Р Е Ш Е Н И Е
.../5.8.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение в открито
съдебно заседание, проведено на седми юли две хиляди
и двадесета година в състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при участието на
секретаря Кичка Иванова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19862 по
описа за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
съединени осъдителни искове за осъждане
на ответника „Ч.М." АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор инж.
Петьо Йорданов Милков да заплати на ищцата Й.Х.Г. с ЕГН ********** за
заплащане на сумата 4525.50 лева, представляваща сбора на неизплатени нетни трудови
възнаграждения за периода 01.10.2018 г. - 19.08.2019 г., както
следва: за месец октомври 2018 год.
265.07 лв., за месец ноември 2018 год.
466.59 лв., за месец декември
466.09 лв.; за месец януари 2019 год.
514.10 лв.; за месец февруари 2019 год.
432.45 лв., за месец март 2019 год.
411.96 лв., за месец април 2019 год.
386.21 лв., за месец май 2019 год.
514.95 лв.; за месец юни 2019 год.
411.96 лв., за месец юли 2019 год.
515.03 лв. и месец август 141.09
лв. ; за заплащане на обезщетение по чл. 221 ал. 1 КТ при прекратяването на трудовото
правоотношение по чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ в размер на 603.29 лева; за заплащане на обезщетение за забава
върху неизплатените трудови възнаграждения за месеците от октомври
2018 г. до юли
2019 г., за периодите и в
размерите, посочени в обстоятелствената част на исковата молба
; за заплащане на законната лихва върху главниците по т.
1 и т.2, считано от датата на завеждане на исковата
молба.
Ищцата моли ответникът да й
заплати разноските за производството.
В срока по чл.131 ГПК не е
постъпил отговор.
В
съдебно заседание ищцата чрез
процесуален представител адв. Росен Живков поддържа молбата и моли да се уважи като й се заплатят
разноски за производството.
Преди съдебното заседание е постъпило
становище от ответното дружество.
Признава изцяло предявения иск за заплащане на сумата в размер на 4525.50 лева,
представляваща сбора на неизплатени трудови възнаграждения за периода от
м.10.2018 г. до м.08.2019 г. включително и сумата в размер на 603.29 лева,
представляваща дължимо обезщетение по чл.221, ал.1 КТ. Представя справка за
дължими суми, приложена на лист 24 от делото.
Съдът след като взе предвид
събраните в производството доказателства, както и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право, намира за установено следното от фактическа страна:
От
твърденията на ищцата и от представените с нея
писмени доказателства съдът намира за доказани по безспорен начин задълженията на ответника за трудово възнаграждение, дължимо по трудово
правоотношение с ищцата по трудов договор № 99/10.03.2000 г. за периода 01.10.2018 г. - 19.08.2019 г. в размер на 4525.50 лева, както и обезщетение
по чл.221, ал.1 КТ в размер на 603.29 лева.
От така приетите за установени обстоятелства по делото и въз основа на Закона,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.128 КТ задължение на работодателя е в установените срокове да начислява във ведомости
за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях
труд, да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, да издава при поискване
от работника или служителя извлечение
от ведомостите за заплати за
изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения. На осн.чл.221 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
от работника или служителя без предизвестие в случаите на чл.327, т.2, 3, 3а,
работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение
в срока на предизвестието при безсрочно правоотношение, и в размер на
действителните вреди – при срочно правоотношение.
Задълженията на работодателя „Ч.М."
АД, ЕИК *** към работника Й.Х.Г. с ЕГН ********** за сумата 4525.50 лева, представляваща сбора на неизплатени нетни
трудови възнаграждения за периода 01.10.2018 г. - 19.08.2019 г., както и за обезщетение
по чл. 221 ал. 1 КТ в
размер на 603.29 лева е установено по основание и доказано по размер от представената от ответника справка за дължими
суми, както и изявлението на същия за признание на предявените искове.
Изложеното води до основателност на иска и постановяване на решение за
уважаването му за главница в претендирания размер.
Поради изпадане в
забава на длъжника след падежа на задължението, ответникът дължи законна
лихва върху дължимото трудово възнаграждение и законна лихва върху
дължимото обезщетение в посочения размер, считано от подаване на исковата
молба в съда – 04.02.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането от което следва, че и предявеният акцесорен иск е основателен и същият следва да се уважи.
Ответникът
дължи на ищцата и обезщетение за забава
върху всяко периодично задължение, считано от падежа /26-то число на месеца следващ този за който
се дължи възнаграждението/ до деня, предхождащ подаването на исковата молба в съда - 04.12.2019 г.
Дължимото обезщетение за забава
за периода на исковата претенция е доказано по размер за сумата 328.15 лева.
По въпроса за разноските:
При
този изход на спора, на осн. чл.81 ГПК и искане по реда на чл.78 ГПК, съдът след като съобрази,
че задължението е признато, но не е погасено до подаване на исковата молба за образуване на производство по осъдителните
претенции на ищцата, приема, че с поведението си ответникът е станал причина
за завеждане на делото и същият дължи на
ищцата разноски за настоящото производство за възнаграждение за процесуален
представител в размер на 740 лева с вкл. ДДС, начислено на осн.пар.2а от ДР на Наредба № 1/9.7.2004 г. По делото са
представени списък на разноски по чл.80 ГПК и доказателства за извършено плащане на възнаграждението от ищцата на
адвоката й в същия размер.
По въпроса за дължимата държавна такса:
Ответникът
е задължено лице по смисъла на чл.78, ал.6 ГПК и същият следва да заплати
дължимата държавна такса за производството за уважените искове в полза на
бюджета, по сметка на РС Варна в размер на 4% върху цената на всеки иск, или общо 281.02
лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ч.М." АД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор инж. Петьо Йорданов Милков да заплати на Й.Х.Г. с ЕГН ********** следните суми: 4525.50 /четири хиляди петстотин
двадесет и пет лева и 50 ст./ лева, представляваща сбора на неизплатени нетни
трудови възнаграждения за периода 01.10.2018 г. - 19.08.2019 г., както следва: за месец октомври 2018 год. 265.07 лв., за месец ноември 2018 год. 466.59 лв., за месец декември 466.09 лв.; за месец януари 2019 год. 514.10 лв.; за месец февруари 2019 год. 432.45 лв., за месец март 2019 год. 411.96 лв., за месец април 2019 год. 386.21 лв., за месец май 2019 год. 514.95 лв.; за месец юни 2019 год. 411.96 лв., за месец юли 2019 год. 515.03 лв. и месец август 141.09 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.12.2020 г. до
окончателното й изплащане; 603.29 /шестстотин
и три лева и 29 ст./ лева, представляваща дължимо обезщетение по чл. 221 ал. 1 КТ при
прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на
исковата молба – 05.12.2020 г. до окончателното й изплащане; 328.15
/триста двадесет и осем лева и 15 ст./ лева дължимо обезщетение за забава върху главницата
4525.50 лева за периода 26.11.2018 г. – 04.12.2019 г., на осн.чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД, както и разноски за производството в размер на 740 /седемстотин и четиридесет/ лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ч.М." АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор инж. Петьо Йорданов Милков да плати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС Варна държавна такса за производството в размер на 281.02 /двеста осемдесет и един лева и 02 ст./ лева, на осн.чл.78,
ал.6 ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението на
основание чл. 242, ал.1 ГПК.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ВОС в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Да
се връчи на страните препис на решението
на осн.чл.7, ал.2 ГПК.
Районен съдия: