Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 1.11.2021
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Е състав, в публично заседание на петнадесети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
Мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря
Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Яна Владимирова
в.гр.дело № 10830 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 80509 от 2.05.2020 г. по гр. д. № 60136/2018г. по описа на
Софийски районен съд, 64 състав, са осъдени К.Ж.А., ЕГН **********, Е.Е.А., ЕГН
********** и С.Е.А., ЕГН **********, да платят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, на
основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ разделно, по 1/3 част всеки един от тях от следните
суми: 443,14 лв. – цена за топлинна енергия за периода м.09.2015 г. – м.
04.2016 г. за имот на адрес: гр. София, ж.к. ******, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба 12.09.2018 г., до окончателното плащане, както и сумата
от 4,38 лв. – цена за услуга за дялово разпределение за периода м.09.2015 г. –
м. 04.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, като е отхвърлен иска за цена на топлинна енергия за
разликата до пълния предявен размер от 1231,31 лв. и за периода м.05.2014 – м.
08.2015 г. включително, иска за цена на услугата за дялово разпределение за
разликата до пълния предявен размер от 15 лв. и за периода от м. 045.2014 г. до
м.08.2015 г. включително, както и изцяло исковете по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата
от 311,63 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за
топлинна енергия за период на забавата 15.09.2015 г. – 31.08.2018 г. и за
сумата от 3,84 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
цена за услуга дялово разпределение за период на забавата 15.09.2015 г. до
31.08.2018 г. Страните са осъдени да заплатят съдебни разноски съразмерно с
уважената, съответно отхвърлената част от исковете.
Решението е
постановено при участието на трето лице подпомагаща страна – „Б.“ ООД,
привлечено от ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Срещу решението в частта, в която исковете са
отхвърлени, е подадена въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД,
депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК. Наведени са
оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение. Въззивникът счита, че изискуемостта на
вземането, представляващо дължимата цена на доставената до имота топлинна
енергия, е изискуемо съгласно общите условия от 2014 г., според които след
издаването на общата фактура се начислява лихва за забава. Сочи, че процесната фактура
е издадена на 31.07.2015 г. Твърди, че поради това сумите, за които искът е
отхвърлен, не са погасени по давност. Моли съда да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната част и да уважи
исковете изцяло. Претендира разноски.
В законоустановения
двуседмичен срок от получаване на препис от въззивната жалба не е постъпил
отговор от въззиваемите.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за разглеждане
обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
във вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
По същество, настоящият въззивен
състав намира, че решението на Софийския районен съд е правилно и на основание
чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд по отношение на
установената фактическа обстановка и правни изводи, като с оглед задължението
си да изложи съображения по всички доводи и твърдения на страните, заявени във
въззивното производство, намира следното:
Във въззивната жалба се правят
единствено оплаквания за неправилно прилагане на погасителната давност от
страна на първоинстанционния съд, доколкото въззивникът счита, че вземанията му
за периода май 2014 до м.08.2015 г. не са погасени по давност.
Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД с
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за
други периодични плащания. Според чл. 114 ЗЗД давността почва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението
е възникнало.
Съгласно Тълкувателно решение
№ 3/2011г. на ОСГТК понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в”
от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Потребителите на топлинна енергия заплащат цената и на месечни вноски.
Касае се за трайно, периодично изпълнение на задължението на потребителите.
Налице са повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с
посочен в Общите условия падеж. За приложението на специалната погасителна
давност съгласно разпоредбата на чл.111, б. „в” ЗЗД, не е необходимо плащанията
да са еднакви по размер. В този смисъл вземанията на ищеца за доставена
топлинна енергия са с характера на периодични плащания, поради което за тях е
приложима късата тригодишна погасителна давност.
Неоснователно е твърдението на
ищеца, че изискуемостта на вземанията му за топлинна енергия са обвързани от
издаването на една обща фактура. Видно от действалите през процесния период
общи условия, одобрени с решение № ОУ-02/3.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014
г., и съгласно чл. 31, ал. 1 от същите, за дължимата месечна сума за доставена топлинна
енергия се издава ежемесечна фактура от продавача, като съгласно чл. 33, ал. 1
от същите общи условия, клиентите са длъжни да заплащат сумата по тази
ежемесечна фактура в тридесетдневен срок от датата на публикуването ѝ на
сайта на дружеството. Ирелевантно е за започването на давностния срок от кой
момент продавачът начислява лихва за забава по чл. 33, ал. 4 от ОУ. Това
обстоятелство не променя началото на периода, нито пък е основание за спиране и
прекъсване на давността. Изискуемостта на вземането е обвързана с действие на
продавача – да публикува сумата на интернет сайта си, поради което следва да се
приложи чл.114, изр. 2 от ЗЗД, според който ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението
е възникнало. Възникването в този случай е денят, следващ периода, за който се
дължи заплащане на топлинната енергия. Ето защо по давност са погасени всички вземания,
които са възникнали преди м.09.2015 г.
Доколкото ищецът очаква
плащане по ежемесечно издавани прогнозни фактури в предвидения в общите условия
от 2014 г., одобрени с решение № ОУ-02/3.02.2014 г. на ДКЕВР срок, който не е
обвързан от издаването на обща фактура, то последната не е в състояние нито да
отложи започването на давностния срок, нито да го прекъсне, съответно да го
спре. Нито чл. 115, нито чл. 116 от ЗЗД, уреждащи спирането и прекъсването на
давността, не предвиждат подобна хипотеза. Нелогично е да се приеме, че общата
фактура има каквото и да било отношение към срока по чл. 111 от ЗЗД. Обратното
би означавало, че с едностранни действия страната би могла да влияе върху срок,
който законодателят е предвидил в защита на интереса на длъжника при
дезинтересиране на кредитора от вземането му. Ето защо спирането и прекъсването
на давността става само с изчерпателно изброени в закона действия. Недопустимо
е кредиторът да може недобросъвестно да влияе върху този срок, съответно да
препятства настъпването на неблагоприятни за него последици от изтичането му.
От изложеното следва, че
непогасена по давност е претендираната от ищеца главница за периода м.09.2015
г. до м.04.2016 г., както правилно е приел и първоинстанционният съд, Сумата,
дължима за този период, е определена по размер на база на приетото по делото
заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което следва да се
кредитира като компетентно изготвено и обосновано, и възлиза на 443,14 лв. –
сума, представляваща цена на топлинна енергия за посочения период.
Първоинстанционният съд е
отхвърлил иска за обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД не като погасен по
давност, а като недоказан – по делото не са приети доказателства за изпълнение
на задължението на ищеца да публикува процесните задължения на интернет
страницата си, съгласно чл. 33, ал. 4 от общите условия от 2014 г. Във
въззивната жалба не се съдържат доводи и твърдения във връзка с така
установеното от първоинстанционния съд. Въпреки това следва да се отбележи, че
действително ищецът не е установил, че е поставил ответниците в забава, поради
което акцесорният иск подлежи на отхвърляне.
С оглед тези съображения
въззивната жалба следва да се остави без уважение, а решението на Софийски
районен съд следва се потвърди.
Искане за присъждане на
разноски е направил само въззивникът, но с оглед изхода на спора не следва да
му се присъждат такива.
Предвид изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 80509 от 2.05.2020 г. по гр. д. №
60136/2018г. по описа на Софийски районен съд, 64 състав, в частта, с която е отхвърлен искът на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******
срещу К.Ж.А., ЕГН **********, Е.Е.А., ЕГН ********** и С.Е.А., ЕГН **********, за
цена на топлинна енергия за разликата над 443,14 лв. до пълния предявен размер
от 1231,31 лв. и за периода м.05.2014 – м. 08.2015 г. включително, както и
изцяло искът по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 311,63 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху цена за топлинна енергия за период на
забавата 15.09.2015 г. – 31.08.2018 г.
В останала част решението като необжалвано е влязло в
сила.
Решението е
постановено при участието на трето лице подпомагаща страна – „Б.“ ООД, ЕИК ******,
привлечено от ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.