Решение по дело №4930/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1155
Дата: 27 февруари 2025 г.
Съдия: Силвана Гълъбова
Дело: 20241100504930
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1155
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100504930 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Национален Дворец на Културата –
Конгресен Център София“ ЕАД (НДК) срещу решение от 23.01.2024 г. по гр.д. №41926/2022
г. на СРС, 178 състав, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на Сдружение
„Музикаутор“ на основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.94 ал.1 вр. чл.94а ал.1 т.1 ЗАПСП
сумата от 20 541,78 лв. с вкл. ДДС, представляваща възнаграждение по договор за
разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви №В-
431/03.07.2015 г. за организирания от ответника и проведен на 18.07.2019 г. в гр. София, Зала
1 на НДК, концерт на Майкъл Болтън, както и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 5158,27
лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 20 541,78 лв. за периода 11.02.2020
г. – 02.08.2022 г., както и разноски в производството.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Жалбоподателят сочи, че
по делото е прието за безспорно, че между страните е сключен рамков договор №В-
431/03.07.2015 г. Поддържа, че данъчна фактура в конкретния случай не е издадена от
сдружението и не е представена за плащане на НДК. Сочи, че изпратената проформа-
фактура №816/27.01.2020 г. не е данъчен документ по смисъла на чл.93 ал.1 ЗДДС и не е
основание за плащане. Твърди, че НДК е публично дружество по смисъла на Закона за
публичните предприятия като по правило, изрично разписано във вътрешните счетоводни
правила на дружеството, при плащания се упражнява система за двоен подпис, поради което
разплащания се извършват на основание първични счетоводни документи, където
проформа-фактурата не попада. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд
да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Сдружение „Музикаутор“ в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
1
оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният иск с правно
основание чл.86 ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер, поради
което е влязло в законна сила в тази му част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че
към датата на концерта на Майкъл Болтън, проведен в зала 1 на НДК на 18.07.2019 г.,
страните са обвързани от сочения договор за разрешаване на публично изпълнение на
музика по време на концерти и други прояви № В-431/03.07.2015 г., по силата на който
ищеца в качеството си на организация за колективно управление на авторски права отстъпва
на НДК срещу възнаграждение неизключителното право да използва публично по време на
концерти или други публични прояви всякакви разгласени преди това музикални
произведения и правата за публично изпълнение, които са му отстъпени от неговите членове
или членовете на чуждестранни организации, с които Сдружение „Музикаутор“ има
сключени договори за взаимно представителство и са му поверени за управление. Във връзка
с проведения концерт се дължи възнаграждение в размера, посочен в проформа-фактура
№816 /27.01.2020 г.
Във въззивното производство е представено двустранно подписано извънсъдебно
споразумение от 21.03.2024 г., сключено между Сдружение „Музикаутор“ и НДК, от което е
видно, че жалбоподателят се задължава да плати сума в общ размер на 27 305,87 лв.,
включваща главницата по договора, законна лихва и разноски, присъдени с решение №1292
от 23.01.2024 г. по гр.д. №41926/2022 г. на СРС, 178 състав, като изрично декларира, че
признава посочената в споразумението сума като дължима. Така декларираните
обстоятелства, че ответникът дължи процесните суми представлява по своя характер
признание на неизгоден за страната факт, който следва да се съобрази от настоящия състав
по реда на чл. 175 ГПК, с оглед останалите данни по делото. Извънсъдебното споразумение
между страните има характер на частен свидетелстващ документ, който не е оспорен от
неговия автор и съгласно нормата на чл.180 ГПК, следва да се приеме, че изявленията в него
са направени от лицето, посочено за техен автор - а имено НДК. Предвид обстоятелството,
че в него са удостоверени неизгодни за издателя обстоятелства, те се ползват с
доказателствена сила срещу него. В този смисъл е решение №116 от 22.02.2024 г. по гр.д.
№790/2023 г., ІІІ ГО на ВКС, съгласно което частният свидетелстващ документ има
материална доказателствена сила, когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си
факти. Доколкото обективираните в документа изявления са с неблагоприятно за ищеца
2
съдържание, те имат достатъчна доказателствена стойност за установяване на фактите, т.е.
ако обстоятелствата са неизгодни /от тях произтичат неблагоприятни в спора правни
последици/ доказателствената стойност е висока и има характер на извънсъдебно признание
на факт. Извънсъдебното признание може да бъде доказано или със свидетелски показания
или с документа, който го материализира (така решение №108 от 25.06.2020 г. по гр.д.
№1538/2019 г., ІV ГО на ВКС). Страната, която е направила извънсъдебно признание на иска
или на неизгодни за нея факти, може да повдигне съответните възражения за нищожност,
унищожаемост на признанието или неговата неистинност/неавтентичност или невярно
съдържание. Тези възражения трябва да бъдат доказани, за да може съдът да приеме, че
признанието няма доказателствена стойност. Когато липсват такива възражения или те не са
доказани, какъвто е и настоящия случай, съдът трябва да зачете признанието на страната -
решение №116 от 22.02.2024 г. по гр.д. №790/2023 г., ІІІ ГО на ВКС.
Споразумението съдържа изявление, което представлява извънсъдебно признание на
ответника относно съществуването на задължение за заплащане на спорните по делото суми.
Обективираното в споразумението волеизявление на ответника, с което е поел задължение
за плащане на посочените суми, следва да се цени като пряко и недвусмислено признание за
съществуването на задължението към кредитора на посоченото основание. В този смисъл,
при установеното облигационно правоотношение между страните и при преценка на всички
останали обстоятелства по делото съдът намира, че НДК дължи заплащане на посоченото
възнаграждение и лихва за забава на Сдружение „Музикаутор“.
Ирелевантно за задължението на ползвателя за заплащане на договореното авторско
възнаграждение по договора е задължението по чл.5 ал.4 от процесния договор, т.е.
неизпълнението му не може да доведе до отпадане задължението на ползвателя да заплати
възнаграждението. Регулативното действие на договорни клаузи с посоченото по-горе
съдържание не касае възникването и изискуемостта на вземането за възнаграждение за
извършена работа, а е от значение за изпадането в забава от страна на длъжника /в този
смисъл е тайната практика на ВКС – напр. решение №178/13.10.2017 г. по т.д. №638/2017 г.
на ІІ ТО, решение №158/07.11.2013 г. по т.д. №1128/2012 г. на ТО и др./. Фактурата е
първичен счетоводен документ, с който доставчикът документира доставка на стока или
услуга към получателя и. Съгласно чл.113 ал.1 ЗДДС, всяко данъчно задължено лице -
доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга
/или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се
документира с протокол по чл.117 ЗДДС/, като неизпълнението на това задължение е
скрепено с административно-наказателна отговорност. Издаването на фактурата обективира
изпълнението на данъчното задължение, а изпращането и на получателя - волеизявлението
на издателя, че очаква плащане. Задължението на ползвателя за плащане на
възнаграждението е станало изискуемо с организирането на концерта, на който са изпълнени
произведенията, предмет на авторските и сродните права, а издаването на фактурата от
ищеца, подписването и отразяването и в счетоводните книги е ирелевантно за настъпването
на падежа на задължението на ползвателя, тъй като той вече е настъпил.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС –
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 150,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1292/23.01.2024 г., постановено по гр.д. №41926/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 178 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Национален Дворец на Културата – Конгресен Център София“ ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „България“ №1, ет.4, да
заплати на Сдружение „Музикаутор“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Будапеща“ №17, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 150,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4