Решение по дело №1680/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1407
Дата: 5 октомври 2020 г.
Съдия: Красимир Русев Кипров
Дело: 20207050701680
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

………………../…………………….2020 г., гр. Варна

 

В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

VІ-ти касационен състав,

в публично заседание на 17.09.2020 г., в състав:

 

Председател: Красимир Кипров

 Членове:  Гергана Стоянова                                              Марияна Бахчеван

            

при секретаря Г. Владимирова,

с участието на прокурора Силвиян Иванов,

като разгледа докладваното от съдия Кипров

касационно дело № 1680 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ от ЗАНН, във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е  по жалба на Г.З.М., против решение № 822/15.06.2020 г. по НАХД № 1426/2020 г. по описа на ВРС, с което е  потвърден  издаденият от ОД на МВР-Варна електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3054241. Изложени са  в касационната жалба доводи за допуснати   от въззивния съд нарушение  на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, представляващи касационни основания по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК.  Иска се постановяване на съдебно решение за отмяна на  въззивното  решение и връщане на делото на друг състав за попълването му с доказателствата от значение за правилното му решаване. В  съдебно заседание касационната жалба се поддържа от упълномощения адвокат  В..*** , чрез представените   от упълномощения юрисконсулт Л.-А. писмени бележки  с.д. 11269/16.09.2020 г.  изразява становище  за  оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.  

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за  основателност на касационната жалба.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество  тя е  основателна.

С обжалваният  електронен фиш е наложена  глоба на касатора в размер на 300 лв. на основание чл.189,ал.4 във вр. с чл.182,ал.2,т.4 от ЗДвП  за извършено нарушение на  чл.21,ал.2 във вр. с чл.21,ал.1 от ЗДвП, а именно:  затова,че на 3.10.2019 г. в  10.46 ч. на път ІІІ-904 до Флотски арсенал в посока гр.Варна, притежаваният от Г. М. автомобил „Пежо 208“ с  рег.№ **е  управляван със скорост от 97 км/ч при разрешена стойност на скоростта от 60 км/ч.

 С обжалваното  решение ВРС е потвърдил  ел.фиш ,като в хода на проведеното въззивно производство не е допуснал събирането на поисканите от жалбоподателя доказателства – транспортна схема на посоченият пътен участък.

Касационният съд намира, че обжалваното решение е постановено при допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348,ал.3,т.1 от НПК – като не е допуснал събирането на поисканите от жалбоподателя доказателства  съдът е ограничил правата му, в резултат на което решението е постановено при неизяснени за правилното приложение на материалния закон факти. Останалите наведени с касационната жалба възражения не се споделят от касационния съд – реквизитите на ел.фиш са регламентирани в нормата на чл.189,ал.4 от ЗДвП и в случая са спазени ,а възможността за установяване на нарушението с мобилно автоматизирано техническо средство е уредена в пар.6,т.65,б.“б“ от ДР на ЗДвП.

Спорни във въззивното производство са били фактите имащи значение за действието на ограничаващия скоростта пътен знак – твърдението  на наказаното лице е било , че пътният участък на който е установена посочената в ел.фиш скорост на движение от 97 км/ч се е намирал извън действието на пътния знак ограничаващ скоростта на движение до 60 км/ч. Именно за изясняването на тези спорни обстоятелства е  било  поискано събирането като доказателство на транспортната схема, което съдът е отказал обосновавайки се с приложеният към преписката Протокол от Приложение към чл.10 ,ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Неправилно въззивният съд се е позовал на въпросният протокол , тъй като доказателствената му сила на официален свидетелстващ документ е разколебана поради това, че той не е съставен в съответствие с нормативно установените форма и ред, регламентирани с образеца към Приложението – липсват име, фамилия и  подпис на лицето приемащо протокола ; липсва дата на приемане ;  липсват име, презиме и фамилия на началника на структурното звено, проверяващ протокола ; липсва дата на проверката. С оглед последното, непроверено е  останало възражението на наказаното лице, че  зоната на действие на ограничаващия скоростта до 60 км/ч  знак  не съвпада с посоченото в ел. фиш място на установяване на скоростта, тъй като в този пътен участък имало кръстовище, до което  съгласно чл.50,ал.1 от ППЗДП било действието на знакът „В 26“. Установяването на релевантните в това отношение факти  е било необходимо за правилното прилагане на материалния закон, тъй като при различна уредба на скоростта на движение, превишението на скоростта обективно е възможно да  бъде в  стойност различна от посочената в ел.фиш , а  последната  има  значение съгласно чл.182,ал.1 и 2 от ЗДвП за размера на наказанието. Прилагането на материалния закон при неизяснени факти винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което в случая налага отмяна на въззивното решение и съгласно чл.222,ал.2,т.1 от АПК връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане, следва да бъдат събрани поисканите от наказаното лице доказателства установяващи периметъра на зоната на действие на знакът ограничаващ скоростта на движение до 60 км/ч и при необходимост назначаване и извършване на експертиза, която да установи посочените в приложението към ел.фиш  координати на заснемане на автомобила  дали попадат в зоната на действие на  същият  знак.

При този изход на делото, по отношение на сторените от страните разноски, съдът следва да се произнесе по реда на чл.226,ал.3 от АПК.  

Предвид изложеното , съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  решение № 822/ 15.06.2020 г. по НАХД №  1426/ 2020  г. по описа на ВРС и връща делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС при спазване на дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :