О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна
окръжен съд - Варна, ХІ-ви състав в закрито
заседание на 15.11.2023г., в
състав:
окръжен съдия: Михаил Михайлов
като разгледа докладваното гр.
дело №909 по описа за 2019г. на ВОС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С определение №
260170/19.09.2023г. постановено по гр. дело № 909/2019г. на ВОС, производството
по делото е прекратено в посочените в определението части по отношение на
предявения иск срещу ответника К.В.Ж., съответно изцяло по отношение на
ответника А. Р. П. – Ж., поради отказ от искове от страна на ищеца КОНПИ.
С молба вх. № 264734/20.09.2023г.
ответниците, чрез адв. Т. са сезирали съда с искане
за присъждане на разноски съразмерно прекратената част, като присъждането на
такива е основано на разпоредбата на чл. 38, ал.1, т.2 и т.3 ЗА.Представени и
приети по делото са договори за правна защита и съдействие от ответниците,
видно от които е уговорено осъществяване на процесуално представителство в
производството по настоящото дело, което да бъде осъществявано от адв. Т. при условията на 38, ал.1, т.3 ЗА за ответника Ж.,
съответно при условията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА за ответницата Ж.. Дължимото
адвокатско възнаграждение е определено съобразно минималните размери на
адвокатските възнаграждения съобразно Наредба № 1/09.07.2004г., като същото за
ответника Ж. е определено върху материалния интерес от 265854,55 лева, и
възлизащо на общо 15284 лева, съответно за ответницата Ж. материалния интерес е
определен също в размер на 265854,55 лева, като също е определено минимално
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 15284 лева.
В съдебно заседание проведено на
21.09.2023г. ищецът, чрез процесуалния си представител релевира възражения за
прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство на
процесуалния представител на ответниците.
Депозирана е уточнителна молба
вх. № 265270/23.10.2023г. от ответницата Ж., чрез адв.
Т., в която се посочва, че цената на иска, която оформя и материални интерес по
отношение на този ответник, за който делото е прекратено възлиза на 265854,55
лева. Поддържа се, че списък за разноските е вече представен, като
възнаграждението е уговорено по реда на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. С уточнителна
молба вх. № 265445/02.11.2023г. ответникът посочва, че желае допълване на
определението за прекратяване на производството в частта на разноските.
Депозиран е отговор от ищеца вх.
№ 265587/13.11.2023г., в който се посочва, че искането е неоснователно, а
отговорността за разноски следва да бъде понесена от ответника.
По допустимостта на молбата:
Молбата за допълване на определение определението постановено по делото, в частта за
разноските е процесуално допустима, доколкото със съдебния си акт, съдът не се
е прознесъл досежно разноските дължими на ответниците.Молбата е депозирана в
срока по чл. 284, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски
и при прекратяване на делото, а в производството по чл. 248 ГПК, съдът може да
присъди сторените от страната разноски, за които има доказателства за заплащане
по делото.
От представените по делото доказателства се установява, че адв. П.Т. е надлежно упълномощен от ответниците
К.В.Ж. и А. Р. П. – Ж., като по отношение на първия е осъществил процесуално
представителство при реда и условията на чл. 38, ал.1, т.3 ЗА, а за втория
ответник по реда на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. Посочената хипотеза на чл. 38, ал.1,
т.2 ЗА урежда предоставяне на правната помощ като безплатна такава поради
затруднено материално положение на ответника, а тази по реда на чл. 38, ал.1,
т.3 ЗА предоставяне на правната помощ като безплатна такава на близък, роднина
или друг юрист.
С оглед депозираното искане за допълване на посоченото определение, съдът
съобрази следното:
Разноски на страната се дължат при прекратява на съдебното производство,
включително и при частично прекратяване поради оттегляне или отказ от иска. Определението на съда в тази част е
приключващо съдебното производство доколкото в тази, прекратена част на същото,
съдът няма да се произнесе с окончателен съдебен акт по същество, поради което прекратителното определение се явява окончателен акт, следователно
на страната се дължат и разноски за съответната прекратена част.
При осъществяване на процесуална защита в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2
ЗА, съдът намира, че не е необходимо представяне на доказателства за материално
затруднение от страна на ответника, доколкото тази преценка за наличието на
финансова възможност или невъзможност да заплати възнаграждението за
процесуално представителство е предоставена не на съда, а на процесуалния
представител. За последния тежи риска в случай, че производството по делото, по
което е предоставил безплатна правна помощ приключи с неблагоприятен за
страната окончателен съдебен акт, да не получи възнаграждение за вложения труд
под формата на процесуално представителство. Наред с това съдът приема и
практиката по въпроса съдържаща се в
Определение № 643 от 07.12.2022г. по ч.т.д. № 2370/2022г. по описа на I тръг. отделение на ВКС, с което е прието, че наличието на
основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв не може да
бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. По
аргумент на изложеното при осъществяване на процесуално представителство при
реда и условията на чл. 38, ал.1, т.3 ЗА, също не са необходими доказателства,
които да установяват родствени връзки или професионална обвързаност между
процесуалния представител и неговия доверител.
Съдът не споделя възраженията на ищеца, че причината, която е обосновала
отказ от иск стои вън от поведението на страната. Отказът от иск е процесуално
действие на страната сезирала съда с този иск свързано с разпореждане с
предмета на спора, то се осъществява изцяло по нейна воля.Приемане на
тълкувателно решение по въпросите касаещи приложимото материално право по
предмета на спора не може да бъде разглеждано, като основание, което обуславя
извършването на едно или друго процесуално действие. Не може да бъде установено
в производството по делото поведение на ответниците, което да е обусловило
предявяване на исковете, в частта, в която производството по делото е
прекратено поради отказ от иск, за да бъде прието, че те нямат право на
разноски за съответната припадащата се на прекратяването част.
С процесното определение производството по делото е прекратено по предявен
иск за отнемане на незаконно придобито имущество срещу ответника Ж. на обща
стойност на прекратената част в размер на 212937,80 лева, като останалата част,
за която производството по делото продължава по иска за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество възлиза на 1210,42 лева. Тук следва
да бъде посочено, че с определение № 260039/15.03.2023г. постановено по делото,
съдът прекрати производството по делото и в частта на предявения иск срещу
ответника Ж. за сумата от общо 11500 лева, по отношение на което определение в
срока по чл. 248, ал.1 ГПК искане за допълване не постъпило. При изложеното
матерния интерес по иска предявен срещу ответника Ж. ще бъде формиран от стойността
на прекратената част в размер на 212937,80 лева и останалата част, по която
делото е висящо в размер на 1210,42 лева или общо 214148,22 лева.
С процесното определение съдът прекрати производството по предявения иск
срещу ответницата Ж. изцяло, като стойността на прекратената част възлиза на
39250 лева, която стойност оформя и материалния интерес за определяне на
възнаграждението за процесуално представителство в полза на процесуалния
представител.
В хипотезата на предоставена безплатна правна помощ и съдействие на
ответника, адвокатското възнаграждение се дължи на адвоката за действително
положените усилия и съдът го определя съобразно действащата към момента на
постановяване на съдебния акт за разноските актуална материалноправна
уредба, в който смисъл Определение №576/31.10.2023г., постановено по гр. дело №
441/2023г. по описа на Апелативен съд – Варна.
Минималните размери на адвокатското възнаграждение са установени в
разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като същите са съобразно защитавания материален интерес.
Материалния интерес по делото се определя от стойността на имуществото, което е
предмет на предявените срещу ответниците искове.
Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.2 от Наредбата, общото минималното
възнаграждение за процесуално представителство по делото по отношение на
ответника Ж., което е съразмерно на прекратената част, съобразено със
защитавания материален интерес възлиза на 13151,22 лева
(212937,80х13215,92/214148,22), а по отношение на ответницата Ж. възлиза на
2582,50 лева или общото възнаграждение за процесуално представителство, което
се дължи на процесуалния представител на ответниците по реда на чл. 7, ал.2
възлиза на 15733,72 лева. Съдът намира, че на този етап от производството
разноски по реда на чл. 7, ал.9 от Наредбата не следва да бъдат включвани,
доколкото същите следва да бъдат определени с окончателния съдебен акт,като
бъдат взети в предвид броят на проведените съдебни заседания.
При изложеното следва да бъде посочено, че възражението на ищеца за
прекомерност се явява основателно, като при отчитане на същото, съдът намира,
че следва да определи възнаграждение за процесуално представителство на
процесуалния представител на ответниците в общ размер от 15733,72 лева.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Допълва определение № 260170/19.09.2023г., постановено по гр. дело № 909/2019г. на
ВОС, в частта на разноските, като:
Осъжда Комисия за отнемане на
незаконно придобито имущество (с предходно наименование Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество), с адрес: гр. София,
*******да заплати на адвокат П.И.Т. ***
със служебен адрес гр. Варна, ******* сумата
от 15733,72 (петнадесет хиляди седемстотин тридесет и три лева и 72 ст.),
представляващи определено от съда възнаграждение за процесуално
представителство в производството по гр. дело №909/2019г. по описа на Варненски
окръжен съд осъществено в полза на ответниците К.В.Ж., ЕГН ********* и А.Р.П.
- Ж., ЕГН **********, съразмерно
прекратената част на предявените искове, на осн. чл.
78, ал.4 ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 и т.3 ЗА.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца и ответниците К.В.Ж.,
ЕГН ********* и А.Р.П. - Ж.,
ЕГН **********, чрез адв. Т. ***.
окръжен съдия: