Р
Е Ш Е Н И Е
№ 27.04.2019г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав
На пети
февруари 2019 година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР Г.
Секретар:
Росица Д.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ Г Е О
Р Г И Е В
гр. дело
№ 4585 по описа за 2018 година.
Делото е образувано по иск от П.Д.К. –
пострадало от трудова злополука лице, като с правно основание чл.200 КТ за
осъждане да бъде осъден ответника работодател „ВЕРЕЯ ИНВЕСТ”ЕАД – с.Кирилово,
община Стара Загора, сумата от 80000лева главница, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 30.03.2016г. до окончателното изплащане на
сумата, като в срока по чл.131 ГПК не е представен писмен отговор.
В исковата си молба ищцата П.Д.К. излага твърдения, че с ответника
„ВЕРЕЯ ИНВЕСТ" ЕАД, ЕИК ********* сключила трудов договор №
9/17.06.2015г., на длъжност мебелист. На 30.03.2016г. била на работа в
дърводелски цех в с.Кирилово, общ.Стара Загора. Около 6.45ч. докато подавала
фурнир към лепилонанасящата машина, валовете й захапали дясната й ръка в
областта на пръстите, в резултат на което получила увреждане - ампутация на
пръсти на дясната ръка. Злополуката на 30.03.2016г. станала през време и във
връзка с извършената от нея работа по трудово правоотношение с ответника, на
обичайното й работно място, в 06.45ч., при работно време от 5.45ч. до 14.30 ч.
За установяване на причините за настъпилата злополука на 30.03.2016г. бил
съставен Протокол № 06/07.04.2016г. за резултатите от извършеното разследване
на злополуката, станала на 30.03.2016г. от ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ, НОИ гр.Стара
Загора. Установили се, че „При подаване на фурнира към
лепилонанасяща машина, валове са захапали дясната ръка на работничката в
областта на пръстите."
С Разпореждане №56 от 08.04.2016г. ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ, НОИ гр.Стара
Загора приема станалата с нея злополука за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. В деня на злополуката била приета в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович"
АД, гр.Стара Загора, отделение по ортопедия и травматология с окончателна
диагноза: „Конквасация на II-V пръсти на дясна ръка.". Още същия ден й била извършена
операция на дясната ръка, изразяваща се в трансплантация на кожа и ампутация на
части от пръстите на дясната й ръка. Изписали я на 12.04.2016г. с препоръки за
смяна на превръзките през три дни и сваляне на конците на 17-тия ден. След
изписването й от болницата, възстановяването й ставало бавно и болезнено.
Първите 3-4 месеца от операцията на пръстите, й се налагало да полага специални
грижи за раните на ръката. Спазвала стриктен тоалет и хигиена, постоянно
сменяла превръзките на пръстите. Освен, че изпитвала интензивна болка от
загубата на пръстите, въобще не можела да ползвала дясната си ръка и тъй като
обичайно вършела всичко с нея, се нуждаела от помощта на близките й за всички
ежедневни нужди. След като престанала да превързва раните от операцията,
лечението й продължило с използване на бани с тетра, постнепрол гел, а в последствие
и с използване на алга сан гел и рехабилитация. Поради настъпилата злополука, в
продължение на 240дни/8 месеца/ била в отпуск поради временна
неработоспособност от 30.03.2016г. до 26.11.2016г. Поради загуба на прътите й,
с Експертно решение № 3187 от зас.№ 145 от 16.12.2016г. на ТЕЛК към УМБАЛ
„Проф. д-р Стоян Киркович" АД, гр.Стара Загора, и била определена 60%
трайно намалена работоспособност с мотиви: "състояние след травматична
ампутация на II-V пръст на дясна ръка на ниво основна фаланга; инактивитетни
контрактури на метакарпофалангеалните стави на ампутираните пръсти определят
60% ТИР (50 % по чЛ, р.8, т.37.2 приравнен; + 10% по чЛ р.8 заб.7 = 60%)",
със срок на определения процент трайно намалена работоспособност - 1 година. С
Експертно решение № 2737 от зас.№ 135 от 04.12.2017г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф.
д-р Стоян Киркович" АД, гр.Стара Загора, била преосвидетелствана с оценка
на работоспособността - 60% трайно намалена работоспособност с мотиви:
"състояние след травматична ампутация на II-V пръст на дясна ръка на ниво
основна фаланга; инактивитетни контрактури на метакарпофалангеалните стави на
ампутираните пръсти определят 60% ТНР (50 % по ч.1, р.8, т.37.2 приравнен; +10%
по чЛ р.8 заб.7=60%)", със срок на определения процент трайно намалена работоспособност
- пожизнен и отразени като противопоказни условия на труд „ пълноценно участие на дясна
ръка, фини движения". В резултат на този инцидент и получените от него
травматични увреждания - загубата на части от пръсти на дясната й ръка,
претърпяла и продължавала да търпи неизмерими болки и страдания. И към
настоящия момент негативните последици от претърпяната злополука не били
отминали. Хватателната функция на ръката й е невъзвратимо нарушена. Загубата на
пръстите й значително затруднявало ежедневието й и извършването на
най-обикновени дейности като пране, чистене, готвене, лична хигиена и
обслужване, писане, хващане и задържане на повечето предмети в ежедневието.
Изпитвала и трудност при намиране на подходяща работа, съобразена с
недостатъците на дясната й ръка. Изпитвала и физическо неразположение,
изразяващо се в болка при студено време и натоварване. Невъзвратима била
загубата на част от пръстите й, което освен всичко друго и загрозявало външния
й вид и оказвало негативно влияние на самочувствието й. Срамувала се и се
депресирала от начина по който изглеждала ръката й. Притеснявала се, когато
хората втренчено я гледали в ръката или й задавали въпроси за начина по който
била загубила пръстите си. Постоянно носела дрехи с джобове, за да можела да крие
ръката си, но прикриването й било много
трудно предвид на това, че увредена била дясната ръка й при всяка среща с хора,
те инстинктивно подавала дясната си ръка за поздрав и очакват от мен и аз да
направя същото. Потискало я и мисълта, че нанесената й вреда била непоправима и
завинаги щяла да живее с последиците от преживяната злополука. Предвид
гореизложеното, считала, че били налице всички елементи от фактическия състав
за реализиране на обективна, безвиновна и гаранционно - обезпечителна отговорност
на „ВЕРЕЯ ИНВЕСТ" ЕАД по чл.200, ал.1 от КТ. В тази връзка, претендирам от
ответника изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, които претърпяла и
ще продължавала да търпи във връзка с претърпените болки и страдания. Моли да
бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника „ВЕРЕЯ ИНВЕСТ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Кирилово, общ.Стара Загора, представлявано от Мирче Пластовски,
да заплати на П.Д.К., ЕГН **********,***, обезщетение за неимуществени
вреди в резултат от претърпяната трудова злополука, в размер на 80000лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на злополуката -
30.03.2016г., до окончателното й изплащане, както и всички такси и разноски по
производството и адвокатски хонорар.
Ищцата в съдебно
заседание поддържа исковете си изцяло и моли за присъждане на направените по
делото разноски, лично и чрез пълномощниците си адв.Б. и адв.Саръева, които претендират
присъждане на съразмерно на цената на иска адвокатско възнаграждение.
Ответникът „ВЕРЕЯ ИНВЕСТ”АД с.Кирилово, община Стара Загора, не са
представлявани в съдебно заседание и не вземат становище по основателността на
иска.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно е установено, че ищцата е започнала
работа при ответника по трудов договор № 9/17.06.2015г. на длъжност „мебелист” в
дърводелски цех на ответника „Верея Инвест”АД-Стара Загора в с.Кирилово, община
Стара Загора, където е произтекла и трудовата злополука около 6,45часа на 30.03.2016г.
– на лепилонанасяща машина, за което е подадена Декларация за трудова злополука
изх.№ 1 от 31.03.2016г. вх.№ в НОИ 56/ 01.04.2016г. като със Заповед № 6/ 06.04.2016г.
е наредено извършване на разследване на злополуката. Резултатите от извършеното
разследване на злополуката са посочени в протокол № 6 от 07.04.2016г., който е
представен и приет като доказателство по делото. Според същия ищцата на
30.03.2016г. около 6часа 45минути подавала фурнир към лепилонанасяща машина, като
при подаване на фурнира, валовете са захапали дясната ръка на работничката в
областта на пръстите – поради неправилно действия при работа с машината. В
резултат на допуснатото от нея нарушение произтекла злополуката - въртящите се
валове захапват пръстите на пострадалата /трети, четвърти, пети пръст на дясна
ръка/, вследствие на което се приплесват първите фаланги.
На пострадалата П.Д.К. бил проведен
начален, периодичен инструктаж, както и инструктаж на работното място по
безопасност и здраве при работа, документиран в инструктажните книги. Извършена
била оценка на риска на работното място „мебелист”, като комисията смята, че
злополуката е станала вследствие на моментна загуба на контрол и некоординирани
действия от страна на пострадалата при работа с лепилонанасящата машина. Не
били установени нарушения на нормативни актове, не били установени лица,
допуснали нарушенията, като към момента на извършване на проверката нямало
съставени актове за нарушения. Дадени били задължителни предписания за
порвеждане на извънреден инструктаж на служителите на „Верея Инвест” с.Кирилово
от контролен орган на Инспекция по труда гр.Стара Загора на управителя.
С разпореждане № 56 от 08.04.2016г. произтеклата злополука е приета за
трудова по чл.55, ал.1 от КСО – станала през време и във връзка с извършваната
работа – при подаване на фурнир към лепилонанясаща машина валяка повлича ръката
на пострадалата, вследствие на което лицето получава травматични ампутации на
първи фаланги на пръсти на дясна ръка.
Видно от представените и приети като
доказателства по делото епикриза № 6866/12.04.2016г. на УМБАЛ „Проф.д-р
Ст.Киркович”, ищцата е постъпила на 30.03.2016г. и изписана на 12.04.2016г. с
окончателна диагноза „Конквасация на ІІ-ІV пръсти на дясна ръка”била извършена
оперативна интервенция на 30.03.2016г под интубационна анестезия: 86.61
Трансплантация на цяла кожа на ръка. След щателен дебридма се
извърши:1.свободна кожна пластика на І-ри пръст след Ампутация на дисталната
фаланга.2. Ампутация на ІІІ-ІV-V пърст на ниво ІІ-ра фаланга със свободна кожна
пластика. Стерилна превръзка.
Видно от представените експертни
решения на ТЕЛК от 16.12.2016г., и 04.12.2017г., е констатиран локален статус
на дясна ръка: Наличие на оформени ампутационни чукани на пръстите на дясна
ръка, инактивителни контрактури на метакарпофалангеалните стави на ампутираните
пръсти.
– Състояние
след ампутация на ІІ-V пръст на дясна ръка ниво основни инактивитетни
контрактури на метакарпофалангеалните стави на ампутираните пръсти. Определена
му е определена 60% трайно намалена работоспособност – пожизнено с противопоказно
пълноценно участие на дясна ръка и фини движения. На ищеца са правени
изследвания и с болнични листи е предписан домашен –амбулаторен режим на
лечение –до 25.10.2016г. В представените амбулаторни листи от 13.05.2016г.,
10.06.2016г., 11.08.2016г.08.09.2016г, 25.10.2016г. е отразена анамнеза и
обективно състояние, както следва: Получила ампутация на ІІ-ІІІ-ІV-V пръст на
дясна ръка при работа с дървообработваща машина на 30.03.2016г. обработена в ТО
Стара Загора. Ампутация на ІІ-ри пръст на ниво медиална фаланга, ампутация на
ІІ,ІV и V пръст на ниво проксимални фаланги. Оплаква се от болки и ограничени
движения в пръстите на ръката. С некрози във върховите части, без зачервяване и
секреция.
Видно от представеното по делото копие от трудова книжка на ищцата
трудовото й правоотношение при ответника е прекратено на осн.чл.327, ал.1, т.2 КТ на 24.01.2017г.
За състоянието на ищцата след
злополуката е назначена съдебно-медицинска експертиза, видно от чието
заключение, което съдът възприема изцяло като компетентно и добросъвестно
изготвено и отговарящо на поставените въпроси, неоспорено от страните по
делото, ищцата в резултат от претърпяната от нея трудова злополука на 30.03.2016г.
е получила следните травматични увреждания:
Размачкване на ІІ-ІІІ-ІV-V пръсти на дясната ръка, наложило ампутация
на крайната фаланга на ІІ пръст на дясната ръка и ампутация през средните
фаланги на ІІІ-ІV-V пръст на дясната ръка със свободна кожна пластика. Тези
травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да
са получени по време и начин, отразени в исковата молба. на ищцата е причинено
трайно затруднение на движенията на дясната ръка/която по рождение била
доминантна/ за цял живот. Възстановителният период е протичал затегнато в
продължение на осем месеца, като в първите четири месеца е бил съпроводен с
много силни болки и страдания. Въпреки, че в медикобиологичен аспект не е
налице загуба или осакатяване на ръка, в социалнобитов и трудово професионален
аспект последиците от уврежданията са необратими и същевременно твърде значими.
За изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани свидетелите Севда
Сабинова Дичева – бивша колега на ищцата и Валентин Енчев Ташев – син на ищцата.
От
показанията на Севда Сабинова Дичева се установява, че с ищцата П. работили
заедно във „ВЕРЕЯ ИНВЕСТ" ЕАД в
с.Кирилово, като свидетелката започнала работа през 2003г. и работила там до
преди две години, когато била закрита фирмата. П. започнала работа в началото
на 2016г. и работила там докато станала злополуката с нея, която била в края на
месец март 2016г. П. работила на една машина с валяк, която машина реже фурнира
за седалки и облегалки. В момента на инцидента се работело с един фурнир широк
метър и десет сантиметра и с дължина 48см-50см. Фурнира бил широк метър и при
пущането на тези листове, вала бил с диаметър около 50см. Машината била с два
вала, които се движат насрещно. През двата вала минавал листа фурнир, който
лист го пускал работника, за да мине фурнира на вала, но понеже е дълъг листа
при подаването на машината се усуква на едната страна и работника, за да го
изправи трябва да го дърпа и понеже машината е много силна машината захванала
дясната ръка на П.. В момента на инцидента свидетелката не била там, тъй като
била редовна смяна, която започва в 07.30часа, а ищцата била първа смяна от
05.30часа. Когато отишла на работа, инцидента вече бил станал и П. била
закарана в болницата, а по вала се виждала кожата й…. При инцидента вала захванал
ръката на П. и й откъснал част от четирите пръста. Тя била осем месеца в
болнични. Тя била на лечение в Окръжна болница гр.Стара Загора около двадесет
дни. Това предприятие работило до преди две години. На 25.01.2017г. било
затворено предприятието и до тогава работили в него. П. не се върнала на
работа, защото тя не била в състояние да работи, четирите пръста на първа
фаланга й били отрязани, само палеца й бил здрав. Постоянно й ходили на
свиждане, защото тя изпаднала в депресия. Ходили у тях, за да я виждат. Тя им
споделила, че остава инвалид за цял живот. Тя не искала да излиза никъде, било
й неудобно от хората, ходела с ръкавица дълго време. За нея се грижели мъжът й
Енчо и свекърва й. Тя не била предишната П., преди инцидента тя била жизнена,
енергична и весела, сега трябвало да й вадиш думите с ченгел и на сила да я
накараш да излезе някъде. Инцидента и се отразил много зле. Тя не успявала сама
да се обслужва, някъде около година, година и нещо трябвало да има човек с нея,
дори и сега не можела да работи тази работа. Тя понастоящем била администратор
в един хотел в с.Богомилово. Изпитвала неудобство от това увреждане, което
получила. Дори когато излизали някъде, тя си криела ръката в яке или някъде
другаде.
Според
свидетеля ВАЛЕНТИН ЕНЧЕВ ТАШЕВ - син на ищцата, на 31.03.2016г. майка му пострадала на работното си място във
фабриката в с.Кирилово. Това била фабрика за дървени плоскости. За настъпилото
увреждане разбрал същия ден. Майка му информирала баба му, а баба му информирала
него за инцидента с майка му. Той когато
отишъл в Окръжна болница в гр.Стара Загора майка му била много зле. Тя била с
отрязани пръсти на дясната ръка, четирите й пръста с изключение на палеца били
отрязани. Пръстите й били отрязани до първа фаланга и на четирите пръста. Той
когато отиъшл в болницата, те били тръгнали да й правят операция. Тя останала в
болницата около двадесет дни. След това я прибрали в къщи и за нея се грижили той,
баба му Стоянка - майка на баща му и баща му Енчо. Майка му останала в къщи в
болнични около осем месеца или година. Още отначало на инцидента тя била доста
затворена в себе си и трябвало постоянно някой да и помага. Тя сама не можела
да си върши ежедневните дейности, всички
и помагали - и той, и баба му и баща му й помагали, за да може да се
справи с ежедневието. Тя изпитвала неудобство от това, че е с отрязани пръсти
на дясната ръка. Не можела да си намери работа. Тя понастоящем работела на
рецепцията в мотел „Шатрата” в с.Богомилово. Тя там работила от три-четири
месеца. След инцидента майката на свидетеля не била същата, каквато била преди.
Тя станала тъжна и затворена в себе си, не споделяла. Не била усмихната, както
била преди.
От показанията на свидетелите, се установи, че загубата на пръстите на
ръката на ищцата била голям удар за нея – изживяла го много тежко – не можела
да се справя с обичайни ежедневни дейности, както и нормална домакинска работа,
тъй като не може да захваща и стяга нищо с водещата си дясна ръка. В нея
настъпила коренна промяна – сякаш не била същия човек, отчуждила се от близки и
познати, след претърпяната медицинска интервенция, загубила всички пръсти на
дясната си ръка освен палеца.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са
обстоятелствени, непосредствени и безпротиворечиви, кореспондират с останалите
ангажирани по делото доказателства. Съдът приема за установено, че в
предприятието се е създала такава практика преди инцидента – листите фурнир да
се подават ръчно на лепилонанасящата машина, въпреки, че това е било опасно.
С оглед на гореизложеното,
съдът приема за установено по безспорен и категоричен начин, че са налице
всички елементи от фактическия състав на чл.200 КТ, предполагащ обезщетяването
на вреди от работодателя, а именно: наличие на трудово правоотношение между
пострадалия работник и ответника към момента на настъпване на злополуката; безспорно
установена злополука с характер на трудова такава; настъпило в резултат на
злополуката увреждане; претърпени неимуществени вреди от увреденото лице;
причинна връзка между вредите и злополуката. Обективната отговорност на
работодателя произтича от валидното трудово правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 201,
ал. 2 от КТ: „Отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалия
е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, тъй като
пострадалият отговаря като съпричинител за настъпилия вредоносен резултат.
Грубата небрежност е субективното отношение на пострадалия към неговите
действия, допринасящи за настъпване на вредоносния резултат - пострадалият да е
знаел, че с тези свои действия би допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но
да се е надявал да го предотврати, т.е. да е съзнавал, че може да настъпят
вредоносните последици, но самонадеяно да се е надявал да ги предотврати. В
тази насока е и трайно установената съдебна практика. В конкретния случай
пострадалата К. е допринесла за настъпването на трудовата злополука, като е проявила
груба небрежност, тъй като е възприела /или е бил длъжна да
възприеме/ обективно съществуващите утежнени условия при извършваната
нерегламентирана трудова дейност, знаела, че като подава на ръка листовете на
машината би могла да причини трудова злополука, като увреди себе си, но
самонадеяно, разчитайки на собствените си умения, се е надявала да предотврати
настъпването на вредните последици.
Налице е подчертаното субективно отношение на пострадалата, довело до
осъществяване на грубата небрежност като елемент от неговото виновно действие –
пострадалата е действала, без да е сигурна, че използва машини и съоръжения,
които изключват всяка опасност от създаване на ситуация, застрашаваща живота
или здравето на участниците в изпълнение на трудовата функция. По този начин тя
е застрашила и поставила в опасност себе си – разчитала е на своята
квалификация и професионален опит, че ще
избегне общественоопасните последици на тази своя животозастрашаваща дейност,
въпреки, че е била длъжна да допусне последиците на своето деяние, да предвиди
тяхното настъпване и да вземе всички възможни мерки да бъдат избегнати.
Съдът приема, че размерът на съпричиняване от страна на ищцата е 30%,
тъй като посочените в протокола за извършване на разследване на трудовата
злополука инструктажи не са представени по делото, освен това съдът счита, че
работодателят е допуснал една опасна и животозастрашаваща трудова дейност –
подаване на ръка на фурнирни листове на лепилонанасящата машина да се превърне
в обичайна практика в предприятието му, като не са взети превантивни технически
мерки /монтиране на предпазни решетки пред валовете/ за предпазване на трудовия
персонал от травматични увреждания.
Предвид горното съдът счита, че при определяне на обезщетението следва
да вземе предвид горепосочените обстоятелства – увредената към момента на
злополуката е навършила 45години, мебелист по професия, работила като мебелист,
като злополуката е предизвикала непоправим стрес в живота й и това на нейното
семейство. По делото бяха събрани доказателства относно характера, измеренията
и продължителността на този стрес, като съдът приема, че ищцата е преживяла
голяма болка, вследствие загубата на основна функция /хватателната/ на дясната
си ръка, загубата на всички пръсти освен палеца на същата, с която е свикнала да
извършва всички професионални и чисто житейски операции, да не говорим за
невъзможността за полагане на квалифициран и относително по-високо платен труд.
Обяснима е реакцията й на отчуждаване от приятели и познати вследствие
обезобразяването на ръката, която се използва и при поздрав – резултат и на продължително
негативно влияние върху субективните й психически и емоционални усещания.
Съгласно чл.52 ЗЗД, който следва да се прилага в случая при определяне
размера на обезщетението/при липса на изрична разпоредба в КТ в този смисъл/,
критерият за определяне на обезщетението е “по справедливост”. Съгласно
константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория или
субективна такава - в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия.
Във всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства,
имащи значение за размера на вредите. В случая на ищцата е била причинена
сериозна емоционална травма, обусловена от важността на функцията на дясната
ръка, внезапността на събитието и неподготвеността за справяне с обичайните
свързани с това житейски препятствия. Психическото й състояние е било повлияно
негативно за дълъг период от време, като с оглед възрастта й, дълго ще изпитва болка,
страдание и неудобство от загубата на пръстите на дясната си ръка освен палеца.
С оглед на горното съдът намира, че претендирания размер на
обезщетение от 80000лева е относим на претърпяната от ищцата вреда, следва да
определи обезщетение за претърпените неимуществени вреди в съответствие със
справедливостта и добрите нрави в обществото, при приложение на чл.201,ал.2 КТ
– допусната от ищцата груба небрежност, което да бъде в размер на 56000лева/след
приспадане на 30% съпричиняване от страна на ищеца за предизвиканата злополука/,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 30.03.2016г.
до окончателното изплащане на дължимата главница. В случая не е доказано заплащане
на относимо по чл.200,ал.4 КТ платено от застрахователя обезщетение.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищцата частта от дължимите по делото разноски съобразно
уважената част от иска - 56000лева, като е дължим адвокатски хонорар, съразмерно
на уважената част от иска – в размер на 2210лева, съобразно чл.7, ал1, т.1,
предложение последно вр.чл.7, ал.2, т4 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати по сметка на Бюджета
на съдебната власт сумата от 2240лева дължима държавна такса по уважената част
от предявените искове, а по сметка на Старозагорския районен съд - сумата от 210лева,
представляваща частта от платеното възнаграждение в размер на 300лева на вещото
лице по експертизата.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ВЕРЕЯ ИНВЕСТ”ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление с.Кирилово, община Стара Загора, Дърводелски
цех, представлявано от Мирче Пластовски ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.К., ЕГН **********,***,
съдебен адрес чрез мл.адв.М.Б. ***, на основание чл.200 КТ и чл.201, ал.2 КТ сумата
от 56000/петдесет и шест хиляди/лева, представляваща дължимо обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от загубата на ІІ-и, ІІІ-и, ІV-и и V-и пръсти на
дясната й ръка – изцяло, вследствие трудова злополука в Дърводелски цех
с.Кирилово, настъпила на 30.03.2016г., ведно със законната лихва от датата на събитието
- 30.03.2016г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 2210/две
хиляди двеста и десет/лева, представляваща дължими по делото към него разноски
за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част над присъдените 56000лева до размера на
търсените 80000лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ВЕРЕЯ ИНВЕСТ”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
с.Кирилово, община Стара Загора, Дърводелски цех, представлявано от Мирче
Пластовски да заплати по сметка на Бюджета на съдебната власт сумата от 2240лева/две
хиляди двеста и четиридесет/ лева дължима държавна такса по уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ВЕРЕЯ ИНВЕСТ”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление с.Кирилово,
община Стара Загора, Дърводелски цех, представлявано от Мирче Пластовски, да
заплати по сметка на Старозагорския районен съд сумата от 210/двеста и десет/лева
за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено пред Старозагорския Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :