Р Е Ш
Е Н И Е
№260063
гр. Пловдив, 08.09.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Недялка Кратункова, като разгледа докладваното гражданско дело №613 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по делото е образувано по искова молба, подадена от Н.Т. (******), гражданин на *** ***** с адрес: ****, гр. -*****, ул. „******, роден на ***г., подадена чрез упълномощения процесуален представител адвокат Д.Г. против „Карела“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –гр.Пловдив, ул. „Стефан Ботев“ № 25.
Изложени са в исковата молба обстоятелства, че ищецът е ******, който е автор на уеб сайт за професионални фотографии www. ****** com, на който публикува свои авторски снимки. През месец ноември ****г. Т. създал снимката „****“, заснета в гр*****. Сочи се, че фотографията била разгласена на дата 03.02.2014 г. чрез публикуването й в албума „****“ на по-горе посочения уеб сайт, с отбелязване на ищеца като неин автор. Твърди се, че ответното дружество е лицензирано за извършване на туристическа агентска дейност и използва сайта http ://www. karela. bg във връзка със своята дейност. Сред предлаганите от дружеството екскурзии е и тази до ****, която се провежда периодично и се рекламира на сайта. Чрез специализирания софтуер “Photo claim“ и Интернет архиватора „Wayback Machine” на 26.10.2016г. ищецът открил, че ответникът е използвал авторската му снимка „******“, за да визуализира на сайта http ://www. karela. bg оферти за „Екскурзия до ********“. Нарушението било заснето на 27.10.2016г. от *******. Кодът-източник на изображението показвал, че снимката е използвана към дата 01.04.2015 г., поради което ищецът прави предположение, че авторската му снимка е използвана от ответника в периода 01.04.2015г.- 27.10.2016г. В исковата молба се сочи, че интернет архиваторът „Wayback Machine” е автоматизирана база от данни, която е толкова голяма, че не подлежи на манипулиране, поради което се счита за надеждно средство за установяване на деликти в интернет. Твърди се, че Н.Т. не е давал под никаква форма съгласието си неговата снимка да бъде ползвана от ответника. Освен това последният при ползване на изображението никъде не е посочил кой е авторът на използваната фотография и какъв е източникът, откъдето я е придобил. В деня на установяване на нарушението- 27.10.2016г. ищецът е уведомил „Карела“ ЕООД, помолил е то да бъде преустановено и да му се заплати обезщетение. Отговор не е получил, а единствената реакция на ответника била да изтрие публикацията на URL на нарушението. Дружеството било поканено да разреши спора по доброволен ред, но без резултат. Изложени са твърдения, че с действията си ответникът е нарушил правата на ищеца по чл.18 ал.1, вр.ал.2,т.1-3 и 6 и чл.19 ЗАПСП, както и правото му да иска да бъде отбелязан по подходящ начин като автор на произведението –чл.15, ал.1,т.4 от ЗАПСП. Твърди се, че с противоправното си поведение ответникът е лишил ищеца от законното му право да получи лицензионно възнаграждение за творческия си труд срещу предоста-вяне на правото на ползване на процесната снимка. За да изчисли дължимото му се възнаграждение, ищецът е ползвал сборника „Bildhonorare“ и конкретно таблицата „MFM” (осреднени цени за продажба на фотографии), като е определил същото на сумата от 1 627,50 €, с левова равностойност 3 183,16 лв. Твърди се, че в резултат на увреждането ищецът е претърпял и имуществени вреди, под формата на претърпени загуби, представляващи заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лв. за квалифи-циране на нарушението по българското право и за извънсъдебно уреждане на спора. Наред с посочените имуществени вреди, ищецът твърди, че е претърпял и неиму-ществени такива. Същият тежко понесъл поредната кражба на труда му, почувствал се унизен и подценен, като оценява неимуществените си вреди на 1 000 лв.
С оглед изложените
факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение, с което да се
осъди „Карела“ ЕООД да заплати на Н.Т. сума в общ размер на 4 993,11 лв., като от нея: 3 183,16
лв. – обезщетение за имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, в резултат на нарушаване на авторските права на
ищеца, които вреди се изразяват в неполучено лицензионно възнаграждение
за творческия труд на автора срещу предоставяне на правото на ползване на
фотографията „*********“; 300 лв.- обезщетение за имуществени вреди, съставляващи
направени разходи за заплатено адвокатско възнаграждение за извънсъдебно
уреждане на спора; 1000 лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушение на авторските права на
ищеца /след допуснато изменение по реда на чл.214 ГПК в съдебно
заседание на 28.11.2019г. на размера на претенцията, която първоначално е
заявена като частична за сума от 250лв. от обща стойност 1 000 лв./; 509,95
лв. – обезщетение за забава върху главницата 3 183,16 лв., за периода от датата
на деликта- 01.04.2015г. до 27.10.2016г.
Претендират се разноски.
Съображения по спора са изложени и в писмени бележки на адвокат Г.- пълномощник на ищеца.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК постъпва отговор на исковата молба от ответника „Карела“ ЕООД, подаден от упълномощения процесуален представител адвокат А.К.. Ответникът изразява становище за недопустимост на заявените претенции, тъй като не са насочени към процесуално легитимирано лице. Поддържа, че дружество не е било собственик на домейна www. karela. bg- сайтът, от който се твърди да е използвана процесната фотография. Посоченият домейн е собственост на лицето Н. Д. В отговора е изразено становище и за неоснователност на предяве-ните искове. Ответникът счита, че подлежат на установяване ищцовите твърдения, че именно Н.Т. е автор на снимката „******“ в ******, за което е нужно да се предоставят изходни материали (поне пет поредни кадъра), които са в суров вид, без обработка от допълнителен софтуер. Спорно било дали самата фотография има художествена стойност („произведение на изкуството“) и може ли да се окачестви като годен обект на авторско право. Според ответника, това че въпросната фотография е част от интернет сайта www.sumfinity. сom не доказва нейното авторство, нито че е годен обект на авторското право. Същият твърди, че снимките, които фигурират на сайта на дружеството, се правят от негови служители при техни пътувания или се набират онлайн от база данни с безплатни пейзажни снимки, като в повечето случаи кой е конкретният автор на фотографията е неизвестно, тъй като той не е отбелязан предварително изрично върху файла като източник. Поддържа, че исковата претенция има деликтен характер, поради което ищецът следва да докаже знание на ответника, че процесната снимка е собственост на немския фотограф и въпреки това умишлено я е използвал за означаване на конкретен туристически продукт по начин, който е стимулирал потребителите да повишат ползването. Липсвали данни за увеличаване на пазарния дял или постигане на комерсиален ефект именно заради процесната фотография. Твърди, че не става ясно дали ищецът счита, че отговорността на ответника възниква на договорно или деликтно основание. Сочи, че критериите за формиране размер на възнаграждението за използване на снимката, приложими в *****, са неотносими в *****. Освен това, оспорва като неоснователно и недоказано твърдението за търпени неимуществени вреди. Ето защо, се иска от съда да отхвърли изцяло иска като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски. Допълнителни съображения по спора са развити в писмена защита на адвокат К.-процесуален представител на ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
От представените с исковата молба публикации се установява, че ищецът Н.Т. е професионален ***** от *****, който публикува своите фотографии на авторския си сайт www.sumfinity.сom. Същият е публикувал на 03.02.2014г. на своя сайт фотография с наименование ”******”, която е част от албум със снимки от *****, като изрично е посочено, че процесната фотография е създадена през месец ноември 2013г. и са отразени техническите данни за фотоапарата, с който е направена.
По делото не е формиран спор, че ответното дружество „Карела” ЕООД е турагент, който притежава лиценз за туристическа агентска дейност с №****, издаден от МИ, както и че организира екскурзии до ******, които се провеждат периодично и се рекламират на сайта http ://www. karela. bg. В представените разпечатки от сайта се съдържат оферти за предлаганата екскурзия до***** с цена от 515 лв., като към текста има снимка на „*****“. Видно от приложените страници от сайта, които съдържат фотографията, според метаданните, запазени в сорс кода, последната се намирала на сайта и е била достъпна за потребителите в исковия период 01.04.2015г.-27.10.2016г.
Прието е по делото писмо от 15.11.2018г. на адвокат Г., в качеството му на пълномощник на Н.Т., адресирано до „Карела”ЕООД, с което ответникът е уведомен, че чрез платформата www.photoclaim.com ищецът е узнал за използването на негова фотография без съгласието му от дружеството. В писмото е отправена покана за доброволно уреждане на спора чрез заплащане на претендираното от Т. обезщетение за вредите, които е претърпял в резултат на нарушаване на авторските му права.
По делото е допусната съдебно-авторска експертиза, с вещо лице-фотограф- М.П., от чието заключение се установява, че процесната фотография „*******” е създадена на 08.11.2013г. от три RAW файла, снимани с различна експозиция в рамките на 2 секунди, след което от трите файла в компютърна програма е създаден един компилиран окончателен HDR файл. Според заключението, снимките са правени на посочената дата в 08,46,40ч. и 08,46,41ч. т.е. в рамките на 2 секунди с различна експозиция, което е необходимо условие за създаване на HDR фотография. След анализиране на перспективата в изображенията вещото лице е констатирало, че за заснемането им е използван широкоъгълен обектив, който е указан и в метаданните на файловете- обектив 10 mm. Установило е, че вертикалната перспектива в резултативното изображение е коригирана спрямо трите изходни сурови файла и изправена чрез трансформация в компютърна програма. Направен категоричен извод в заключението, че процесната фотография „*****“, изпълнена в т.нар. HDR техника, е авторска и е резултат на творческата и техническата фотографска дейност на фотографа Н.Т.. Посочено е, че авторството на фотографиите се идентифицира с разгласяването им в интернет пространството по твърдения от ищеца начин -фотографиите са качени на авторския сайт- sumfinity. сom на ****** Т., където специално има раздел в менюто „Get a license“ за лицензионния режим на публикуваните фотографии, както и начина на закупуване в менюто „Fine Art Prints“. Упоменато е и безплатно ползване на фотографиите, но само за некомерсиални цели. Отразено е от експерта, че фотографията „********“, публикувана на авторския сайт на ищеца, е идентична с предоставените му от ищцовата страна файлове, като признаците, по които се установява тази идентичност, са- кадри-рането, обектите, светлината, сенките, небето. При изслушването му в съдебно заседание на 02.10.2019г. вещото лице потвърждава констатациите си, като пояснява, че е прегледал и други изображения в сайта на Т. и сочи, че почти всички изображения отразяват различни места в Европа, но са в един и същи стил т.е. при него има определен авторски стил и виждане, което дава основание да приеме, че ищецът е автор на въпросната фотография.
В хода на производството са приети основно и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, с вещо лице Б.Х.М.. Според основното заключение, при прегледа на служебната информация на предоставените сурови /CR2/ и обработени снимки /JPEG/ няма обозначение кой е авторът им. С помощта на специализирания сайт flikr. сom е видян серийният номер на фотоапарата, с който е направена снимката- Canon EOS500D. Първата снимка е обработена с програ-мата Аdobe Photoshop CS6 на 23.02.2014г. в 16,16ч. Втората и третата снимки съдържат информация за номера на обектива- Lens ID и номера на фотоапарата/Serial Number-**********/, с който е направена изследваната снимка на катедралата. Според експерта, нито в един вариант на въпросната снимка няма информация да са правени промени след 1.04.2015г. Видно от допълнително заключение на вещото лице М., от 08.11. 2013г. няма направен snapshot на сайта на ищеца, като най-близката до тази дата е 15.11 и на нея не се вижда снимката на катедралата в гр. *******.
По делото е изслушано и заключение на СОЕ, с вещо лице П.Т., според което, размерът на възнаграждението, което ищецът би получил за използване на процесната фотография за периода 01.04.2015г.- 27.10.2016г. или за 576 дни, определен съгласно таблицата MFM, издадена от Съюза на професионалните търговци на фотографии в *****, е 1627,50 евро или 3 183,12лв. без ДДС.
При така установените фактически обстоятелства, въз основа на събраните доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.95, ал.1 от ЗАПСП, който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване. Според ал. 2 на същата норма, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.
За да се уважи иск, който намира правното си основание в горепосочената разпоредба, е необходимо да се установят следните кумулативни предпоставки: нарушено авторско или друго сродно на него право, вина на нарушителя, вреда и причинна връзка между нарушението и вредата, като вината се предполага до доказване на противното.
Съгласно чл.3 от ЗАПСП, обект на авторското право може да бъде всяко произ-ведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма в т.ч. фотографски произведения - т.7.
Според чл.5 ЗАПСП, автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведението, а в чл.6 от същия закон е посочено, че до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произведението по обичайния за това начин.
В случая от заключението на съдебно-авторската експертиза, което съдът креди-тира като обективно и компетентно изготвено, се установи, че фотографията „****“, публикувана на авторския сайт на ищеца, е резултат от творческата фотографска дейност на Т., изразена в обективна форма, и отговаря на изискванията на чл.3 от ЗАПСП. Произведението е изпълнено в т.нар. HDR техника, създадено е от три RAW файла, снимани с различна експозиция, които са били обработени с компютърна програма, и съставлява обект на авторското право по смисъла на чл.3, ал.1, т.7 от ЗАПСП. Според заключението, фотографията е разгласена по см. на пар. 2, т.1 от ДР на ЗАПСП в интернет пространството, като е качена на авторския сайт sumfinity. сom на Т., което е един от начините, възприети в практиката, за установяване на авторство, и е идентична с оригиналните RAW файлове, предоставени от ищцовата страна за изследване на вещото лице във връзка с възложената експертиза. С оглед на събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност, и при липсата на такива, опровергаващи авторството върху процесното произведение, съдът приема за доказано, че автор на последното е ищецът т.е. лицето, в резултат на чиято творческа дейност е възникнало то, като е ирелевантно за спора обстоятелството, че фотографията не е съществувала към дата 08.11.2013г. на сайта на ищеца /според допълнителното заключение на СТЕ/.
Авторските правомощия възникват със създаване на произведението, като от този момент се поражда и задължението на трети лица да се въздържат от неправомерното му използване. Съдържанието на авторското право е регламентирано в чл.15 и сл. от ЗАПСП като съвкупност от имуществени и неимуществени права. Според чл.15, неиму-ществените права на автора включват правото да иска да бъде признат за автор и името му да се обозначи при всяко използване на създаденото от него произведение, да реши дали произведението може да бъде разгласено и по какъв начин да стане това, да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него; свободно да променя произведението си и да не допуска такава промяна от трети лица. Съгласно чл.18, ал.1 от Закона, авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава ползването му от други лица, като формите на използването на авторското произведение са посочени в ал.2 на чл.18. За използване на произведение по см. на ал.1 се смятат действия като възпроизвеждане на произведението, разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението, публичното показване на произведението, а разпоредбата на чл.19 от ЗАПСП дава право на автора на възнаграждение за всеки вид използване на произведението.
По делото се доказа, че създадената от ищеца фотография, публикувана на неговия интернет сайт, е била използвана от ответника с търговска цел- за реклама и онагледяване на екскурзии, които същият организирал в рамките на своя основен предмет на дейност, като е била достъпна за неограничен брой потребители. Доколкото не се твърди от ответника, а и не се установява ищецът да е дал предварително разрешение за използване на процесното произведение, то се налага извод, че са налице нарушения на имуществените права на автора по чл.18, ал.1 вр. ал.2, т.1-3 и 6 и чл.19 от ЗАПСП, както и правото му да иска да бъде отбелязан по подходящ начин като автор на произведението-чл.15, ал.1, т.4 ЗАПСП.
Неоснователни са доводите на ответника, че не следва да носи отговорност за допуснатите нарушения на авторските права върху фотографията, тъй като ползването й е осъществено в хипотезата на чл. 24, ал.1, т.7 от ЗАПСП. Посочената разпоредба предвижда, че е допустимо да се ползва без съгласие на автора и без да се дължи възнаграждение авторско произведение, когато се касае за използване на произведения, постоянно изложени на улици, площади или други обществени места, без механично контактно копиране, както и излъчването им по безжичен път или предаването им чрез кабел или друго техническо средство, ако това се извършва с информационна или друга нетърговска цел. По делото не е проведено доказване за наличие хипотезата на чл.24, ал.1, т.7 ЗАПСП, освен това ищецът е твърдял да е нарушено негово авторско право върху фотографско произведение, а не върху обекти, постоянно изложени на улици, площади и др. обществени места, за които се отнася цитираната норма.
Неоснователно е и поддържаното в отговора на исковата молба възражение за липса на пасивна легитимация на ответника, тъй като собственик на домейна www. karela. bg е трето за спора лице. В случая е без значение фактът, че „Карела” ЕООД не е собственик на домейна и последният е регистриран на друго лице- Н. Д. /видно от справка от „Регистър. БГ” ООД/, доколкото безспорно се установява, че домейнът се ползва фактически от ответника при осъществяване на търговската му дейност и на него той предоставя информация за организираните екскурзии.
На следващо място, неоснователни се явяват и доводите, че предпоставка за уважаване на иска по чл.95 ЗАПСП е наличието на умисъл у ответника да използва въпросната фотография, знаейки че тя е чуждо авторско произведение. ЗАПСП не изисква конкретна форма на вина, за да се ангажира отговорността на нарушителя на авторско право, следователно, непозволеното увреждане може да бъде реализирано във всяка една от формите на вината- умисъл или небрежност. Незнанието, че ползваната фотография е обект на авторски права, не освобождава от отговорност ответника. Същият като търговец е следвало да положи дължимата грижа да се осведоми относно автора на процесното произведение, а и от заключението на СТЕ се установи, че при минимални усилия и без да се изисква някаква специална подготовка от служителите, на които е възложена работа по поддръжката на сайта на дружеството, е могъл да бъде установен авторът на фотографията и съотв. коректно посочен. Обстоятелството, че фотографията е била публикувана на личния сайт на ищеца не създава права на всички трети лица да използват изображението без съгласие на автора и то с търговска цел.
Предвид изложеното до тук и при липсата на каквито и да е доказателства, установяващи обстоятелства, въз основа на които презумпцията за вина, съгласно нормата на чл. 95г ЗАПСП, следва да се счита оборена, се налага извод, че отговорност за нарушаване на авторските права на ищеца следва да носи ответникът.
За да се приеме, че в полза на автора на фотографското произведение е възникнало правото да получи обезщетение по чл.95 ЗАПСП, следва да бъде доказано и че са претърпени от него вреди, които са пряка и непосредствена последица от установеното нарушение.
В случая ищецът е навел твърдения за претърпени имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи и претърпяна загуба, както и неимуществени такива, като е посочил конкретни размери на претендираните обезщетения.
Сочените от ищеца и доказани вреди, намиращи се в пряка връзка с нарушението на ответника, са за пропуснати ползи от неполучено възнаграждение за използване на процесната фотография, което възнаграждение би му се дължало съгласно чл.19 ЗАПСП.
По делото се установи, че фотографията „****“ е била използвана от ответника в електронна страница на дружеството, като не е означен по никакъв начин авторът на произведението. От наличната техническа документация става ясно, че фотографията е била видима и достъпна за всички потребители в периода 01.04.2015г.-27.10.2016г., като, според заключението на вещото лице М., след 01.04.2015г. няма информация да са правени промени в същата, което означава, че тя е качена на сайта на ответника поне на посочената дата. Доколкото ответникът не доказа да е получил разрешение от ищеца за ползването на фотографията, то той е допуснал нарушение на авторските му права чрез използване на произведението от служители на дружеството, публичното му показване и предоставяне на достъп до него на неограничен брой лица, без изричното съгласие на автора и без да му се заплати възнаграждение за ползването. Твърдяната вреда- неполучено възнаграждение от притежателя на авторското право е пряка и непосредствена последица от нарушението, тъй като последното е причината за невъзможността на автора да увеличи имуществото си с полагащото му се възнаграждение съгласно чл.19 ЗАПСП. Следователно, искът за осъждане на ответника да заплати обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, произтичащи от неполучено авторско възнаграждение, се явява доказан по основание.
По отношение размера на обезщетението по делото е изслушана СОЕ, с вещо лице П.Т., съгласно която дължимото възнаграждение за използване в исковия период от време на процесната фотография, изчислено на база представените от ищеца извадки от таблицата MFM, възлиза на 1 627,50 евро или 3 183,12 лв. Съдът възприема, като обективно и професионално изготвено, заключението на експертизата и счита, че така определеното възнаграждение, въз основа на ползваните от вещото лице данни за средната пазарна цена за използване на фотографски произведения в ******, е съответно на реално претърпените от ищеца имуществени вреди. Не се споделя възражението на ответника за неприложимост на критериите на формиране на възнаграждение в *****, доколкото се касае за автор- гражданин на посочената държава, който осъществява творческата си дейност в нея и при сключване на договор за ползване на произведението му релевантни при определяне на дължимото възнаграж-дение биха били пазарните цени в тази държава. С оглед на това и предвид непосочване от страните на други обективни данни и методика за изчисляване размера на възнаграждението, предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, се явява основателен и доказан до размера на 3 183,12 лв. и следва да се уважи за тази сума, а за разликата до пълния заявен размер от 3 183,16 лв.- ще се отхвърли.
По отношение търсеното обезщетение за претърпяна загуба:
По делото е представен договор за
предоставяне на правна защита и съдействие, сключен на 01.11.2018г. между ищеца и Адвокатско дружество „Г. и Г.”, с който са уговорени- обхват на правните услуги, условията и начина на заплащането
им от клиента. Видно от съдържанието на договора, в него е записано, че на ищеца се
предоставят правни услуги във връзка с констатирано нарушение на авторски права
на клиента, откриване на нарушителя, правна квалификация на нарушението, обезпечаване
на доказателствата, преговори, представителство и подготовка на сключване на
споразумение за доброволно уреждане на спора във връзка с увреждане на
авторските права на клиента. Посочено е, че договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 300лв. и е заплатено към момента на подписване на
договора.
При тези данни и доколкото необходимостта от правни услуги
за ищеца е възникнала като последица от нарушението на
авторските му права, то следва да се приеме, че е налице причинна връзка между нарушението и направените разходи за адвокатски услуги, с които имуществото на ищеца се е
намалило. Ето
защо, съдът намира, че предявеният
иск се
явява основателен и доказан и следва да се уважи в претендирания размер от
300лв.
Не се доказа в настоящото производство ищецът да е претърпял неимуществени вреди във връзка с констатираното нарушение на авторските му права.
В исковата молба ищецът е посочил, че е имал негативни изживявания в резултат на осъщественото нарушение- почувствал се унизен и подценен, тежко понесъл поредната кражба на труда му, но не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си. Доколкото същият не е установил претърпяването на неимуществени вреди в причинна връзка нарушението, то съдът не следва да обсъжда въпроса за размера на иска за присъждане на обезщетение за тези вреди, съобразно критериите по разпоред-бата на чл.95а ЗАПСП, тъй като последната намира приложение, когато искът е доказан по основание, но няма данни за размера му. При това положение, претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди ще се отхвърли като неосно-вателна.
По отношение на иска по чл.86 ЗЗД:
С исковата молба се търси присъждане на обезщетение за забава в размер на 509,95 лв. върху главницата 3 183,16 лв., за периода 01.04.2015г. - 27.10.2016г. В съдебно заседание на 02.10.2019г. пълномощникът на ищеца е заявил, че уточнява иска, като сочи, че се претендира законна лихва от момента на извършване на нарушението до окончателното изплащане на обезщетението за имуществени вреди- пропуснати ползи, а процесуалният представител на ответника е направил възражение за погасяване на претенцията за лихва, съгл. чл.111 ЗЗД. Доколкото ищецът е предявил самостоятелен иск за обезщетение за забава, като е индивидуализирал същия с период и размер, то е недопустимо под формата на уточнение да изменя същия, при което съдът дължи произнасяне в рамките на първоначално заявената претенция.
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължения за непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава от деня на увреждането и без покана. От този момент ищецът по иск за
вреди от деликт има право на вземане, заедно с обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случая вредите за ищеца са настъпили в резултат на констатираното нарушение на ответника, при което следва да се приеме, че от 01.04. 2015г. вземането на ищеца за обезщетение за
имуществени вреди, под формата на
пропуснати ползи, е
станало изискуемо т.е. от
тази дата длъжникът е изпаднал в забава, като изчислението на размера на обезщетението за
забава става на база
действащите законни лихви за времето на забавата. Ето защо, върху главницата от 3 183,12 лв. ще се присъди
обезщетение за забавено плащане за периода 01.04.2015г.-27.10.2016г., като, съгласно чл.162 ГПК и използвайки компютърна програма
за изчисляване размера му, съдът го
определя на 509,87 лева.
Ответникът е направил възражение за погасяване по
давност на вземането на ищеца за обезщетение за забава, но тъй като същото е
наведено извън срока по чл.131 ГПК, то съдът не следва да го коментира.
Следователно,
в полза на ищеца ще се присъди сумата от 509,87лв., представ-ляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за исковия период върху главницата от
3183,12лв., като за разликата над посочения размер до претендирания такъв- 509,95 лв. искът подлежи на
отхвърляне.
Следва да се присъди в полза на ищеца и законната лихва върху дължимото обезщетение за имуществени вреди- 3 183,12лв., считано от датата на депозиране на исковата молба в съда-17.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата /прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след предявяването на иска не се смята за негово увеличение/.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се следва присъждане на направените по делото разноски в размер, съответен на уважената част от исковете. Съобразно представения списък по чл.80 ГПК и предвид данните по делото, ищецът е сторил разноски в общ размер на 1877,33лв., като от тях- 277,33лв.-за държавна такса; 200лв.- за СОЕ и 1400лв.- за заплатено адвокатско възнаграждение. От тези разноски в тежест на ответника следва да се възложи сумата от 1501,30лв., изчислена съобразно уважената част на исковете.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, разноски следва да се присъдят и в полза на ответника. Заявено е от страната съответно искане, представени са и доказателства за направени разноски в размер на 1500 лв. -за заплатено адвокатско възнаграждение /съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.05.2019г./ и 600лв.-за възнаграж-дения за вещи лица или общо 2100лв., при което ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 420,63лв., изчислени съобразно отхвърлената част на исковете.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Карела“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –гр.Пловдив, ул. „Стефан Ботев“ № 25, да заплати на Н.Т., гражданин на ******, с адрес: *****, ул. „*****“ №**, роден на ***г., сумата 3183,12 /три хиляди сто осемдесет и три лева и дванадесет ст./ лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от неправомерно използване от ответника, без негово съгласие и без да го посочи като автор, на авторското му произведение- ***** „****“, заснета в ****, които вреди се изразяват в неполучено възнаграждение за творческия труд на автора срещу предоставяне на правото на ползване на фотографията в периода 01.04.2015г.-27.10.2016г.; сумата от 300 /триста/ лв.- обезщетение за имуществени вреди, съставляващи платени от ищеца разходи за предоставени адвокатски услуги във фазата на опитите за извънсъдебно разрешаване на спора; сумата от 509, 87 /петстотин и девет лв. и осемдесет и седем ст./лв.- обезщетение за забава върху главницата 3183,12лв., дължимо за периода 01.04.2015г. - 27.10.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от 3183,12лв., считано от 17.01.2019г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за разликата над 3183,12лв. до 3183,16лв.; предявения иск за заплащане на обезщетение в размер на 1000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания вследствие нарушаване на авторските му права върху произведението - фотография „****“, както и акцесорния иск за обезщетение за забавено плащане на главницата 3183,16лв. за разликата над сумата 509,87лв. до претендирания размер от 509,95лв.
ОСЪЖДА „Карела“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –гр.Пловдив, ул. „Стефан Ботев“ № 25, да заплати на Н.Т., *****, с адрес: ***, гр. ***, ул. „****“ №**, роден на ***г., сумата 1501,30лв.- направени разноски по делото, изчислени съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА Н.Т., гражданин на *****, с адрес: *****, *****, ул. „****“ №**, роден на ***г., да заплати на „Карела“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –гр.Пловдив, ул. „Стефан Ботев“ № 25, сумата 420,63лв.- разноски за производството, изчислени съобразно отхвърлената част на исковете.
Присъдените в полза на ищеца Н.Т. суми да се изплатят от ответника по следната банкова сметка: *** ***.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия: