Р Е Ш Е Н И Е

 

                                              гр.  София  25.01.2019 г.

 

 

 

                              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

   

         СОФИЙСКИ   ГРАДСКИ   СЪД,    Г.О.,   ІI-б   ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,

в публичното заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА

                                                                                       РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА

                       

при секретаря Д. Шулева,  като разгледа докладваното  от съдия  ЯНЧЕВА гр. дело № 10660 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1, 2 и 3 от КТ, предявени от Т.Х. А. срещу С.„Б.Т.С.“ (БТС): за признаване на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 28/22.05.2017 г., за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „експерт системно осигуряване, международна и хижна дейност“, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 400 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 22.05.2017 г. - 21.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 21.07.2017 г., до изплащането.

Ищецът твърди, че на 9.03.2017 г. между него и ответното дружество бил сключен на основание чл.70, ал.1, във вр. с чл.67, ал.1, т.2 от КТ трудов договор № 7, по силата на който заел длъжността „експерт системно осигуряване, международна и хижна дейност“. Заявява, че правоотношението между страните било прекратено със заповед № 28/22.05.2017 г., издадена от инж. В.Ц., на основание чл.71, ал.1 КТ. Счита заповедта за незаконосъобразна, тъй като съдържанието й е неясно; освен това е налице злоупотреба от страна на работодателя, тъй като при връчването й не му била дадена възможност да се защити; заповедта е подписана от лице – В.Ц., което няма право да сключва и прекратява трудовите договори със служителите както по силата на Устава на БТС, така и на други вътрешни актове на сдружението. В тази връзка Т. А. излага, че трудовият му договор бил подписан от д-р А.С., в качеството му на председател на сдружението, който по силата на Устава представлява последното, включително по отношение сключването и прекратяването на трудовите договори със служителите.

С отговора на исковата молба, подаден в законоустановения 1-месечен срок в хипотезата на чл.60, ал.6 от ГПК, ответникът оспорва исковете, като намира за неоснователни всички доводи на ищеца за незаконосъобразност на уволнението. Конкретно излага, че по решение на УС на БТС на изпълнителния секретар са били дадени правомощия да прекратява договори със служители на БТС.

СРС е уважил исковете, като е приел, че по делото не се установява лицето, подписало уволнителната заповед, да е било овластено по силата на закон или по волята на ответника да прекрати трудовото правоотношение с ищеца. Посочил е, че делото не са представени никакви доказателства, от които да става ясно, че В.Ц. е разполагал с работодателска власт, делегирана му от Управителния съвет на ответника. Изложил е, че по делото е представено пълномощно с нотариална заверка на подписите от 10.08.2016 г., съгласно което А.Д.С.е упълномощил В.А.Ц.да сключва трудови договори с персонала и да издава заповеди за прекратяване на трудови правоотношения, но не са представени доказателства, от които да е видно, че на председателя на ответното дружество Стоев е надлежно учредена представителна власт за тези действия от Управителния съвет на ответника, както и че за управител е бил избран председателят Стоев. СРС е заключил,  че от представения по делото протокол от 10.08.2016 г. става ясно, че Управителният съвет е упълномощил А.Д.С.да сключи трудов договор с Веселин Андреев Цанков, както и да го упълномощи да извършва функциите за длъжността, но от никъде не се установява какви са били тези функции, а още по-малко, че са включвали правомощия, свързани със сключване и прекратяване трудови правоотношения от името на ответника.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от С.„Б.Т.С.“. Жалбоподателят оспорва изводите на СРС за незаконност на уволнението. Заявява, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните изпълнителният секретар на БТС В.Ц. е имал право да подпише заповедта за уволнение, тъй като е бил упълномощен за това от председателя на БТС. Сочи, че ищецът не е навел в исковата молба довод за липса на представителна власт на председателя на БТС и счита, че заради това съдът не е имал право да се произнася по този въпрос. Заявява, че дори заповедта да е била подписана от лице без представителна власт, тези му действия следва да се считат потвърдени по делото с оспорването на исковете от надлежно упълномощен процесуален представител на страната. Жалбоподателят намира иска по чл.225, ал.1 от КТ за недоказан, като счита, че за установяване оставането на ищеца без работа не е достатъчно представянето единствено на ксерокопие от трудовата книжка, тъй като то удостоверява състоянието и съдържанието на документа не към момента на приключване на устните състезания по делото, а към датата на прекратяване на трудовия договор.  

Т. А. оспорва въззивната жалба.

Пред СГС не са събрани нови доказателства.

След преценка доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори, че страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 7/9.03.2017 г., сключен на основание чл.70, ал.1, във вр. с чл.67, ал.1, т.2 от КТ, със срок за изпитване в полза на работодателя от три месеца, въз основа на който договор Т. А. е заемал длъжността „експерт системно осигуряване, международна и хижна дейност“. Не се спори, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено, считано от 22.05.2017 г. на основание чл.71, ал.1 от КТ със заповед № 28/22.05.2017 г. 

Като основание на заповедта е посочена единствено разпоредбата на чл.71, ал.1 от КТ.

От така изложеното въззивният съд намира, че заповедта за уволнение е мотивирана. Визирането на разпоредбата на чл.71, ал.1 от КТ е достатъчно, за да стане ясно какво е основанието за уволнение, доколкото работодателят въобще не е длъжен да излага някакви допълнителни мотиви при прекратяване на трудов договор в срока за изпитване. Не е налице твърдяното от ищеца злоупотреба с право на работодателя.

Основният спорен въпрос пред настоящия съд е дали заповедта е подписана от оправомощено за целта лице.

Видно от уволнителната заповед, същата е подписана от изпълнителния секретар на БТС инж. В.Ц..

С отговора на исковата молба БТС е навел твърдения, че по решение на УС на В.Ц. са били дадени правомощия да прекратява трудовите договори със служители на сдружението. В нарушение на разпоредбата на чл.131, ал.3 от ГПК, обаче, страната не е представила доказателства в подкрепа на тези си твърдения. С доклада по чл.140 от ГПК СРС изрично е указал на ответника по исковата молба, че не сочи доказателства за представителна власт на лицето, подписало уволнителната заповед, като е дал 1-седмичен срок от получаване на определението по доклада за ангажиране на доказателства и е указал, че в противен случай БТС губи възможността да стори това по-късно. БТС е ангажирало доказателства по въпроса за представителната власт на В.Ц. след изтичане на дадения му 1-седмичен срок – в първото по делото открито съдебно заседание, както и в следващите проведени съдебни заседания. Същевременно от страна на процесуалния представител на БТС не са посочени обстоятелства по чл.143, ал.2 от ГПК, даващи основание за представяне на доказателства в открито заседание (доказателства, които ответникът не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба). Насрещната страна е възразила изрично срещу приемането на доказателствата, представени в първото съдебно заседание, поради неспазване на срока.

 Предвид така изложеното, въззивният съд приема, че БТС е представил доказателства относно правомощията на В.Ц. в нарушение на сроковете за това, уредени в ГПК. Ангажираните от другата страна доказателства по този въпрос, като насрещно доказване в отговор на доказателствата на БТС, също са преклудирани. Всички тези доказателства не следва да бъдат обсъждани от въззивния съд при постановяване на решението му.

Предвид изложеното, настоящият въззивен съдебен състав приема, че БТС не е ангажирал по делото доказателства за това, че на В.Ц. са били дадени правомощия да прекратява трудовите договори със служители на сдружението. Това прави извършеното уволнение незаконосъобразно и налага отмяната му от съда.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че действията на В.Ц. по уволнението на Т. А. са потвърдени по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.2 от ЗЗД потвърждаването на действия без представителна власт следва да бъде извършено от лицето, от името на което е извършено действието, във формата, предвидена за упълномощаването. Това в конкретния случай означава председателят  на БТС (А.С.) да потвърди писмено действията на В.Ц. по уволнението на Т. А..

Видно от материалите по делото, такова потвърждаване не е налице. Оспорването на исковете от страна на процесуалния представител на работодателя – адвокат Г., не може да се приеме за потвърждаване по реда на чл.42, ал.2 от ЗЗД, като в тази връзка съдът съобразява, че правомощията на адвокат Г., съобразно представеното по делото пълномощно, се свеждат единствено до процесуално представителство, но не и до направата на изявления по чл.42, ал.2 от ЗЗД.

Изложеното обуславя потвърждаване на обжалваното решение в частта по иска с правно основание  чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

В качеството им на акцесорни, основателни са и останалите два иска.

Във връзка с наведените във въззивната жалба доводи за недоказване от страна на уволненото лице на оставането му без работа за срок от шест месеца, съдът намира тези доводи за неоснователни. Видно от протокола от съдебното заседание, проведено на 6.02.2018 г., СРС е направил на посочената дата констатация по оригинала на трудовата книжка на ищеца, като е констатирал липсата на отразени други трудови договори след процесното уволнение. Така направената констатация по трудовата книжка, имаща характер на официален свидетелстващ документ, е достатъчно доказателство за оставането на А. без работа за срока по чл.225, ал.1 от КТ.

Предвид горното, въззивният съд следва да потвърди изцяло обжалваното решение.

Ответникът по жалбата не е направил разноски за производството пред СГС, нито е претендирал заплащане на такива.

Водим от горното, съдът

 

                                                                 Р  Е  Ш  И: 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решението от 28.05.2018 г. на СРС, ІІІ Г.О., 144 състав, постановено по гр. дело № 49558 по описа за 2017 г.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок, считано от 25.01.2019 г.

 

 

 

 

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                                              

           

                 2.