№ 347
гр. Костинброд, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело №
20221850100698 по описа за 2022 година
Производството е с правна квалификация чл. 2б, ал. 1 Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Предявена е искова молба от Е. Д. М., ЕГН **********, от гр. С., против
Софийския районен съд.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди Софийския
районен съд, да му заплати обезщетение в размер на 20 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, за периода от 30.12.2018 г. до
07.04.2022 г., ведно със законната лихва /без посочен период/, във връзка с
нарушаване на принципа за разглеждане на гр.д. № 22993 / 2018 г. по описа на
СРС в разумен срок и причиняването му на неимуществени вреди.
Ответната страна- СРС, оспорва предявения иск по основание и размер.
Намира за недоказано настъпването на неимуществени вреди за ищеца, като
оспорва и техния размер.
В съдебно заседание ищецът взема лично участие и поддържа исковата
молба.
Ответникът Софийски районен съд не изпраща представител, но е
депозирал становище, с което моли съда да постанови решение, с което да
бъдат отхвърлени като неоснователен и недоказан предявения иск.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
1
По делото е приобщено препис от гр.д. № 22993 / 2018 г. по описа на СРС,
ГО, 49 състав. Видно от материалите по същото се установява, че делото е
образувано по подадена искова молба от Е. Д. М., против Н.Ц.Г., като ИМ е
била заведена на 05.04.2018г. в СРС.
С разпореждане от 19.04.2018г./обективирано върху протокола за избор на
съдия- докладчик/, ИМ е оставена без движение, като е указано на ищеца в
едноседмичен срок да представи декларация за имуществено състояние, с
оглед отправеното искане за предоставяне на правна помощ.
От длъжностното лице при съда са били направени многократни
посещения на постоянния адрес на ищеца- гр. С., ж.к. „****, за времето от
19.05.2018г. до 25.09.2018г.
С определение 19.10.2018г., постановено по делото съдията- докладчик е
предоставил на ищеца правна помощ, като с определение от 06.11.2018 г., е
бил назначен адв. И. В.- САК за процесуален представител на ищеца.
С разпореждане от 08.02.2019 г., постановено по гр.д. № 22993 / 2018 г. по
описа на СРС, ГО, 49 състав, съдията- докладчик е разпоредил да се изпрати
искане до САК за определяне друг адвокат на ищеца, с оглед направено
изрично искане от ищеца.
С писмо от 07.03.2019г. изпратено от САК, е уведомен СРС, че искания от
страна на ищеца адв. Т.Т.Г.-П. не е заявила като област от правото, в която
оказва правна помощ, гражданско право, поради което с разпореждане от
14.03.2019г., е разпоредено да се изиска определяне на друг адвокат.
С разпореждане 111686/09.05.2019 г., съдията- докладчик е указал на
ищеца чрез назначения му адв. В. да уточни дали предявява иск с правна
квалификация чл.124, ал.5 ГПК или иск по чл.45 ЗЗД.
С молба от 12.06.2019 г., назначения адвокат на ищеца- адв. В.- е дал
уточнения на ИМ, като е поискал да се връчи на ищеца на адрес село Л.,
ул.“Р.“ №1/адрес посочен в ИМ, като адрес на ответника/ препис от молбата
му.
С разпореждане от 06.08.2019г., съдията- докладчик е разпоредил да се
изпрати препис от посочената молба на ищеца на адрес село Л., ул. „Р.“ №1,
във връзка с което е направен неуспешен опит да му бъдат връчени съдебните
книжа.
С разпореждане от 15.12.2020 г., съдът е дал указания на ищеца, които да
се изпълнят, като отново е направен опит да се връчат книжата на ищеца на
адрес в гр. С. и на този в село Л./посочен като адрес на ответника/, но без
положителен резултат.
С разпореждане от 06.11.20 г. е указано да се изпрати съобщение до ищеца
до ЦЗС- гр. С., като същото е било връчено на ищеца на 16.11.20 г.
С молба от 19.11.20 г., ищецът е поискал да бъде направена справка в НБД
по отношение на ответника, доколкото е разбрал, че същият не живее на
посочения от негов в ИМ адрес.
2
На 29.12.20 г. е било връчено съобщение на ищеца, с което му е указано да
направи уточнения в ИМ.
С разпореждане от 24.03.22 г., съдията- докладчик е дал нови указания до
ищеца, като съобщението му е било връчено на 04.04.22 г.
С молба от 07.04.22 г., ищецът е дал уточнение относно дадените
указания.
С разпореждане от 07.03.23 г., съдията- докладчик е дал указания до
ищеца да направи уточнения в ИМ, като съобщението на ищеца е било
връчено на 20.03.23 г.
Впоследствие са били дадени и допълнителни указания до ищеца, като с
разпореждане от 22.04.24 г., съдията- докладчик е указал на основание чл.131
ГПК препис от ИМ и уточненията към нея да се изпратят на ответника по
делото.
По делото са приобщени получени отговори от СРС, СГС, АССО и АССГ,
от които е видно, че пред АССГ ищецът Е. М. има висящи 51 броя дела, пред
СРС са образувани по негова иниациатива- 696 броя граждански дела и 179
броя наказателни дела, пред АССО- 2 броя дела, а пред СГС- 1337 броя дела/с
граждански и наказателен характер/.
От получения по делото отговор от ИВСС се установява, че ищецът не е
подавал молба или заявление за нарушаване на правото му за разглеждане на
дело №22993/2018г. по описа на СРС, ГО.
По делото е приобщен и отговор от ЦЗС- гр. С., съдържащ справки и
медицинска документация свързана с ищеца Е. М. за времето от 01.08.2014г.
до 28.02.24г., от които е видно какви прегледи са били извършвани на ищецът
през годините, както и какво лечение му е било определяно и извършвано.
От показанията на свид. И. А., които съдът кредитира в цялост като
относими към предмета на делото се установява, че същият се познава с
ищеца от 2019г., доколкото и двамата към онзи момент са били в затвора в
гр.С.. От показанията на свидетеля се установи, че ищецът е страна по
множество дела пред СРС, като същият не успя да конкретизира какъв е
предмета на делото, във връзка с което се води настоящото производство. От
показанията на свидетеля се установи, че ищецът от известно време е
депресиран, доколкото не е имал произнасяния по свое дело, но не уточнява
кое.
Други факти и обстоятелства които да са относими към предмета на
делото не се установиха.
От така установеното могат да се направят следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, §
1 от Конвенцията (ЕКЗПЧ). Последната от своя страна регламентира правото
на справедлив съдебен процес, съгласно, който всяко лице при определянето
3
на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и
да е наказателно обвинение срещу него има право на справедлИ. и публично
гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд,
създаден в съответствие със закона.
Анализът на посочената норма сочи, че отговорността по чл. 2б, ал. 1 от
ЗОДОВ е деликтна и се носи от държавата, в лицето на нейните процесуални
субституенти. В случая Държавата и Софийски районен съд се разглеждат
като едно цяло.
Понятието разумен срок не е изрично дефинирано, поради което и
същото следва да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото. При тази
преценка се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо
да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно
провеждане на съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко
лице има правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за
приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и
необосновано в неизвестно положение. Изискването за разумен срок има за
цел да гарантира общественото доверие в правораздаването.
Ето защо, при преценката си за разумност, съдът следва да се ръководи от
примерно заложените критерии в ал. 2 на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Между страните не са спорни обстоятелствата за образуването,
администрирането и приключването на делото като дати и действия на
страните. Безспорни са и доказателства какъв е бил предмета на делото.
Съдът намира, че макар и към този момент да няма насрочване на делото
за разглеждане в открито съдебно заседание или да е поставен краен акт по
него, то доколкото в ИМ е посочен период на забавяне 30.12.2018 г. до 07.04.22
г. и с оглед спазване на принципа на диспозитвното начало в процеса не следва
да отчита периода след 07.04.22 г.
Съдът намира, че необосновано делото не е било надлежно
администрирано за периода до 07.04.22 г., период от около 3 години и
половина. В този период не се е стигнало до размяна на книжа между страните
по делото, а единствено са били направени многократни опити за призоваване
на ищеца на постоянния адрес в гр. С., както и на адреса на ответника посочен
в ИМ. Съдията- докладчик, наред с това не е обърнал внимание на
приложената към ИМ декларация по реда на чл.83, ал.2 ГПК, че ищецът е
посочил,че от 24.11.13г. се намира в затвора, поради което не само повторно е
изискал да се приложи такава декларация, но се е достигнало и до множество
ненужни процесуални действия по установяване на адрес на ищеца.
По делото следва да се отчете и факта, че действията на съдията-
4
докладчик по делото са били ритмични, включително и тези по определяне и
назначаване на адвокат на ищеца.
Общият извод, който може да се направи е, че делото не се е отличавало с
правна и фактическа сложност. Страните по делото не са имали виновно,
недопустимо процесуално поведение, което да е довело до отлагане и
забавяне на делото.
Засегнатият интерес на ищеца, съвместно с установеното нарушение на
принципа за разумен срок, водят до извод, че е осъществен фактическия
състав на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, респективно, че е налице нарушение на чл. 6,
ал. 1 от ЕКПЧ.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, на обезщетение подлежат
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като имуществените вреди са
свързани с претърпените загуби и пропуснати ползи, а неимуществените - с
нематериалните блага.
Според настоящия съд справедлИ.то за констатираното общо забавяне на
делото, е в размер на сумата от 1500 лева, в какъвто размер следва да бъде
уважена претенцията за обезщетение за неимуществени вреди и да бъде
отхвърлена в останалата част над тази сума до пълния претендиран размер от
20000 лева.
По делото не са ангажираха доказателства от които да е видно, че ищецът
е претърпял вреди различни от обичайните свързани с нарушаване на
принципа за разглеждане на делото в разумен срок, като наред с това се
събраха и доказателства, че същият е страна по множество дела образувани по
негова иниациатива, което също следва да се вземе предвид при определяне на
размера на дължимото обезщетение.
Доколкото не е конкретизиран период на законната лихва, която се
претендира, то същата следва да се определи считано от евентуално влизане
на решението в сила.
Предвид изхода от делото, доколкото ищецът е освободен от разноски по
делото и му е бил назначен адвокат, то на същият не следва да се присъждат
сторени разноски.
Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, в
проведените заседания не е взел участие процесуален представил на
ответника, поради което съдът намира, че следва да се определи минималния
предвиден размер от 100 лева за юриск.възнаграждение.
Ето защо, съдът намира, че е основателно искането на ответника за
присъждане на разноски, като на ищеца следва бъде възложено да заплати на
СРС сумата от 92,50 лева, определена съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Предвид всичко изложено, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА Софийски районен съд, с адрес: гр. С., бул. „Ц. Б. III“ № 54,
представляван от административния ръководител А.А. да заплати на Е. Д. М.,
ЕГН **********, сумата от 1500 лева – неимуществени вреди, в резултат на
нарушаване на правото за разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д.
№22993/18/2022г. по описа на СРС, ГО, 49 състав за периода от 30.12.2018г. до
27.04.22г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 1500 лева до
пълния претендиран размер от 20000 лева.
ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН **********, да заплати на Софийски районен
съд, с адрес: гр. С., бул. „Ц. Б. III“ № 54, представляван от административния
ръководител А.А. на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ направените по делото
разноски, а именно: сумата от 92,50 лева определени съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. С. в двуседмичен
срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и
обявено.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
6