Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 27.02.2023 г. град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско отделение
На 06.02. 2023 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Диана Иванова
изслуша докладваното от съдията КАРАДЖОВА
т.дело № 1336 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е
образувано по искова молба ,подадена от „Т.”
ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.Б., ул.***,
представлявано от управителя Д.Г.М. против
Т.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание: чл.145 от ТЗ и
цена на иска: 112 738,77лева (сто и дванадесет хиляди седемстотин тридесет и
осем лева и 77 стотинки) - главница и законната лихва върху главницата в размер
на 56 912,41 лева за периода от 01.01.2016г. до датата на подаване на иска в
съда.
След провеждането на неколкократни срещи
и множество телефонни разговори с В., в това число и интернет-кореспонденция, с
което се изяснявал въпроса с касовите наличности, той накрая се съгласил да
възстанови липсващите средства в касата и преведе по банковата сметка на
управителя на дружеството следните суми:
1. На 16.02.2016 г.
- 5990 лева;
2. На 17.02.2016 г -
29 000 лева;
3. На 18.02.2016 г.
- 29 000 лева;
4. На 19.02-2016 г.
- 5700 лева;
5. На 19.02.2016 г.
- 29 000 лева;
6. На 25.02.2016 г.
- 29 000 лева;
7. На 26.02.2016 г.
- 29 000 лева,
ОБЩО 156 690 лева.
Съгласно Закона за счетоводството е
извършено осчетоводяване на постъпилата сума от 156 690 лева по кредита на
сч.с/ка 4981, Други вземания.
Твърди се, че до момента ответникът В. не е
възстановил остатъка от липсващата сума в размер на 112 738,77 лева, нито
са представени разходооправдателни документи, които да сочат за наличие
плащания от името и за сметка на дружеството. Посочва се, че по аргумент от
чл.140, ал.4 от ТЗ в момента на освобождаването на В. като управител за него е
възникнало задължението да предаде касовата наличност на дружеството, без да е
нужно да е канен за това (относно изпадането в забава при осъществен т.нар.
„управленски деликт“ е и постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 70 от
7.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 276/2011 г., II т. о., ТК). Твърди, че за
дружеството безспорно е настъпила вреда, в размер на липсващата сума в размер
на 112 738,77лева, като между настъпването на вредата за дружеството и
бездействието на ответника, безспорно е налице причинно - следствена връзка,
тъй като именно с неотчитането на сумата е настъпила вреда за дружеството.
Посочва, че преди нотариалното удостоверяване
на договора за продажба на дяловете от капитала на дружеството, извършено на
22.12.2015г., между Т.В.В., в качеството му на едноличен собственик на капитала
на „Т.“ ЕООД и Д.Г.М., в качеството му управител на „П.“ ООД са водени
продължителни преговори, подписани са няколко предварителни документа, в това
число предварителен договор от 31.07.2015г., т.е. всичките действия на
управителя и собственик на капитала в „Т.” ЕООД - ответник в настоящето производство,
извършени след подписване на предварителния договор, са били насочени за
ощетяване на дружеството преди продажбата на капитала на „П.“ ООД. Още повече,
че преди покупката на дружествените дялове чрез кредит, предоставен от Р., от
банката и от купувача на дяловете е извършен цялостен финансов анализ на
дружеството „Т.” ЕООД. Заявява, че ако в документите на финансовия анализ е
съществувала такава информация, че съществуват липси в касата, то най-вероятно
не би се случила сделката по покупката на дяловете от капитала.
Предвид факта, че управителят Т.В.В. в
нарушение на своите задължения, произтичащи от разпоредбата на чл.141, ал.1 от ТЗ да организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона, е
допуснал липси в касата, които все още не е възстановил, се твърди, че е
налице: 1. Виновно, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на
управителя Т.В.В. по осъществяване на управлението на търговското дружество; 2.
Настъпили са вреди за дружеството; 3. Налице е пряка причинна връзка между
неизпълнението на задължения и претърпените вреди.
Посочва се, че с решение от 18.12.2020г.
едноличният собственик на капитала взел решение за предявяване на иск по реда
на чл.145 от ТЗ срещу бившия управител на дружеството - настоящия ответник - Т.В.В.
за сумата от 112 738,77 лева (сто и дванадесет хиляди седемстотин тридесет и
осем лева и 77 ст.) ведно с лихва за забава в размер на 56 912,41 лева за
периода от 01.01.2016г. до датата на подаване на иска в съда.
Моли съда да осъди Т.В.В., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Т.” ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление
гр.Б., ул.*** сумата от 112 738,77 лева (сто и дванадесет хиляди седемстотин
тридесет и осем лева и 77 ст.) главница, както и законната лихва върху
главницата в размер от 56912,41лева за периода от 01.01.2016г. до датата на
подаване на иска в съда, направените в производството разноски и заплатеното
адвокатско възнаграждение.
С
уточняваща молба от 13.01.2021г. ищецът уточнява, че ответникът Т.В.В., в качеството си
на бивш управител на „Т.“ ЕООД, имайки качеството на материално-отговорното
лице по смисъла на чл.145 от ТЗ във връзка с чл.141, ал.1 от с.з., не е положил
дължимата грижа, поради което е допуснал към 22.12.2015г. липса на материални
запаси - пари в брой (най-бързо ликвидни) в размер на
269 428,77 лева. Към 26.02.2016г. същият частично възстановил сумата от 156690
лева, като е останала невъзстановена сума в размер на 112 738,77лева.
Счита, че частичното плащане на сумата от 156 690 лева от
дължимата 269 428,77 лева от страна на ответника,
представлява действие, което представлява извънсъдебно признание на
задължението. Изложеното в исковата молба и настоящето пояснение дават
основание на ищеца да твърди, че вредата се изразява в установена липса на
материални запаси, за които управителят отговаря, които представляват пари в
брой в размер на 112 738,77 лева, т.е. вредата е измерима,
тъй като тя има характер на парични средства. За дружеството безспорно
настъпила вреда, в размер на невъзстановената липсваща сума е в размер на 112 738,77
лева.
По отношение на началния момент,
от който се претендира законна лихва, т.е. обстоятелства, определящи началния
момент, заявява, че по аргумент от чл.140, ал.4 от ТЗ в момента на
освобождаването на В. като управител за него е възникнало задължението да предаде
касовата наличност на дружеството, без да е нужно да е канен за това, т.е. той
е изпаднал в забава от 22.12.2015 г. — датата на освобождаването му като
управител на дружеството. Поради изложеното с исковата молба се претендира
заплащане на законна лихва от 01.01.2016 г., която дата е след датата на
изпадане в забава на ответника.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който заявява, че оспорва предявения иска като недопустим и
неоснователен.
Твърди,
че не се оспорва, че ответникът е бивш собственик на капитала на „Т.“ ЕООД и управител на дружеството, както и
,че е прехвърлил дружествените дялове на „П.“ ООД - настоящият собственик на
капитала. Документацията на хартиен носител е предадена на новия собственик
след множество покани от страна на ответника. Д. М. - управител и на „Т.” ЕООД
и на „П.” ООД отказвал да дойде до С.З., където да се извърши опис на
документите и тяхното предаване, поради което се наложило ответникът да пътува
няколко пъти до Б. - новото седалище на ищцовото дружество, за да предаде
документацията, като едва на третият път М. приел да бъде извършено
предаването. Това обстоятелно намира за ирелевантно, поради факта, че Д. М. е
получил цялата необходима и счетоводна и правна информация в периода септември
- октомври 2015, предоставена му с цел вземане на решение за сключване на
сделката с дружествените дялове, но с оглед наведени твърдения за липса на
информация и документация намира да редно да изясни фактическата обстановка.
Твърди,
че посочените в исковата молба банкови преводи са извършени от Т.В. по личната
сметка на Д. М., а не по сметка на дружеството. Преводите са извършени след
множество срещи и телефонни разговори и представляват договорен между страните
аванс за продажби на стоки, които да се извършат през 2016 г между дружествата
представлявани от Д. М. и тези представлявани от ответника В., като
междувременно тези парични средства да бъдат вложени от Д. М. в касата на „Т.“
ЕООД с оглед предстоящата данъчна ревизия. Получателят на сумите посочени в
исковата молба - Д. М. не е спазил договореното, като от една страна не е
вложил получените от В. суми в касата на „Т.“ ЕООД, поради което на дружеството
е съставен ревизионен акт, приемащ липсващите в касата суми като скрито
разпределение на печалба с налагане на задължение да се плати данък на тази
печалба, а от друга страна нито е върнал предоставените от В. суми, нито са
продадени уговорените семена.
Оспорва иска и по основание и
по размер. Оспорва акцесорния иск
за лихви. Твърди, че предявените искове са погасени по
давност.
Сочи,
че вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „Т.“ ЕООД във връзка с
прехвърляне на собствеността върху дружествените дялове от капитала на
дружеството и прекратяване на управителните функции на ответника е извършено на
30.12.2015г. Считано от тази дата започва да тече давностния тригодишен срок за
предявяване на исковете по чл.145 от ТЗ. Към момента на предявяване на исковете
по настоящото производство е изтекла тригодишната погасителна давност. Сочи, че липсата на
касова наличност не само е известна на управителят на ищцовото дружество към
датата на сключване на сделката с дружествените дялове на „Т.“ ЕООД, но и тази касова
наличност е натрупана с негово съдействие и при изпълнение на обща договореност
между страните.
Сочи,
че с цел намаляване на цената на сделката с дружествените дялове, купувачът „П.“
ООД се отказва да придобие цялото имущество стоящо зад тези дялове и страните
договорили част от това имуществото да бъде отчуждено преди сделката с
дяловете. Тази договореност е отразена в Приложение № 1 към сключения
предварителен договор, което приложение съдържа списък с движими вещи и списък
с недвижими имоти. В изпълнение на договореното ответникът В. предприел
действия по разпореждане, чрез продажба на това имущество от „Т.“ ЕООД на „А.“
ЕООД - дружество на което е едноличен собственик на капитала. Тъй като
купувачът „А.“ ЕООД не е разполагало с достатъчно налични средства за да изкупи
имуществото, то „П.“ ООД представлявано от Д. М. е предоставило в заем на „А.“
ЕООД веднъж 40 000 лв. със срок на връщане 1 месец и веднъж 65 000 лв. със срок
за връщане 2 дни. С предоставеният на „А.“ ЕООД заем са платени фактурите
издадени от „Т.“ ЕООД за продажба на имуществото предмет на Приложение № 1 към
предварителния договор. Постъпилите в „Т.“ ЕООД суми от платените фактури, са
разпределени като дивидент на едноличния собственик Т.В., който след като ги е
получил в личната си сметка ги е предоставил по реда на чл. 134 от ТЗ в „А.“
ЕООД. „А.“ ЕООД отново плаща издадени от „Т.“ ООД фактури, а „Т.“ ЕООД
разпределя дивидент за ответника В., който отново ги предоставя на „А.“ ЕООД и
така няколко пъти. По този начин едни и същи суми са преминали няколко пъти
през сметката на „Т.“ ЕООД - Т.В. - „А.“ ЕООД - „Т.“ ЕООД. Посоченото движение
на парични средства в рамките на няколко дни през м. декември 2015 г. е
отразено от в счетоводството на „Т.“ ЕООД като натрупана касова наличност от
една страна и в същото време като изплатен на ответника В. дивидент.
Счита,
че е недопустимо ищецът да претендира вреди от посоченото движение в банковите
сметки на две различни основания, отбелязани в счетоводството на дружеството
като разпределен дивидент и като натрупана каса, предвид което счита иска за
недопустим.
Твърди, че липсата на касова наличност е
приета от едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество при
определяне на цената на сделката по продажба на дружествените дялове на „Т.“
ЕООД.
Сочи, че
страните по делото са приели сключването на сделката за продажба на
дружествените дялове от капитала на „Т.“ ЕООД и са договорили нейната цена при
съществуващото правно, финансово и имуществено състояние на дружеството към
датата на прехвърляне на собствеността на капитала, което изключва
основателността на претендиралите в последствие вреди.
Посочва,
че преди да се сключи договор за покупко-продажба на дружествените дялове от
капитала на „Т.“ ЕООД, на 31.07.2015г между ответникът В. и купувачът на
дружествените дялове „П.“ ООД е сключен меморандум за съгласие, по силата на
който продавачът се задължава да предаде на купувача цялата необходима
информация за извършване на правен и финансов анализ на „Т.“ ЕООД необходим за
вземане на решение от страна на купувача да сключване на сделката. На
23.09.2015г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на
дружествените дялове. Междувременно купувачът и настоящ едноличен собственик на
капитала на ищцовото дружество е получил цялата информация за извършване на
финансов анализ, в резултата на който е взел решение да купи дружествените
дялове от капитала на „Т.“ ЕООД. Информация за финансовото състояние на „Т.“
ЕООД и счетоводните записвания, които го отразяват е получена освен от
консултантските екипи на Д. М., но и от самия него с писмо изпратено по
електронната му поща 21.10.2015г, към което са приложени оборотна ведомост за
период от 01.01.2015г. до 01.09.2015г., както и баланс, отчет за приходите и
разходите за същия период.
Твърди,
че едноличния собственик на ишповото дружество е приел резултатите от правния и
финансов анализ за положителни съобразно постигнатата цена на сделката и е
пристъпил към сключването й с ясно съзнание за баланс между цената на сделката
и имуществото на дружеството. Заявява, че в конкретния случай, М. не само е
знаел за натрупаната касова наличност и липсите в касата преди сключването на
сделката с дружествените дялове, но е помогнал за това натрупване на касова
наличност чрез предоставен от негово дружество заем.
Счита,
че съгласието на „П.“ ООД да купи дяловете от капитала на „Т.“ ЕООД при
наличните правни, финансови и имуществени параметри, изключва както правният
интерес от водене на иска, така и основателността на претендиралата вреда,
поради липса на нови обстоятелства възникнали след датата на прехвърляне на
дружествените дялове от капитала на ищцовото дружество.
Заявява, че ответникът не дължи претендираните
в исковата молба суми, поради погасяване на това задължение.Сочи, че страните се договорили Д.М.
временно да вложи преведените от В. суми в касата на „Т.“ ЕООД /за
времетраенето на ревизия/, а в последствие срещу тези суми да продаде чрез
дружествата ,които управлява стока /семена/. Извършената на „Т.“ ЕООД ревизия е
завършила с Ревизионен акт, в който е установено разминаване на данните в
салдото сметка 501 „Каса“ и протоколно решение на Д. М. в качеството му на управител
на ищцовото дружество, взето на 01.01.2016 г., с което се установява липсата на
касова наличност. Проверяващият орган е приел, че липсващата касова наличност
представлява скрито разпределение на печалба, върху която е начислен данък.
Данъкът е платен. Така в резултат на
ревизията, последвалият РА и плащането на данък печалба върху сумата равна на липсващата касова наличност,
разминаването на записванията в сметка 501 „каса“ и действителната й наличност
е уредено както от счетоводна, така и от данъчна гледна точка. Задълженията
за равняване на счетоводните
записвания в сметка 501“ Каса“ и наличните в касата са изчистени/погасени,
поради което дружеството няма задължение да попълва тази касова наличност,
респективно управителят няма задължение да попълва тази касова наличност поради
факта, че за същата сума вече е обложен с данък.
Ответникът посочва, че преведените от
ответника суми по личната банкова сметка ***ние на иска, а аванс за уговорена
между Т.В. и управителя на ищцовото дружество продажба. Ответникът Т.В. и
управителят на ищцовото дружество са договаряли начинът и сроковете за
възстановяване на сумите предоставени от В., след приключване на ревизията.
Страните по делото са договорили ответникът В. да предостави на ищеца
липсващата в касата сума, която след приключване на ревизията да бъде
възстановена.
Твърди, че за възстановяване на платените суми,
ищеца и ответника са се договорили за следното:
- Д. М. чрез представляваните от него дружества да
продаде на Т.В. (или негово дружество) 350 тона пшеница в срок до 20.08.2016
г., и 100 (сто) тона слънчоглед в срок до 20.09.2016 г.
- Т.В. да издаде на „Т.“ ЕООД фактура за извършена
обработка на земеделска земя на стойност до около 20 000 (двадесет хиляди)
лева, като точната стойност ще се определи в зависимост от действително
извършените агротехнически мероприятия.
- Извършените продажби на семена, както и
обработката на земеделска земя посочена по - горе ще бъдат на обща стойност 170
000 (сто и седемдесет) хиляди лева.
- Остатъка от сумите, които не са налични в касата
на „Т.“ ЕООД да бъдат уредени през 2017 г. по начина посочен по - горе, а
именно чрез внасяне на парични суми от Т.В. в касата на дружеството и продажба
на семена от Д. М. по пазарни цени.
Твърди, че посочената по - горе договореност се
установява от водената електронна кореспонденция, представена към отговора на
ИМ.
Сочи, че
в резултат на уговорките между страните, ответникът В. е превел по банковата
сметка на Д. М. описаните в ИМ суми. Ищцовото дружество обаче не е изпълнило
договореното, като в същото време и не възстановило вече получените от
ответника суми, а напротив - в противоречие на уговорките е заведен настоящият
иск.
Счита,
че водените между страните преговори и постигнати уговорки за връщане на
предоставените от ответника В. суми, доказва както знанието на Д. М. като
управител на ищцовото дружество и на дружеството собственик на капитала за
липсите в касата, при което знание е постигната цената на сделката с
дружествените дялове, така и ясната воля на управителя на ищцовото дружество
тези суми да бъдат възстановени по определен начин. Факта, че сумите все още не
са възстановени от „Т.“ ЕООД на ответника В. е причина за водене на съдебно
производство по т.д. № 597/2020г. на ОС Б. обжалвано пред Апелативен съд Б. -
висящо.
Заявява,
че твърдението на ищцовото дружество, че ответникът е действал против
интересите на дружеството са неверни и неоснователни. Сочи, че видно от
Учредителният акт на „Т.“ ЕООД, капиталът на дружеството е в размер на 831 000
лв. Към момента на започване на преговорите с „П.“ ООД за продажба на
дружествените дялове на „Т.“ ЕООД /юли 2015 г. съгласно представеният
меморандум/, капиталът на дружеството е бил 5000 лв. Към този момент ответникът
е имал вземане от „Т.“ ЕООД в размер на 826 000 лв. В резултат на водените
преговори, ответникът е взел решение да увеличи капиталът на дружеството с
размера на вземането си. Така с вписване № 20151013165752 по партидата на
ищцовото дружество е вписано увеличение на капитала от 5 000 лв. на 831 000 лв.
Посочените обстоятелства са публично оповестени чрез публикуването им в ТРРЮЛНЦ.
Поведение насочено срещу интересите на дружеството изключват цитираното решение
на ответника да увеличи капитала на ищцовото дружество с вземанията си, вместо
да претендира тези вземания в бъдеще след прехвърляне на дружествените дялове.
Твърди,
че не са налице основанията за търсене на отговорност на ответника В. по реда
на чл. 145 от ТЗ. Твърди, че липсва виновно и противоправно поведение от страна
на ответника, което да е довело до вреда на ищцовото дружество, както и че не е
налице законово задължение, което да е било нарушено от страна на ответника и в
резултат на това нарушение да са последвали вреди.Счита, че липсва причинна
връзка между поведението на Т. В. и твърдените от ищците вреди.
Моли
съда да приеме, че предявените искове са погасени по давност, като в случай, че
не уважи възражението за изтекла давност, то моли съда да приеме, че ответника
оспорва исковете по основание и размер.Моли съда да приеме, че претенцията на
ищцовото дружество е неоснователна и да отхвърли предявеният иск за сумата от
112 738,77лв., представляваща според ищеца липса на касова наличност, която
видно от приложените документи е счетоводно и данъчно изравнена.Моли съда да
приеме, че знанието на ищцовата страна за липсващата касова наличност, приемането
на това обстоятелство съобразно постигнатата цена на сделката с дружествените
дялове от капитала на „Т.“ ЕООС изключва основателност на предявеният иск.Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли иска изцяло, както и да отхвърли
предявеният за лихви иск, като неоснователен с оглед неоснователността на
главният иск. Претендира направените по делото разноски.
Ищецът е
депозирал допълнителна искова молба,
в която посочва, че в първоначалната искова молба е посочено правно основание
за предявяването й - чл.145 от ТЗ. Предвид факта, че в отговора си ответникът
се позовава на изтекла погасителна давност по исковете по чл.145 от ТЗ, счита,
че фактите в исковата молба сочат за едно друго деяние, което е различно от
действията на управител, имащ мандатното правоотношение с дружеството. В случая
се касаело за присвояване на средства от касата на дружеството от лицето Т.В.В.,
което до 22.12.2015г. е, както управител на дружеството, така и едноличен
собственик на капитала в дружеството, т.е. действията на физическото лице Т.В.
не могат да бъдат разделени - на действия на управителя спрямо дружеството и на
действия на лицето Т.В. спрямо дружеството поради идентичност на лицата. В
крайна сметка деянието може да се сведе до „присвояване или обсебване“ на
парични средства, намиращи се в касата на дружеството от лицето Т.В.В., вреда,
за чието репариране законът определя 5-годишна погасителна давност, т.е. не е
настъпила погасителната давност, както се твърди в отговора на исковата молба.
Предвид горното моли съда да приеме, че искът е предявен срещу лицето Т.В.В. по
реда на чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.51 от с.з. за връщане на получено без
основание по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Сочи,
че с договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 22.12.2015г. Т.В.В.,
в качеството си на едноличен собственик на капитала, продал на „П.“ ООД, с ЕИК:
***, всички притежавани от него 8310 (осем хиляди триста десет) дяла всеки на
стойност 100 (сто) лева. Преди нотариалното удостоверяване на договора за
продажба на дяловете от капитала на дружеството, извършено на 22.12.2015г.,
между Т.В.В., в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Т.“ ЕООД
и Д.Г.М., в качеството му управител на „П.“ ООД са водени продължителни
преговори, подписани са няколко предварителни документа (някои са представени
от ответника с отговора му на исковата молба), в това число предварителен
договор от 31.07.2015г. В тези документи се посочва, че покупката на дяловете
ще се извърши след цялостен финансов анализ на дружеството „Т.” ЕООД, извършен
от кредитните специалисти от Р. България АД, банката, предоставяща кредита за
покупка на дяловете. След одобрението на банката, взето след анализ на
счетоводни документи, сделката е сключена. Явно, действията на Т.В., извършени
след подписване на предварителния договор, са били насочени за ощетяване на
дружеството преди продажбата на капитала на „П.“ ООД. Сочи, че ако в
документите на финансовия анализ съществувало информация, че съществуват липси
в касата, то най-вероятно не би се случила сделката по покупката на дяловете от
капитала.
Твърди, че изтъкнатите в отговора на Т.В.
обстоятелства нямат абсолютно никакво значение към предмета на делото.
Единствено значение за делото би имал цитирания в отговора Ревизионен акт на
НАП, в който тези липси са констатирани и съответно обложени като скрито
разпределение на дивидент.
Сочи, че
с исковата молба са представени доказателства за предаването на счетоводните
документи -протокол от 22.07.2016 г., подписан от двете страни. При счетоводното
приключване на 2015 г. е установено дебитно салдо в сч. с/ка 501 „Каса в лева“
в размер на 269 428,77 лева, а фактическа касова наличност 0,00 лева. Провели
се няколкократни срещи и множество телефонни разговори с В., както и
интернет-кореспонденция, с което се изяснявал въпроса с касовите наличности.
Ответникът В. накрая се съгласил да възстанови липсващите средства в касата и
превел по банковата сметка на управителя на дружеството следните суми:
- На 16.02.2016 г. - 5 990 лева;
- На 17.02.2016 г - 29 000 лева;
- На 18.02.2016 г. - 29 000 лева;
- На 19.02-2016 г. - 5 700 лева;
- На 19.02.2016 г. - 29 000 лева;
- На 25.02.2016 г. - 29 000 лева;
- На 26.02.2016 г. - 29 000 лева
Твърди,
че тези суми постъпили в касата на дружеството и съгласно Закона за счетоводството
е извършено осчетоводяване на сумата от 156 690 лева по кредита на сч. с/ка
4981 „Други вземания“.Сочи, че до момента ответникът В. не е възстановил
остатъка от липсващата сума в размер на 112 738,77 лева, нито са
представени разходо-оправдателни документи, които да сочат за наличие плащания
от името и за сметка на дружеството.
Твърди,
че за дружеството безспорно е настъпила вреда, в размер на присвоената липсваща
сума в размер на 112 738,77 лева. Между настъпването на вредата за дружеството
и действията на ответника, безспорно е налице причинно - следствена връзка, тъй
като именно с наличието на липсата е настъпила вреда за дружеството.
Ответникът
е депозирал допълнителен отговор, с
който изразява аргументи за неоснователност на предявената от „Т.“ ЕООД
претенция.Сочи, че с допълнителната искова молба ищеца е променил правната
квалификация на иска, първоначално предявен на основание чл. 145 от ЗЗД, като заявява, че основава иска си
на 45 от ЗЗД във връзка с чл. 51
от същия закон за връщане на полученото по чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, с твърдение, че ответникът е
получил от ищцовото дружество парична сума без основание.Счита, че правилната
квалификация на иска е чл. 145 от ТЗ, но компетентен да определя тази
квалификация с оглед заявените в исковата молба обстоятелства е единствено
съда.Оспорва
твърдението, че в касата на дружеството е липсвала сумата от 269428.77 лв., тъй като ищецът се стреми да докаже
липсата на касова наличност с няколко документа: Заповед за инвентаризация,
протокол за инвентаризации, протокол за липси, опис на парични средства и
справка за липсваща касова наличност.Оспорва твърдението, че в касата на
дружеството са липсвали 269 428,77 лв. Оспорва истинността на
представеният по делото инвентаризационен опис; представеният по делото
протокол за липси; представеният по делото опис на пари в каса в левове и
справката за липсваща касова наличност, като заявява, че изброените документи
са неверни, тъй като не удостоверяват действителното фактическо положение.
Сочи,
че липси в касата са установени и от НАП, в резултат на което е издаден
Ревизионният акт, в който се посочва, че е извършена инвентаризация от
ревизиращото лице. Ако ревизиращото лице е извършвало инвентаризация, то това е
станало в периода на извършената проверка, а именно през 2017г когато е
съставен и Ревизионният акт, т.е. една година след като е сменена собствеността
на капитала на „Т.“ ЕООД. Твърди, че каква е била касовата наличност към 2017г
е ирелевантно за спора. За липси в касата НАП се позовава на Протоколно решение
от 01.01.2016г., от което било видно, че към 31.12.2015г. имало разминаване в
данните в салдото по сметка „каса“ и реалната касова наличност, изразяващо се в
липса на отчетена касова наличност в размер на 269 428,77 лв., като в РА
не е посочено кой е взел това решение и кой е съставил протокол за това. Към
исковата молба е приложена неподписана Заповед № 1/01.01.2016 г. за извършване
на инвентаризация на касата на „Т.“ ЕООД към 31.12.2015г., в резултат ,на която
да се изготви инвентаризация. В заповедта са посочени лицата за извършването й
- Д. М., В.М. и А.М.а - роднини и членове от семейството на Д. М. - управител
на „Т.“ ЕООД. Посочените в заповедта лица не са посещавали офиса на „Т.“ ЕООД,
находящ се до 30.12.2015г. в гр. С.З., където се съхранява физически касата на
дружеството и не са установявали, че съм 30.12.2015г. в касата на дружеството е
била налична сумата от 269 428,77 лв., а на 31.12.2015г., респективно на
01.01.2016г. касовата наличност е 0 лв. Твърди,че каса като физическа вещ не е
предавана на новият собственик на капитала, тъй като не е била част от сделката
с дружествените дялове. Всички движими вещи, които остават в собственост на „Т.“
ЕООД са описани в Приложение № 2 към сключения между страните предварителен
договор и касата и намиращите се в нея средства не е между тях. Т.е. касата е
останала в офиса на „Т.“ ЕООД действащ като такъв до вписването в Търговския
регистър на промяната на собствеността на дружествените дялове и не е предавана
на новият собственик на капитала.
Твърди,
че инвентаризация не е извършваната, а още по-малко инвентаризация по смисъла
на Закона за счетоводството.Сочи, че приложеният по делото протокол за липси,
подписан от управителя и свързани с него лица е изготвен без да е извършвана
инвентаризация и без присъствието на ответника. Твърди, че дори и счетоводните
записвания да са били различни от действителната касова наличност, то точният
размер на липсите не е установяван в процеса на преговорите и към момента на
сключване на окончателният договор за покупко-продажба на дяловете от капитала
на „Т.“ ЕООД от представители на ищцовата страна в присъствието на ответника.
Счита, че не са налице предпоставките за уважаване на иск по чл.55, ал.1,
предл. първо от ЗЗД, тъй като дори и да е налице разминаване между действителната касова наличност и
счетоводно записаната такава, то възмезната сделка с дружествените дялове като
дялове от имуществото на ищцовото дружество, представлява основание за
предполагаемо получената от ответника сума.
Сочи, че
съгласно чл.127 от ТЗ, дружественият дял е дял от имуществото на дружеството,
което се формира от всички активи при отчитане и на пасивите. При продажба на
дружествените дялове се отчита именно какво имущество. В случая продажната цена
на дружествените дялове е определена при отчитане на онова имуществото на
дружеството, което е описано в Приложение № 2 към предварителния договор, в
което не се включват паричните средства в банкови сметки и касата на
дружеството.
Ответникът
посочва, че сключеният възмезден договор за продажба на дружествените дялове от
капитала на „Т.“ ЕООД изключва връщане на получена от Продавача предстация или
част от нея, срещу която Купувачът е получил собственост. В противен случай,
при уважаване на предявеният иск, правната последица би била намаляване на
договорените между Продавача и Купувача цена по сделката.
Сочи, че след 31.07.2015г - датата на подписване
на меморандум за съгласие, към 23.09.2015 г - датата на сключване на
предварителния договор за покупко-продажба на дружествените дялове, към
16.10.2015г -датата на сключване на окончателният договор за покупко-продажба
на дружествените дялове /прекратен симулативно поради изисквания на
кредитиращата ищеца банка за спазване на тридневен срок за вписване на промяна
в обстоятелствата на дружеството, която не се извърши от новия собственик/,
както и към 22.12.2015г - датата на повторно сключване на договора за
покупко-продажба на дружествените дялове от капитала на „Т.“ ЕООД, управителят
на ищцовото дружество Д. М., както и неговият екип извършващ правен и финансов
анализ на „Т.“ ЕООД са имали пълен достъп до дружествените документи, сред
които и счетоводната документация, както и достъп до активите/имуществото на
дружеството, до имотите, помещенията, складови бази, офиси, включително и
касата на дружеството. Преди да се сключат двата последователни окончателни
договора за покупко-продажбата на дружествените дялове, Купувачът е имал цялата
необходима информация, както относно сключването на сделката, така и относно
параметрите й, основният от които е нейната цена. Видно от приложените към
Търговския регистър решения на Общото събрание на „П.“ ООД от 18.12.2015г, на
управителят Д. М. са предоставени права да решава всички въпроси във връзка с
придобиването на дружествените дялове от капитала на „Тревъл ин бг“ ЕООД,
включително като подписва договори и други документи по свое усмотрение. Т.е. Д.
М. като управител на „П.“ ООД е взел решение за закупуване на дружествените
дялове по договорената с ответника цена, а в противоречие на взетото решение в
качеството си на управител и на ищцовото дружество „Т.“ ЕООД инициира иск за
възстановяване на част от платената цена, чрез завеждане на настоящият иск с
твърдение за липси в касата.
Посочва, че влезлият в сила
Ревизионен акт, определя основанието, на което ответникът е получил
претендираната сума, а именно: скрито разпределена печалба. Независимо, че Ревизионният акт не отразява действителното правно и
фактическо положение, то този необжалван от новия собственик административен
акт е влязъл в сила. Съгласно цитираният документ, сумата претендирала от ищеца
като липса в касовата наличност е приета от НАП като сума, представляваща
скрито разпределение на печалба - т.е. според ревизиращия орган ответникът е
получил тази сума като дивидент, поради което е определен дължим за внасяне
данък. С влизането в сила на Ревизионния акт, с който е определена липсваща в
каса сума и тя е приета като скрито разпределение на печалба се изравнява
счетоводното записване с действителната според ищеца наличност в касата, поради
което считано от датата на влизане в сила на РА, липси в касата не съществуват
нито от счетоводна, нито от фактическа гледна точка, а от данъчна гледна точка
въпроса е уреден чрез плащане на определеният данък. В този смисъл, дори и да
се приеме, че цифрите в РА отразяват правилно фактическото и правно положение,
то това означава, че влезлият в сила административен акт определя основанието,
на което ответникът е получил претендиралата от ищеца сума, а именно - скрито
разпределение на печалба. Твърди, че въпросът дали ответникът действителното е
получил такава печалба се разглежда по т.д. № 166/2020 г. по описа на Окръжен
съд С.З..
Счита, че не е налице обедняване
на ищцовото дружество, тъй като възмездния характер на
договора, с който Купувачът на дружествените дялове е придобил тяхната
собственост, зад които дялове стои имуществото на „Т.“ ЕООД изключва
обедняването на „Т.“ ЕООД, респективно обогатяването на Продавача.
Счита също, че липсват вреди за
ищцовото дружество, тъй като дори и да е налице
някаква липса на парични средства в касата на дружеството, то тя не
представлява вреда за „Т.“ ЕООД. Дружествените дялове от капиталът на ищцовото
дружеството са собственост на „П.“ ООД, Съгласно чл.127 от ТЗ, „П.“ ООД като
едноличния собственик на капитала на „Т.“ ЕООД притежава всички негови
дружествените дялове, представляващи дялове и от имуществото на „Т.“ ЕООД. Като
се е съгласил на определена покупна цена за дружествените дялове, „П.“ ООД се е
съгласило и с придобиването именно на имуществото стоящо зад тези дялове и
описано в Приложение № 1 към предварителния договор. Ето защо, независимо, че „Т.“
ЕООД имащо своята юридическа самостоятелност притежава свое имущество, то
едноличния собственик на капитала „П.“ ООД е лицето, което определя покупната
цена на дружествените дялове, които са и дялове от това имущество. В случая
вреди на „Т.“ ЕООД не са нанесени, тъй като имуществото на дружеството е
останало точно такова, каквото е било договорено в предварителния договор с
купувача на дружествените дялове „П.“ ООД.
Сочи, че
за да е налице претендиралото от ищеца обезщетяване на вреди на основание чл.45
от ЗЗД, то имуществото на дружеството следва да се е намалило, поради виновно
поведение на ответника. В случая не е налице нито намаляване на имуществото
различно от договореното в предварителния договор, нито е налице виновно
поведение от страна на ответника.
Посочва, че преведените от ответника суми по
личната сметка на Д. М. представляват дадени средства за договорени между
страните продажби на бъдеща селскостопанска продукция.Сочи, че е вярно, че ответникът В. е превел по личната банкова сметка ***лба
и допълнителната такава суми. Както е посочено в отговора на ИМ, действителното
основание за превеждането на тези суми е за договаряни продажби на бъдеща
селскостопанска продукция /пшеница и слънчоглед/ произведена от ищцовото
дружество или другите дружества, които Д. М. управлява. Управителят М. не е
възстановил сумите, нито е предал пшеница или слънчоглед на тяхната
равностойност, поради което към настоящият момент е налице съдебен спор,
иницииран от ответника В. с претенция за възстановяване на посочените в
исковата молба суми, които били платени като частично възстановяване на касова
наличност.
Оспорва предявеният акцесорен иска за лихви. Счита, че иска за присъждане на
лихви върху претендираната от ищеца сума е неоснователен, поради
неоснователност на предявеният главен иск.
Моли
съда да приеме, че предявеният от ищцовото дружество иск е неоснователен, като
постанови решение, с което да отхвърли иска изцяло. Моли съда да отхвърли иска
за лихви като неоснователен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност
намира за установено следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.145 ТЗ.
В хода на производството се установява
следното:Ответникът, Т.В.В. е бивш управител на „Т.“ ООД. В резултат на водени
преговори с Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 22.12.2015 г.,
едноличният собственик на капитала на ищцовото дружество продава на „П.“ ООД,
ЕИК *** всички притежавани от него 8310 дружествени дялове всеки един на
стойност 100 лева. Ответникът Т.В.В. е заличен като управител и вместо него е
вписан Д.Г.М..Счетоводните документи на дружеството са предадени с протокол от
представител на бившия собственик на капитала и управител Т.В. на 22.07.2016 г.
Въпросът
за допустимостта на предявения иск е разрешен с влязло в сила определение
№603/18.11.22 г. по ч.т. д. №2188/22 г. на ВКС.
В хода
на производството е назначена съдебно-икономическа експертиза ,от чието
заключение се установява,че на 01.01.2016 г. дебитното салдо по сметка 501
"Каса в левове" на Т. ЕООД става 0.00 лв. и счетоводната касова
наличност в размер на 269 428.77 лв. се прехвърля по дебита на сметка 498/2
"Други вземания на предприятието".Направеното счетоводно записване е:Дт
с/ка 498/2 "Други вземания на предприятието" 269 428.77 лв. Кт с/ка
501 "Каса в левове" 269
428.77 лв.с основание "протокол от ОС за липсваща каса". След
31.12.2015 г. до момента на извършената проверка при ищеца - 14.04.2022г., по
дебита на сметка 501 "Каса в левове" на Т. ЕООД са осчетоводени
вноски в общ размер на 156 690.00 лв. от името на Т.В. чрез Д. М..Всяка
направена вноска е документирана с приходен касов ордер и е с основание "Възстановяване
на суми, липсващи от касата". Същата е осчетоводена, както следва:Дт
с/ка 501 "Каса в левове",Кт с/ка 498/2 "Други вземания на
предприятието" със съответната сума на вноската.
ВЛ
сочи,че към момента на извършената проверка - 14.04.2022 г., счетоводна сметка
498/2 "Други вземания на предприятието", партида Т.В.В., е с дължим
остатък по дебита в размер на 112 738.77 лв.
Предпоставка
за реализиране по исков път /чл.145 ТЗ/ на имуществената отговорност на
управителя за причинени на дружеството с ограничена отговорност вреди е
наличието на взето решение на ОС на съдружниците в дружеството за предявяване
на този иск.За реализирането на тази отговорност трябва да се осъществи както
вредоносните действия на управителя спрямо дружеството,така и да е взето
решение на ОС за търсене на такава
отговорност.Специалната имуществена отговорност на управителя на ООД произтича
от съществуващите между него и капиталовото дружество два вида
правоотношения-договорно и органно.Фактическият състав на този вид гражданска
отговорност обхваща виновното,противоправно,вредоносно неизпълнение на задълженията на
управителя,чието поведение възпрепятства управлението на дружеството и от което
са последвали вреди.Правото на дружеството да търси имуществените последици от
неизпълнение на договорното и органно задължение на управителя произтича от
дейността му като орган на дружеството,от осъществения фактически състав на т.нар. „управленски деликт”,изразяващ се в
активно поведение,така и в задължения за
въздържащи се действия./ в този смисъл решение №41/29.04.09 г. на ВКС по т.д.
№669/2008 г. 1 т.о ТК/.
В
конкретния случай са налице елементите от фактическия състав на чл.145 ТЗ.Първият
от елементите от фактическия състав е правонарушението на управителя. Установява се ,че при счетоводното
приключване на 2015г. е установено
дебитно салдо в сч.сметка 501 „Каса в лева“ в размер на 269 428,77 лева, а
фактическа наличност в касата - 0,00 лева. Също така ответникът превежда по банковата сметка на управителя на „Т.“ ЕООД
сумите:
-
На 16.02.2016 г. - 5 990 лева;
-
На 17.02.2016 г. - 29 000 лева;
-
На 18.02.2016 г. - 29 000 лева;
-
На 19.02.2016 г. - 5 700 лева;
-
На 19.02.2016 г.-29 000 лева;
-
На 25.02.2016 г. - 29 000 лева;
-
На 26.02.2016 г. - 29 000 лева -или
общо 156 690 лева.
Липсата на
парични средства в касата на дружеството в размер на 269 428,77 лева. е установена. Съдът намира,че частичното плащане на сумата от 156 690 лева,
представлява извънсъдебно признание на задължението, за дружеството е настъпила
вреда в размер на невъзстановената липсваща сума в размер на 112 738,77 лев.
На
21.12.2020г„ едноличния собственик на капитала на „Т.“ ЕООД, „П.“ ООД,
представлявано от Д.Г.М., управител е взел решение за предявяване на иск срещу
бившия управител Т.В.В. за сумата от 112 738,77 лв. ведно с лихва за забава от
01.01.2016 г. до завеждане на исковата молба.
Относно
направеното възражение от страна на ответника, че исковете са погасени по
давност, следва да се има предвид,че от
момента на признанието на иска започва да тече нова обща погасителна давност.
Предвид
основното и допълнително заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че към датата на продажбата на дяловете на „Т.“ ЕООД
касовата наличност, съгласно оборотната ведомост
е в размер на 269 428,77
лева, а при проведена инветаризация на
касата в левове е установена фактическа наличност в размер на 0,00 лева.
Сумата от
156 690 лв. е внесена в касата на „Т.“ ЕООД като приета от бившия
управител Т.В. чрез Д. М., като за всяка направена вноска е издаден приходен
касов ордер с номер, дата, сума и основание „Възстановяване на суми, липсващи
от касата“.
Липсата
на парични средства в касата на дружеството може да се приеме като нанесена вреда на дружеството в претендирания
размер. Основателен е довода на ищеца, че тъй като претендираните суми са
наредени или изтеглени от сметката на дружеството в „П.“ се предполага вината
на лицето, управляващо и представляващо „Т.“ ЕООД към този момент - Тодор В.,
имащо правомощията да се разпорежда с тези средства.
Не може
да се приеме за доказано твърдението, че липсата на касовата наличност е приета
при определяне на цената на сделката по продажба на дружествените дялове. Следва
да се има предвид ,че датата за сключване на окончателно прехвърляне на
дружествени дялове 01.10.2015г./ относно предварителен договор от 23.09.2015 г./
не е удължена с допълнително споразумение ,поради което предварителния договор
не е произвел действие.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за недължимост на претендираните суми поради
извършената ревизия на дружеството. В Ревизионен акт № Р-02000216004776-091-001
/ 26.01.2017г., е упоменато, че „...става въпрос за изхарчени суми от бившия
собственик и управител Тодор В.В.. “ В настоящото производство не може да
се осъществи косвен съдебен контрол относно цитирания ревизионен акт,както и не
следва съдът да се произнесе относно твърденията за нищожност на същия.
Липсват доказателства, че преведените по
личната банкова сметка ***ание от това - да възстановят липсите в касата на
дружеството. Изложените твърдения за договорена продажба на предполагаеми
количества пшеница и слънчоглед не са подкрепени с доказателства.
Не е
доказан довода, че ответникът В. е превел по банковата сметка на Д. М. исковите
суми за покупка на семена ,както и тези на процесуалния представител на
ответника във връзка с увеличаване на капитала на дружеството преди
прехвърлянето на дружествените дялове с вземане, което е имал към дружеството.
От
събраните по делото доказателства включително и от експертните заключения не
може да се направи извода, че възмезната сделка с дяловете на „Т.“ ЕООД представлява
основанието за получената от ответника сума. Следва да се направи извода,че е
налице вреда в претендирания размер.
Последният
от елементите на фактическия състав е вината. В тежест на управителя е да
докаже липсата на вина. По делото не са събрани доказателства в тази посока.
Предвид
изложеното следва да се приеме ,че предявеният главен иск следва да се уважи в
претендирания размер.
Относно
иска за мораторна лихва,съдът намира,че същият е основателен.Ноторно е, че ако
договорната отговорност има вторично санкционно съдържание (задължение за
поправяне на вредите), тъй като страните са кредитор и длъжник по предходно
облигационно правоотношение още отпреди възникването й, то деликтната
отговорност има първично санкционно съдържание: увреденият става
кредитор, а увреденият - длъжник, веднага след проявлението на деликта,
понеже липсва предходно облигационно отношение помежду им.Предвид
обстоятелството,че не се изискват специални знания и съдът служебно може да
изчисли нейния размер мораторната лихва следва да се присъди в претендирания
размер.
В полза на
ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски,а именно сумата от
6786 лв.-ДТ,сумата от 525 лв.-възнаграждение за ВЛ,както и сумата от 7000
лв.-адвокатско възнаграждение.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.В.В., ЕГН **********, с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Т.” ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.Б., ул.***,
представлявано от управителя Д.Г.М. сумата от 112 738,77 лв.- представляващи
липса на касовата наличност на дружеството „Т.“ ООД при прехвърляне на
дружествените дялове, сумата от 56 912,47 лв. -мораторна лихва за периода от
01.01.2016 г. до датата на подаване на исковата молба-21.12.20 г., както и
лихвата върху сумата на главното вземане от 112 738,77 лв. ,считано от 21.12.20
г.-датата на исковата молба до окончателното плащане на дължимите суми,както и
да заплати сумата от 14 311 лв.-разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред П.апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :