Р
Е Ш Е
Н И Е
03.11.2020 г.
Номер 247 2 0 2 0 г. гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилски
административен съд
на шести
октомври
2 0 2 0 г.
в
открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар:
Светла Кърлова
Като
разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно
дело № 335 по описа за 2020 г.
и за да
се произнесе,взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 157 ал. 4 от Закона за движението по пътищата вр. с чл. 145 и
сл. от АПК.
Л.Ж.В. ***,
чрез пълномощника си адв. У. оспорва Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 20-1139-000075/27.03.2020 г. на Началник група при
Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Кюстендил /упълномощен със Заповед №
277з-1046/30.06.2017 г. на Директора на ОДМВР Кюстендил, приложена по делото/,
с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са
му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал.
4 от ЗДвП. Релевирани са доводи, които по
същество са за незаконосъобразност на административния акт поради липса на
фактически и правни основания за издаването му, съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Оспорва се наличието на материалноправните предпоставки по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП, респективно
констатациите на административния орган за липса на контролни точки на
жалбоподателя поради отнемането им с описаните в заповедта за налагане на ПАМ наказателни
постановления. Прави се искане за отмяна на оспореният административен акт,
като се задължи административния орган да му върне свидетелството за управление
на МПС и талон към него.
Ответникът
– началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Кюстендил, не изразява
становище по жалбата.
Кюстендилският
административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Със
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
20-1139-000075/27.03.2020 г. на Началник група при Сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР гр. Кюстендил, по отношение на жалбоподателя Л.Ж.В. е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171 т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за
управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е
изпълнил задължението си по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството си за
управление в съответната служба на МВР.
Видно от изложените в оспорения
административен акт фактически обстоятелства, водачът Л.В. е изгубил
правоспособност, поради това, че с влезли в сила наказателни постановления № 609/07.06.2002
г. – отнети 2 КТ; № 109334/20.10.2003 г. – отнети 6 КТ; № 4441/22.09.2005 г. –
отнети 12 КТ; № 4513/08.08.2006 г. – отнети 16 КТ и № 3385/14.08.2006 г. –
отнети 6 КТ и неизпълнение на
задължението си по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП са
му отнети всички контролни точки
и същият не е изпълнил задължението си да върне свидетелството за управление в
съответната служба на МВР.
Издадената
заповед е връчена лично на адресата на 08.08.2020 год., което е видно от положеният подпис. От приложената
административна преписка се установява посочената в тази заповед фактическа
обстановка. В хода на съдебното производство не е оспорена истинността на
събраните по административната преписка доказателства по реда на чл. 193 ал. 1
от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, от страна на жалбоподателя. Събраните доказателства по административната
преписка, съгласно чл. 171 ал. 1 изр. 1 от АПК имат доказателствена сила в
настоящия процес.
Към административната преписка е
приложена Справка за нарушител/водач, издадена от Началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил по отношение на жалбоподателя В., в която са
отразени съставените срещу последния АУАН и издадените НП с данни за наложените
наказания и отнетите контролни точки, дата на връчване и дата на влизане в
сила, част от които съответстват на съдържанието
на описаните по - горе НП. Общо отнетите от влезли в сила НП контролни точки са
39, от общо отнети точки – 71. Представен е и протокол за доброволно предаване
на СУМПС № ********* и Контролен талон № 3849900.
Преценката на събраните
доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по чл. 149 ал. 1 от АПК и от адресат, чийто права и интереси се засягат
пряко от оспорения административен акт. Същата е редовна,
като изпълняваща изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният административен акт е валиден,
издаден при спазване на установената форма и на административнопроизводствените
правила, в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на специалния закон.
По отношение компетентността на органа следва да се
констатира, че са налице изискванията за материална и териториална компетентност на Началник
група при Сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР - Кюстендил.
При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146 т. 3 от АПК, а от процесуална страна е видно,
че в него се съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването
й. В заповедта за налагане на ПАМ конкретно и ясно са изброените наказателни
постановления издадени срещу жалбоподателя, броя на отнетите контролни точки, както
и неизпълнението от същия на задължението по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП, които
представляват фактическо основание за налагане на посочената ПАМ.
Оспореният административен акт е и
материалноправно законосъобразен. Съобразно предвижданията на разпоредбата на чл. 171 т. 4 от ЗДвП, посочена като правно основание
за издаване на заповедта, изземването на свидетелството
за управление се налага на водач, който не е изпълнил задължението си по чл. 157
ал. 4 от ЗДвП, т.е. задължението да върне свидетелството за управление в
съответната служба на МВР след като е загубил
правоспособност, поради това, че са му отнети
всички контролни точки. Според
чл. 157 ал. 1 от ЗДвП контролните точки служат за отчет на извършените от
водача нарушения. Съгласно чл. 2 ал. 1 от Наредба № І-139 от 16.09.2002 г. за
определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на
моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат /отменена/, съответно
съгласно чл. 2 ал. 1 от Наредба № Із-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно
превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията
на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат /отменена/, съответно
съгласно чл. 2 ал. 1 от действащата Наредба
№ Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда
за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването
на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се
отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условия и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, първоначалният
максимален размер на контролните точки за отчет на извършените нарушения на
правилата за движение по пътищата от водачите на МПС е 39. Според чл. 3 ал. 1 и
ал. 2 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012
г., контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно
постановление, като в същото се отбелязват броят на отнетите контролни
точки. Съгласно §2 и §3 от същата
наредба, отнемането на контролни точки по образуваните преди влизане в сила на
наредбата, административнонаказателни преписки се извършва по реда на Наредба №
Із-1959 от 27.12.2007 г., като броят на отнетите контролни точки до влизане в
сила на новата наредба се запазва.
Съдът, след анализ на събраните писмени
доказателствени средства, приема, че е осъществен фактическия състав за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171 т. 4 от
ЗДвП
„изземване на свидетелство за управление“, а именно: отнемане на всички
39 контролни точки на водач и неизпълнение на задължението от същия да върне
свидетелството си управление на МПС на компетентния административен орган.
Обратно на поддържаното от
оспорващия, съдът счита, че административният орган е доказал релевантния факт –
отнемането на контролните точки, с чието
проявление възниква правомощието му да наложи ПАМ с цел преустановяване
извършваното правонарушение. С влизане в
сила на наказателните постановления,
наред с наложените административни наказания, автоматично на водача се
отнемат законоустановения брой контролни точки съгласно правилата на Наредба №
Із-1959 от 27.12.2007 г., т.е. отнемането на контролните точки е последица от
влизането в сила на наказателните постановления, посочени изрично в обжалваната
заповед за налагане на ПАМ.
От друга страна, правнозначимият
факт – отнемането на всички контролни точки на жалбоподателя, се доказва и от
представената по делото Справка за нарушител /водач, издадена от Началника на
сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил. Същата е издадена на основание чл. 25 ал. 2
от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г., съгласно която броят на отнетите,
възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на МПС се водят на
отчет в отдел/сектор „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР по местоотчет на водача и
се отразяват в автоматизирана информационна система. Следователно визираната справка
представлява годно доказателствено средство – удостоверителен документ,
който не е оспорен от жалбоподателя по
реда на чл. 193 от ГПК. В цитираната справка са отразени съставените срещу В. в
АУАН и издадените НП с данни за наложените наказания и отнетите контролни точки,
като отнетите с останалите посочени в НП контролни точки - 71, с много
надвишават максималния брой от 39.
По делото не са представени
доказателства, а и липсват твърдения от жалбоподателя, комуто принадлежи
доказателствената тежест за установяване на горното обстоятелство съгласно чл. 154
ал. 1 от ГПК, че наказателните постановления са обжалвани и
отменени по съответния процесуален ред, поради което следва да се приеме, че НП
са влезли в сила. Общият брой отнети
контролни точки, последица от влизането
в сила на процесните НП, надхвърля нормативно установения максимален размер от
39 контролни точки и водачът е загубил правоспособността си да управлява МПС. За него е възникнало задължението да върне
свидетелството за управление на МПС на компетентния административен орган,
което безспорно в случая не е изпълнено.
Следват изводи за осъществено материалноправно основание по чл. 171 т. 4
от ЗДвП вр. с чл. 157 ал. 4 от ЗДвП и за законосъобразност на оспорената
заповед.
Основното възражение на жалбоподателя,
до което се свежда защитната му теза, е за не настъпило отнемане на контролни
точки на водача. Доводите са неоснователни. Всички цитирани в приложената заповед за
налагане на ПАМ НП са връчени на нарушителя. Дали са били налице предпоставките
за приложения от АНО ред за връчване на НП е недопустимо да се проверява в
настоящото производство. Доколкото редовността на връчването на НП е пряко
относима към допустимостта на съдебното им оспорване, в производството по оспорване на заповедта за
прилагане на ПАМ, административният съд няма правомощия да реши този въпрос
като изземе компетентността на съответния районен съд. Ако адресатът на ПАМ
твърди, че наказателните постановления не са му връчени, то е следвало да
представи доказателства за обжалването им по съдебен ред, тъй като същите са му
станали известни най - късно към датата на съобщаване на акта за налагане на
ПАМ. В случая такива доказателства по делото не са представени.
След като вследствие на собственото си противоправно поведение
оспорващият като водач на МПС, е загубил придобитата правоспособност в резултат
на отнемането на всички контролни точки, предвид чл. 157 ал. 1 - 4 от ЗДвП, той
няма право да управлява моторно превозно
средство и законодателят е предвидил налагането на ПАМ по чл. 171 т. 4 от ЗДвП,
с цел осигуряване безопасността на
движението и за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, т.е. спазено е изискването за законосъобразност по чл. 146 т. 5 от АПК.
Следват изводи за законосъобразност на издадената заповед
и за неоснователност на оспорването, което подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода от спора,
поисканите от жалбоподателя разноски не следва да се присъждат.
Водим от
горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административният
съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Ж.В., ЕГН **********,***,
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
20-1139-000075/27.03.2020 г. на Началник група при Сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР гр. Кюстендил.
Решението е окончателно, на
основание чл. 172 ал. 5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от
същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: