Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София, 26.06.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 12431 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.

          Ищцата З.М.И., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 25.04.2016 год., около 21.50 ч. в гр.Б., водачът Т.К., при управление на лек автомобил „БМВ” с ДК № *******, нарушил правилата за движение по пътищата движейки се с висока скорост и реализирал пътно-транспортно произшествие, като загубил управление върху автомобила и самокатастрофирал удряйки се в електрически стълб. Поддържа, че вследствие на произшествието, като в пътник возещ се на задна дясна седалка й били причинени телесни увреди, довели до разстройство на здравето за продължителен период от време. Твърди, че ответника е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна към момента на събитието. В тази връзка моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, частично предявен от 120 000 лева. Претендира се заплащане на законната лихва върху тази сума от датата на събитието до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът ЗД „Б.И.” АД, чрез процесуален представител оспорва исковата претенция, като твърди, че произшествието не е станало при посочения механизъм, силно завишен е, а отделно от това прави възражение за съпричиняване, тъй като пострадалата не е пътувала с поставен предпазен колан. Моли съда да постанови решение с което да отхвърли иска. Претендира разноски.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 4890 от 25.04.2016 год., изготвен от дежурен ПТП при ОД на МВР-гр.Б., от който се установява, че на същата дата, около 21.50 ч., в гр.Б., на около 400 метра след бензиностанция „Шел“ водачът Т.К., при управление на лек автомобил „БМВ” с ДК № ******* движейки се с несъобразена с пътните условия скорост, губи контрол върху автомобила и се удря в електрически стълб, вследствие на което са пострадали пътниците в автомобила, сред които и З.И..

По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.М. въз основа на представените по делото доказателства, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че причината за произшествието е високата скорост на движение на автомобила, рязката употреба на спирачки и органите за управление при навлизане от ляв завой, при което водачът е загубил контрол върху управлението и автомобила е излязъл извън пътното платно в ляво на тротоара и се е ударил в ел. стълб със скорост от 124 км/ч, плъзнал се е по стълба нагоре до 1.9м, като при това се е разкъсало купето на две части напречно и пътниците са изпаднали от автомобила. Дава заключение, че всички места в автомобила са били оборудвани с обезопасителни колани.

Останалите приети по делото медицински документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д., която съдът кредитира, като обективно дадена и неоспорена от страните, и от която се установява, че ищцата вследствие на произшествието е получила разкъсно-контузна рана на главата – теменно; сътресение на мозъка; счупване на дясната подбедрица в долната трета и счупване на дясната ключица. Проведено е болнично лечение за общ период от 14 дни, по време на което е оперирана както следва: 1/ на 26.04.2016 г. - зашиване раната на главата; 2/ на 30. 05.2016 г. - наместване и фиксация на подбедрицата и 3/ на 05.04.2017 г.- изваждане на двата горни метални винта от подбедрицата. Дава заключение, че лечението на пострадалата не е завършило, тъй като предстои нова операция за изваждане на металните тела от подбедрицата и отстраняване на костния мост между двете кости и едва след извършването й, ще се разбере колко време ще продължи оздравителния процес. В заключението си посочва, че ищцата е претърпяла болки и страдания с голям интензитет непосредствено след ПТП за 9-10 дни, а също след операцията на подбедрицата за 7-8 дни. В останалите периоди от лечението болките са били с по-малък интензитет до сега. Ищщата изпитва болки и понастоящем. Тя се движи трудно с 2 патерици - самостоятелната й походка не е възстановена. На ищцата й предстои нова операция, след която ще трябва да проведе лечение с рехабилитация и лечебна физкултура на крака. Това ще й причини нови болки и страдания за не по-малко от 3- 4 месеца.

Дава заключение също така, че при пострадалата са налице трайни последици - походка с две патерици е трудна, бавна с наклоняване на тялото встрани, тъй като стъпва на вътрешния ръб на дясното ходило. По предната повърхност на дясната подбедрица в долния й край се вижда и опипва болезнена подутина на мястото на счупването на голямопищялната кост. По предната повърхност на дясното коляно се вижда стар оперативен белег от 12 см. На дясната подбедрица се виждат следните белези: в горната 1/3 от вътрешната страна - два белега по 1,5 см дължина един до друг; в долната част по предната повърхност - 5 см и по вътрешната повърхност - 3 см. Дясната колянна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 27 %, а дясната глезенна става - с 30 % по- малък от нормата. В дясната 1/2 на теменната част на главата се вижда белег от рана 2,5 см. Белезите на подбедрицата са загрозяващи, постепенно ще избледняват, но няма да изчезнат до края на живота на пострадалата. От направената рентгенова снимка на 28.04.2017 год. е видно, че счупването на двете кости на дясната подбедрица е зарастнало в неправилно положение и долната част на подбедрицата и стъпалото са изместени навън с отклонение от 15 градуса. На мястото на счупването на пищялните кости се е натрупало костно вещество в голямо количество и двете кости засрастнали една с друга. В голямопищялната кост има поставен пирон и два винта в долната й част. В заключението си също така заявява, че с оглед получените травми и механизма на ПТП, може да се приеме, че З.И. е била без предпазен колан по време на процесното ПТП, а това е заявено и от самата пострадала.

В съдебно заседание заявява, че ако пострадалата е пътувала с поставен колан, то дясна ключица не може да се счупи. Разкъсно-контузна рана на главата-теменно, може да получи, ако е била с поставен колан, ако е напречно разполовена колата и тя е зад разполовяването, а ако е била с колан, не може да си удари главата в тавана, освен ако таванът е влязъл навътре. При високата скоростта, в случай, че е с колан, не може да изпадне. Счупване на долна подбедрица в долна трета  е малко вероятно да получи, ако е била с поставен предпазен колан.

Не се оспорва от ответната страна обстоятелството, че за лекия автомобил „БМВ” с ДК № ******* е била налице сключена застраховка полица по риска „гражданска отговорност”, валидна към момента на произшествието.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от събраните в хода на делото доказателства, че на 25.04.2016 год., водачът Т.К., при управление на лек автомобил „БМВ” с ДК № *******, нарушил правилата за движение по пътищата като самокатастрофирал и по непредпазливост причинил на З.И. телесни увреди. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищцата са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила/ деяние.

Не се спори по делото, че лекия автомобила е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответното дружество, посредством полица, валидна към момента на събитието за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка “Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника ЗД „Б.И.“ АД е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на лекия автомобил следва да възмезди претърпените от ищеца вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на превозното средство/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в ЗД „Б.И.“ АД, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортно произшествие ищцата е претърпяла телесни увреждания, които са довели до продължително разстройство на здравето, които увреждания са подробно описани в приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза. Следва да бъде отчетено, че към момента лечението и възстановителния период при ищцата не се приключили. Отделно от това при определяне на обезщетението следва да се съобрази, че при пострадалата са налице трайни последици от произшествието като походката е трудна, бавна с наклоняване на тялото встрани, тъй като стъпва на вътрешния ръб на дясното ходило, по предната повърхност на дясната подбедрица в долния й край е налице болезнена подутина на мястото на счупването на голямопищялната кост, на дясната подбедрица има белези, дясната колянна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 27 %, а дясната глезенна става - с 30 % по- малък от нормата, в дясната 1/2 на теменната част на главата е налице белег от рана 2,5 см. Установи се, че белезите на подбедрицата са загрозяващи, постепенно ще избледняват, но няма да изчезнат до края на живота на пострадалата. Следва да бъде съобразено също, че счупването на двете кости на дясната подбедрица е зарастнало в неправилно положение и долната част на подбедрицата и стъпалото са изместени навън с отклонение от 15 градуса, както и че на мястото на счупването на пищялните кости се е натрупало костно вещество в голямо количество и двете кости зарастнали една с друга.

Доводите на ответната страна за съпричиняване са основателни, тъй като се установи се по делото, че тя е пътувала в автомобила без поставен колан. Ако ищцата бе пътувала с правилно поставен обезопасителен колан, то дясна ключица не може да се счупи, не може да си удари главата в тавана и не може да изпадне от автомобила. Отделно от това счупване на долна подбедрица в долна трета  е малко вероятно да получи, ако е била с поставен предпазен колан. Поради това съдът приема, че като не е поставила предпазния си колан, с това си поведение съзнателно се е поставила в риск и е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Въз основа на това настоящият състав приема процент на съпричиняване, който определя на 30 %.

Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на пострадалата /21 год./ и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 100 000 лева. От определеното обезщетение следва да бъде приспаднато отчетеното съпричиняване и искът е основателен и доказан за сумата от 70 000 лева и следва да бъде уважен и отхвърлен до пълния размер.

Съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно исковата сума следва да бъде присъдена, заедно със законната лихва от датата на увреждането /25.04.2016 година/ до окончателното им изплащане.

При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски в размер на 5 840 лева, изчислени по компенсация /ищеца има право на разноски в размер на 6 256 лева, съразмерно с уважения иск, а ответника на 416 лева, при уважено възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, редуциран до сумата от 2 930 лева, определен съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.

Водим от горното Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 /отм./ от КЗ ЗД „Б.И.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на З.М.И. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. С., сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 25.04.2016 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.04.2016 год., до окончателното й изплащане, както и на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 5 840 /пет хиляди осемстотин и четиридесет/ лева, разноски по делото, като отхвърля предявения иск за неимуществени вреди до пълния размер от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, предявен като частичен от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: