№ /22.02.2017 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в закрито съдебно заседание на двадесет
и втори февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от
съдията адм.д. №1309 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба от Министерския съвет на РБ, представлявани от министър-председателя,
срещу Заповед № Г-480/20.12.2007г. на Гл.архитект на Община Варна, с която на
осн.чл.124 ал.2 и чл.16 от ЗУТ е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ І-1505а; ІІ-1532;
ІV-1253; VІІІ-1508а; VІ-1252а; V-1252 „за озеленяване”, кв.5, и улична
регулация с о.т.38, 40, 41, 42, 43, 44, 45. С жалбата се твърди, че едва на
31.03.2016г са били уведомени и им е бил предоставен екземпляр от заповедта,
поради което считат, че да предприели оспорване на същата в срок. Твърдят
нищожност на заповедта като издадена от некомпетентен орган, и
незаконосъобразност поради допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила – неуведомяването, съотв. неучастието им като заинтересована страна в
производството по издаване на заповедта, както и поради неправилно приложение
на материалния закон, тъй като с нея е одобрен план за УПИ-публична държавна
собственост, без статутът на имота да е променян. Позовавайке се на
представения ведно с жалбата АДС №3584/30.11.2001г и скицата към него считат,
че са заинтересовани лица по см.чл.131 ал.2 т.1 от ЗУТ в хипотезата на чл.18
ал.1 от ЗДС, тъй като стопанство „Евксиноград”, което е със статут на публична
държавна собственост, е предоставено за управление на Министерството на
държавната администрация през 2005г, а през 2009г – на администрацията на МС. С
тези съображения настояват за отмяната й. В съдебно заседание по допустимостта
на жалбата МС се представлява от гл.ю.к.Е. К. и от Д.И. – началник отдел
„Административно и правно обслужване и собственост” в администрацият на МС,
които поддържат изцяло жалбата по изложените в нея съображения, които са
изложили и в писмени бележки с.д.№1636/01.02.2017г.
Ответникът гл.архитект на Община
Варна се представлява от гл.ю.к.С. М., чрез която в писмения си отговор по
жалбата, в съдебно заседание и в писмени бележки излага подробни съображения за
неоснователност на същата, като на първо място настоява за оставянето й без
разглеждане като недопустима поради просрочие, както и поради факта, че имотът
– държавна собственост, представляващ стопанство „Евсиноград”, не е предмет на
разработка на процесния ПУП. Претендира
присъждане на сторените в производството разноски.
В качеството на заинтересовани
страни в процеса са конститурани част от лицата, вписани в кадастралния
регистър като собственици и носители на вещни върху имотите, предмет на плана,
одобрен с оспорената заповед (л.227-233 по делото).
Заинтер. В.И.В. (за ПИ ІV-1253)
се представлява в съдебно заседание от адв.Д.Д. ***.
Заинтер.В.С.Д. (за ПИ І-1505а) се
представлява от адв.Н.С. ***.
Заинтер. В.С.С., Ц.К. Стасова и Л.Д.Г.
(за ПИ VІІІ-1508а) се представляват от адвокати П.С. ***.
Заинтер.Ц.Н.С. и „Мирада” ООД (за
ПИ ІІ-1532) се представляват от адв.Н.И. *** (в частта за уличната регулация)
се представлява също от гл.юк.С. М..
Държавата (за ПИ V-1252 и ПИ
VІ-1252а), представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, се представлява от ю.к.В. К..
Заинтересованите В.Н.Я. и К.Н.М.
(двамата за ПИ ІІ-1532) – редовно призовани не се явяват и не се представляват
в съдебно заседание; депозирали са писмени възражения против жалбата.
Останалите заинтересовани страни К.Б.К.,
Д.Д.Б., И.Х.М., И.Н.М. – редовно призовани не се явяват, не се представляват и
не са ангажирали становище по жалбата.
Всички заинтересовани страни (с
изключение на последните четирима), са депозирали доказателства за собственост
на имотите, предмет на оспорения план (вкл. съдебни решения и нотариални
актове) и други относими към доказване на правата им такива. Възраженията им
против жалбата имат за предмет както нейната недопустимост, така и
неоснователността й, и могат да бъдат групирани както следва:
На първо място заинтересованите
страни, с изключение на Държавата, твърдят, че последната не е собственик на
техните имоти – предмет на плана, и поради това няма качеството на заинтересовано лице по чл.131 ал.2 т.1 от ЗУТ, както и че случаят е извън всички останали хипотези на същия текст, като
сочат, че при одобряване на плана към 2007г стопанство „Евксиноград” (или Дворецът
„Евксиноград”) не е бил попълнен и индивидуализиран с границите си в действащия
към момента кадастрален план – това е станало в последствие със Заповед
№Г-61/17.07.2012г, когато е одобрен ПУП за УПИ І-154, държавна собственост.
Освен това, позовавайки се на заключението на СТЕ по делото твърдят, че МС не е
заинтересовано лице и на осн.чл.131 ал.2 т.4 от ЗУТ, понеже промяната в
предназначението на имотите им е извършена с ПУП от 1998г. Основното им
възражение обаче е за просрочие на жалбата с аргумент, че областният управител
на област Варна е бил надлежно уведомен и е взел активно участие в процедурата
по издаване на оспорената заповед, вкл. я е оспорил пред ЕСУТ; независимо от
това сочат, че освен собствените им имоти, към 2007г ПИ V-1252 и ПИ VІ-1252а са
били частна собственост, поради което за административния орган не е
съществувало задължение изобщо да призовава Държавата, като едва в последствие,
в резултат на водени съдебни спорове, имотите са станали държавна собственост и
като такива фигурират в кадастралния регистър, представен по делото. Считат
също, че липсват доказателства за узнаването на процесната заповед едва на
31.03.2016г, като сочат, че през 2012г тя е била част от разработката по
одобряване на ПУП за ПИ І-154 за „Двореца Евксиноград”, а министър
–председателят лично се е подписал на платното към разработката. С тези
съображения настояват за оставяне на недопустимата жалба без разглеждане и за
прекратяване на производството. В евентуалност излагат и съображения за
неоснователност на твърденията за нищожност на оспорената заповед, която не е
издадена от некомпетентен орган, за спазване на процесуалните правила и за
правилно приложение на материалния закон при издаването й.
Държавата чрез ю.к.К. счита
жалбата за допустима и основателна по отношение на ПИ V-1252 и ПИ VІ-1252а,
като твърди, че са включени в АДС за Двореца „Евксиноград” от 2001г и към 2007г
са били в управление на администрацията на МС, но въпреки това ведомството не е
уведомено и не е участвало в процедурата по издаване на Заповед № Г-480/20.12.2007г.,
което обосновава срочността и наличието на правен интерес за оспорването на
заповедта.
Съдът установява от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед
№Г-480/20.12.2007г на гл.архитект на Община Варна е одобрен ПУП-ПРЗ на УПИ
І-1505а; ІІ-1532; ІV-1253; VІІІ-1508а; VІ-1252а; V-1252 „за озеленяване”, кв.5,
и улична регулация с о.т.38, 40, 41, 42, 43, 44, 45, м-ст „Старите лоза”,
гр.Варна.
В хода на съдебното дирене по
делото е допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза
с.д.№15399/17.10.2016г (л.273-279 по делото) и допълнение към нея
с.д.№19426/28.12.2016г (л.316-319). В началната част на основното заключение,
въз основа на проверка в кадастралните регистри, подробно са описани имотите –
предмет на одобрения със заповедта от 20.12.2007г ПУП, като е посочено
съответствието им с актуалните идентификатори на ПИ, данните за собствениците
им и придобивното основание, като конкретно за УПИ V-125 и УПИ VІ-1252а са
цитирани АДС №14/11.05.2012г и АДС №36/11.05.2012г.
В отговора си по въпрос 1 вещото
лице арх.Б.К. е изброил приеманите, одобрявани и действащи планове –
кадастрален и ПУП за имота на жалбоподателите МС и имотите – предмет на ПУП;
изброил е и издадените в периода 1994г – 2003г индивидуални заповеди за
попълване на кадастралната основ за ПИ 1534=1508а, ПИ 1252 и 1252а, ПИ 1253, ПИ
1505а и корекция на границите на ПИ 1505. Посочил е също, че одобреният ПУП-ПРЗ
въвежда устройствена зона ОВ – Вилна зона, съгл.ТУП-98г, и конкретно отреждане
„за вилна сграда” на всички имоти – предмет на ПУП, с изключение на
предвидените за озеленяване.
В отговора си по въпрос 2 вещото
лице е посочил, че по отношение на ПИ с идентификатор 10135.2567.14 = УПИ
V-1252 и ПИ с идентификатор 10135.2567.15=УПИ VІ-1252а, е налице основанието на
чл.131 ал.2 т.1 от ЗУТ, тъй като са държавна собственост според вписването в
кадастралния регистър, и са предоставени за ползване на МС с двата АДС от
11.05.2012г; никое от останалите основания на текста не е налице спрямо имотите
– предмет на ПУП. Същевременно в отговора си по въпрос 3 арх.К. сочи, че с
процесния ПУП, изработен във връзка с предвижданията на ТУП-1998г, е променено
предназначението на имотите – предмет на плана, от „курортни терени” във „Вилна
зона”, като за имотите – държавна собственост дава и конкретно предназначение:
„за вилна сграда” на УПИ VІ-1252а, „за озеленяване” на УПИ V-1252. Това
противоречие е отстранено при разпита на вещото лице в откритото с.з. на
01.11.2016г (л.296 по делото), в което вещото лице посочи еднозначно, че в
заключението си по въпрос 2 е пропуснал да посочи, че ПИ ІV-1253 (с
идентификатор 4), ІІ-1532 (с идентификатор 6), І-1505а (с идентификатор 7) и
VІІІ-1508а (с идентификатор 12), т.е. всички имоти – частна собственост към
2007г, които са предмет на плана, попадат в хипотезата на чл.131 ал.2 т.4 от ЗУТ, понеже са съседни на имот с идентификатор ПИ 10135.2567.154 „Евксиноград”
– публична държавна собственост, предоставена за ползване на МС с АДС
№137/20.04.2012г., и с ПУП-ПРЗ – предназначението им е променено от „курортни
терени” във „Вилна зона”. Изложеното е
видно и от Приложение №1 към първоначалната СТЕ, представляваща извадка от
актуална КК с нанесена собственост по КР (л.279).
Според отговора на въпрос 1 по
допълнителната СТЕ скицата към АДС №3584/30.11.2011г л.11, л.19) е изготвена
върху кадастрален план, за какъвто няма информация в Община Варна. В отговора на въпрос 2 досежно
индивидуализация на имотите-предмет на ПУП преди 2007г, вещото лице отново е
изброило всички заповеди за индивидуални попълвания на кадастралната основа в
периода 1994г-2003г, с изключение на ПИ №1532, за който по делото е представено
реституционно решение на ВОС от 02.07.2001г и скица към него, но не и заповед
за попълване на КП. Според отговора по въпрос 3 всички имоти са нанесени върху
планшетите на КП-1956г, касаещи процесната територия и съхранявани в Община
Варна. Това е и единственият КП на процесната територия, актуален към 2007г –
кадастрален-топографско-геодезически план към Генерален градоустройствен план
на гр.Варна, одобрен с Указ №470/08.12.1956г на МС на НРБ, с последващите
попълвания на индивидуалните заповеди, описани в отговора по въпрос 2.
Отговорите на въпроси 5 и 6 от допълнителното заключение са без релевантно
значение за настоящото произнасяне.
Съдът кредитира изцяло така
депозираните от двещото лице заключения като обективни, изчерпателни и
компелетно дадени, изготвени след проучване на всичк и относими материали и
техния задълбочен анализ.
При горните констатации съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима.
На първо място следва да бъде
отбелязано, че съобразно заключението на СТЕ и показанията на вещото лице по
делото, всички шест имоти – предмет на оспорената заповед за одобряване на
ПУП-ПРЗ, попадат в хипотезата на чл.131 ал.2 т.4 от ЗУТ – те са съседни на
имоти –държавна собственост, всички предоставени за управление на МС с
актовете, изброени в основното и допълнително заключение на СТЕ, и
предназначението на всички тях без изключение се променя с одобрения ПУП-ПРЗ, т.е.
спрямо тях към момента на издаване на оспорената заповед през 2007г
праводателят на настоящият жалбоподател МС на РБ – Министерството на държавната
администрация и административната реформа, е заинтересовано лице по чл.131 ал.1
от ЗУТ; към настоящия момент за имоти с идентификатори 10135.2567.14 и
10135.2567.15 е налице и основанието на чл.131 ал.2 т.1 от ЗУТ, понеже са
държавна собственост, предоставена за управление на МС според вписването в
кадастралния регистър. За пълнота на изложението - при издаване на оспорената
заповед през 2007г и двата имота УПИ V-1252 и УПИ VІ-1252а са били реституирана
частна собственост, попълнени със Заповед №Р-288/21.12.2000г на кмета на Община
Варна, влязла в сила – съгл.решението по т.30 от Протокол №42/13-14-11-2007г от
заседанието на ЕСУТ на Община Варна (л.106 по преписката по одобряване на
процесния ПУП-ПРЗ, папка 2, т.5 по приложения опис).
Останалите четири имоти ПИ ІV-1253 (с
идентификатор 4), ІІ-1532 (с идентификатор 6), І-1505а (с идентификатор 7) и
VІІІ-1508а (с идентификатор 12) не са били собственост на Държавата към 2007г,
и тя не е била носител на ограничени вещни права върху тях. В подкрепа на
горния извод са не само приложените титули за частна собственост, нито АДС от
2001г, който не създава, а само констатира право на собственост, както и
скицата към него, за която вещото лице посочи, че не е издадена въз основа на
съхраняван в Община Варна план, но на първо място данните в имотния регистър
съобразно изричното предвиждане на чл.131 ал.1 от ЗУТ. Константната съдебна
практика приема, че нито администрацията, нито административният съд могат да
ценят друга информация, тъй като съгл.чл.115 ал.2 от ЗУТ при създаването,
одобряването и изменението на устройствените схеми и планове, данните за тях се
извличат от кадастъра и имотния регистър, освен ако е представен документ,
подлежал на вписване в тях преди издаване на заповедта. Такъв е и настоящия
случай – собствеността и ограничените вещни права върху четирите имота към
2007г. са доказани с надлежни титули за собственост, вписани в кадастралния
регистър. Освен това, въпреки твърденията на жалбоподателите, по делото не се
установи съществуването на т.нар. охранна/охранителна зона на стопанство
„Евксиноград”, акт с който тя е установена, нейните граници, нито ситуация на четирите
имота в обхвата й. Споровете за собственост или за ограничени вещни права върху
имотите – предмет на плана, не са преюдициални за законосъобразността на
оспорената заповед, нито за наличието на качеството на заинтересувани лица, и с
категоричност не могат да бъдат разрешавани в производство по реда на ЗУТ и АПК
пред административния съд. Поради изложеното твърденията на жалбоподателите, че
всички имоти – предмет на плана, са държавна собственост, са неоснователни и
недоказани, т.е. спрямо тези имоти те не са заинтересовани лица по чл.131 ал.1
вр.ал.2 т.1 от ЗУТ, а само по т.4 на същия текст. Напротив – според данните по
делото към 2007г Държавата била
собственик на имотите, защриховани в син цвят на приложение №1 към основната
СТЕ (л.273 по делото), което – според изложеното по-горе, я прави
заинтересовано лице спрямо съседните имоти – частна собственост, чието
предназначение се променя с ПУП.
Независимо от горното, съдът в
настоящия си състав споделя възражението за недопустимост на жалбата поради
просрочие.
От представените по делото
доказателства е видно, че с Решение №1050/29.12.1997г на МС стопанство
„Евксиноград” е предоставено на МС за управление и стопанисване. С §2 от ПЗР на
Постановление №215/12.10.2005г за приемане на Устройствен правилник на
Министерството на държавната администрация и административната реформа,
стопанство „Евксиноград” е предоставено на същото министерство. Съгл.чл.4 ал.2
от Постановление №194/06.08.2009г на МС, след закриването на МДДАР стопанство
„Евксиноград” е предоставено за ползване и управление на администрацията на МС,
с предназначение за обсужване на представителните и социални нужди на
централните държавни органи. Т.е. имотът – съседен на имотите – предмет на ПУП,
е бил предоставен за управление на МС с решение на МС при условията и по реда
на чл.15 ал.1 от ЗДС, а именно - по съответния ред по см.чл.18 ал.1 от ЗДС.
Поради това към 2007г при издаване на оспорената заповед стопанство
„Евксиноград” не е било управлявано от областния управител, а от МС на РБ.
Същевременно ответникът не твърди, а и сред доказателствата по преписката, въз
основа на което е издадена оспорената заповед, липсват такива за уведомяване на
МДДАР в качеството му на заинтересовано лице за откриването на процедурата по
одобряване на ПУП, за нейното развитие и приключване чрез връчване на Заповед
№Г-480/20.12.2007г. на Гл.архитект на Община Варна. Съобразно константната и
безпротиворечива съдебна практика по този въпрос, за такова уведомяване не може
да бъде прието нито съставянето на АДС №14 и №36 – двата от 11.05.2012г, за
актуване на двата имота УПИ V-1252 и УПИ VІ-1252а (с идентификатори 14 и 15 по
КК), независимо от приложените към тях скици на имота с отразяване на
оспорената заповед за урегулирането им с ПУП-ПРЗ; нито в последствие при
издаването на Заповед №Г-61/17.07.2012г, когато е одобрен ПУП за УПИ І-154 за
„Двореца Евксиноград” –публична държавна собственост, а министър –председателят
лично се е подписал на платното към разработката, тъй като в нито един от двата
случая не е изпълнен специалния ред на ЗУТ за уведомяване на откриване на
процедурата и връчване на заповедта, с която тя е приключила, на
заинтересованото лице.
Независимо от горното от
доказателствата по преписката е видно, че Областния управител на Варна е бил
уведомен за откритата процедура по изготвяне на ПУП; със съобщение
изх.№УГ-94-13-271/20.06.2006г той е известен за изготвения проект за ПУП; след
запознаване с него е подал възражение вх.№УГ-02-02-262/06.0.2007г, което е било
разгледано на заседание на ЕСУТ на 13-14.11.2007г и е било уважено – Комисията
е взела решение за издаване на заповед по чл.129 ал.2 от ЗУТ само за процесните
шест имота с представени по преписката документи за собственост, но не и за
останалите имоти – предмет на разработката с неизяснена собственост; а на
20.12.2007г е бил уведомен и за издадената Заповед №Г-48020.12.2007г на Гл.архитект
на Община Варна за одобряване на ПУП-ПРЗ, и не се е възползвал от възможността
да я оспорва по съдебен ред.
Съгл.чл.29 ал.1 и ал.3 вр.чл.20
ал.1 от Закона за администрацията, областният управител е едноличен орган на
изпълнителната власт в областта, който осъществява държавното управление по
места и осигурява съответствието между националните и местните интреси при
провеждането на местната политика. По силата на чл.31 от ЗА правомощията на
областния управител включват: провеждане на държавната политика в областта,
координация работата на органите на изпълнителната власт и техните
администрации на територията на областа и взаимодействието им с местната власт,
опазване и защита на държавнат асобственост на територията на областта.
Съгл.чл.57 ал.3 от ЗА областната
администрация се ръководи и представлява от областният управител, който се
определя с решение на МС (съгл.чл.142 ал.2 от КРБ), отговорен е пред него като
непосредствено по-горестоящ орган (чл.57 ал.3 от ЗА) и ежегодно се отчита пред
МС чрез представяне на доклад за дейността на областната администрация (чл.59
от ЗА). От изложеното следва, че от една страна областният управител се
назначава от МС и се намира в отношение на власт и подчинение с него
(субординация), а от друга страна е едноличен орган на изпълнителната власт в
областта, с обща отраслова
компетентност, който провежда държавната политика по места. Поради това съдът
приема, че за целите на съобщаването по 129 ал.4 от ЗУТ заинтересованото лице
по чл.18 ал.1 от ЗДС, на когото е предоставено управлението на стопанство
„Евксиноград” - МДДАР, е било надлежно уведомено чрез Областния управител на
област Варна. В случая обстоятелството, че ползването и управлението на имота –
публична държавна собственост, е предоставена на определено министерство не
означава, че същото може да бъде уведомено единствено пряко чрез неговия
представляващ – напротив, никой от приложимите закони не предвижда забрана това
да стане чрез областния управител като местен представител на централната
изпълнителна власт, който е подчинен и се отчита на МС, и на собствено
основание е задължен да опазва и защитава държавната собственост. Впрочем точно
това е сторил Областния управител на Варна в конкретния казус – възразил е
срещу включването в разработката на ПУП на имоти, които според него са били
публична собственост, т.е. релевирал е доводи, идентични с тези на
жалбоподателите в настоящото производство, и то успешно, тъй като част от тях –
тези с с неизяснена собственост, са били изключени още в административната фаза
на производството по издаване на оспорената заповед.
Въз основа на изложеното
настоящият съдебен състав приема от една страна, че заинтересованата страна по
чл.18 ал.1 от ЗДС е била надлежно уведомена чрез за откритата процедура за
изработване на ПУП-ПРЗ и за изработения проект чрез Областния управител на
Варна, който успешно го е обжалвал, както и за Заповед № Г-480 още в деня на
издаването й 20.12.2007г. Формулирано по различен начин –заинтересованата
страна не само е била уведомена, но въпреки че не е участвала директно при
процедирането на ПУП, нейните възражения са релевирани пред ЕСУТ и са уважени,
поради което след пропускането на 14-дневния срок за съдебно оспорване на
заповедта, с начало 20.12.2007г, депозираната през 2016г жалба е просрочена,
поради което – процесуално недопустима, а това обстоятелство безалтернативно
налага прекратяване на образуваното по нея производство.
При този изход на делото претенцията
на ответната страна за заплащане на разноски е основателна и следва да бъде
уважена в размер на 650лв. (600лв. юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.8
ал.2 т.1 от Нраедба №1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения + 50лв. възнаграджение за
вещото лице по допълнителната СТЕ). Претенцията на заинтересованите
страни за разноски е неоснователна - въпреки че оспореният акт е благоприятен
за тях, тъй като съгл.чл.143 ал.3 от АПК имат такава възможност само при
постановяване на краен акт по същество в производство, не и при прекратяването
му поради недопустимост на жалбата.
Така мотивиран и на осн.чл.159
т.5 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Министерския съвет на РБ, представлявани от министър-председателя,
срещу Заповед № Г-480/20.12.2007г. на Гл.архитект на Община Варна, с която на
осн.чл.124 ал.2 и чл.16 от ЗУТ е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ І-1505а; ІІ-1532;
ІV-1253; VІІІ-1508а; VІ-1252а; V-1252 „за озеленяване”, кв.5, и улична
регулация с о.т.38, 40, 41, 42, 43, 44, 45, и прекратява образуваното по нея
производство по адм.д.№1309/2016г по описа на АС-Варна, ХХVІ с-в.
ОСЪЖДА
Министерския съвет на РБ, представлявани от министър-председателя, да заплатят
на Община Варна разноски по делото в размер на 650 (шестстотин и петдесет)
лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд на Р.България в 7-дневен срок от съобщаването му.
Преписи да се връчат
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: