О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…8………/Варна,
11.01.2010 год.
Варненският
апелативен съд, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на 11.01.2010 год. в състав
АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ: АНЕТА БРАТАНОВА
като разгледа докладваното от съдията ч.т.д.№ 12/1010
год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.255 ГПК и е
образувано по молба на длъжника «***» ООД – в несъстоятелност,
действащ чрез десезирания си управител Г.И.Ж., обективираща искания за
определянето на срок за осъществяване на конкретни, дължими и просрочени
процесуални действия от съда по несъстоятелност на дружеството /т.д.№ 58/2008
год. по описа на ВОС/ както следва:
1.Признаване на осъществени плащания, водещи до
погасяване на задължения, възникване преди датата на откриване на
производството по несъстоятелност;
2.Приемане на вземането на Г.И.Ж. в лично качество и
включването му в списъка на приетите вземания;
3. Заличаване на АДВ като кредитор от списъка на приетите
вземания;
4.Даване на съгласие за реализиране на продажби от
стоково материалните ценности на дружеството с цел удовлетворяване на
кредиторите и стабилизиране на същото.
Правната природа на предявената
молба и конкретно отправените до съда искания са изрично уточнени от страната с
допълнителна молба вх.№ 5569/17.12.2009 год.
На основание чл.255, ал.2 ГПК
съдията – докладчик по делото е депозирал писмено становище съобразно което
счита депозираната молба за недопустима, евентуално – неоснователна.
Съдът, при условията на чл.255 –
257 ГПК, намира следното:
Производството по чл.255 и следв. ГПК има за цел да резивизира съблюдаването на принципа за срочност и бързина в
гражданския процес. По арг. от чл.621 ТЗ предявеното средство за правна защита
е допустимо и в производството по несъстоятелност като особен, самостоятелен
вид гражданско производство.
Молителят има качеството на страна
– длъжник в производството по несъстоятелност, поради което и на основание
чл.255, ал.1 ГПК е активно процесуално – правно легитимиран да предяви молба по
чл.255 ГПК. Соченото процесуално действия може да се осъществи от длъжника чрез
органите му, макар и десезирани. Горното следва от изричната разпоредба на
чл.635, ал.3 ТЗ.
С оглед на изложеното, съдът
приема, че депозираната молба е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна по следните съображения:
Определянето на срок при бавност в
хипотезата на чл.255 ГПК изисква кумулативното наличие на следните
предпоставки: необходимост от конкретно определено процесуално действие на съда
и допуснато от последния необосновано бездействие.
1.Депозираната молба е мотивирана на
първо място с твърдения за допуснато от съда по несъстоятелност бездействие във
връзка със заличаването на АДВ от списъка по чл. 692 ТЗ. Поддържа се, че съдът
многократно е бил сезиран с молби от длъжника и кредитора АДВ, сочещи пълно
погасяване на приетото вземане. Претендира се определянето на срок, в който
съда по несъстоятелност да внесе промени в списъка по чл.692 ТЗ, респ. да
заличи кредитора АДВ.
ТЗ е
предвидил изчерпателно реда, по който вземанията в производството по
несъстоятелност се предявявят, приемат и оспорват /чл. 685 – 695 ТЗ/. Промени в
списъка на приети вземания може да се извърши единствено чрез процедурата по
оспорването му – чл.690 ТЗ или чрез установителен иск по чл.694 ТЗ. Извън
посоченото е регламентиран и ред, по който списъка може да бъде допълнен чрез
последващи допълнително предявени и приети по предвидения в закон ред вземания
– чл.695 ТЗ.
ТЗ не е предвидил нарочен ред, по
който кредитор с прието вземане следва да бъде изключен, поради последващо
удовлетворяване на вземането му. Преобладаващата съдебна практика и доктрина
приемат, че настъпилите след приемането на вземането промени в дълга, в това
число и пълното му погасяване следва да се зачетат от синдика, но при
осъществяване на дължимите действия във връзка с изготвената сметка ***.728
ТЗ. Съдът от своя страна е длъжен да
съобрази промяната, но при определянето на кръга от лица, легитимирани да
участват с право на глас в събранието на кредиторите – чл.673, ал.2 ТЗ.
Следователно – ТЗ не въвежда нито
процесуално задължение, нито процесуално правомощие за съда да постанови
нарочен акт, с който да коригира или да откаже да коригира списъка на приетите
вземания.
Посоченото разбиране не поставя в
опасност интересите на участващите в производството по несъстоятелност лица.
Длъжникът има право да претендира отмяна на решенията на събранието на
кредиторите в случай, че до участие с право на глас е било допуснат кредитор с
погасено вземане – чл.679 ТЗ. Длъжникът има право и да претендира ревизия на
изготвената сметка ***, в случай, че същата предвижда плащане на вече
удовлетворен кредитор – чл.728 – чл.729 ТЗ. При всяко положение страната разполага
с механизми за съдебен контрол, изключващи повторното изпълнение в полза на
кредитора. Длъжникът обаче не разполага с право да претендира нарочен акт на
съда по несъстоятелност за корекции в списъка, респ. съдът не е и служебно
задължен с претендираното процесуално действие. Следователно – депозираната
молба с правно основание чл.255 ГПК е неоснователна в разглежданата част.
2. Депозираната молба е мотивирана
и с твърдения за допуснато от съда по несъстоятелност бездействие във
връзка с „признаването” на осъществени от Г. И. Ж. като физическо лице плащания
в полза на кредитори с приети вземания и „приемане» на
вземането на платеца в лично качество, респ. включването му в списъка на
приетите вземания.
На първо място, следва да се
отчете, че в началната си фаза, производството по приемане на вземания, вкл. и
допълнително възникнали, се развива пред синдика. Кредиторът предявява писмено вземанията си пред съда /чл. 685,
ал.1ТЗ/, но органът, който изготвя основния и допълнителен списък на приети или
отказани вземания е синдика – чл. 686, чл.688 и чл.689 ТЗ. С оглед на
изложеното, съдът приема, че оплакването за бездействие в разглежданата молба
касае единствено процесуалното задължение на съда да осъществи надзор за
срочното изпълнение на синдика. Касае се за твърдяно бездействие във връзка с
общата административно –охранителна, а не решаваща компетентност на съда по несъстоятелност.
Страната многократно е отправяла до съда и до
синдика молби, становища и искания, в които е навеждала обективни факти за
осъществени плащания след откриване на производството по несъстоятелност в
полза на кредитори с приети вземания. Независимо от изложеното, най-ранната
молба, която може да се квалифицира като предявяване на вземане по смисъла на
чл.685 ТЗ е молбата на Г.Ж. от 17.11.2009 год.
– л.690 от делото. С разпореждане от 18.11.2009 год. молбата е изпратена
по компетентност на синдика.
С определение № 2925/18.12.2009
год., съдът, на основание чл.658, ал.1, т.15 ТЗ е задължил синдика в 3-дневен
срок от уведомяването да представи месечен отчет за дейността си, вкл. да
отрази извършените действия във връзка с
молба вх.№ 38483/17.11.2009 год. на Г.Ж.. Разпореждането на съда е съобщено на
синдика на 22.12.2009 год.
С доклад от 28.12.2009 год.
синдикът е уведомил съда за предприетите действия, вкл. е изразил становище по
допустимостта на молбата за предявяване
на вземане.
С разпореждане от същата дата,
съдът е изпратил делото по компетентност на ВАпС с оглед постъпването на
разглежданата молба.
Гореустановената фактическа обстановка сочи,
че съдът е изпълнил вменените му по закон процесуални задължения чрез срочно
администриране на постъпилата молба по чл. 685 ТЗ, вкл. чрез изискването на
последващ отчет от синдика по реда на чл. 659, ал.2 ТЗ. Липсва процесуално
бездействие, допуснато до датата на изпращане на делото във ВАпС. На посоченото
основание, молбата е неоснователна.
Действително, представеното от
синдика пред съда становище не съставлява произнасяне по реда и във формата,
изискуеми съобразно чл. 686 ТЗ. При връщане на делото във ВОС, съдът по
несъстоятелност следва да укаже на синдика изготвянето на допълнителен списък,
съставляващ произнасяне - позитивно или
отхвърлително по молбата с правно основание чл.685 ТЗ. Произнасянето на синдика
следва да бъде разгласено по предвидения в ТЗ ред, респ. на молителя следва да
бъде предоставена правната възможност да оспори евентуалното неприемане.
Неосъществяването на посочените действия към настоящия момент обаче не могат да
се вменят във вина на съда по несъстоятелност с оглед последвалото незабавно
изпращане на делото във ВАпС.
3. Разглежданата молба е мотивирана
още с липсата на дадено от съда съгласие
за реализиране на продажби от стоково-материални ценности. Молбата не
съдържа конкретизация на ДМА – предмет на искането – налични резервни части на
склад или джет и колесар, който не са налични в масата. В случай, че
искането има за предмет наличните
резерви части, следва да се съобрази, че за същите е налице отпочната процедура
за изготвянето на оценка като необходим етап от осребряването им. В случай, че
искането касае вещи, находящи се в държането на трети лица, следва се има
предвид, че осребряването им не може да се осъществи преди връщането им в
патримониума на длъжника чрез способите за попълване на масата. И в двата случая, съдът е в
невъзможност да отпочне процес по осребряване, респ. да даде разрешение по
чл.716, ал.2 ТЗ.
С определение № 561/08.12.2009 год. на страната
изрично е указано да конкретизира просроченото от съда процесуално
действие. С оглед липсата на
изискуемите уточнения, молбата с правно основание чл.255 ГПК следва да бъде
оставена без уважение и в разглежданата част.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявената молба с правно основание чл.255 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: