено искането за постановяване на неприсъствено решение и да бъде
продължено разглеждането на делото.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 6431/2017 г. по описа
на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение
№4221/24.08.2017 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело обща сума в размер на 1340,100 лева, от които 987,35 лева главница,
представляващи незаплатена далекосъобщитетелна услега; сума в размер на 352,75
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги, 231,34 лева мораторна лихва и разноски в размер на 235,43
лева.
Установява се приложения по делото
Договор № М3833683/16.10.2013 г., че ищецът е закупил на лизинг мобилен апарат.
Ведно е от
приложеното по делото Приложение № 1 към договор №*********/16.10.2013 г. ,че
между страните е сключен договор по силата на който на ответника са
предоставени услуги по тарифен план Мтел
Start.
От приложения по
делото Договор за изплащане № *********/18.02.2014 г. се установява, чу
ответникът е закупил на лизинг мобилен апарат от ищеца.
По делото е
представено и Приложение № 1 към договор №*********/18.02.201г, от който се
установява, че между страните е сключен договор по силата, на който на
ответника са предоставени телекомуникационни услуги по тарифен план Мтел
Трансфер М.
От подаденото по
делото заявление се установява, че ответникът е отправил искане до ищеца за
промяна на телефонния му номер.
Видно е от приложената по делото
сметка № ********** /26.08.2014 г., че ищецът е издал такава, в която е отразил
за плащане неустойка в размер на 352,75 лева.
Установява се от
приложените по делото фактури с №№№
*********/18.07.2014 г., с падеж на плащане 02.08.2014 г., за отчетен период от
16 06.2014 г.до 15.07,2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 11 89 лв.; фактура № *********/19.08.2014 г., с падеж на плащане
03.09.2014 г., за отчетен период от 16.07.2014 г.до 15 08.2014 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 11.89 лв.; фактура №
*********/19.09.2014 г., с падеж на плащане 04.10,2014 г., за отчетен период от
16.08.2014 г.до 15.09.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 11.89 лв.; фактура № *********/20.10.2014 г., с падеж на плащане
04.11.2014 г., за отчетен период от 16.09.2014 г.до 15.10.2014 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 11 89 лв.; фактура №
*********/20.11.2014 г., с падеж на плащане 05.12.2014 г., за отчетен период от
16.10.2014 г.до 15.11.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 11.89 лв.; фактура № *********/19.12.2014 г„ с падеж на плащане
03.01.2015 г., за отчетен период от 16.11.2014 г.до 15.12.2014 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 11.89 лв.; фактура №
*********/19.01.2015 г., с падеж на плащане 03.02.2015 г., за отчетен период от
16.12.2014 г.до 15.01.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 11.89 лв.; фактура № *********/19 02.2015 г., с падеж на плащане
06.03.2015 г., за отчетен период от 16.01.2015 г.до 15.02.2015 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 11.89 лв.; фактура №
*********/19.03.2015 г., с падеж на плащане 03.04.2015 г„ за отчетен период от
16.02.201№ *********/18 07.2014 г., с падеж на плащане 02 08 2014 г., за
отчетен период от 16.06.2014 г.до 15.07.2014 г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 41.9 лв.; фактура № *********/19.08.2014
г„ с падеж на плащане 03.09.2014 г., за отчетен период от 16.07.2014 г.до
15.08.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 41.9 лв. ;
фактура № *********/26.08.2014 г., с падеж на плащане 26.08 2014 г., за отчетен
период от 16.07.2014 г.до 15.08.2014 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 352,75 лева;
фактура № *********/19.09.2014 г., с падеж на плащане 04.10.2014 г., за отчетен
период от 16.08.2014 г.до 15.09.2014 г., за ползване на далекосъобщителни
услуги за сумата от 41.9 лв.; фактура № *********/20.10.2014 г., с падеж на
плащане 04.11.2014 г., за отчетен период от 16.09.2014 г.до 15.10.2014 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 41.9 лв.; фактура №
*********/20.11.2014 г., с падеж на плащане 05.12.2014 г., за отчетен период от
16.10.2014 г.до 15,11.2014 г,, за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 41.9 лв.; фактура № *********/19.12.2014 г., с падеж на плащане
03.01.2015 г., за отчетен период от 16.11.2014 г.до 15 12.2014 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 41.9 лв.; фактура №
*********/19.01.2015 г., с падеж на плащане 03.02.2015 г., за отчетен период от
16.12.2014 г.до 15.01.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 41.9 лв.; фактура № *********/19.02.2015 г., с падеж на плащане
06.03.2015 г., за отчетен период от 16.01.2015 г.до 15.02.2015 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 41.9 лв.; фактура №
*********/19.03.2015 г., с падеж на плащане 03.04.2015 г., за отчетен период от
16.02.2015 г.до 15.03.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 460.9 лв. 5 г.до 15.03.2015
г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 96.13 лв., че ищецът е
издавал фактури на ответника за претендираните суми.
В раздел 5.3 на
Приложение №1 -”Отговорност” е предвидено, че в случай, че абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от Приложението, Договора или Общите условия, в
т.ч.ако по негово искане или вина Договорът по отношение на Услугите в това
Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, Операторът
има право да прекрати Договора по отношение на тези или всички Услуги и/или да
получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси/без
остатък/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване.
По делото са
приобщени и ОУ на ищеца, действащи към датата на подписване на процесния
договор.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът
приема за установено следното от
фактическа страна:
За успешното
провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК ищецът следва да установи в процеса: учреденото по негова
инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова
полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника; наличието на валидно
възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните суми по
процесния договор; да докаже настъпването на изискуемоста на претендираните
суми към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, както и към датата на подаване на исковата молба; Да докаже
договорна уговорка за неустойка, виновно неизпълнение от неустоечния вид, както
и размера на неустойката.
В тежест на
ответника е да докаже плащане на дължимите суми, както и евентуално направените
възражения.
По делото не е
спорно, а и се установява от приложените по делото доказателства, че между
страните е била налице валидна облигационна връзка по силата, на която ищецът е
предоставил далекосъобщителни услуги на ищеца срещу задължението същият да
заплаща месечна такса съобразно изразходваните от него услуги.
Установява се от
приложените по делото доказателства и, че ищецът е издавал фактури за
ползваните от ответника услуги.
На доказване по
делото подлежи и факта дали ответникът дължи заплащане на претендираните суми.
Въпреки, че ищецът не е
посочил дата, от която счита, че договорът между страните е бил прекратен, то
такова прекратяване, след незаплащането на задълженията от страна на потребителя на услуги,
безспорно е настъпило и то се дължи именно на неизпълнение на задълженията на
ответника да заплаща
дължимите суми по фактурите.
С оглед на
представените по делото доказателства съдът приема за доказано, че на ответника
са предоставени конкретни услуги на определена стойност,
които същият е следвало да заплати, съобразно уговореното в договора
По делото не са
представени доказателства от ответника, че е изпълнил задължението си да плати
процесните суми, поради което съдът приема за доказано, че дължи сумите,
претендирани като главница за доставено, но незаплатена далекосъобщителна
услуга.
По отношение на
претендираната неустойка по чл.92 ЗЗД
Съгласно
чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на
неизправна страна по правна сделка да престира определена (глобално или в
процент) или определяема парична сума, като обезщетение за вредите от
неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да
бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането е необходимо да са осъществени
предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено акцесорно
задължение за неустойка, което е действително и неизпълнение на главното
задължение.
За
нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор,
съдът следи служебно. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане
на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно и при незаявено
основание за нищожност на договора, когато: е нарушена норма предвидена в
закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; е
относимо е до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното
право документ/; е налице противоречие с
добрите нрави - виж решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год.
на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др., е
налице неравноправна клауза, както и някои други особени от правна или
фактическа страна хипотези, но всички свързани с охраняването на блага от
специфичен обществен порядък, които преодоляват поради изключителната си
значимост основния принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство.
В
настоящия случай, съгласно раздел 5.3 на Приложение №1 -”Отговорност” е
предвидено, че в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от
Приложението, Договора или Общите условия, в т.ч.ако по негово искане или вина
Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките
на определения срок на ползване, Операторът има право да прекрати Договора по
отношение на тези или всички Услуги и/или да получи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаментни такси/без остатък/, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на ползване. Съдът намира, че предвидена в договора клауза за неустойка
противоречи на добрите нрави, поради следното: Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР №
1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Клауза за неустойка
предвиждаща задължение за длъжника за заплащане на неустойка, равняваща се на
дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид услуга
абонаментни такси, независимо от момента на разваляне на същия, несъмнено се
явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тя излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът получава имуществена облага от насрещната
страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален,
без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно обогатяване и
нарушава принципа на справедливост. В този смисъл са решение № 219/09.05.2016
г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, І т.о. и решение № 193 от 09.05.2016 г. по т.
д. № 2659/2014 г. на ВКС, І т.о. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 88,
ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес, при който
обезщетението няма компесаторен характер. Допустимо е уговаряне от страните на
неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите ѝ
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Целта и начина на формиране
на уговорената в случая компенсаторна неустойка излиза извън присъщите ѝ
функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта ѝ нищожна, съгласно задължителните разяснения на т. 3 на
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За
съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като
валидността ѝ се преценява към момента на сключване на съответния
договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството
и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението
/виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Уговорката за неустойка при прекратяване /разваляне/ на договора, определена в
размер на дължимите до края на договора месечни абонаментни такси за
предоставения телефонен номер до края на този срок, е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Действително няма пречка размерът на неустойката
да надхвърля вредите от неизпълнението. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза обаче е да дoведе до неоснователно обогатяване на оператора
спрямо потребителя, който да получи престация в пълен обем за срока на
договора, без да престира насрещната услуга, което е в контраст с всякакви
разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Освен това така
уговорената клауза във връзка с гореизложените съображения се явява и
неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. Ответника има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищеца е търговец по смисъла
на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Уговорката за дължимост на всички месечни
абонаментни такси до крайния срок на договора при прекратяването му по вина на
потребителя, обуславя необосновано висока неустойка, тъй като предварително
дава възможност на ищеца да получи насрещната престация по договора, дори при
прекратяването му по вина на потребителя. Съдът намира клаузата за нищожна –
изначално към датата на сключването на договора, отсъствието на валидно съглашение
за заплащане на неустойка води до частична недействителност (нищожност) на
сключения договор в тази му част. Тъй като противоречието между клаузата за
неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва
изводът, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер.
Оттук следва, че съдът не следва да разглежда налице ли са били основанията
предвидени в договора за начисляване на неустойка – неизпълнение на ответника
на договорни задължения и прекратяване на договорното правоотношение.
С оглед
всичко гореизложено, съдът намира искът за неустойка за неоснователен и
като такъв следва да бъде оставен без уважение.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане
в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответниците, следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 200.76 лв. за заплатена държавна
такса и адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 187,88 лв.,съобразно уважената част от иска.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
На основание чл. 239, ал.3 от ГПК ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ищеца „А1 България“
ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел“/ ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***,
чрез процесуалния представител адв. В.***, за постановяване на неприсъствено решение, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните че В.Б.Л.,
ЕГН **********, с адрес: ***1 България“ ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел“/ ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, чрез процесуалния представител адв. В.*** сума в
общ размер на 987,35 лева, представляващи незаплатени фактури по
договори за далекосъобщителна услуга, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК, до окончателното плащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 България“ ЕАД /с предишно наименование
„Мобилтел“/ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез
процесуалния представител адв. В.*** срещу В.Б.Л., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД с
искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 352, 75 лева, представляващи
неустойка за предсрочно прекратяване на договорш за далекосъобщителни услуги,
ведно със сторените в заповедното производство разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В.Б.Л., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на А1 България“ ЕАД /с предишно наименование
„Мобилтел“/ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез
процесуалния представител адв. В.*** сумата от 200.76
лв., представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 6431 по
описа за 2017 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Б.Л., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на А1 България“ ЕАД /с предишно наименование
„Мобилтел“/ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез
процесуалния представител адв. В.*** сумата от 187,88
лв., представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд
пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: