Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2021г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Четвърти касационен състав, в публично заседание на двадесет и втори
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА ПЕКОВА
ЙОРДАН
ДИМОВ
при
секретаря Камелия Александрова и в присъствието на прокурора Александър
Атанасов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 559 по
описа на Административен съд гр.Варна за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК
вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на П.И.П., подадена чрез адв.М. против Решение № 260143/01.02.21г. по НАХД
№5234/2020г. на ВРС, 38 състав, с което е потвърдено наказателно постановление
№ 18-0819-008193/31.01.2019г. на началника на група към ОДМВР Варна, сектор
„ПП“, с което са наложени административни наказания глоба в размер на 20лв. на
основание чл.183, ал.2, т.11 ЗДвП, глоба в размер на 150лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП и
глоба в размер на 10лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 ЗДвП. Касаторът твърди, че
решението на ВРС е неправилно, незаконосъобразно и несправедливо, тъй като е
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния
закон. Твърди, че незаконосъобразен е изводът на ВРС, че е налице състав на
вмененото му нарушение, тъй като е обоснован единствено с показанията на
свидетеля, който е забелязъл само първите три символа от номера на автомобила
участник в ПТП, който го бил напуснал. Непосочването на пълния номер на
автомобила води до съмнение дали действително това е бил автомобилът участник в
ПТП, т.е. няма доказателства, че именно неговия автомобил е бил участник в ПТП.
По делото не са събрани каквито и да е доказателства, които да подкрепят
тезата, че автомобилът му е участвал в ПТП, като съдът не е изискал записи от
камери, нито е разпитал свидетели, които да изяснят как АНО е стигнал до
заключението, че автомобилът му е участвал в ПТП, като по този начин съдът не е
изпълнил задължението си за пълна и цялостна проверка на НП и изясняване на
действителната фактическа обстановка. В условията на евентуалност, твърди, че в
случай, че съдът приеме, че е участник в ПТП, то предвид степента и характера
на уврежданията по другия автомобил, а и именно минимални, е твърде възможно да
не е възприел удара и по този начин да не е налице вмененото нарушение, че е
напуснал ПТП без да установи последиците от него и да уведоми надлежните
органи. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение на ВРС, както и да отмени издаденото НП, а в условията на евентуалност да
върне делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС.
Ответникът ОД на МВР, сектор „ПП”, чрез процесуалния си представител ю.к.Л.-А.,
в писмена молба, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на ВОП
дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението
на ВРС следва да се остави в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС
е образувано по жалба на П.И.П. против наказателно
постановление № 18-0819-008193/31.01.2019г. на началника на група към ОДМВР
Варна, сектор „ПП“, с което са наложени административни наказания глоба в
размер на 20лв. на основание чл.183, ал.2, т.11 ЗДвП, глоба в размер на 150лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.175
ал.1 т.5 ЗДвП и глоба в размер на 10лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 ЗДвП.
За
да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 12.10.2018г. въззивника П. управлявал лек
автомобил “Фолксваген Туарег“ с рег. № В****ВР в гр. Варна, ул. „Братя
Миладинови“, до паркинга на Община Варна, като при движението си предприел
маневра назад без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението, при което блъснал паркирания зад него л.а. „Мерцедес“
рег.№В****ВВ,
като му причинил материални щети. След ПТП не останал на местопроизшествието, а
го напуснал. Сигнализирана била полицията, като свидетел на ПТП бил св. К.,
който по това време се намирал на работното си място на паркинга на община
Варна и възприел последните три цифри от регистрационния номер на автомобила и
неговите марка и модел. По постъпилия сигнал на място бил изпратен екип на КАТ
ПП ОДМВР Варна. Установен бил очевидецът на ПТП, от които били снети писмени
обяснения и бил извършен оглед на местопроизшествието и намиращият се там
автомобил. По данните от очевидецът бил установен собственикът на другия
автомобил- участник в ПТП - въззивника П.. При проверка на документите на
въззивника било установено и че не носи контролен талон. За установените нарушения
бил съставен АУАН, като били квалифицирани по чл.40 ал.1 ЗДвП, чл.123 ал.1 т.1
от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Актът бил надлежно предявен и връчен на
въззивника, който не вписал в съдържанието му възражения, а и такива не
постъпили в срока за възражения. С постановление от 20.02.2019г. прокурор при
ВРП отказал да образува досъдебно производство за престъпление по чл.343 ал.1
б.“а“ от НК, като копие било изпратено на началник сектор „ПП“ ОДМВР Варна. Въз
основа на АУАН било издадено и обжалваното НП. Сезираният със
спора съд е приел в мотивите си, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, АУАН и НП
съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН, вменените във вина на въззивника
нарушения са индивидуализирани, правилно квалифицирани, установяват се от
събраните доказателства и са определени и съответните наказания. Приел е, че не
са допуснати нарушения при издаване на АУАН и НП, механизмът на ПТП е установен
посредством показанията на свидетел- очевидец. ВРС е приел в мотивите си, че правилно
от страна на АНО не е приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
Касационната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна
и
при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за
разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Правилни и законосъобразни са изводите
на ВРС, че на 12.10.2018г. в гр.Варна,
ул.“Братя Миладинови“, до паркинга на община Варна П. при управление на л.а.
с
рег. №В ****ВР като е предприел маневра движение назад, без да се
убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, и е
блъснал паркираният него л.а. и като участник в ПТП не е спрял, за да установи
какви са последиците от произшествието, и не носи контролния талон от
свидетелството за управление, касаторът е нарушил разпоредбите на чл.40 ал.1 ЗДвП, чл.123 ал.1 т.1 ЗДвП и чл.100 ал.1
т.1 ЗДвП.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства правилно и
законосъобразно ВРС е приел за безспорно доказани извършените нарушения и че
нарушенията са извършени именно от касатора, който е управлявал автомобила.
Съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1 ЗДвП преди
да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма за създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението. Съгласно чл.123 ал.1 т.1 ЗДвП водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие е
длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи
какви са последиците от произшествието. Съгласно чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП водачът
на МПС е длъжен да носи свидетелство за управление на МПС от съответната
категория и контролния талон към него.
В случая наказаното с НП лице не е изпълнило
задължението си по чл.40 ЗДвП, като не е убедило, че не създава опасност за
останалите участници в движението и че пътят зад превозното му средство е
свободен и е станал причина за ПТП. Както правилно и законосъобразно е приел
ВРС нарушението е безспорно доказано от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Видно от обясненията на свидетеля –очевидец и писмените
доказателства безспорно е установено, че автомобилът, управляван от П. е
причинил ПТП, което е с материални щети, както и че е напуснал ПТП. Независимо,
че свидетелят е възприел част от номера на автомобила, причинил ПТП, модела и
марката, автомобилът и неговият водач са безспорно индивидуализирани.
Неоснователно е и възражението, че по
делото липсват доказателства относно участието на П. в ПТП, съответно, че не е доказан субективния
елемент на нарушението. Безспорно от всички доказателства по делото-гласни и
писмени, се установява, че касаторът е бил участник именно в това ПТП и е бил
длъжен да изпълни задълженията си по ЗДвП, като съобрази поведението си с
другите участници в движението при движението си назад и спре да оцени
последиците от произшествието. Бил е длъжен и да носи контролен талон.
Неоснователни и са твърденията в
жалбата, че ВРС е допуснал процесуални нарушения, като не е установил
фактическата обстановка с допустими доказателствени средства. ВРС е изпълнил
задължението да установи фактическата обстановка, обсъдил е събраните по делото
писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е направил законосъобразни и
правилни изводи, че касаторът е осъществил вменените с НП нарушения, за които
са му наложени наказанията, предвидени в санкционните разпоредби.
Нарушението
не е маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН, като ВРС е изложил подробни мотиви,
които настоящата инстанция напълно споделя.
Предвид
изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира че
решението на виззивния съд не страда от твърдяните в жалбата пороци, не са
допуснати твърдяните в жалбата нарушения на материалния и процесуалния закон,
както и не констатира такива при извършената служебна проверка съгл. чл.218,
ал.2 от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН. Не са
налице и наведените касационни основания, представляващи основания за неговата
отмяна, поради което като
законосъобразно и обосновано решението следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът
намира, че на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.
Водим от
горното и на основание чл.221,ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260143/01.02.21г. по НАХД №5234/2020г. на ВРС, 38 състав.
ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.