№ 84299
гр. София, 12.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Частно гражданско дело
№ 20241110132204 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411 от ГПК.
Образувано е по заявление на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК *************, за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за неизплатени
цедирани вземания срещу В. Н. В., ЕГН **********.
Заявителят твърди, че на 04.07.2018 г. между В. Н. В. –
кредитополучател, и „ФИРМА“ ЕАД – кредитодател бил сключен Договор за
потребителски кредит № 1102172. Между „ФИРМА“ ЕООД и В. Н. В. е
сключен договор за предоставяне на поръчителство във връзка с
възникналото облигационно правоотношение по посочения договор за
потребителски кредит. Сключен е договор за поръчителство между
„ФИРМА“ ЕООД – като поръчител, и „ФИРМА“ ЕАД, по силата на който
поръчителят се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по
Договор за потребителски кредит № 1102172. Във връзка с договора за
поръчителство кредитополучателят дължи на „ФИРМА“ ЕООД
възнаграждение в общ размер на 670,80 лв.
Твърди се, че поради неизпълнение задълженията на длъжника,
поръчителят е изпълнил задължението на кредитополучателя по договора за
потребителски кредит.
На 02.03.2021 г. вземанията на „ФИРМА“ ЕАД и „ФИРМА“ ЕООД били
прехвърлени с договор за цесия, сключен между цедентите „ФИРМА“ ЕАД и
„ФИРМА“ ЕООД и цесионера „ФИРМА“ ЕООД.
Предвид изложените обстоятелства „ФИРМА“ ЕООД претендира от В.
Н. В. следните суми: сумата от 700,00 лв. – главница по договор за кредит,
179,71 лв. – договорна възнаградителна лихва, 421,02 лв. – обезщетение за
забава върху главницата по договор за кредит; 670,80 лв. – възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство, 351,02 лв. – обезщетение за забава
върху главницата по договора за предоставяне на поръчителство, и законна
1
лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на
Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна нищожност на клаузи от
договора за кредит, а именно: чл. 4, ал. 1 от Договора за предоставяне на
потребителски кредит относно сключване на договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от „ФИРМА“ ЕАД юридическо лице. С посочената
клауза е вменено задължение на кредитополучателя да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице в
срок до 48 часа от подаване на заявлението за кредит, което е необходимо
условие за отпускане и усвояване на сумата, предмет на договора за кредит.
Освен това при справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че едноличен
собственик на капитала на „ФИРМА“ ЕООД е „ФИРМА“ ЕАД, т. е. същите са
свързани лица.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски
кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за
неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за
кредит (каквито са посочените вземания), съществува обоснована вероятност,
че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 от ЗПК. Този извод се налага
предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи,
формирана както в исковото, така и в заповедното производство. При
съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът
приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя
с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и
спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед
за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази
Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да
се отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува
значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, респ. същите не
могат да бъдат защитени рамките на заповедното производно.
Предвид изложеното заповед за изпълнение следва да се издаде за
вземанията за главница, договорна (възнаградителна) лихва и обезщетение за
забава по договора за кредит. За останалите суми заявлението следва да се
отхвърли.
При издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК, на заявителя следва да се
присъдят и разноски само пропорционално на уважената част от вземането,
или сумата от 26,01 лв. за държавна такса и 28,00 лв. за юрисконсултско
2
възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК *************
срещу М.Г.П., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК в частта, с която се иска заплащане на следните суми: сумата от
670,80 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство,
сумата от 351,02 лв. – обезщетение за забава върху главницата по договора за
предоставяне на поръчителство, и законна лихва върху главницата по
договора за предоставяне на поръчителство от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда.
УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може
да предяви осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок
от съобщаването му с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3