Р Е Ш Е Н И Е
113 18.07.2019г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Двадесети юни 2019
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ПАЛАШЕВА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия
СТАТЕЛОВА 1056 2018
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск по смисъла на чл.188, т.1 от Кодекса на труда.
В исковата си молба И.Л.Л.,***, със
съдебен адрес:***- чрез адвокат Ц.А.Ч. от Пазарджишка адвокатска колегия, срещу
„Ч.г.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Ц.Х.Г., твърди, че работи като „Горски стражар“ в ответното дружество по трудов договор от
31.10.2013г. Ищецът сочи, че на 21.11.2018г. управителят на дружеството-
ответник му е връчил Заповед № 77/21.11.2018г., с която на Л. е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“ по реда на чл. 188, т.1 от КТ. Твърди, че
не е съгласен с наложеното му наказание, понеже не е извършил нито едно от
вменените му нарушения. В исковата молба се описва, че на 26.09.2018г., около
15,30 часа, със служебния си автомобил, Л. минавал край централния склад на ЕТ
„Р.-22- Р.И.“ в местността „Кьой дере“, в землището на село Ч. и видял, че два
от камионите на ЕТ излизат празни от склада. Според ищеца, по същото време по
телефона му позвънил собственикът на ЕТ и му казал, че автомобилите отиват да
товарят от обект №1805, отдел 422 в местността ***. Л. твърди, че заявил на И.,
че е късно, не е заявил експедиция и няма да успее да натовари два камиона,
които Л. да измери, окачестви, маркира и да издаде превозен билет. В исковата
молба се описва, че към този момент Л. вече е
бил поел ангажимент да осъществи експедиция на дърва за местното
население, което е приоритетна дейност по нареждане на управителя на ответното
дружество. Сочи, че И. го уверил, че няма да върне камионите, понеже ще
натовари бързо, тъй като вече е „подвозил“ трупи на водохващането. Според
твърдяното в исковата молба, Л. незабавно тръгнал към водохващането, тъй като
на това място И. няма временен склад и няма право да подвозва букови трупи без
превозен билет и немаркирани с контролна горска марка. След като изпреварил
камионите, Л. установил, че на водохващането няма подвозени и складирани трупи,
след което продължил към местността „М.Т.“, където в 16,20 часа е издал
превозен билет на И. ***. Ищецът твърди, че не е издавал превозен билет на И.,
за да тръгнат камионите на ЕТ към рампата на временен склад. Според исковата
молба, Л. тръгнал около 17,35 часа към централния склад на ЕТ „Р.И.“, който
отстои на 5 км. от село Ч., като работното му време вече е било приключило в
17,00 часа. Твърди също, че в 17,45 часа е оставил служебния автомобил на
служебния паркинг пред Община Ч. и тогава му се обадил управителят на
дружеството- ответник- инж. Г., който попитал Л. какво става и защо не желае да
издаде документи за извоз на Р.И.. Л. сочи, че обяснил на управителя, че И. е
натоварил неизмерена, неокачествена и немаркирана дървесина и счита за по-
правилно камионите да не се разтоварват, а да нощуват натоварени, както са на
временен склад в местността *** или да се приберат празни. Ищецът сочи, че
управителят разпоредил Л. незабавно да
заминава и да маркира трупите, като издаде превозен билет, понеже
камионите вече са свалени. Л. твърди в исковата си молба, че това разпореждане
на управителя Г. е в нарушение на закона и той е уведомил работодателя си за
този факт. Тогава Г. повторно разпоредил на ищеца, че трябва да отиде и че
работодателят носи отговорност, а Л. може да остане без работа на другия ден.
Съгласно исковата молба, до този момент заявките за експедиция на дървесина са
правени в ответното дружество писмено, в деня, в който ще се извършва
експедицията и носещи подписа на предалия и приелия заявката, като дървесината
се измерва от приелия заявката горски стражар. Ищецът твърди, че в този смисъл
е и издадената от управителя на дружеството- ответник Заповед № 35/14.07.2017г.,
но след встъпване в длъжност на сегашния управител на дружеството, тетрадката
за вписване на заявките е изчезнала и този ред се спазва само от физическите
лица по отношение на добиването и извоза на дърва за огрев, а заявките на
дърводобивните фирми се правят по телефона.
Л. твърди, че не е извършвал вменените му от Заповед № 77/21.11.2018г. на
управителя на „Ч.г.“ЕООД нарушения, поР. което наложеното му дисциплинарно
наказание „забележка“ е незаконосъобразно. Сочи, че разпорежданията на
уравителя на дружеството – ответник са в разрез, както с установените в
предприятието организация за транспортиране на дървесине от горски територии,
собствеонст на Община Ч., така и в разрез със закона, но Л. е бил принуден да
изпълни разпорежданията на Г. под угрозата да бъде уволнен. В исковата молба се
твърди, че в заповедта са описани действия и бездействия на Л., които той не е
можел да извърши, тъй като е бил на друго място да изпълнява служебните си
задължения. Твърди се, че няма как да е правил уговорки, каквито никога не е
имал през практиката си на „горски стражар“. Според ищеца, само формално са му
снети обяснения с цел наказването му, за да му бъде „затворена устата“ и е
набеден, за да се прикрие чуждо нарушение.
И.Л.Л. моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № ****г.,
издадена от управителя на „Ч.г.“ ЕООД, с която на Л. е наложено дисциплинарно
наказание „Забележка“, като незаконосъобразна и постановена в нарушение на
процесуалните правила.
Моли да бъдат допуснати до разпит
двама души свидетели при режим на довеждане в открито съдебно заседание, които
ще установяват изложените в исковата молба факти и обстоятелства.
Представя следните писмени
доказателства в копие: Трудов договор № 04/31.10.2013 г.; Заповед
№35/14.07.2017 г.; Заповед № 77/21.11.2018г. на управителя на ответното
дружество.
В законоустановения срок ответното дружество „Ч.г.“ ЕООД, представлявано от управителя Ц.Х.Г.,
представят писмен отговор на исковата молба, който преповтаря в цялост
наложената заповед за наказание „Забележка“ и мотивите към нея. В заключение,
ответното дружество сочат, че при постановяване на процесната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание, работодателят е спазил всички законови
изисквания, касаещи процедурата по налагане на наказанието. Твърдят, че
заповедта съдържа всички необходими реквизити, изискуеми от КТ.
Молят предявеният от И.Л. иск да бъде отхвърлен, като неоснователен,
необоснован и недоказан, ведно с произтичащите от това правни последици.
Представят следните писмени доказателства в копие: Обяснение от ищеца И.Л.,
дадено на 03.10.2018г.
В съдебно заседание - редовно призован, ищецът И.Л.Л. се явява лично и с
процесуалния си представител- адвокат Ц.Ч. от Пазарджишка адвокатска колегия.
Поддържа исковата молба така, както е предявена, сочи доказателства.
В съдебно
заседание, редовно призовани, ответното дружество „Ч.г.“ ЕООД се представляват
от управителя на дружеството- Ц.Х.Г..
В открито
съдебно заседание са разпитани свидетелите З.Л.П. и Р.А.И..
От
представения по делото Трудов договор № 4/31.10.2013г., се установява, че ищецът
И.Л.Л. е назначен на 31.10.2013 г. на длъжност „Горски стражар“, на пълно
работно време, със срок за изпитване 6 месеца, уговорен в полза на
работодателя. Ищецът е започнал работа на 01.11.2013 г.
По делото
е приложена Заповед № 35 от 14.07.2017 г. на временно изпълняващия длъжността
Управител на дружеството- ответник, с която е наредено ежедневно, до 08,30 часа
фирмите, ползвателки на дървесина, да подават писмени заявки в канцеларията на
„Ч.г.“ ЕООД, от кой обект ще извършват експедиция на дървесина за съответния
ден, като тази заповед е сведена до знанието на управителите на фирмите и на
горските стражари с цел изпълнението й.
По делото
е приложена Заповед № ****г. на Управителя на „Ч.г.“ ЕООД, с която на основание
чл. 195 от КТ на И.Л.Л. е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“. В
мотивите на заповедта управителят на ответното дружество сочи, че на ****г.
служителят И.Л.Л. е придружавал празните товарни превозни средства на ЕТ“Р. 22“
– с. Ч., представлявано от Р.А.И., като преди превозните средства да стигнат до
временния склад – обект № 1805, Л. е обърнал служебния си автомобил, като е
заявил, че отива до моста на река Тополница, за да експедира дърва на друг жител.
Работодателят сочи, че с това си действие Л. е нарушил задължението си да
присъства на експедиране на строителна обла дървесина, като следва да се
извърши измерване на обема на дървесината и да направи окачествяване по БДС,
което на ****г., следобед, не е извършил.
В мотивите
на заповедта управителят на дружеството -ответник сочи, че И.Л.Л. е направил
неправомерна уговорка двата автомобила да се натоварят с обли букови трупи и да
слязат на около 13 км от временния склад до местност „М.“, в противоречие съз Закона
за горите и Наредба № 1 за контрол и опазване на горските територии. Посочено
е, че тези обстоятелства са станали известни на управителя на дружеството-
ответник от жалба на управителя на ЕТ „Р. 22“ - Р.А.И.. В заповедта е цитирано,
че съгласно чл. 190, ал.2, т.1 и т.2 от Закона за горите, лицата по ал. 1
опазват поверените им горски територии от незаконни ползвания и увреждания,
следят за спазването на правилата за сеч и другите ползвания от горите,
опазването на съоръжения, сгР., гранични и други знаци и обекти, като И.Л.Л. в
този случай не е спазил задължението си да следи правилата за ползване на
горите. Работодателят е посочил, че съгласно чл. 14 „в“, ал.1 от Наредба за
контрола и опазването на горските територии „количеството транспортирана
дървесина се измерва и вписва в превозния билет в плътен и / или пространствен
кубически метър“, като служителят е длъжен, съгласно процесната заповед за
налагане на наказание, на място, в самия обект, при самото експедиране, да
извърши измерване на обема на дървесината. Управителят на дружеството- ответник
констатира в заповедта, че И.Л.Л. е издал превозния билет по-късно, след като
управителят на ЕТ „Р. 22“ -Р.И.е тръгнал от рампата в 16,28, а именно – в 18,00
часа, след разпореждане на „Ч.г.“ ЕООД, което също е нарушение на правната
норма. Работодателят е счел за необходимо да посочи, че неиздаването
своевременно на превозен билет е в разрез с разпоредбата на чл. 211, ал.1, във
вр. с ал.3 и ал. 4 от Закона за горите, съгласно които, дървесината се
транспортира от временен склад, придружена с превозен билет, а собствениците и
ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се
експедира дървесина, издават превозни билети за дървесината, която се
транспортира от обекта. Съгласно ал. 4, цитирана в процесната заповед,
дървесината, добита извън горските територии се транспортира, придружена с
превозен билет, издаден от длъжностно лице, определено от Кмета на Общината.
Съгласно заповедта и въз основа на посочените мотиви, ищецът е наказан с
дисциплинарно наказание „Забележка“, на осн. чл. 187, ал.1, т.10 от КТ, във вр.
чл. 190, ал.2, т.1 и т.2, чл. 211, ал.1, във вр. с ал. 3 и ал.4 от Закона за горите
и чл. 14 в, ал. 1 от Наредбата за контрола и опазването на горските територии.
От
заповедта се констатира, че същата е връчена на ищеца на 22.11.2018 г.
Видно от
приложеното по делото обяснение от горския стражар И.Л.Л., дадено на 03.10.2018
г. на работодателя, е че, И.Л.Л. не е запознат с жалбата на ЕТ „Р. 22“, но
сочи, че на ****г., в 08,30 часа едноличния търговец е заявил експедиция на
дървесина от местността „Чучура“, като Л. не е придружавал камионните на едноличния
търговец, които са тръгнали от склад „Кьой дере“, а е изпреварил тези
автомобили с цел да окачестви подлежаща на експедиция дървесина. И.Л.Л. сочи,
че се е върнал, за да издаде превозен билет на камион с дърва за местното
население, които са заявили експедиция преди ЕТ „Р. 22“, като камионите на ЕТ
са тръгнали в 15,30 часа. Ищецът е посочил, че за това свидетелства превозен
билет № 266, издаден в 16,20 часа. Ищецът е обяснил на работодателя си, че не е
правил неправомерни договорки с автомобилите на ЕТ „Р. 22“, а превозен билет на
тези автомобили е издаден в 18,00 часа на „М.“, по разпореждане на управителя
на „Ч.г.“ ЕООД. Л. е посочил още, че практика е превозните билети да се издават
извън превозните складове, но това се налага поР. факта, че основната част от
дърводобива е съсредоточен в неговия район. Посочил е, че именно той дава дърва
за самостоятелен добив, което е приоритет в неговата дейност. Приема, отговаря
и експедира дървесина от склад на предприятие. Сочи, че служебният му автомобил
е амортизиран и в лошо техническо състояние, което го затруднява при придвижване
от един обект до друг. Посочил е на работодателя си, че следва да вземе предвид
факта, че всяко придвижване на служебния автомобил и издаване на превозни
билети извън фиксираното работно време представлява извънреден труд.
От
приложения по делото Превозен билет № ****/00266/26092018/161918, издаден на ****г,
в 16:19:37 часа се установява, че превозваната дървесина е собственост на „Ч.г.“
ЕООД, представлява бук с обем 5,5 куб.м., с купувач Н. от с. Ч., въз основа на
позволително за сеч № 458108/18.09.2018 г., отдел № 440 А и шофьор на МПС – Н. М..
Съгласно
приложения по делото Превозен билет № ****/00267/26092018/175715,
издаден на ****г, в 17:58:20 часа се установява, че превозваната дървесина е
собственост на „Ч.г.“ ЕООД, представлява подвоз до с. Ч., въз основа на
позволително за сеч, № 430074/30.04.2018 г., отдел № 422, с шофьор П. И..
Съгласно
приложения по делото превозен билет № ****/00268/26092018/180527,
издаден на ****г, в 18:06:06 часа се установява, че превозваната дървесина е
собственост на ЕТ „Р. 22 – Р.И.“, въз основа на позволително за сеч №
430116/30.04.2018 г., отдел № 422 Л, с шофьор Р. И..
От разпита
на свидетелката З.Л.П., чиито показания съдът цени изцяло, въпреки, че
свидетелката е в служебна подчиненост с ответното дружество, се установява, че
същата заема длъжността „Горски стражар“ в дружеството- ответник и основната й
дейност е да експедира дървесина и да извършва охрана на гори. Свидетелката
сочи, че Л. е назначен последен от тримата горски стражари в дружеството и на
него се е паднал най-трудния за охрана и натоварен с експедиция, горски
участък. П. сочи в показанията си, че през 2017 г. е имало известен период от
време, през който е нямало управител на дружеството- ответник и тогава, кметът
на община Ч., в качеството му на временно изпълняващ длъжността Управител, е издал
заповед, която не е отменена и е действаща към момента на налагане на наказание
на ищеца Л., съгласно която фирмите, ползващи дървесина на територията на
ответното дуржество, сутрин до 08,30 часа трябва да правят заявки, за да се
знае кой ***какви задължения има за деня, да направи разбор и да прецени каква
техника трябва да има на разположение. Сочи, че след септември 2017 г., когато
е назначен новият управител на ответното дружество, тази заповед не се спазва,
заявките се правят устно при управителя, той забравя да каже кой ***на кой
обект има експедиция или му казва в последния момент, кой къде трябда да отиде
и често, тъй като обектът е отдалечен, горският стражар няма реално време да
извърши всички операции в рамките на своето работно време. Сочи, че сутринта на
****г., ищецът е имал ангажимент спрямо местен жител и понеже гората е общинска,
местното население е с привилегии пред другите в района на община Ч..
Свидетелката
изяснява, че когато се експедира дървесина за местното население, горските
стражари спазват уговореното време, но това е лишило ищеца от възможността да
се придвижи на по-високо разположен обект. П. изяснява в показанията си, че
времето за придвижване от склада на ЕТ“Р. 22“ до обекта в местността *** с №
1805, отдел 422, е около 40-50 мин. с камион, като разстоянието от базата на ЕТ
„Р. 22“ до водохващането, където са съобщили, че са свалили дървесината, се
преодолява за около половин час. П. изяснява в показанията си, че за да тръгне
камион от временен склад, дървеният материал трябва да бъде маркиран и
придружен с билет, като превозното средство не може да се движи из гората без
превозен билет. Изяснява също, че съгласно Закона за горите, превозни билети се
издават в светлата част на деня, затова и работното време на горските стражари
е до 17,00 часа, като автомобилите, с които те се придвижват, следва да бъдат
прибрани в гаражите на дружеството до 17,00 часа. Сочи, че практиката на ЕТ „Р.
22“ е горските стражари да окачествяват дървесината, превозвана от този
едноличен търговец, след като той е написал на листче какъв е дървения
материал, който е натоварен. Свидетелката разкрива, че ЕТ „Р. 22“ се ползват с
привилегии и по закон е трябвало да чакат в гората до другия ден, когато
горският стражар е следвало да окачестви дървения материал, след което той да
бъде натоварен на превозните средства.
По делото
е приложена жалба от управителя на ЕТ „Р. 22“ – Р.И., със седалище и адрес на
управление ***, до управителя на „Ч.г.“ ЕООД ***, в която се сочи, че на ****г.,
с два камиона, управителят на ЕТ е тръгнал към обект №1805 да товари трупи, а
ищецът И.Л. е карал служебния автомобил пред камионите до рампата. Преди да се
стигне до рампата, съгласно жалбата, Л. обърнал автомобила си, и заявил на
управителя на ЕТ, че слиза до моста на р. Тополница, за да експедира дърва на
жител от местното население. Съгласно жалбата, горският стражар Л. указал на Р.И.да
товари и описва трупите, а той ще ги чака на моста, за да издаде билет и да
сложи контролна горска марка. Сочи се, че деянието е в противоречие с всички
нормативни документи и с тези си действия Л. е накарал Р.И.да нарушава изискванията
на Закона за горите, с което рискува да бъдат конфискувани товарните автомобили
на ЕТ и натоварения в тях дървен материал, което може да има катастрофални
последици за ЕТ. Жалбоподателят твърди, че в 16,28 часа, служителите на ЕТ са
тръгнали от рампата с мисълта, че И.Л. ги чака на посоченото място, но
установили, че него го няма там. Р.И.твърди също, че започнал да звъни по
телефона, но Л. не благоволил да му вдигне, след което И. се видял принуден да
звънне на управителя на „Ч.г.“ ЕООД и да му обясни ситуацията. Тогава, съгласно
жалбата, Л. се появил на моста на р. Тополница и заявил, че работното му време
е до 17,00 часа. Според И., горският стражар заплашил, че ще ходи в Инспекция
по труда, за да заяви, че работи извънредно. Жалбоподателят твърди, че горския
стражар не изпълнява служебните си задължения, а ако работи, го прави в
противоречие на всички нормативни документи, свързани със Закона за горите,
което ще принуди ЕТ да прекрати отношенията си с ответното дружество. Заявява,
че повече не желаят да работят с ***Л.. Р.И.декларира, като жител ***, че ищецът
Л. уронва престижа на структурата „Ч.г.“ ЕООД *** и с тези си постъпки прави ЕТ
некоректен ползвател, което вреди на името му.
Видно от
приложеното по делото Искане за даване на писмено обяснение, изх. №
64/28.09.2018 г. Управителят на дружеството- ответник е поискал от ищеца И.Л.,
в тридневен срок от получаване на искането да даде писмени обяснения защо на ****г.
е придружавал празните превозни средства до обект № 1805 и преди те да стигнат
до временния склад, е обърнал служебния автомобил и им е заявил, че слиза до
моста на р. Тополница, с цел да експедира дърва на жител от местното население,
като с това деяние е нарушена законовата уредба, определяща задължението на И.Л.
да присъства при експедиране на строителна обла дървесина. В искането се сочи,
че И.Л. е направил неправомерна уговорка двата автомобила да се натоварят с обли
букови трупи и да слязат на около 13 км от времения склад до местността „М.“, в
противоречие със Закона за горите и Наредба № 1 за контрола и опазването на
горските територии.
Съгласно
Уведомително писмо изх. № РДГ 14-4212/13.05.2019
г., на Р.Д.Г.- София, на И.Л.Л. е извършена регистрация в информационната
система на Изпълнителна агенция по горите за издаване на превозни билети от
временен склад с име и фамилия И.Л., електронна поща, мобилен телефон и номер
на удостоверение за лесовъдска практика от 21.10.2011г. В уведомителното писмо е посочено потребителското име на ищеца И.Л.,
чрез което се идентифицира пред информационната система, като всички издадени
от него билети за почват с номер „****“ и задължително са издадени от неговия
профил. Регионалната дирекция сочат, че при регистрацията в информационната
система е посочено и устройството, на което ще работи И.Л., като е разработено
приложение, свалящо данни за устройството и част от модулите в него. Твърдят,
че е възможно, благодарение на тези данни, да се фиксира и гнездото, в което е
картата за мобилни данни.
Изслушан
по реда на чл. 176 от ГПК, управителят на дружеството- ответник- Ц.Г. сочи, че
наложеното дисциплинарно наказание на И.Л. е заР. поведението му, довело до
риск два горски автомобила за превоз на дървесина да бъдат конфискувани.
Изяснява, че представителят на ЕТ „Р. 22“ Р.И.му се обадил към 17,30 часа на ****г.,
след края на работното време в 17,00 часа, като сочи, че горските стражари и
служителите на дружеството са на ненормиран работен ден, тъй като в случаите на
възникване на пожари, сигнали за нарушение, възможността допълнително
отработените часове да бъдат възмездени със заплащане е посочена съгласно КТ. Г. сочи, че Заповед №
35/14.07.2017 г. не е издадена от него, той е постъпил на длъжността Управител
на дружеството -ответник след нейното издаване и не е запознат с нея, но има
информация, че съгласно тази заповед, заявки за експедиране на дървесина се
подават сутрин до 8,30 часа за съответния ден, в офиса на „Ч.г.“ ЕООД.
Изяснява, че на тази дата е нямало вписана заявка от ЕТ „Р. 22“, а също така,
такава книга не се води, тъй като той счита, че такава регистърна документация
не следва да се води. Твърди, че не е отменил Заповед № 35/14.07.2017 г., тъй
като не е намерил тази заповед и не я е открил като издадена, поР. преместване
на офиса на дружеството- ответник, като след преместването не е могъл да я
види.
От разпита
на свидетеля Р.А.И., чиито показания съдът цени изцяло, се установява, че
свидетелят е написал жалба срещу дейността на ищеца Л. в дружеството- ответник.
Сочи, че е написал жалбата, защото е отишъл да товари трупи с два камиона, като
в този момент ищецът Л. е шофирал служебния си автомобил преди товарните
автомобили на свидетеля. В показанията си И. твърди, че преди рампата, Л. е
обърнал служебния автомобил и заявил, че трябва да слезе до моста на реката, за
да пусне превозен билет на жител ***, като е инструктирал И. да натовари
трупите и да ги превози до долу, където ще му бъде издаден превозен билет и ще
му бъде поставена марка. Свидетелят разкрива, че е натоварил трупите, описал ги
е и закарал дървения материал до моста на р.
Тополница, но Л. не бил там. Твърди, че е бил на около 12-15 км. от
рампата, където се намира склада на дървения материал и се събират трупите.
Свидетелят изяснява, че около час са чакали с камионите на моста, но Л. не е
вдигал мобилния си телефон. По-късно, според показанията, около 17,00 часа
свидетелят И. позвънил на управителя на дружеството- ответник и едва след
обаждането, около 17,30 часа, горският стражар Л. е пуснал превозните билети и
е напуснал територията на горското стопанство. И. изяснява в показанията си, че
работи с „Ч.г.“ ЕООД от 2012 г. и никога не е подавал писмени заявки, освен в
миналото, за период от около 2-3 месеца. Твърди, че след това са спряли
подаването на заявки сутрин, по-късно са подновили подаваненто на заявките, но
са спрели да подават такива заявки, след като управителят Г. е заел длъжността
„Началник“. Изяснява, че заявките се подават сутрин, в горското, като заявява,
че ще вози от еди-коя-си местност, а в случай, че не отиде в офиса на
дружеството, си подава заявките по телефона. И. сочи, че ищецът Л. цял ден е
гледал служителите на ЕТ „Р. 22“, които
заедно със свидетеля И. са се опитвали да поправят един от камионите за извоз
на дърва. Според показанията на И., Л. е стоял пред камиона, тръгнал е заедно с
двете товарни превозни средства и накрая ги оставил да го очакват до 17,15
часа, когато И. отново се опитал да се свърже с ищеца.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установи, че ищецът
И.Л.Л. заема длъжността „Горски стражар“ в „Ч.г.“ ЕООД от 01.11.2013г. Установи
се също, че част от основните му трудови задължения е издаването на превозни
билети, за добиване на дървесина, собственост на Община Ч. въз основа на
позволително за сеч, като за целта на И.Л.Л. е осъществена регистрация в
информациаонната система на ИАГ за издаване на превозни билети от временен
склад и всички издадени от него билети започват с номер „****“.
По делото
се установи, че въз основа на Заповед № ****г., на ищеца Л. е наложено
дисциплинарно наказание „Забележка“, по реда на чл. 188, т.1 от КТ за това, че
на ****г. е придружавал празните товарни превозни средства на ЕТ „Р. 22 – Р.И.“,
като преди те да стигнат до времен склад, обект № 1805, Л. е обърнал служебния
си автомобил, и е заявил, че отива до моста на р. Тополница, за да експедира
дърва на жител ***, с което е нарушил задължението си да присъства при
експедиране на обла дървесина за строителни цели, която следва да измери като
обем и да извърши окачестваване по БДС. В заповедта е посочено също, че Л. е
направил неправомерна уговорка двата автомобила да се натоварят с обли букови трупи
и да слязат на около 13 км. от временния склад, до местността „М.“, в
противоречие на Закона за горите и Наредба № 1 за контрола и опазване на
горските територии.
По делото
се установи, че Л. е издал Превозен билет № ****/00267/26092018/175715 в 17:58:20
часа, за подвоз на шофьора П. И. и превозен билет № ****/00268/26092018/180527
в 18:06:06 часа, за подвоз -на шофьора Р. И..
Установи
се също, че в 16,19,37 часа И.Л. е издал превозен билет № ****/00266/26092018/161918,
с купувач и получател Н., представляващи дърва за огрев.
По делото
е представена Заповед № 35/14.07.2017 г., от която се установи, че фирмите-
ползвателки на дървесина, собственост на „Ч.г.“ ЕООД следва да подават писмени
заявки в канцеларията на дружеството до 08,30 часа на всеки работен ден, като
следва да заявят и от кой обект ще извършват експедиция на дървесина за
съответния ден.
По делото
не се събраха никакви доказателства, представилият жалба до управителя на
дружеството Р.И., в качеството му на ЕТ „Р. 22“, да е представял подобна заявка
в офиса на ответното дружество.
Съдът
приема изявлението на управителя на ответното дружство Ц.Г., че само знае за
съществувавенето на тази заповед, без да я е виждал и без да познава нейното
съдържание, за непрофесионално и логически несериозно. Незаконосъобразно е
поведението на управителя Г. да дерогира действието на тази заповед, само
защото тя е била издадена от временно изпълняващ длъжността управител на дружеството
и преди той да бъде назначен на тази длъжност. Нарушението на тази заповед е
започнало да се осъществява от всички ползватели на дървесина след заемането на
длъжността „Управител“ от страна на Г., прави всички по-нататъшни действия по
налагане на наказание на ищеца Л. незаконосъобразни.
По делото
не се установи по безспорен и категоричен начин какви уговорки е имало между управителя
на ЕТ „Р. 22“ и горския стражар Л..
Установи се, безспорно и категорично само, че жителите на с. Ч. и общината се
обслужват от дружеството- ответник с приоритет, което е осъществено и от ищеца Л.
на 26.09.2018г. В края на работното си време той е обслужил жителя на с. Ч. Н.,
като му е издал Превозен билет № ****/00266/26092018/161918, в 16:19:37 часа.
От изявленията
на управителя на дружеството- ответник се установи, че горските стражари
полагат извънреден труд и са на ненормирано работно време в случаите, когато
става дума за установяване на нарушение по Закона за горите, пожари, наводнения
и други природни бедствия на територията на „Ч.г.“ЕООД, но извозът на дървен
материал от превозните средства на ЕТ „Р. 22“ не представляват нито едно от
посочените основания за полагане на извънреден труд от страна на горския
стражар Л.. По делото не се представи предварителна заявка от страна на ЕТ „Р.
22“ за извоз от съответната местност на ****г. Не се събраха никакви
доказателства по какъв начин заявката, направена пред управителя Г. от страна
на свидетеля по делото И., е била предадена на Л., защото от изявленията на
реда на чл 176 от ГПК, на управителя на дружеството- ответник се установи, че
заявките се правят устно и на него, във всеки работен ден, а той ги предава на
съответния горски стражар, в чийто район ще се осъществява извозът на
дървесина. По делото не се събраха доказателства и защо е наложено наказание на
горския стражар И.Л., след като същият е издал превозни билети след края на
работното си време на ЕТ „Р. 22“, което се установи от представените по делото
превозни билети № ****/00267/26092018/175715 в 17:58:20 часа, за подвоз на
шофьора П. И. и превозен билет № ****/00268/26092018/180527 в 18:06:06 часа, за
подвоз на шофьора Р. И..
По делото
се установи, че дисциплинарното наказание „Забележка“ е наложено на ищеца Л. за
това, че не е обслужил ненаправена заявка за извоз на дървесина от ЕТ „Р. 22“,
с което е застрашил с конфискация превозните средства на ЕТ.
Съгласно чл. 186
от КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на
трудовата дисциплина, а в разпоредбата на чл. 187
от КТ нарушенията са изброени по примерни видове. Нарушението на трудовата
дисциплина като вид правонарушение представлява несъответствие между дължимо и
фактически осъществено поведение. Обект на дисциплинарното нарушение като
основание за дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на
работника/служителя. Техният обем и характеристика произтича от съдържанието на
конкретното индивидуално трудово правоотношение - работата, за която са се
уговорили страните при спазване на установената трудова дисциплина съгласно чл. 124
от КТ.
Тежестта на доказване по този иск се носи от
работодателя. Той следва да докаже фактическия състав, от който възниква
правото му да наложи дисциплинарно наказание "забележка". За
работодателя съществуват задължителни процедури, наложени от защитните норми на
чл.
193 от КТ, включващи изслушване на работника, проверка на неговото
възражение чрез събиране на посочените доказателства. За осъществяването на
тези процедури в чл. 194 от KT е определен двумесечен срок. За да наложи
дисциплинарно наказание на определен работник/служител, работодателят е длъжен
да проведе дисциплинарно производство, в което следва да установи факта на
нарушение на трудовата дисциплина, да определи вида на дисциплинарното
наказание, да издаде заповед за неговото налагане, след което да връчи тази
заповед на лицето, извършило нарушението.
От събраните по
делото доказателства се установява, че работодателят е спазил формалните
изисквания за налагане на дисциплинарното наказание.
В
настоящото производство ответното дружество следваше да докажат, че е извършено
нарушение на КТ, Закона за горите и Наредба № 1 за контрола и опазването на
горските територии, като И.Л. е нарушил задължението си да присъства при
експедиране на строителна обла дървесина от страна на ЕТ „Р. 22“, без за целта
да е била подадена предварителна заявка в началото на деня, от страна на ЕТ-
ползвател на дървесина.
По делото
остана недоказано как ищецът Л. е бил уведомен за извършваната от ЕТ „Р. 22“ дейност по извоз на дървесината, както и по
какъв начин е нарушил Кодекса на труда и Закона за горите, издавайки превозен
билет за извоз на тази дървесина след края на работното си време – 17,00 часа и
по изрично устно разпореждане на управителя на „Ч.г.“ ЕООД.
Съдът
счита, че предявеният от И.Л.Л. иск за отмяна на наложеното му наказание
„Забележка“ е основателен и следва да бъде уважен, като бъде отменена Заповед №
****г. на управителя на „Ч.г.“ ЕООД, с която е наложено на Л. дисциплинарно
наказание „Забележка“.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъдено
дружеството -ответник да заплати на И.Л.Л. сторените съдебно -деловодни
разноски в размер на 400,00 лв.- за адвокатско възнаграждение.
Следва да
бъде осъдено ответното дружество да заплати в полза на бюджета на Съдебната
власт по сметка на Районен съд Панагюрище, държавна такса в размер на 80,00 лв.
Така
мотивиран, Панагюрският районен съд, на основание чл.357, ал.1, във връзка с
чл. 188, т.1 от Кодекса на труда,
Р Е Ш И:
УВАЖАВА предявеният от И.Л.Л., с ЕГН- **********,***,
със съдебен адрес:***- чрез адвокат Ц.А.Ч. от Пазарджишка адвокатска колегия,
иск срещу „Ч.г.“ ЕООД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Ц.Х.Г., за отмяна на Заповед № ****г. на управителя
на „Ч.г.“ ЕООД, с която е наложено на И.Л.Л. дисциплинарно наказание „Забележка“.
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна и неправилна заповед № ****г. на управитела на „Ч.г.“ ЕООД.
ОСЪЖДА „Ч.г.“ ЕООД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Ц.Х.Г., да заплати на И.Л.Л., с
ЕГН- **********,***, сторените съдебно - деловодни разноски в размер на 400,00лв.
(четиристотин лева), представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Ч.г.“ ЕООД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Ц.Х.Г., да заплатят полза на
бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд Панагюрище, държавна такса в размер на 80,00 лв. (осемдесет лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че
същото е изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: