№ 11382
гр. С., 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20221110128428 по описа за 2022 година
и взе предвид следното:
Ищецът „З.А.Б. претендира от ответника ЗК.Л.И. на основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД
сумата от 2045,67 лв., представляваща неизплатена част от регресно вземане в общ размер от
4091,34 лв. с включени 15 лв. ликвидационни разноски, възникнало с плащането на
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско” на лек автомобил „К. с ДК. за
вреди, настъпили в резултат на ПТП от 22.04.2021г., причинено виновно от водача на л.а. „П.“, с
ДК № ..., застрахован по задължителната застраховка “Г. о..” при ответника, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 31.05.2022г., до окончателното плащане, както и сумата от
189,81 лв., представляваща мораторна лихва за периода 29.06.2021г.-30.05.2022г.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответното дружество ЗАД ЗК.Л.И. и в срока
по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор, в който оспорва иска по основание и по размер.
Поддържа, че не е налице застрахователно правоотношение по застраховка Каско. Оспорва вината
на водача на л.а. „П.“, с ДК № ..., като в условията на евентуалност твърди съпричиняване и
принос на застрахования при ищеца водач от 50%. Твърди, че с изплащането на сумата от 2045,67
лв. е погасил задълженията си по образуваната щета. Оспорва размера на претенцията. При тези
съображения моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
По делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е признато за безспорно и ненуждаещо
се от доказване в отношенията между страните, че на 22.04.2021г. в гр. С., на О.п. е настъпило
ПТП с участието на л.а. „П.“, с ДК № ... и лек автомобил „К. с ДК., като на последния са
причинени имуществени вреди; че Г.та о.. на водача на л.а. „П.“, с ДК № ... е застрахована при
1
ответника, като за погашение на регресното вземане ответникът е заплатил на ищеца сумата от
2045,67 лв., ведно с 15 лв. ликвидационни разноски.
Относно иска с правно основание чл. 411 КЗ
Съгласно чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Г. о..“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Г. о..“. Видно от законовата разпоредба предпоставките за
предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в
изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение.
В настоящия случай съдът намира посочените предпоставки да са налице.
От приетата по делото двустранно подписана Застрахователна полица № 20-
0300/218/5000677/21.12.2020г. /л.82-83/ се установява наличие на застрахователно правоотношение
между собственика на увредения автомобил и ищеца по договор за имуществено застраховане.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за липса на валидно
застрахователно правоотношение по договора за имуществено застраховане по следните причини:
Спазена е формата за действителност на договора съгласно правилото на чл. 344 КЗ. Съгласно чл.
367, ал. 1 КЗ, озаглавен "Плащане на застрахователната премия" цялата премия или първата вноска
при разсрочено плащане на премията се плаща при сключването на застрахователния договор,
освен ако друго е предвидено в закон или е уговорено в договора. Тази норма кореспондира с
разпоредбата на чл. 351 КЗ, регламентираща периода на застрахователното покритие, който
съгласно ал. 1 е периодът, в който застрахователят носи риска на застраховката. Съгласно чл. 351,
ал. 3 КЗ застрахователното покритие започва след заплащането на дължимата премия по договора
или на първата вноска по нея – при разсрочено плащане на премията, освен ако не е уговорено
друго. В процесния случай в застрахователния договор не е уговорено друго, поради което съдът
намира, че страните са се споразумели застрахователното покритие да започне действието си от
деня на плащане на застрахователната премия, а именно денят на сключване на договора.
Заплащането на премията се установява безспорно от приетото без възражение заключение на
ССЕ.
Независимо от изложеното следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика
на ВКС е прието, че неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската
сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и
гражданско право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В
търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по
аргумент на чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността на сделката. Така тази законова
постановка доближава нищожността, поради неспазване на формата за действителност в
търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД /чл. 27 и сл./ Или нищожността, при
неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна
чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, съгласно която страната не може да се позовава на
нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението - /в този смисъл решение № 115 от 23.07.2013 г. по т. д. № 348/2012 г. на ВКС, ТК, І
2
ТО; решение № 50 от 25.04.2012 г. по т. д. № 95/11 г. на ВКС, ТО, ІІ ТО; решение № 71 от
22.06.2009 г. по т. д. № 11/09 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 25 от 24.07.2017 г. по т. д. №
3135/2015 г. на ВКС, ТС, ІІ ТО и др./
С оглед на това дори да се приеме, че в случая не е налице сключен писмен
застрахователен договор с регламентираното в чл. 344 КЗ съдържание, правно релевантно е
обстоятелството, че и двете страни по правоотношението са изпълнили поетите договорни
задължения – застрахованият е платил застрахователния премия, а застрахователят е платил
застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото застрахователно събитие, като нито една
от страните не се е позовала на нищожност на застрахователния договор. На основание чл. 21
ЗЗД договорът поражда действия между страните. Това налага изводът, че собственикът на лекия
автомобил „К. с ДК. и ищеца са обвързани от валидно застрахователно правоотношение към
датата на ПТП по имуществена застраховка „Каско на МПС“. С оглед на това релевираните от
ответника доводи в тази насока са неоснователни.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства /разпит на св. К.
Г. и св. Е. П. – водачи на участващите в процесното ПТП МПС-та/ и от заключението на авто-
техническата експертиза по безспорен начин се установи и механизма на настъпване на ПТП,
както и че виновен за настъпването му е водача на л.а. „П.“, с ДК № ... – Е. Г. П.. От показанията на
св. К. Г., водач на л.а. „К. с ДК., които са преки, последователни и подкрепящи се от събраните
писмени доказателства и приетата без възражения САТЕ, и които съдът намира за обективно
дадени и кредитира с доверие, подробно и детайлно изясняват механизма на процесното ПТП. Св.
Г. /в о.с.з. от 08.03.2023г./: „Аз се придвижвах по О.п., посока кръстовището с ул. Суходолска, като
пропуснах автомобил, който искаше да се включи в движението в същата посока, а именно л.а. П.. След може
би няколко метра придвижване колоната с автомобили спря и аз реших да предприема маневра за навлизане в
платното за насрещно движение, за да мога да вляза в банкета, който се намира съответно на това платно,
тъй като желаех да паркирам колата си пред пункт за европалета, който се намира непосредствено преди
това кръстовище. Аз управлявах автомобил Киа Спортидж с рег. № СВ 8202 МА. Бях се съобразил с това, че в
насрещното движение няма никакви движещи се автомобили и съответно пътната маркировка не беше двойна
непресечена и се възползвах от ситуацията и обстоятелствата, за да направя тази маневра, но в момента, в
който аз завих наляво, за да навляза в насрещното и съответно да се придвижа около десетина метра, за да
стигна до входа на пункта, в същия момент автомобила П., който бях пропуснал пред мен предприе подобна
маневра на моята, вероятно с желание да изпревари автомобилите отпред, и съответно с предна лява част на
автомобил П. бе ударен автомобила, който аз управлявах в предна дясна част………Самият удар настъпи на
осевата линия, тъй като, както аз бях в лентата за насрещно движение, за да извърша своята маневра, така и
госпожата беше в тази лента, т.е. по-скоро навлезе в тази лента, което всъщност причини удара…..“
Показанията на този свидетел са в унисон и със заключението на вещото лице по
изслушаната повторна САТЕ, които също изясняват описания механизъм на ПТП. Показанията на
св. Е. П., от своя страна, са противоречиви и не се подкрепят от останалия доказателствен
материал по делото. Същата сочи, че не е тръгнала да завива наляво преди самия светофар, че
ударът е станал в нейната лента за движение. Същевременно, при предявяване от страна на съда на
процесния двустранен констативен протокол, потвърждава да е същия, който са изготвили и
подписали с другия водач. няма никакъв спомен да е участвал в процесното ПТП. От самия
протокол, както и от изготвената от в.л. по приетата САТЕ схема е видно, че ударът между двете
МПС-та е настъпил именно в лентата за насрещно движение при посока наляво от страна и на
двата автомобила. Ето защо, при преценка за достоверност на свидетелските показания
настоящият съдебен състав даде вяра на тези на св. Г. и не постави в основата на доказателствените
3
си изводи показанията на св. П., които също не изключват настъпването на ПТП по описания в
исковата молба начин.
С оглед изложеното, съдът приема че процесното ПТП е реализирано единствено и само по
вина на водача на л.а. „П.“, с ДК № ... – Е. Г. П., който е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1
ЗДвП.
Тъй като ответното дружество не е оспорило обстоятелството, че към момента на
процесното ПТП – 22.04.2021 г. е обезпечил Г.та о.. на водача на л.а. „П.“, с ДК № ... – Е. Г. П., то
искът е доказан по основание.
По отношение размера на дължимото обезщетение следва да се отбележи, че от
заключението на съдебната автотехническа експертиза, приета от съда като компетентно изготвена
и неоспорена от страните, се установява, че действителният размер на вредите за собственика на
л.а. „К. с ДК., причинени като пряка и непосредствена последица от процесното ПТП, възлиза на
сумата от 4384,74 лв. (средната пазарна цена на материалите и труда, необходими за отстраняване
на повредите по автомобила). Платеното от ищеца обезщетение по договора за имуществено
застраховане /4076,34 лв./ е под тази сума и по отношение на него ищецът има регресно право по
чл. 411 КЗ, ведно с 15 лв. ликвидационни разноски, чийто размер въз основа на приетата САТЕ
съдът приема за обичаен при определяне на застрахователни обезщетения от застрахователите.
При така установения размер на вземането на ищеца по чл. 411 КЗ и при отчитане на
заплатеното от ответника регресният иск следва да бъде уважен за пълния претендиран размер от
2045,67 лв.
Следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2022г. до
окончателното изплащане.
Относно иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
При наличието на забавено изпълнение на парично задължение във времево отношение за
кредитора възниква правото да получи обезщетение за забавата в размер на законната лихва.
Според нормата на чл. 412 КЗ застрахователят по застраховка „Г. о..“ е длъжен да плати в 30
дневен срок от представянето на всички доказателства от застрахователя по имуществената
застраховка. След изтичането им той изпада в забава. В настоящия случай по делото са
ангажирани доказателства, че ответника е получил регресната покана най-късно на 28.06.2021г.,
когато е извършено частично плащане от страна на ответника. Няма данни кога е изпратена, респ.
кога е получена представената с исковата молба регресна покана. При това положение съдът
приема, че това е началният момент, от който е започнал да тече 30 дневният срок за доброволно
изпълнение, изтекъл на 28.07.2021г. Следователно ответникът дължи обезщетение за забава върху
установената главница за периода 29.07.2021 г. - 30.05.2022 г. в размер на 173,89 лв., изчислен от
съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на компютърна програма. Искът следва да се уважи за тази
сума, като се отхвърли за горницата до претендирания размер от 189,81 лв. и за периода преди
29.07.2021г.
Относно о..та за разноските
При този изход на делото ищецът има право на възстановяване по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК
на разноските /д.т., възнаграждения за вещи лица и свидетел и адвокатско възнаграждение /,
които е направил за производството, съразмерно на уважената част от исковете, установени в общ
размер от 993,48 лв., съгл. представен списък по чл. 80 ГПК.
4
Ответникът има право на разноски по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с отхвърлената
част от исковете /възнаграждения за вещо лице и свидетел/, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, установени в общ размер от 2,14 лв., съгл. представен списък
по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК.Л.И. с ЕИК .... и адрес гр. С., бул. „Ч.в.” № 51Д да заплати на ЗАД „А.Б.,
ЕИК ....., със съдебен адрес - гр. С., ул. „Ц.А.” № 2, ет. 1, кантора № 3 – чрез адв. М., на основание
чл. 411 КЗ сумата от 2045,67 лв., представляваща неизплатена част от регресно вземане в общ
размер от 4091,34 лв. с включени 15 лв. ликвидационни разноски, възникнало с плащането на
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско” на лек автомобил „К. с ДК. за
вреди, настъпили в резултат на ПТП от 22.04.2021г., причинено виновно от водача на л.а. „П.“, с
ДК № ..., застрахован по задължителната застраховка “Г. о..” при ответника, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 31.05.2022г., до окончателното плащане; на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 173,89 лв. – мораторна лихва върху уваженото главно вземане, изтекла в
периода от 29.07.2021 г. до 30.05.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен
размер от 189,81 лв. и за периода преди 29.07.2021г., както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 993,48 лв. – разноски за производството.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б., ЕИК ....., със съдебен адрес - гр. С., ул. „Ц.А.” № 2, ет. 1, кантора №
3 – чрез адв. М., да заплати на ЗК.Л.И. с ЕИК .... и адрес гр. С., бул. „Ч.в.” № 51Д, на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 2,14 лв. – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред С.г.с. в двуседмичен срок от датата на връчването
му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5