Р
Е Ш Е
Н И Е
№87
град Плевен, 27.02.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА
при секретаря Поля Цанева и с участието на прокурора Анна
Баракова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 77/2023г. по
описа на Административен съд Плевен, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК
във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение № 700/20.12.2022г., постановено по а.н.д. № 1814/2022г.,
Плевенски районен съд, единадесети наказателен състав е отменил като
незаконосъобразно НП №48 от 12.09.2022г. на Кмета на Община Плевен, с което на А.В.Г.
с ЕГН ********** и адрес ***, за нарушение на чл.38, ал.2, предл.4 от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.38, ал.2, предл.4 от ЗСПЗЗ й е
наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба чрез пълномощник от надлежно легитимирано лице – Кмета на Община Плевен,
страна по а.н.д. № 1814/2022г. по описа на Плевенски РС.
В касационната жалба се излагат съображения за
неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния
закон и с неубедителни и неясни мотиви. Касаторът изразява несъгласие с
изводите на съда, че в АУАН и НП отсъстват задължителни реквизити относно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, поради което
волята на АНО следва да се извежда по аналитичен път, с което се нарушава
правото на защита на привлеченото към отговорност лице; че лицето, привлечено
към административнонаказателна отговорност не е извършило деянието, посочено в
НП – не е извършило никакви действия, с които да попречи на комисията да
изпълни възложените й задължения; че АУАН има две дати на издаване, с което се
нарушава правото на защита на наказаното лице. Твърди се, че в АУАН и в НП е
извършено достатъчно подробно описание на фактическата обстановка, при която е
извършено деянието – нарушение на чл.38, ал.2, предл.4 от ЗСПЗЗ, а именно попречване
прокарването на полски път по плана за земеразделяне, като не е било необходимо
да се цитират всички обиди, закани и други груби действия на противопоставяне
от страна на наказаното лице по отношение на длъжностни лица от общинската
администрация. Твърди се още, че по делото са събрани ясни и убедителни писмени
и гласни доказателства относно извършване на описаното в АУАН и НП нарушение, а
мотивите на съда за противното са необяснимо едностранчиви и избирателно
цитиращи показания на разпитаните по делото свидетели. Излага се, че посочените
в АУАН две различни дати на издаване са подробно изяснени в писмената защита по
същество. Поддържа се, че в тази част съдебният състав в мотивите си смесва
фактология от АУАН, приобщавайки я по отношение на НП. Иска се съдът да отмени оспореното
решение като неправилно и незаконосъобразно и потвърди обжалваното НП.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, чрез упълномощен юрисконсулт поддържа касационната
жалба на заявените в нея основания и излага доводи по същество, претендира
разноски за двете инстанции.
Ответникът, редовно
призован, в съдебно заседание чрез упълномощен адвокат оспорва жалбата и излага
съображения за нейната неоснователност, претендира направените по делото
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната
жалба.
Административен съд Плевен, втори касационен състав,
след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение и съобрази доводите
на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната
жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства
районният съд е приел за установено, че на 28.04.2022г. около 12:15 часа,
комисия, назначена със Заповед №29/28.04.2022г. на Директора на ОП „Управление
на общински земи и гори” Плевен, извършила проверка, при която установила обработване
и засяване с пшеница на поземлен имот – публична общинска собственост, находящ
се в землището на с. Радишево, който съгласно плана за земеразделяне
представлява полски път с идентификатор 61426.54.37. Явилият се на място
управител на „Сортови семена 2002” ЕООД – А.В.Г., видно от констатираното в
АУАН, е потвърдила, че управляваното от нея дружество е засяло общинския имот.
Установено било и посочено в акта, че дружеството няма договор за наем на
общинския имот с Община Плевен. Видно пак от съставения акт, А.В.Г. е
„попречила на комисията да прокара чрез трасиране описания полски път“, за
което актосъставителят Л.М.П.в присъствие на свидетелите А.Г.А.и С.Г.И.приели,
че така описаното е нарушение на чл.38, ал.2, предл.4 от ЗСПЗЗ. Горното било обективирано
от актосъставителя в съставения от него АУАН № Серия ЗГ-2022 бл. № 000027 от
07.06.2022г., връчен на Г. на 12.07.2022г. Въз основа на цитирания акт, Кметът
на Община Плевен издал оспореното НП №48/12.09.2022г.
За да отмени обжалваното НП, районният
съд приел, че то е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и
на материалния закон. Приел, че нито в АУАН, нито в НП се съдържа фактическо
описание на административното нарушение, както и на обстоятелствата, при които
е осъществено твърдяното за извършено от страна на жалбоподателя нарушение. Изложил,
че описанието на фактическата обстановка е особено важен елемент от обективната
страна на деянието и е наложително този елемент да е конкретно и ясно изложен,
за да бъдат по този начин очертани рамките на т.нар. обвинение и в резултат на
анализ на събраните доказателства да може ясно и конкретно да се прецени
извършени ли са дадени действия и в зависимост от доказателствата, ако са
извършени да бъде наложено и съответно наказание, а ако не са – да не бъде
налагано. Затова е недопустимо извеждането на същия елемент по аналитичен път,
най-малкото защото правнозадължените лица нито са длъжни да предполагат волята
на актосъставителя и АНО, нито подобни предположения им дават възможност да
реализират надлежно правото си на защита. По тези мотиви съдът намерил, че отсъстват
задължителни реквизити по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а липсата на
яснота по този основен елемент от обективната страна на деянието ограничава
правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е
ангажирана, т.е. налице е съществено нарушение на процесуалните правила в хода
на административнонаказателното производство.
На последно място въззивният съд
посочил, че предмет на делото е извършила ли е жалбоподателката действия и
какви, с които да е попречила на назначената комисия да изпълни задълженията си.
Анализирайки събраните гласни доказателства съдът приел, че Г. не е извършила
никакви действия, с които да попречи на комисията да изпълни възложените й
задължения, като твърдението на същата пред комисията, че ще потърси правата си
пред съда и че ако се трасира, ще се огазят посевите, не следва да се
възприемат като действия, създаващи пречки и за които следва да й бъде наложено
административно наказание. С така изложените мотиви решаващият състав отменил
оспореното пред него НП.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон.
По делото е установено, че с издадената на основание чл.37в,
ал.4 от ЗСПЗЗ Заповед №РД-04-99/20.09.2021г. на Директора на ОД „Земеделие“
Плевен е извършено разпределение на пътища и напоителни канали в землището на
с. Радишево, които не функционират, между които е и полски път с идентификатор 61426.54.37
с посочен ползвател „Сортови семена 2002“ ЕООД. На основание чл.37в, ал.16 от
ЗСПЗЗ с Решение №716/28.10.2021г. Общински съвет Плевен е дал съгласието си за
предоставяне за възмездно ползване на имоти от общинския поземлен фонд с начин
на трайно ползване – полски пътища, които не са необходими за осигуряване на
пътен достъп до имоти, попадащи в масиви за ползване и включени в заповедта по
чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, за всички землища на Община Плевен за стопанската
2021/2022 година.
С разпоредбата на чл.38, ал.2, предл.4 от ЗСПЗЗ законодателят
е приел, че лице, което попречи на прокарване на полски път по плана за
земеразделяне, с изключение на полските
пътища, предоставени за ползване по реда на чл.37в, ал.16, се наказва с глоба
от 500 до 1000 лв.
Правилно районният съд е приел, че е налице съществено
нарушение на нормите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, отнасящи се до
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Както в
акта, така и в издаденото въз основа на него НП като описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, е посочено, че на определена дата, назначена
комисия е установила обработване и засяване с пшеница на поземления имот,
представляващ полски път, наказаното лице е потвърдило, че управляваното от нея
дружество е засяло имота, че дружеството няма договор за наем с общината, без
обаче логично това описание да е обвързано със съставомерността на деянието,
което се твърди, че е извършено и без да се сочи в какво именно се изразява
изпълнителното деяние, осъществено от жалбоподателя, като лаконично е посочено,
че наказаното лице е попречило на комисията да прокара чрез трасиране описания
полски път. В АУАН и НП буквално е записано: „На 28.04.2022г. комисия,
назначена със Заповед №29/28.04.2022г. на Директора на ОП „Управление на
общински земи и гори“ – Плевен, е установила обработване и засяване с пшеница
на поземлен имот – публична общинска собственост, находящ се в землището на с.
Радишево, който съгласно плана за земеразделяне представлява полски път с
идентификатор 61426.54.37. Явилият се на място управител на „Сортови семена
2002“ ЕООД – А.В.Г., е потвърдила, че управляваното от нея дружество е засяло
общинския имот. Дружеството няма договор за наем на общинския имот с Община
Плевен. А.В.Г. е попречила на комисията да прокара чрез трасиране описания
полски път.“ От така направеното описание не може да се извлече еднозначен
извод, за какво точно нарушение е повдигнато с НП обвинение на Г., след като
липсва описание на самото нарушение. Правилно
съдът е установил, че в постановлението липсва описание и на конкретните
обстоятелства, при които е било извършено нарушението – тоест с какви действия
и/или бездействия е извършено изпълнителното деяние на вмененото нарушение,
който пропуск правилно е квалифицирал като съществено процесуално нарушение,
накърняващо правото на защита на сочения за нарушител. В АУАН и НП
изпълнителното деяние е буквално цитиране на нормата на чл.38, ал.2, предл.4 от ЗСПЗЗ, но без никаква
конкретика и ясно описание на действията на лицето, прието за нарушител, за да
бъде преценена съставомерността на нарушението.
Поради изложеното липсата на пълно и точно описание на
нарушението в НП, водещо от своя страна до невъзможността нарушителят да разбере
елементи от обективна страна от състава му, съставлява съществено процесуално
нарушение, което накърнява правото на защита на санкционираното лице,
опорочаващо заключителния акт в административно-наказателното производство до
степен незаконосъобразност, както правилно е приел и РС.
Правилен е и следващият извод на районния съд, че по
делото не е доказано авторството на извършеното нарушение. В изготвения от
комисията Констативен протокол от извършена проверка на поземлени имоти –
Публична общинска собственост в землището на с. Радишево от 28.04.2022г., за
който протокол ответникът във въззивното производство, сега касатор твърди, че
е официален документ, е посочено, че в изпълнение на полицейските препоръки на
извикания на място полицейски орган да не навлиза в блока, комисията е била
възпрепятствана да извърши трасиране по дължина на полския път и самата комисия
е решила да обозначи на терен само двете северни точки от имота с идентификатор
61426.54.37. Въз основа на горното комисията е излязла със становище, че този
имот, представляващ полски път, се ползва от „Сортови семена 2002“ ЕООД без
договор за наем и е налице завземане и ползване на общинския поземлен имот без
правно основание. Въз основа на това комисията е предложила за така
констатираното нарушение да се състави АУАН на управителя на дружеството, както
и да се изпрати сигнал до Директора на ОДМВР Плевен относно поведението на
полицейския служител, с което е възпрепятствал комисията да извърши трасиране
на общинския поземлен имот, представляващ полски път с идентификатор
61426.54.37. Действително от материалите по делото се установява, че от
Директора на ОП „Управление на общински земи и гори“ Плевен е подаден сигнал до
Директора на ОДМВР Плевен, че присъствалия на място полицейски служител е
възпрепятствал извършването на каквито и да било дейности в общинския полски
път от страна на комисията, като въз основа на изложеното и изпратения със
сигнала Констативен протокол на комисията от 28.04.2022г. да се вземе отношение
относно поведението на полицейския служител, възпрепятствал работа на
назначената комисия да трасира общинския поземлен имот – полски път с
идентификатор 61426.54.37. Следователно от приобщените по делото писмени доказателства
еднозначно се установява, че не посоченото от административнонаказващия орган
лице е попречило на комисията да извърши трасиране на поземлен имот – публична
общинска собственост, представляващ полски път с идентификатор 61426.54.37 в
землището на с. Радишево, а извикания на място полицейски служител. Самата
комисия е отразила този факт в протокола си.
Горното недвусмислено се установява и от разпитания по
делото актосъставител. Последният е заявил, че „…изслуша ни полицаят. Според
него, той каза, че не е редно да навлизаме, защото може да стане по-голям
проблем, ако се огазят растенията, защото по такъв начин тя може да съди
общината за щети. И ние като размислихме, и ние вече решихме, че няма да
навлизаме. Послушахме полицая. Съответно само от южната страна, всъщност от
краищата на четирите точки на началото и на края на този полски път бяха
обозначени и маркирани със забити колчета, за да знаем, че точно тук в това
землище започва и свършва полския път“. Изложеното се потвърждава и от
разпитания полицейски служител, който в открито съдебно заседание дава
показания, че месец или два, след случая е бил подложен на много сериозни
разпити, че бил попречил по някакъв начин на комисията, че по отношение на него
е имало дисциплинарна проверка, че на място е взел отношение и страна.
Нещо повече – в констативния протокол е записано, че Г.
е влязла в пререкание с животновъдката Лилова и нейния съпруг, което в
последствие е било прераснало в обиди и клетви, раздавани от двете страни и
тази ситуация е продължила няколко часа, като членовете на комисията не са
взели участие и страна в спора. По отношение на Г. в протокола е отразено, че е
спряла трасирането с мотива, че пътя е даден на дружеството за ползване от
министъра на земеделието и е показала заповед на Директора на ОД „Земеделие“ за
разпределяне на масивите за ползване. Видно и от показанията на присъствалия на
място полицейски служител, многократно потвърждава, че не е установил скандал
на място, всички са говорили нормално и не е имало между двете страни някакво
напрежение или нарушаване на обществения ред. Действително в съдебно заседание
разпитаните трима свидетели, част от членовете на назначената комисия, са
свидетелствали за изречени от страна на Г. думи с по-остър тон и напрежение
между страните, но тези вербални действия не могат да се възприемат като
попречване (възпрепятстване) работата на комисията по трасиране на имота. Очевидно
те не са били възприети като такива и от самата комисия, която в констативния
си протокол като лице, попречило да извърши трасирането е посочила извикания на
място полицейски служител. Факт, потвърден в отрито съдебно заседание и от
актосъставителя.
Отделно от горното, възраженията на касатора, че със
заплахите за завеждане на дело, ако комисията трасира имота, Г. е попречила на
комисията, касационният състав намира за неоснователни. Възможността едно лице
да търси защита на свои накърнени права в съда е основно конституционно право
(арг. от чл.45 от Конституцията на РБ) и позоваването на това право не
представлява възпрепятстване на каквито и да е действия на други лица.
Съдът намира за неотносимо към спора посочването в
АУАН и НП, че „Сортови семена 2002“ ЕООД няма договор за наем на общинския имот
с Община Плевен. Липсата или наличието на основания за ползване на един имот се
решават в различно производство, но не може да са предмет на
административнонаказателно такова. След като наказаното лице се е легитимирало
като ползвател на имота на основание издадена Заповед №РД-04-99/20.09.2021г. на
Директора на ОД „Земеделие“ Плевен по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ и по делото е
установено, че на основание чл.37в, ал.16 от ЗСПЗЗ Общински съвет Плевен е дал
съгласието си за предоставяне за възмездно ползване на имоти от общинския
поземлен фонд с начин на трайно ползване – полски пътища, които не са
необходими за осигуряване на пътен достъп до имоти, попадащи в масиви за
ползване и включени в заповедта по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, за всички землища на
Община Плевен за стопанската 2021/2022 г. (сред които попада и процесния имот),
то налице е и изключението по чл.38, ал.2, предл.4 от ЗСПЗЗ за полските пътища,
предоставени за ползване по реда на чл.37в, ал.16 от същия закон. Горното сочи
и за недоказаност, че нарушението е съставомерно от обективна страна.
Настоящият касационен състав намира за неправилни
изводите на районния съд по отношение наличието на две дати в АУАН и НП, като
се възприемат съображенията на касатора, но това не променя крайния извод за незаконосъобразност
на НП.
По изложените мотиви съдът счита касационната жалба за
неоснователна, а решението на Районен съд Плевен за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното
искане от страна на настоящия ответник за присъждане на разноски, касационната
инстанция следва да присъди в полза на А.В.Г. направените и доказани по делото
разноски в размер на 400 лева, представляващи заплатен изцяло и в брой
адвокатски хонорар по ДПЗС от 30.01.2023г. Последният е в минималния размер,
предвиден по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Плевенски административен съд, втори
касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 700/20.12.2022г., постановено
по а.н.д. № 1814/2022г. по описа на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА Община Плевен с ЕИК: ********* и адрес гр.
Плевен, пл. „Възраждане” №2 да заплати на А.В.Г. с ЕГН ********** и адрес ***
направените в касационната инстанция разноски в размер на 400 (четиристотин)
лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2.
/П/