Р
Е Ш Е
Н И Е № 27
гр.Кюстендил, 01.02.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното
съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Административен съдия: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 227 по описа за 2020год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
С.Й.Б. *** е подал жалба срещу решение на ЦЕЛК - МВР по
протокол № 56/4 от 21.04.2020г., с което
е утвърдено протоколно решение № 12/2 от
08.04.2020г. на РЕЛК – МВР, гр.Кюстендил,
обективирани в
Медицинско свидетелство за трудоустрояване на държавен служител от МВР. Релевирани са основанията по чл.146, т.3 и т.4
от АПК. Оспорващият твърди, че решенията на органите за медицинска експертиза
не са му връчени. Изложени са възражения
срещу определените противопоказания за работа, както и срещу предписанието за
трудоустрояване за срок от шест месеца. Оспорва се
обективността на приетите от органа диагнози с твърдения за
несъответствие на същите с актуални медицински документи, установяващи вида и
характера на заболяванията и проведеното лечение. Прави се искане
за
отмяна на оспорения акт и за присъждане
на деловодни разноски.
В съдебно заседание пълномощникът
на жалбоподателя адв. И.Г., поддържа всички изложени в жалбата оплаквания и искания. Допълнително
сочи доводи за допуснати нарушения на процедурата по трудоустрояване.
Ответникът – Централна експертна
лекарска комисия - МВР, представлявана от председателя д-р М. Х., изразява
писмено становище за неоснователност на жалбата, като счита оспорения
административен акт за законосъобразен – постановен от компетентен орган по
чл.3, ал.1 от Наредба № 8121з-345 от 25.07.2014г. за определяне на
медицинските изисквания за работа в Министерството на вътрешните работи /Наредбата/ вр. с чл.164, ал.3, т.2 от ЗМВР
вр. с чл.103 от Закона за здравето, при спазване на процесуалните правила по
Наредбата и Правилника за медицинската
експертиза в МВР, в съответствие с медицинските документи във връзка
заболяванията и лечението на жалбоподателя и приложимите разпоредби на Закона за
здравето и критериите по приложение № 1 към Наредбата. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Кюстендил при ГД “ПБЗН“ - МВР, представлявана от пълномощника
юк Петя С., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна –
Регионална експертна лекарска комисия – МВР – Кюстендил, представлявана от
председателя д-р И. Б., изразява писмено становище за неоснователност на
жалбата.
Останалите заинтересовани
страни -
Агенция за хора с увреждания – гр.София, ТП на НОИ – Кюстендил и
Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил, не са изразили
становище по жалбата.
Административният съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят С.Й.Б. е държавен
служител - „младши инспектор“ в Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бобов дол към Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Кюстендил и заема
длъжността „водач на специален автомобил І степен“, видно от удостоверение рег. № 1152р-1865/21.07.2020г.
на директора на РДПБЗН – Кюстендил. Изискванията, правата и задълженията на
заеманата длъжност са установени с длъжностна характеристика №
1983з-3695/11.03.2015г., утвърдена със заповед № 1983к-314/13.03.2015г. на
директора на ГДПБЗН, която е връчена на оспорващия с протокол от 03.09.2015г.
/вж. л. 68-л.70 от делото/.
По отношение на оспорващия Б. като държавен
служител в МВР по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР е издадено решение от РЕЛК-МВР – Кюстендил по протокол № 12/2 от
08.04.2020г., обективирано в
Медицинско свидетелство за трудоустрояване на държавен служител от
МВР. РЕЛК-МВР – Кюстендил е назначена
със заповед № 3727/18.11.2019г. на директора на МИ-МВР, издадена на осн. чл.
104, ал.2 от ЗЗ и чл.8, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ,
а решението е прието в състав
на РЕЛК от специалист вътрешни болести, кардиолог и ортопед-травматолог.
Видно от решението, при освидетелстването на жалбоподателя са
установени диагнози:
ИБС.НАП-акцелирирала. Състояние след долен миокарден инфаркт. Състояние
след ПКИ с имплантация на стент на ДКА. Хипертонична болест ІІІ ст.
Дислипидемия. Дискова херния в ляво, с оглед на които са определени следните
противопоказания за работа: покриване на нормативи за физическа подготовка,
тежък физически труд, нощен труд, работа при неблагоприятни условия и
психоемоционално пренатоварване, и се предлага на ЦЕЛК – МВР за трудоустрояване
за срок от 6 месеца, считано от 17.04.2020г.
Пред органа за медицинска експертиза
са представени следните медицински документи: Епикриза, издадена от Клиника по
кардиология - Отделение по кардиология на Медицинския институт – МВР за
проведено лечение в периода 05.02.2018г. - 08.02.2018г. с диагноза: исхемична
болест на сърцето, едноклонова коронарна болест, състояние след долен миокарден
инфаркт, състояние след ПКИ с имплантация на стент на ДКА, хипертонична болест
ІІІ ст., дислипидемия, дискова херния в ляво; Компютърно томографско изследване
от Отделението по образна диагностика на Медицинския институт – МВР, проведено на
02.07.2015г. с диагноза многоетажна дискова болест; Велоергометрия от
СИМП-Кардиология – Дупница от 21.10.2019г.; Епикриза, издадена от Медицинския институт –
МВР, Клиника по неврология за проведено лечение в периода
30.06.2015г.-07.07.2015г. с диагноза „дискова херния“; Епикриза, издадена от
УСБАЛССЗ „Света Екатерина“ ЕАД – София за проведено лечение в периода
03.06.2013г.-05.06.2013г. с диагноза - ИБС.НАП-ранна постинфарктна. Едноклонова коронарна болест, състояние след
долен миокарден инфаркт, хипертонично
сърце, дислипидемия; Амбулаторни листове от 01.07.2013г. от УСБАЛССЗ „Света Екатерина“ ЕАД – София за
проведени изследвания ВЕТ и ЕхоКГ. Не е спорно, че РЕЛК не е извършила преглед на
държавния служител преди приемане на решението.
Издаденото протоколно решение на
РЕЛК – МВР - Кюстендил е утвърдено с оспореното
решение на ЦЕЛК - МВР по протокол № 56/4 от 21.04.2020г., обективирано в
Медицинско свидетелство за трудоустрояване на държавен служител от МВР,
съдържащо подписите на членовете на ЦЕЛК - специалист вътрешни болести, невролог и
хирург. Видно от приложените на л. 46-л.49 от делото, копия от
страници от Книга за протоколните
заседание на медицинската комисия и от Книга за протоколиране заседанията на
медицинската комисия, на 21.04.2020г. е проведено заседание на ЦЕЛК-МВР, на което е утвърдено протоколното решение на РЕЛК – МВР,гр. Кюстендил, като в книгите са
възпроизведени диагнозата на С.Й.Б.,
противопоказаните условия за труд и предложението за трудоустрояване. Не е спорно, че ЦЕЛК не е извършила преглед на
държавния служител при приемане на решението.
По делото е представен Протокол рег. № 1152р-1128/04.05.2020г. от проведено
заседание на Комисия по трудоустрояване, назначена със заповед №
1983к-314/13.02.2017г. на директора на ГДПБЗН, в което е разгледано
процесното медицинско свидетелство за
трудоустрояване на държавен служител в МВР, като е прието, че на държавния
служител С.Й.Б. не може да се предложи друго подходящо работно място съобразено
с противопоказаните условия на труд. Мотивите са, че Б. е държавен служител по
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и заема длъжност „водач на специален автомобил“ в
РСПБЗН – Бобов дол, която е служба ІІІ степен. В протокола е отбелязано, че на Б. е връчено копие от Медицинско свидетелство
за трудоустрояване на държавен служител от МВР, издадено от РЕЛК – МВР, гр.
Кюстендил, утвърдено с решение №56/4 от 21.04.2020г. на ЦЕЛК – МВР.
Данни
относно датата и начина на съобщаване на оспореното решение на жалбоподателя се
съдържат и в докладна записка рег. № 7259р-397/08.06.2020г. на гл.
инсп. Л. Н. – началник РСПБЗН – Бобов дол. Последният сочи, че е участвал в заседанието
на комисията по трудоустрояване в РДПБЗН – Кюстендил, проведено на
04.05.2020г., след приключване на което
е получил копие от процесното Медицинско
свидетелство за трудоустрояване на държавен служител от МВР, издадено от РЕЛК –
МВР, гр. Кюстендил, утвърдено с решение №56/4 от 21.04.2020г. на ЦЕЛК – МВР и е
връчил същото на С.Б. лично
на ръка на 04.05.2020г.
Жалбата срещу оспореното решение
е изпратена чрез куриер на 19.05.2020г.
Към административната преписка, ответникът
е представил Медицински свидетелства за трудоустрояване на държавен служител от
МВР - С.Й.Б., издадени от РЕЛК – МВР-гр.
Кюстендил съотв. на 24.10.2018г., 24.04.2019г. и 22.01.2020г.,
всички утвърдени с решения на ЦЕЛК-МВР, видно от които при диагнози, идентични
с описаните в оспорения акт, са определени противопоказания за работа –
покриване на нормативи за физическа подготовка и предложения за трудоустрояване на държавния служител за срок
от 6 месеца с начални дати 24.10.2018г., 23.04.2019г. и 20.10.2019г.
По делото е представено копие от Правила
за медицинската експертиза в Министерство на вътрешните работи, утвърдени със
заповед № 8121з-67/09.01.2017г. на министъра на вътрешните работи. Същите не са
обнародвани в Държавен вестник.
Съдът е приел заключение по
назначена медицинска експертиза с вх. № 108/ 12.01.2021г. на вещото лице д-р К.П.
със специалност кардиология. Съдебният експерт е проверил медицинските
документи на оспорващия и е извършил
преглед на същия, включващ обстоен физикален преглед, измерване на кръвното
налягане, електрокардиограма, ехокардиография и стрес тест. В резултат на
горното, вещото лице потвърждава наличието на заболявания с диагнозите,
посочени в оспорения акт. Същият сочи,
че за периода 2013г. - 2020г. Б. има проведени два амбулаторни кардиологични
прегледа, едно пролежаване в кардиологична клиника и едно пролежаване в
неврологична клиника. Констатациите на вещото лице са, че диагнозите
съответстват на здравословното състояние на жалбоподателя; че при прегледа в
покой, ЕКГ и ЕХОКГ са почти в границите на нормата, но при проведения тест с
натоварване, при умерени физически усилия сърцето започва да страда от недостиг на
кислород /исхемия/ и Б. не е покрил медицинския протокол за физическо
натоварване, от което прави извод, че не може да покрива ефективно нормативите
за физическа подготовка, които се изискват за работа в МВР и правилно е
предложен за трудоустрояване.
Заключението на вещото лице не се
оспорва от страните, а съдът го приема за обективно и достоверно, съответстващо
изцяло на писмените доказателства по
делото.
Преценката на събраните
доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е срещу акт на орган за медицинска експертиза
по чл.3, ал.2, т.2 от Наредба № 8121з-345 от
25.07.2014г. за определяне на медицинските изисквания за работа в
Министерството на вътрешните работи /Наредбата/, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност съгласно чл.3, ал.3 от Наредбата; подадена е от адресата на оспорвания акт, който има
правен интерес да иска отмяната му. Същата
е депозирана в предвидения от закона срок и е редовна, като изпълнява
изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК. Констатациите за спазване на срока за оспорване съдът обосновава с липсата
на доказателства за надлежно съобщаване на издадения акт на жалбоподателя. Представените
към преписката документи: Протокол рег.
№ 1152р-1128/04.05.2020г. от проведено заседание на Комисия по трудоустрояване
и докладна записка рег. № 7259р-397/08.06.2020г. на началника
на РСПБЗН – Бобов дол, не доказват съобщаване
на акта по правилата на чл.18а вр. с
чл.61 от АПК на визираната дата 04.05.2020г., с оглед на което жалбата,
подадена на 19.05.2020г. е в срока
по чл.149, ал.1 от АПК. Допълнителни аргументи в подкрепа на извода за
спазване на срока за обжалване, съдът извежда и от разпоредбата на чл. 3, т.1
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на
последиците, съобразно която спират да
текат процесуалните срокове по съдебните производства за времето от
13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение, считано от 14.05.2020г.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото и законосъобразността на оспорения административен акт изцяло на осн.
чл.168, ал.1 от АПК и по критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита същия за издаден от компетентен орган,
но в нарушение на установената форма и на административнопроизводствените
правила, поради което постановява
решение за отмяната му. Съображенията са следните:
Предмет на обжалване е решение на ЦЕЛК - МВР
по протокол № 56/4 от 21.04.2020г., с
което е утвърдено протоколно решение №
12/2 от 08.04.2020г. на РЕЛК – МВР,
гр.Кюстендил, обективирани в
Медицинско свидетелство за трудоустрояване на държавен служител от МВР, за определяне на противопоказания за работа и предложение за трудоустрояване за срок от 6
месеца на жалбоподателя, като държавен служител от категорията на визираните в
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Оспореното решение е издадено от Централната експертна лекарска комисия към МИ на МВР, която е компетентен орган за медицинска експертиза на държавните служители от категорията на визираните в чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, съгласно чл. 3, ал.1, т.1 и ал.2, т.2 от Наредба № 8121з-345/25.07.2014г. за определяне на медицинските изисквания за работа в Министерството на вътрешните работи, приета на основание законовата делегация с чл. 155, ал.1, т.5 от ЗМВР, и чл. 16, ал.3 от Правилника за устройството и организацията на работата на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Същата е създадена на осн. чл.50, ал.3 от ЗМВР към Медицинския институт на МВР, който съгласно чл.50, ал.1 от ЗМВР е лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и осъществява дейността по здравеопазването в МВР. Създаването на регионални експертни лекарски комисии /РЕЛК/ към медицинските служби на МИ – МВР, ситуирани в областните дирекции на МВР, е предвидено с разпоредбата на чл.16, ал.3 от ПУОРОМЕРКМЕ и на чл.3, ал.1 т.2 от Наредба № 8121з-345 от 25.07.2014г. От горното следва, че специализирани органи за извършване на медицинска експертиза на държавните служители по Закона за МВР, са РЕЛК и ЦЕЛК, като Централната експертна лекарска комисия към МИ на МВР е със статут на горестоящ орган по отношение на Регионалните експертни лекарски комисии. Както се посочи, в правомощията на сочените експертните комисии е преценката за спазване на медицинските изисквания за работа в МВР, както при постъпване на служба в МВР, така и в процеса на преминаване на службата, когато е необходимо освидетелстване на държавните служители за установяване на здравословното им състояние в хипотезите на чл.164, ал.3, т.2 и чл.226, ал.1, т.3 от ЗМВР, и на годността да изпълняват държавната служба в МВР по чл. 3, ал.2, т.2 от Наредба № 8121з-345 от 25.07.2014г.
Във връзка с компетентността на органа като предпоставка за валидност на издадения акт, следва да се посочи, че доколкото с чл. 5 от ПУОРОМЕРКМЕ е предвидено, че устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза към лечебните заведения към МВР се осъществяват по реда на правилника, то е приложимо и правилото на чл.49 от Правилника, според което НЕЛК се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. В настоящия случай, вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, потвърждава диагнозите, във връзка с които е освидетелстван жалбоподателя, като заболяванията са от компетентността на специалисти по вътрешни болести /ИБС, състоянието след миокарден инфаркт, хипертония/ и по неврология /дискова херния/. Видно от медицинското свидетелство, в което са обективирани решенията на ЦЕЛК и на РЕЛК, както и от извлеченията от книгите за протоколиране заседанията на експертните комисии, в състава на същите са включени специалист по вътрешни болести и невролог. Предвид изложеното съдът констатира компетентност по материя на органа за медицинска експертиза.
Преценката по критерия по чл.146, т.2 от АПК сочи на изводи, че оспореното решение е издадено в писмена форма, която не съответства на образеца – Приложение № 3 към Наредба № 8121з-345 от 25.07.2014г. Същият е приложим при упражняване на правомощията на ЦЕЛК по чл.6, ал.2 от Наредбата, т.е. и в настоящата хипотеза, тъй като ответникът твърди, че с акта е приключило производство по освидетелстване на жалбоподателя като държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за установяване на годността му за работа в МВР /вж. писмения отговор на ответника/. Съгласно чл.3, ал.2, т.2 и т.3 и чл.6, ал.2 вр. с ал.1 от Наредбата, за резултатите от извършено специализирано медицинско освидетелстване за годност по медицински показатели за работа в МВР на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗМВР и заключението за годност за работа в МВР, Централната експертна лекарска комисия се произнася с експертно решение по образец (приложение № 3). От сравнителния анализ на формата и съдържанието на оспореното решение с тези на нормативно установения образец, е видно същественото различие в реквизитите от титулна част, вкл. наименованието на акта, до констатациите на органа, в които определените противопоказани условия за работа не са последвани от заключение относно годността за служба в МВР на жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.1, т.3 от Наредба № 8121з-345/25.07.2014г. Идентични са изводите за неспазване на установената форма при постановяване на оспореното решение и ако същото се проверява като акт, относим към работоспособността на освидетелстваното лице в хипотезата на чл.3, ал.2, т.3 от Наредба № 8121з-345 от 25.07.2014г. във връзка с препращането към чл.25 от Наредбата за медицинската експертиза, съответно към чл.1, ал.3 от Наредбата за трудоустрояването. Нормативните изисквания са за издаване на експертно решение от ЦЕЛК при провеждане на специализирано медицинско освидетелстване за годност по медицински показатели за работа в МВР на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, което в случая не е спазено.
Във връзка с формата на оспорения акт и за пълнота следва да се посочи, че медицинското свидетелство, обективиращо решенията на РЕЛК и ЦЕЛК не съответства в титулната си част и на обр.4 ЛЕ-МВР, Приложение № 4 към чл.57, т.6 от Правилата за медицинската експертиза в МВР, утвърдени със заповед № 8121з-67/09.01.2017г. на министъра на вътрешните работи. Последните не са обнародвани и нямат действие на нормативен акт по смисъла на Закона за нормативните актове, а само на вътрешноведомствен акт, който в случая ответникът не е съобразил при издаване на обжалвания акт.
Проверката на съдържането на решението на ЦЕЛК, на следващо място, сочи на изводи за липса на мотиви, което е в нарушение на изискванията на чл.49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ и чл.7 вр. с чл.6, ал.1 от Наредба № 8121з-345 от 25.07.2014г. За освидетелстваното лице и за съда е невъзможно да установи кое заболяване на жалбоподателя и кои критерии и нормативи в "Разписание на болестите и физическите недостатъци за медицинско освидетелстване за работа в Министерството на вътрешните работи" (приложение № 1) към Наредбата, е приложил органът при определяне на противопоказанията за работа и на предложението за трудоустрояване. Отсъствието на фактически и правни основания в оспорения акт е основание за незаконосъобразност на същия, както и за неговата отмяна, тъй като възпрепятства оспорващия да реализира правото си на защита, а съда - да извърши проверка относно приложението на материалния закон.
В аспекта на процесуалните правила, съдът констатира и допуснати нарушения на проведената процедурата по освидетелстване на жалбоподателя. Несъответствието е с оглед на общите изисквания на чл.35 от АПК и на специалните правила на Наредба № 8121з-345 от 25.07.2014г. Независимо, че органът не е конкретизирал каква е целта на процедурата /дали установяване на годността за изпълнение на службата в хипотезата на чл. 3, ал.2, т.2 от Наредбата или на работоспособността в хипотезата на чл. 3, ал.2, т.3 от Наредбата или и двете/, както се посочи по-горе, правилата за извършване на специализираното медицинско освидетелстване са установени в чл.6, ал.1 и чл.7, ал.1 от Наредбата. Същите предвиждат задължение за органа да формира експертно-лекарското си заключение съгласно критериите и нормативите в "Разписание на болестите и физическите недостатъци за медицинско освидетелстване за работа в Министерството на вътрешните работи" (приложение № 1) към Наредбата въз основа на данните от медицинската документация на установеното заболяване, производствената характеристика и след проведени медицински прегледи и изследвания за актуалното здравословно състояние на освидетелстваното лице. Специално правило е установено с разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредбата, според което при оценка на здравословното състояние на служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗМВР, които подлежат на индивидуална преценка според приложение № 1, се прилага диференциран, индивидуален подход, съобразен със: здравословното състояние към момента на освидетелстване; характера, протичането и прогнозата на установеното заболяване; възрастта на освидетелстваното лице; квалификацията; специфичните изисквания за изпълнение на длъжността; за служителите и прослуженото време на държавна служба при представени производствена и/или здравно-производствена характеристика. От горното следва, че е необходим индивидуален подход при освидетелстването, който да е съобразен с вида и актуалността на събраната документация и здравословното състояние на лицето, вкл. към момента на освидетелстване. В тази връзка са и възраженията на жалбоподателя, който счита, че решението на ЦЕЛК не е обективно, тъй като не е съобразено с актуални медицински документи.
Съдът счита, наведените оплаквания в жалбата за основателни. Безспорно е по делото, че както РЕЛК, така и ЦЕЛК не са извършили преглед на жалбоподателя при освидетелстването, а констатациите са формирани въз основа на представената медицинска документация. В последната се съдържат епикризи и амбулаторни листове за извършени прегледи, изследвания и лечение на С.Б. в периода 2013г. – 2018г., като последна във времето е епикризата, издадена от Клиника по кардиология - Отделение по кардиология на Медицинския институт – МВР за проведено лечение в периода 05.02.2018г. - 08.02.2018г. По- нов е само документа за велоергометрия от СИМП-Кардиология – Дупница от 21.10.2019г. Преценката дали медицинската документация е актуална следва да се извърши съобразно нормативното правило на чл.39, ал.2, т.1, б. „б“ от ПУОРОМЕРКМЕ, което е приложимо и за работата на специализираните органи за медицинска експертиза в МВР по препращането с чл.5 от Правилника. По аргумент от същото, актуални са резултатите от изследвания и консултации когато са извършени в рамките на последните дванадесет месеца. Както се посочи, в случая само един документ и то с твърде ограничена информация отговаря на посоченото изискване, поради което ответникът е бил задължен да събере допълнителни актуални медицински документи или да назначи допълнителни изследвания или да извърши преглед на лицето. Последният са явява задължителен за ЦЕЛК преди постановяване на експертно решение, с оглед правилото на чл.16, ал.1 от Правилата за медицинската експертиза в МВР, респ. доколкото не са налице предвидените в същото изключения. Здравословното състояние към момента на освидетелстване, установимо чрез преглед, е особено съществен етап в процедурата и в хипотезата на чл.7, ал.2 от Наредбата по отношение на служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗМВР, които подлежат на индивидуална преценка според приложение № 1 към Наредбата. Индикации за приложимост на визираната хипотеза се съдържат по делото, а именно: диагнозата в оспореното решение - хипертония ІІІст., която е потвърдена и от вещото лице, попада в Клас ІХ от Приложение № 1 към Наредбата, когато за определяне годността на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се изисква индивидуална преценка, а доказателства установяващи провеждането на такава по преписката липсват.
Предвид изложеното, съдът счита, че при приемане на оспореното решение органът е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила за освидетелстване на жалбоподателя. При надлежно изпълнение на описаната по-горе процедура, определените противопоказани условия за работа, срещу които възразява оспорващия биха могли да бъдат различни или с по-ограничен обхват, както е прието с приложените по делото предходни медицински свидетелства. Същите са близки по време на издаване с обжалваното медицинско свидетелства, но съдържат като противопоказания за работа само покриването на нормативи за физическа подготовка. Неясно въз основа на какви обективни критерии и чрез използване на какви методи за преценка, органът е констатирал значителна промяна в състоянието на жалбоподателя в периода от 22.01.2020г. когато е предходното освидетелстване, до 08.04.2020г., когато е настоящото освидетелстване, за да разшири противопоказанията за работа, с което фактически е ограничил видовете подходяща работа при предложеното трудоустрояване. В процедурата за последното също са допуснати процесуални нарушения - не е спазен реда, установен в чл.25 от Наредбата за медицинската експертиза, към който препраща чл.3, ал.2, т.3 от Наредба № 8121з-345 от 25.07.2014г.
Във връзка с оплакванията в жалбата за невръчване на издаденото решение на оспорващия, следва да се посочи, че макар и основателни, същите не съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не са възпрепятствали правото на жалба, което е надлежно реализирано.
Както се посочи, констатираните пороци на формата и на проведената процедура при издаване на оспорения акт не позволяват проверката на същият по същество относно приложението на материалния закон. Отсъствието на ясни фактически и правни основания, мотивирали органа при определяне на противопоказанията за работа и на предложението за трудоустрояване на оспорващия, прави невъзможна преценката за спазване на критериите и нормативите в "Разписание на болестите и физическите недостатъци за медицинско освидетелстване за работа в Министерството на вътрешните работи" - Приложение № 1 към Наредба № 8121з-345 от 25.07.2014г.
По
изложените съображения съдът приема, че решението на ЦЕЛК - МВР по протокол №
56/4 от 21.04.2020г., е незаконосъобразно на основанията по чл.146, т.2 и т.3
от АПК и следва да се отмени.
С оглед изхода по делото, както и
на осн. чл. 143, ал.1 АПК съдът осъжда ответника да заплати на оспорващия деловодни разноски в размер на
210,00лв., от които 10,00лв. – платена
държавна такса и 200,00лв. - платено
възнаграждение за вещо лице.
По арг. от чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК на ответника и на заинтересованото лице РДПБЗН – Кюстендил не се следват
деловодни разноски.
Водим от гореизложеното и на
осн.чл.172, ал.2 АПК, Административният
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на С.Й.Б. ***, решение на ЦЕЛК - МВР по протокол № 56/4 от
21.04.2020г., с което е утвърдено протоколно решение № 12/2 от 08.04.2020г. на РЕЛК
– МВР, гр.Кюстендил, обективирани в
Медицинско свидетелство за трудоустрояване на държавен служител от
МВР.
ОСЪЖДА Централна експертна лекарска
комисия – МВР с адрес: гр. София 1606, бул. „Ген. М.Скобелев“ №79, да заплати
на С.Й.Б., ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер на
210,00лв., от които 10,00лв. – платена
държавна такса и 200,00лв. - платено
възнаграждение за вещо лице.
Решението може да се обжалва пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: