РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2117/10.11.2021г.
10.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и
първа година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Светлана Методиева
при
секретаря В.П. и с участието на прокурор И.Джубелиева,
като разгледа докладваното от съдия Диева касационно
административно дело № 2343/2021г., взе предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр.
с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Я.Л.М.,***, представляван от адв.И.Й. обжалва Решение № 1063 от 12.07.2021г.,
постановено по АНД № 2297 по описа за 2021г. на Районен съд – Пловдив, с което
е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 21-1030-001241/23.02.2021г., изд.
от Началник Група към ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция, за наложено на Я.М.
административно наказание : глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл.104А от
Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/ на основание
чл.183 ал.4 т.6 ЗДв.П.
Решението е обжалвано като неправилно
и незаконосъобразно, с искане за отмяната му и по същество на спора – отмяна на
НП. Оспорен е извода на ПРС по отношение „задраскването“ в АУАН с твърдение, че
изписването на едно нарушение и последващото му
задраскване поставя под съмнение дали и какво е констатирал актосъставителя,
а в случая – видял ли е лицето да използва телефона си и ясно ли е възприел
извършването на нарушение. Счита се, че ако поправките са извършени без
основание или не по съответния ред, е опорочена процедурата по съставяне на
акта и нарушителят не може да разбере в какво се състои нарушението. Твърди се,
че нормата на чл.189 ал.2 ЗДв.П не е приложима,
защото липсва редовност в съставения акт. С позоваване на указанията в ППВС
10/1973 и ППВС 2/1978 е заявено, че АУАН губи доказателствената
си сила при оспорване на фактическата обстановка от страните, като
обстоятелствата отразени в него подлежат на установяване с всички
доказателствени средства. Поддържа се, че като доказателство не могат да се
приемат показанията на актосъставителя, освен което в
АУАН отсъства конкретика за точното използване на
телефона с ръцете на водача.
Ответникът сектор Пътна при ОД МВР -
Пловдив не изразява становище по жалбата и не се представлява пред АС –
Пловдив.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Джубелиева предлага решението на ПРС да
бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно
съдебно решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
1. НП е издадено от длъжностно лице,
за административно-наказателната компетентност на което е приложена Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. Същата е част от административно наказателната
преписка и отразена в НП. АУАН № 909139/01.02.2021г. е съставен от мл.автоконтрольор Г.М. към ОД МВР -Пловдив, сектор Пътна
полиция /длъжността е определена за осъществяване на контролна дейност по ЗДв.П със съставяне на АУАН от посочения полицейски орган в
цитираната оправомощителна заповед/.
Според обстоятелствената част на НП
: на 01.02.2021г., около 12:30ч. в гр.Пловдив на бул.Санкт Петербург до № 27,
като водач на лек автомобил Мини Купър Д Клубман с рег.№ ****, Я.М. : Управлява личното си МПС като
използва мобилен телефон при управление на МПС без да има устройство свободни
ръце. Описаната фактическа установеност е квалифицирана за нарушение,
изразяващи се в следното : на водача на
МПС е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването
на телефона без участие на ръцете му, с което виновно е нарушил чл.104А ЗДв.П.
Приложена е санкцията по : чл.183 ал.4
т.6 ЗДв.П : „Наказва се с глоба 50 лв. водач, който: 6.
(изм. – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) използва мобилен телефон по време на управление
на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на
телефона без участието на ръцете му;“.
Актосъставителят е заявил, че не си спомня за случая
поради изминал период от констатацията, но при предявяване на АУАН е пояснил,
че за нарушение – използване на мобилен телефон без устройство „свободни ръце“
разбира телефонът да се държи в ръцете, като в закона не пише, че трябва да
говори, а че не трябва да ползва мобилен телефон и независимо дали говори или
не – ако го държи в ръката е използвал телефона.
ПРС приел, че описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетеля М., който може да не си
спомня конкретния случай предвид ежедневната му служебна дейност и изминал
времеви период от съставяне на акта, но същият изцяло поддържа посоченото в
АУАН и е описал начина на констатиране на нарушението. Според РС – Пловдив
„задраскването“ в АУАН в случая не води до извод за нарушение за реда за
съставяне на акта : вписаният и задраскан текст не касае нарушението по чл.104
А ЗДв.П и причините за задраскването и впоследствие
вписването на друг текст /по-конкретно за друго нарушение/ нямат връзка с
предмета на спора. От значение е, че разглежданото нарушение е ясно и точно
описано в АУАН и по отношение на същото не са налице поправки и зачертавания.
Не е възприето възражението относно широкото понятие на устройството “свободни ръце“
с арг. от вложения смисъл в нормата на чл.104А ЗДв.П – устройството „свободни ръце“ да бъде ползвано от
водача за това, ръцете му да са свободни по време на управление на МПС и когато
същото не е сторено, без значение е дали последния е разполагал с подобно
устройство. Като неоснователно е отхвърлено и възражението в насока – самото
държане на телефона в ръката не съставлява използване – прието е, че всяко
държане на мобилния телефон в момент на управление – за разговор или за
ползване на други негови функции, съставлява „използване“ по см. на чл.104А ЗДв.П.
2. АС – Пловдив приема, че по
отношение наличието на задраскване в АУАН – фактът не е повлиял на редовност
при съставянето му, тъй като от една страна няма връзка с нарушението, за което
е издадено НП, а от друга – в АУАН е отразено над задраскания текст „поправката
е моя“ с положен подпис, но авторството му не е оспорено. Извън посоченото,
правилно ПРС е възприел отсъствието на връзка между задраскания текст и текста,
в който е описано нарушението, за което е санкционирано лицето водач на МПС.
Причините за задраскването не са от значение и нямат последици относно текста,
с който е описано нарушението, за което е наложено административно наказание
глоба. Ведно с това, разглежданото нарушение е описано ясно, поради което не
следва извод за нарушено право на защита, изразяващо се в неяснота досежно нарушението, за което е издадено обжалваното НП.
Съгласно чл.104А ЗДв.П
: „На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен
телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.“. При
предявяване на АУАН на свидетеля – актосъставител,
същият е поддържал акта и е заявил какво лично разбира под използването на
мобилен телефон без устройство „свободни ръце“ – телефонът да се държи в ръцете
на водача и с основание е посочил, че отвън контролният орган не може да
разбере дали водача говори или не, но според закона забраната касае не разговор
по телефона, а ползването му по време на управление на МПС, каквото е установил
в случая. Правилни са съображенията на ПРС относно понятието „използване“ на
мобилен телефон по време на управление на МПС
- всяко държане в ръката на мобилен телефон в момента на управление на МПС, като за
въведената забрана не е от значение дали се говори по телефона или се използва
с други негови функции. Основателно е
прието също, че принципното оборудване на автомобил със система за свободни
ръце не е относимо към фактическите действия на водача, с които е извършено
нарушението. В тази вр. следва да се отбележи, че
обществената опасност на деянието произтича от препятстване на управлението на
МПС в случай, когато в ръцете се държи мобилен телефон, както е посочил ПРС.
Ръцете на водача на МПС при управлението му трябва да са свободни и ангажирани
единствено с управлението на автомобила, поради което забраната по см. на
чл.104А ЗДв.П е нарушена и когато водачът на МПС при
управлението му е държал телефон, за да възприемал информация от същия, или е
ползвал други функции на мобилния телефон, които обстоятелства не изключват
обективното поведение - ползване на мобилен телефон без устройство за свободни
ръце. За конкретното административно нарушение е ангажирана отговорността на
нарушителя с приложена санкция в размер, фиксиран в закона.
Само оспорване на фактическата
установеност, отразена в АУАН не може да бъде прието като достатъчно за опровергаването
й. Показанията на актосъставителя са представени при
разяснена наказателна отговорност по чл.290 НК и същите поддържат констатациите
в акта без да колебание или противоречие.
В касационната жалба не е поддържана
предпоставка за прилагане нормата на чл.28 ЗАНН, по което твърдение в жалбата
до РС – Пловдив е налице произнасяне от районния съд. В допълнение се
отбелязва, че дори първо нарушение не обосновава маловажност, тъй като случаят
не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от съответния вид и според справка за нарушител са налице не едно,
а няколко констатирани нарушения с влезли в сила НП.
Мотивиран с изложеното, АС – Пловдив
Р Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 1063 от 12.07.2021г.,
постановено по АНД № 2297 по описа за 2021г. на Районен съд – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
:
Членове :