Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 16.03.2021 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на девети март през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 11293 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 04.08.2020г. по гр.д. № 1297/20 г.,
СРС, ГО, 74 с-в е
отхвърлил предявения от ТД на НОИ гр. Стара Загора със седалище и адрес на управление
***, БУЛСТАТ ******против „М.Е.“ АД
със седалище и адрес на управление ***, БЦ „А.“, ЕИК ******иск с правно
основание чл.124 ГПК за установяване недължимостта на
сума в общ размер от 1102,58 лева, съставляваща дължим остатък по фактури с №№ 60000001613/01.08.2019г.,
60000001614/01.08.2019г.,60000001760/01.09.2019г.60000001761/01.09.19
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца ТД на НОИ
гр. Стара Загора със седалище и адрес на управление ***, БУЛСТАТ ******с
мотиви, изложени в нея. Сочи се, че ответникът неправилно е приложил цената за
„задължения към обществото“, дадена в Решение на КЕВР Ц-11/01.07.2018 г., която е в размер на 36,75 лв./МWh , вместо относимото за процесния
период Решение на КЕВР Ц-19/01.07.2019 г., според което е определена цена от 19,57 лв. МWh /. Дружеството-доставчик неправилно е начислило по-високата цена на
„задължения към обществото“ по 4 броя фактури за месеците юли и август 2019 г.,
действайки в нарушение на сключения между страните договор, който има силата на
закон по смисъла на чл.20а от ЗЗД, Разликата
между двете цени по издадените фактури в размер на претендираната
сума от 1102,58 лв. счита за недължима. Моли съда да постанови решение, с което
да отмени процесното и да бъде признато за установено
между страните, че ТП на НОИ гр.Стара Загора не дължи на „М.Е.“ АД, *** сумата
в общ размер от 1102,58 лв. по фактури № № 60000001613/01.08.2019г.,
60000001614/01.08.2019г.,60000001760/01.09.2019г.,60000001761/01.09.2019
Въззиваемото дружество „М.Е.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, БЦ „А.“
оспорва въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне
по отношение на правилността му.
От фактическа страна:
Предявен е е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване
по отношение на ответника „М.Е.“ АД, че ищецът ТД на НОИ гр.Стара Загора не дължи на ответника „М.Е.“ АД сума в общ размер от 1102,58 лева, съставляваща дължим остатък по
фактури с № №
60000001613/01.08.2019г.,60000001614/01.08.2019г.,60000001760/01.09.2019 г.,60000001761/01.09.2019
г.
Ищецът твърди, че между
страните са налице облигационни отношения по силата на сключен между тях
договор за продажба на ел. енергия. В изпълнение
на договорните клаузи заплащал цената на изразходената ел.енергия. С писмо от 12.07.2019 г. бил уведомен от ответното дружество, че КЕВР е определила нова „цена за
задължения към обществото” в резултат на трайно повишаващата се ел. енергия на
свободния пазар. Изпълнителят по договора му указал още, че крайната цена за
снабдяване на обектите се запазва, като разликата в цената за задължения към
обществото ще покрие повишената пазарна цена на ел. енергията. Получил фактура
№ 1613/01.08.2019 г. на стойност 5269,01 лева за доставена ел. енергия за
периода 01.07.2019 г.- 31.07.2019г., от които заплатил 4782,30 лева; фактура
№ 1614/01.08.2019 г. на стойност 298,46 лева за доставена ел. енергия за
периода 01.07.2019 г.-31.07.2019г., от които заплатил 270,42 лева; фактура № 1760/01.09.2019г. на
стойност 5901,90 лева за доставена ел. енергия за периода 01.08.2019г. -31.08.2019 г., от които заплатил 5357,03 лева; фактура №
1761/01.09.2019 г. на стойност 310,09 лева за доставена ел. енергия за периода
01.08.2019 г. - 31.08.2019 г., от които заплатил 280,86 лева. Твърди, че не
дължи остатъка по фактурите в общ размер от 1102,58 лева след приспадане на
заплатеното по тях, тъй като нито в договора, нито в действащото
законодателство е предвидена възможност цената на ел. енергията да компенсира
по-високата пазарна цена, като това завишаване противоречи на Договора и на
указанията на регулатора.
Ответникът в срока по
чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор, който е
оспорил иска по основание и размер с твърдения, че в процесния
договор са предвидени параметри, при които се променя цената и съответно
клаузите му не са нарушени.
От
представения по делото като писмено доказателство Договор №
1005-23-16/13.11.2017 г. се установява, че ищецът в качеството му на възложител и ответното дружество в качеството му
на изпълнител за визирания в исковата молба период-24 часа, считано от
влизането в сила на договора,считано от 01.01.2018 г.
са били във валидна облигационна връзка
с предмет Доставка на ел. енергия, ниско напрежение за административните сгради
на ТП НОИ-Стара Загора. Договорът е сключен по реда на чл. 7 и сл. от ЗОП, като
видно от съдържанието му страна по него е именно ищеца, представляван от
Директора в качеството му на упълномощено
лице съгл. чл. 7, ал. 1 от ЗОП.
По делото е
безспорно, че за периода 01.07.2019 г. - 31.08.2019 г. ищецът е потребил ел.енергия, за което са му издадени 4 броя фактури
на обща стойност 11793,19 лева, от които са заплатени 10 690,61 лева. Представени са общо 4 бр. фактури,
ведно с приложенията към тях, като във всяко приложение се съдържа подробна
разбивка на крайната стойност, като видно от съдържанието им компонентите,
включени в образуването на крайната цена са количеството отчетена ел. енергия;
доставката на ел. енергия, включваща активна енергия, прогнозиране,
балансиране, 30 и акциз; разпределението на ел. енергия, включващо достъп до
разпределителната мрежа за НН (ниско напрежение), пренос през електропреносната мрежа, достъп до електропреносната
мрежа, пренос през електроразпределителната мрежа на НН, като за всеки
компонент са посочени, количество, мярка, период и цена. По делото е депозирано
писмо от „М.Е.“ АД, с което ищецът е уведомен, че в резултат на трайно
повишаващата се цена на ел.енергията на свободния пазар, КЕВР с ново Решение №
Ц-19/01.07.2019 г. е определила нова цена на задължения към обществото, като на
ищеца било указано, че крайната цена на снабдяване остава непроменена, а
разликата в цената на задълженията към обществото ще покрие повишената цена на
ел. енергията
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, за установяване на недължимост на сумата
в общ размер от 1102,58 лв., представляваща неплатен остатък от цената за
доставена електрическа енергия за обекта на ищеца в гр. Стара Загора за месеците юли 2019 г.
и август 2019 г. При отрицателния установителен иск, ответникът е активната страна, която следва
да докаже с всички допустими доказателства отричаното от ищеца право,
в случая вземане.
По делото е безспорно, че ищецът е потребител
на доставяна от ответното дружество
електроенергия по силата на сключения
между тях Договор от 2017 г. за доставка на нетна
електрическа енергия. Ищецът не оспорва
количествата изразходена електрическа енергия за процесния период.
Спорният по делото
въпрос е в какъв размер доставчикът е следвало да начисли
дължимата такса за „задължения към обществото“ и следвало
ли е да съобрази
актуалното за процесния период решение на КЕВР № Ц-19/01.07.2019 г. относно определения
размер на тази такса.
В настоящия
случай страните са регулирали отношенията си по повод дължимата цена за
доставка на ел.енергия, като съгласно чл.3.1 от Договора, цената за доставка на
1 кW/h нетна
активна ел.енергия за ниско напрежение е
в размер на 0,08233 лева без ДДС, като по време на действие на договора, цената
за доставка на нетна активна енергия не може да се променя. По договора е
определена и обща стойност, която не следва да надвишава сумата от
144 698,22 лв. без ДДС и не подлежи на увеличение в процеса на изпълнение
на договора. В общата стойност са включени всички разходи, свързани с изпълнението
на поръчката в т.ч. и консумираната елекроенергия,
акциза по чл.20, ал.2, т.17 от Закона за акцизите и данъчните складове,
определената с решение на КЕВР такса „задължение за обществото“, както и всички
мрежови услуги. В т.3.5 е посочено, че в общата стойност по т.3.2 се включват
допълнително дължимите суми за акциз, такса „задължение към обществото“, такса
пренос и достъп през/до електропреносната мрежа,
достъп до разпределителната мрежа и добавка към цената за отдадена/консумирана
реактивна енергия. В т.3.6 е посочено, че изпълнителят се задължава ежемесечно
да издава единна фактура на възложителя, включваща консумирана активна
електрическа енергия за определения месец, отчетена по измервателния уред на
съответната измервателна точка, по определената в договора цена за един кWh, акциз по
чл.20, ал.2, т.17 от ЗАДС, такса „задължения към обществото“, всички мрежови
услуги, както и нормативно определени добавки към цената на електрическата
енергия съгласно ЗЕ и ПТЕЕ с подробна разбивка.
С Решение № Ц-11/01.07.2018 г. на Комисията за енергийно
и водно регулиране на РБ /КЕВР/ е утвърдена, считано от 01.07.2018
г., цена за задължения
към обществото в размер на 36,75 лв./ MWh, без ДДС. В решението, КЕВР е определила прогнозна
годишна пазарна цена за периода 01.07.2018 г. - 30.06.2019 г. на базов товар в
размер на 70 лв./MWh. В решението е посочено, че цената за
задължения към обществото се заплаща
от присъединените към електроенергийната система крайни клиенти на свободния пазар
на електрическа енергия, клиентите на доставчика от
последна инстанция, крайните снабдители и електропреносното и електроразпределителните
дружества за закупената електрическа енергия за покриване
на технологични разходи.
Съгласно Решение № Ц-19/01.07.2019 г. на КЕВР в изпълнение на законовоуредените
си правомощия Комисията е утвърдила цена и компонента от цена, чрез която
всички крайни потребители следва да участват в разпределението на разходите по
чл. 34 и 35 ЗЕ, приходите от която цена се управляват от ФСЕС с оглед покриване
на разходите на обществения доставчик по чл. 93а, чл. 94 от ЗЕ. Така цената за
задължения към обществото, според цитираното решение е определена на 19,57 лв./MWh без ДДС и е формирана въз основа на: разходи на ФСЕС за изплащане на премии
по чл. 162а от ЗЕ, § 68, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ, обн.
ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 г., изм. и доп. ДВ, бр. 91 от 2018г.,и § 34, ал. 2 от
ПЗР към ЗИД на ЗЕ, обн. ДВ, бр. 41 от 21.05.2019г.;
разходи за компенсиране разходите на обществения доставчик, отразяващи
разликата между пазарната цена на електрическата енергия и цените, по които
общественият доставчик ще изкупува електрическа енергия по чл. 93а и чл. 94 от
ЗЕ през новия ценови период; разходи за компенсиране на разходи за периода
01.07.2018 г. -30.06.2019 г. на обществения доставчик; разходи за компенсиране
на ФСЕС във връзка с Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. за намаляване на
тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми
източници (ННТРЕВИ); разходи на обществения доставчик за дължимата вноска по
чл. 36е, ал. 1, т. 1 от ЗЕ от производителите със сключени споразумения за
изкупуване на енергия (СИЕ).
При съпоставка на двете решения, налице е видима разлика в стойността както
на пазарната цена за посочените периоди, така и на цената на задължения към
обществото. Съгласно приетото с Решение № Ц-19/01.07.2019 г. на КЕВР в
компонентите, формиращи цената на задължения към обществото са включени и
разходи за компенсиране разходите на обществения доставчик, отразяващи
разликата между пазарната цена на електрическата енергия и цените, по които
общественият доставчик ще изкупува електрическа енергия по чл. 93а и чл. 94 от
ЗЕ през новия ценови период.
Цената „задължение към обществото“ по същността си представлява
компенсацията, която обществения доставчик в лицето на „НЕК“ ЕАД получава
заради формираната разлика между пазарната цена на електрическата енергия, с
която „НЕК“ ЕАД търгува и разходите, които същото прави за да изкупува ел.
енергия на преференциални цени от ВЕИ. Тази компенсация се понася от крайните
клиенти - потребители на
електрическа енергия, като същите следва да я заплащат на търговците на ел.
енергия, от които закупуват такава, а на свои ред търговците на ел. енергия да
я заплащат на обществения доставчик.
Настоящата инстанция приема, че за процесния период е относимо Решение №
Ц-19/01.07.2019 г. на КЕВР, с което е утвърдена новата цена за
задължения към обществото в размер на 19,57/ MWh, без
ДДС, считано от 01.07.2019 г. Следователно,
за процесния период на доставка
на ел. енергия за м.юли 2019 г. и август 2019 г., това
е приложимата цена за "задължения към обществото" и в този размер е следвало
да бъде начислена
при фактуриране на доставката на
ел. енергия, като доставчикът е следвало да спази
задължението си по чл. 3.6 от договора -
да издаде единна фактура на потребителя, включваща консумираната активна електрическа енергия за определения
месец, отчетена по измервателния уред на съответната
измервателна точка, по определената в договора единична цена за
един MWh, акциз по чл.20,
ал.2, т.17 от ЗАДС, такса "задължения
към обществото", всички мрежови услуги. Издадените 4 броя фактури не съдържат
тази подробна разбивка, като в тях са посочени
общото количество и общата цена на
доставката на електрическа енергия, включваща активна енергия, прогнозиране, балансиране, ЗО и акциз. Налице е неспазено от страна
на ответника - доставчик договорно задължение относно съдържанието на процесните фактури с изискуемата "подробна разбивка" по горепосочените компоненти, при което не може да се установи как е формирана
общата стойност на сделката, тъй
като не е посочена цената на отделните компоненти.
При тези данни възниква съмнение
относно законосъобразността
на методиката при формиране на
цената, а оттам и на нейната дължимост,
още повече, че от
ответника не са
представени доказателства относно начина на формиране на
цената по отделните компоненти. Освен това, ясно е, че изпълнителят-доставчик, при отчитане и фактуриране на потребената електроенергия за процесния период,
не е приложил действащата цена за "задължения към обществото", а е приложил предходната такава, която е по-висока, с аргумента, че крайната цена за
снабдяване се запазва и остава непроменена, а разликата в цената за „задължения към
обществото“ ще покрие повишението
на пазарната цена на електрическата
енергия. Този подход не намира
опора нито в договора, нито в относимото законодателство, предвид липсата на регламентирана възможност компонент от цената на
електрическата енергия да компенсира по-високата
пазарна цена на енергията, а именно разликата в цената за "задължения към обществото" да покрие повишението на пазарната цена
на електрическата енергия.
Ето защо, настоящата инстанция приема,
че предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на посочената сума,
се явява основателен и следва да бъде уважен.
Решението на първостепенния съд следва да бъде отменено и вместо него
постановено друг, с което да бъде уважен предявеният отрицателен установителен
иск за недължимост
на претендираната сума.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 04.08.2020
г. по гр.д. № 1297/20 г. на СРС, ГО, 74с-в,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по иск с правно основание чл. 124 ГПК,
предявен от ТД на НОИ гр. Стара Загора, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление ***, БУЛСТАТ ******срещу „М.Е.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, БЦ „А.“, че ТД на НОИ
гр. Стара Загора, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление *** не дължи на „М.Е.“ АД, ЕИК ******сумата
в общ размер от 1102,58 лева,
съставляваща дължим остатък по фактури с №№ 60000001613/01.08.19г.,60000001614/01.08.19г.,60000001760/01.09.19г.,
60000001761/01.09.19 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
.